"През целия сезон бяхме в центъра на борбата за оставане в дивизията. Първият си мач като титуляр обаче записах чак в 29. кръг срещу Айнтрахт Брауншвайг, защото първият вратар Хорст Бертрам се контузи. След това аз играх с номер 1 до края на сезона във всеки двубой - по-лошо за мен не можеше да стане. В предпоследната среща, с мен на вратата, на теория запазихме мястото си в Първа Бундеслига. Така стана възможно да играем последния си мач спокойни и без психологически натиск. Естествено, беше ни ясно, че Гладбах ще се опита да използва и минималната възможност да спечели борбата си за титлата с Кьолн. Но чак такива смазващи атаки не очаквахме.
Направих загрявката си за мача както обикновено. Нашите фенове бяха доволни и се радваха, че ще играем в елита и през следващата година. Юп Хайнкес откри резултата още в първата минута - и бедствието започна. След това нямаше как да запомня вече кой вкара гол и как го прави. Виждах само топки, бити от 8 метра разстояние и прелитащи край мен. Те винаги попадаха в ъглите на вратата така, че нямаше как да реагирам. Когато успявах да спася един удар, противников играч вкарваше топката в мрежата при следващия. Странно: всъщност пазих добре и въпреки това до почивката получих шест гола.
"Сега ще направиш няколко добри спасявания"
Речта на Ото Рехагел в съблекалнята беше кратка. Пък и какво толкова можеше да каже той? Думите му, разбира се, бяха, че трябва да се срамуваме от себе си и че не бива да се отпускаме така. Но не повиши тон и не се държа много назидателно. Накрая ме попита дали искам да продължа да пазя. Трябваше да кажа, че не искам да продължа да играя. Но аз си мислех: "Досега получи шест парцала, едва ли ще получиш още шест до края. Сега ще направиш няколко добри спасявания и всичко ще е наред." Не исках с лека ръка да пропилея спечеленото си титулярно място. За съжаление, направих грешното решение. Днес съм убеден: трябваше да изляза от игра. Тогава Хорст Бертрам щеше да касира шестте гола през втората част. Сигурен съм в това. Повечето хора забравят, че в онзи мач аз спасих почти всичко, което можеше да се спаси. Мисля, че при десетия гол можеше да изляза и да хвана центрирането. Но при 10:0 известна роля вече играеше и увеличаващото се разочарование в тима ни. По някаква причина само аз бях концентриран в играта.
Не вземах насериозно викове на феновете за уговорка. Когато съдията най-после наду свирката за край на мача, аз бях напълно съкрушен. Не говорих с никого. С бърза крачка отидох до колата си и дадох газ към къщи. Нещата ставаха малко по-поносими от факта, че въпреки победата на Гладбах с 12:0, Кьолн все пак бе станал шампион. След печалната среща бях много ядосан на себе си, защото след това така и не получих нов шанс за изява. Такава разгромна загуба е пагубна за всеки един вратар. Преди нея бях сигурен, че ще получа нов договор, но подписването му всеки път беше отлагано. Ръководителите на отбора искаха да видят дали могат да разчитат на мен като на титулярен страж. След мача с Гладбах не ми беше предложен договор. Всичко мина толкова бързо. Затова отидох в Тенис Борусия Берлин."
Няма коментари:
Публикуване на коментар