Любовта на Ландауер

Под ръководството на президента Курт Ландауер Байерн Мюнхен става шампион на Германия за първи път през 1932 г. Въпреки това името на сина на еврейска търговска фамилия почти е заличено от историческите книги. Днес той би бил на 125 години.



Ури Зийгел е в състояние да опише сцени, които са се случили преди десетилетия, така, сякаш са се случили вчера. Той никога не се е хвалил с чичо Курт в училище, но винаги е бил горд от него. "Той беше красив мъж, много популярен", казва Зийгел, роден през 1922 г., и прокарва ръка през папка с пожълтели снимки. Чичо Курт не е между живите от почти 50 години, а едва сега интересът към него се появява. "Той попадна в забрава", казва Зийгел. "Освен това мюнхенският футбол трябва да му е много благодарен." Може би днес рекордите на Байерн нямаше да са налице ако не беше евреинът Курт Ландауер.

Почти 20 години, с някои прекъсвания, Ландауер е бил президент на Байерн Мюнхен. През Първата световна война той се бие за Германския райх, а след това извежда клуба до голяма популярност. При неговото ръководство "баварците" стават за първи път шампиони на Германия през 1932 г. Хиляди отдават почит на Ландауер, но синът на известна еврейска търговска фамилия не предполага, че уважението много скоро ще изчезне.

Само няколко месеца по-късно братовчед на неговия тъст е бит от нацистите на улицата. Крачолите на панталона на адвоката са отрязани и той е принуден да носи табела с надписа: "Аз съм евреин и повече няма да се оплаквам от полицията." През 1933 г. Ландауер се оттегля от поста си в Байерн Мюнхен. На 10 ноември 1938 г., ден след погромите в Мюнхен, Ландау е изпратен в концентрационния лагер Дахау, където е затворен за 4 седмици в отделение номер 8.

Невежество, невнимание или пресметливост

На това място, в концлагера, през една вторнишка вечер през септември 2009 г. се отбелязва 125-тата годишнина от рождението на Ландауер. Ури Зийгел, последният му жив роднина, адвокат трето поколение, държи реч пред гостите, между които е и директорът на Байерн Карл-Хайнц Румениге. Дахау символизира най-тъжното време от живота на Ландауер, но същевременно е и периодът на някои от неговите най-големи постижения.

Ландауер успява да избяга от лагера и търси убежище в Швейцария, но четирима от неговите братя и сестри са убити от нацистите. Въпреки трагедията той се завръща в Мюнхен през 1947 г. и подава молба пред американските окупационни власти за разрешение отново да преоснове футболния клуб Байерн. "Мнозина вече се бяха опитали да подновят отбора", казва Зийгел. "Но техните молби бяха отхвърлени. Моят чичо обаче беше надежден човек." Ландауер открива пътя за успешните десетилетия, които започват от края на 60-те години на века. Основата за рекордния шампион.

На Ландауер не се гледа като на легенда на Байерн. Който отвори интернетсайта на отбора и напише в търсачката името на президента Ули Хьонес, ще получи 1646 резултата, а при името на Карл-Хайнц Румениге ще бъдат намерени 1286 материали. Същевременно за Ландауер няма нито един. ""Баварците" си мислят, че тяхната история започва с Франц Бекенбауер и с успехите през 70-те", твърди Зийгел. Ландауер умира през 1961 г., а клубният вестник на Байерн обяснява отсъствието му между 1933 и 1947 г. с "политически съображения". На некролога му е сложено разпятие, а за еврейските корени няма и думичка.

Това невежество, невнимание или пресметливост е? Дали Байерн Мюнхен не се опитва да игнорира всички политическо-религиозни въпроси, тъй като планира търговски акции на арабския пазар? Еврейското начало е видно за всеки, който проучи детайлно клубната история. Пример за това е улица Курт-Ландауер-Вег, намираща се до пътния възел, водещ към новата Алианц-Арена. "Това съзнателно отхвърляне е обида към много евреи", казва Еберхард Шулц от Синовната църква в Дахау. Нито футболният клуб Байерн, нито градският съвет на Мюнхен са тези, които поддържат историята жива, а хора като Шулц или Шарлоте Кноблох, президент на централния еврейски съвет. "Ние се стремим да поставим Ландауер отново в центъра на мюнхенската общественост", казва Шулц.


Шампион на Германия за 1932 г. - Байерн Мюнхен!

"Ритай като Курт"

Заедно с Морис Шрайбман, управител на еврейския отбор Макаби Мюнхен, Шулц седи в кафене на мюнхенския площад и обяснява своите планове. През октомври 2009 г. той планира второ мероприятие в памет на Ландауер, изложба, концерт срещу расизма, турнир за деца и семейни празненства. Една младежка оргнизация иска да направи филм за Ландауер, под името "Ритай като Курт". Макаби, клуб с повече от 1000 членове от 15 различни националности, в който заедно играят евреи, мюсюлмани и християни, планира да нарече стадиона си "Курт Ландауер".

"Ландауер е човек за пример", твърди евреинът Шрайбман. Неговият баща е загубил по време на Втората световна война своите родители и 13 от общо 14-те си братя и сестри. По-късно Морис Шрайбман започва да се занимава с въпросите на холокоста. На една изложба той се натъква на биографията на Ландауер и тя изцяло го поглъща. Шрайбман е убеден, че футболът може да бъде използван като важен педагогически подход за преодоляване на историческите комплекси: "Чрез спорта ние можем да достигнем до много младежи, до които иначе не бихме достигнали по друг начин."

Байерн Мюнхен има повече трофеи даже от головете на Герд Мюлер или от спасяванията на Зеп Майер. Клубът дълго време пази своите еврейски членове по времето на националсоциализма и чак десет години след оставката на Ландауер нещата излизат извън контрол. Градският съперник 1860 Мюнхен хвърля нацистите срещу безпомощния Байерн, а тоталитарните управници това и чакат. Играчите на Байерн са тези, които по-често са изпращани на фронта.

"Спортните функционери си затварят очите пред фактите от историята. Маркетингът явно е по-важен", възмущава се мюнхенският историк Антон Льофелмайер. Концерни като Дойче Банк, БМВ или Сименс през 90-те години отварят своите архиви. Дебатът по използването на еврейските принудителни работници, колкото и разтърсващ да е той, може сериозно да повлияе на предприемачите във връзката им с обществото. "Обстоятелството, че така може да се инвестират доста сериозна сума пари, не е известно на много клубове", казва Льофелмайер. Това важи в най-голяма степен за Байерн Мюнхен, за когото се разказват множество анекдоти като този например: През 1940 г. Байерн Мюнхен изиграва приятелска среща в Женева, посетена от бившия президент в изгнание Курт Ландауер. Играчите забелязват предишния си ръководител на трибуните и на полувремето го поздравяват сърдечно. Те са му благодарни за това, което той е направил за отбора. Тази благодарност обаче не се превръща в традиция за Байерн.


Феновете на Байерн отдават почит на Курт Ландауер