Бомбардирът на нацията

Той се превръща от "малкия дебел Мюлер" в най-успешния голмайстор на световни първенства за дълго време. Неговият невероятен голов инстинкт запазва престижно място на Герд Мюлер в книгите за футболна история, а много от рекордите му и до днес остават недостижими. Той сам помага за най-голямото постижение във футболната си кариера като отбелязва решаващото попадение във финала за световно първенство през 1974 г. Това всъщност е неговия 14-ти гол на световни футболни финали.

Головете му го правят и до днес рекорден реализатор в историята на германския футбол. Герхард (Герд) Мюлер, роден през 1945 г. в баварския град Ньордлинген, става голмайстор на световното първенство през 1970 г. и с общо 14 попадения от два мондиала води вечната реализаторска класация пред Жюст Фонтен (13) и Пеле (12) до 2006 г., когато е изместен от бразилеца Роналдо, отбелязал 15 гола, но в цели 4 световни първенства. Мюлер вкарва невероятните 68 гола в 62 срещи на "бундестима" - една недостижима успеваемост! Към това се прибавят 365 гола в 427 мача в Първа Бундеслига, вероятно още един рекорд за вечността. Цели 7 пъти нападателят е коронован за топреализатор на германското първенство.


Герхард "Герд" Мюлер, роден на 3 ноември 1945 г. в град Ньордлинген.

Герд Мюлер идва през 1964 г. от родния си отбор Те Ес Фау Ньордлинген в Байерн Мюнхен с препоръката, че е отбелязал 180 гола за скромното тимче. По това време "баварците" не са познатия днес гранд, а се борят за класиране в първа дивизия. Треньорът на Байерн Златко Чайковски първоначално не се доверява особено на дипломирания тъкач и го оставя закотвен на пейката. Югославският наставник никак не е очарован от нестандартното телосложение на набития нападател и най-вече от късите му крака и дебелите му бедра.


Герд Мюлер празнува първия си гол в мача срещу Чехословакия през 1973 г., спечелен с 3:0. С ръце към небето - така феновете обичат "Бомбардира на нацията".

"Малкият дебел Мюлер"

Стига се до специалната препоръка на тогавашния президент на Байерн Вилхелм Нойдекер, за да може Мюлер да получи шанс за изява. И той го използва! Байерн се класира в бундеслигата през 1965 г., не на последно място, благодарение на головете на Мюлер. Чайковски вече гледа синовно на нападателя и се обръща към него с "малки дебели Мюлер".

Невероятният голов нюх на Мюлер проправя път към националния отбор през 1966 г., където селекционерът Хелмут Шьон го налага като основен играч, заедно с колегите му от Мюнхен Франц Бекенбауер и Зеп Майер, и го поставя в атаката в партньорство с Уве Зеелер. Преди да участва на световното първенство в Мексико през 1970 г., той вече два пъти е избиран за "футболист на годината в Германия" през 1967 и 1969 г. С десетте си попадения на Мондиал'70 той става не само голмайстор на първенството, но и има значителен принос за бронзовите медали на "бундестима". Още в предварителната група Мюлер нанизва седем от общо десетте германски гола - в първата среща негов гол предотвратява срамен резултат срещу дебютантите от Мароко (2:1), след това вкарва три пъти на България (5:2) и накрая таранът прави класически хет-трик с трите си гола за едно полувреме срещу Перу (3:1), за да изведе германците до първото място в своята група. В драматичния четвъртфинал от първенството срещу Англия Мюлер също е на ниво и вкарва решаващия последен гол в продълженията за 3:2, който изхвърля британците от надпреварата и взема реванш за изгубения финал 4 години по-рано.

Истински драматично протича полуфиналът срещу Италия. След като Шнелингер успява да изравни в последните минути на срещата пасива от 0:1, Мюлер бележи за 2:1 в 4. минута на продълженията. "Скуадра адзура" обръща мача още веднъж през второто продължение с попадения на Бургнич и Рива, обаче Мюлер засича центриране на Либуда за 3:3. Но съдбата се усмихва на италианците в последните минути на двубоя, наречен "мача на века". В 112. минута Джани Ривера отбелязва победния гол. В "малкия финал" на първенството германците побеждават Уругвай с 1:0, а Мюлер асистира за единствения гол на Волфганг Оверат.


Това е само един от стотиците негови голове, но пък е най-важният от тях. Във финала от СП 1974 Герд Мюлер бележи малко преди почивката за крайното 2:1 срещу Холандия.

"И изведнъв топката е в мрежата"

Домашното световно първенство през 1974 г. остава турнирът, в който Мюлер постига най-големия триумф в кариерата си. Той бележи "само" 4 гола, но победното му попадение за 2:1 във финала срещу Холандия го прави почти безсмъртен. Малко преди почивката между полувремената първоначално той не успява да нанесе хубав удар след подаване на Райнер Бонхоф, но в последствие отново се добира до топката, не се колебае дълго "и изведнъж топката е в мрежата." (думи на Мюлер)

Със спечелването на световната титла Мюлер прекратява кариерата си в националния отбор на своята страна. През 1979 г., вече на 33-годишна възраст, той е оставен на пейката от треньора на "Байерн" Пал Чернай и решава да се впусне в приключението "американски сокър", като подписва доста изгоден договор с клуба от Флорида Форт Лодърдейл Страйкърс. С него Мюлер достига до финал за първенството на САЩ през 1980 г., а повече за американския престой на германския таран можете да прочетете на http://manorlegend.blogspot.com/2010/01/blog-post_6678.html.

Мюлер: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."*

След края на кариерата си той се завръща през 1984 г. обратно в Мюнхен и попада в дълбока житейска криза, от която, за щастие, излиза в крайна сметка. От 90-те години до днес Мюлер принадлежи към треньорския щаб на своя Байерн Мюнхен. Едновремешният талант на мюнхенския отбор Паоло Гереро го определя като свой учител, който го е взел под крилото си в началото на кариерата му. Вероятно Мюлер е обучавал младия перуанец на нападателното изкуство със своите думи, белязани със силен баварски диалект: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."


Герд Мюлер, заедно с днешния президент на рекордния германски шампион Байерн Мюнхен Ули Хьонес, постига много спортни успехи. След края на кариерата на Мюлер, Хьонес го привлича в треньорския щаб на Байерн.

Петте най-хубави цитати за Герд Мюлер:
"Какво да го правя този щангист?" - Златко "Чик" Чайковски (бивш треньор на Байерн Мюнхен);

"Когато тръгнех с топката от задни позиции, виждах как краката му вече треперят." - "Кайзер" Франц Бекенбауер;

"Извън наказателното поле той е като агънце, а вътре в него се превръща в свиреп вълк." - Норберт Хоф (съперник от тима на Хамбург);

"Когато всички накрая губеха надежда, тогава изведнъж на преден план излизаше Герд." - Зеп Майер (вратарска легенда);

"Той не може да бъде сравняван с никой друг играч. Никой! Нито дори с Пеле." - Бернд Хьолценбайн (съиграч в националния отбор през 1974 г.)


През своята кариера Герд Мюлер е затрупан от награди. През 1969 г. централният нападател получава приза за най-добър реализатор в първенството и същевременно е определен за "футболист на годината в Германия".

Успехи и отличия на Герд Мюлер:
Световен шампион: 1974 г.;
Европейски шампион: 1972 г.;
Носител на Междуконтиненталната купа: 1976 г.;
Носител на КЕШ: 1974, 1975 и 1976 г.;
Носител на КНК: 1967 г.;
Шампион на Германия: 1969, 1972, 1973 и 1974 г.;
Носител на Купата на Германия: 1966, 1967, 1969 и 1971 г.;
Носител на Ордена за заслуги на Федерална република Германия: 1977 г.;
Включен е в списъка на 100-те най добри футболисти в историята по случай 100-годишнината на ФИФА;
Носител на "Златната топка": 1970 г.;
Футболист на годината в Западна Германия: 1967 и 1969 г.;
Голмайстор на СП: 1970 г. (10 гола);
Голмайстор на ЕП: 1972 г. ( 4 гола);
Носител на "Златната обувка": 1970 и 1972 г.;
Голмайстор на Първа Бундеслига: 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.;
Голмайстор в турнира за КЕШ: 1973, 1974, 1975 и 1977 г.

* Опит на автора да изобрази баварския диалект на Мюлер в българския му еквивалент. Извинявам се ако не се е получило сполучливо.


Герд Мюлер засича топката в мрежата на италианците за 3:3 в 109. минута. Нападателят се разписва два пъти срещу Италия на СП 1970, но накрая "адзурите" печелят след продължения с 4:3 и отстраняват германците.


Превъзходната техника на шутиране и точното пласиране са в основата на високата резултатност на Мюлер. На снимката той бележи победното попадение в мача с Албания през 1971 г. (1:0).


В турнирите Мюлер носи екипа с номер 13, а на снимката голмайсторът е поздравяван от Зеелер, Либуда и Оверат след третия си гол срещу България на СП 1970 (5:2).


Топ-реализаторът се хвърля жертвоготовно в много единоборства през кариерата си и плаща висока цена за ефективността си пред вратата. На снимката Герд Мюлер лежи контузен на тревата по време на победата с 2:1 срещу Испания през 1973 г.


На 3 юли 1974 г. Герд Мюлер бележи за победата с 1:0 над Полша на франкфуртския Валдщадион и повежда "бундестима" към финала на СП 1974.


Без съмнение Герд Мюлер е убийствено ефективен с топка в краката, но също и във въздуха създава доста опасности за противниковите вратари. На снимката е показана сцена от полуфиналната победа с 2:1 срещу Белгия от ЕП 1972.


Винаги когато Герд Мюлер е в противниковото наказателно поле, за защитата на съперника той представлява огромна опасност. Във финала за ЕП 1972 голаджията вкарва две попадения на СССР, а германците триумфират с 3:0.


Попадението за 3:1 от победата с 5:2 от СП 1970 срещу България. Герд Мюлер демонстрира железни нерви и от бялата точка. В двубоя с българите той бележи още два пъти от игрови ситуации.