Човек или легенда: Германските национални селекционери през годините

Йоаким Льов е един от десетте национални треньори на Германия, всички от които имат нещо общо помежду си - повече или по-малко обичани, рано или късно те напускат своя пост. Понякога доброволно, понякога не съвсем доброволно.

Ото Нерц (1926-1938)

Германският национален отбор по футбол съществува от 102 години, но не винаги той е бил ръководен от наставник. Преди Ото Нерц да бъде назначен на този пост през 1926 г., бундестимът е бил съставян на пропорционален принцип от регионалните футболни съюзи в страната и е бил ръководен тактически от капитана на отбора.

По времето на своето ръководство Ото Нерц носи званието "райхстренер". Той е бил твърд поддръжник на нацизма и извежда националния отбор до третото място през 1934 г., когато световното първенство в Италия е организирано от "Дучето" Мусолини. След това обаче Нерц допуска непростимата грешка да излезе с резервните футболисти на четвъртфинала с Норвегия от Летните олимпийски игри в Берлин'36. За зла участ това е първият национален футболен двубой, който Адолф Хитлер наблюдаван на живо на стадиона. Германия губи с 0:2, а и двата гола са дело на футболист със звучното име Исаксен. Понякога съдбата си прави странни шеги. След тази среща Нерц е вече пътник, само че никой няма смелостта да му каже в лицето, че той е освободен. За първия мач след олимпиадата длъжностните лица просто игнорират Нерц и "спускат" на поста някой си "Господин Хербергер от Дуисбург". Театърът с двамата селекционери приключва през май 1938 г., когато Нерц обиден си тръгва.

Зеп Хербергер се превръща в национален герой през 1954 г. в Берн и ръководи националния отбор до своята 67-годишна възраст. За Германския футболен съюз изобщо не е лесно да накара инатестия старец да се откаже. А с напредването на възрастта си Хербергер прави все по-чудати неща: за СП 1962 в Чили той иска да включи в отбора 41-годишния Фриц Валтер, който на всичкото отгоре е спрял с активния футбол 3 години преди това. След словестни схватки с ГФС по медиите, продължили дълги месеци, Хербергер сдава поста през 1964 г. на Хелмут Шьон, въпреки че дотогава той счита наследника си за твърде мек, за да може да ръководи националната формация.

Зеп Хербергер (1938-1964)

Но Шьон бързо показва своята самостоятелност и печели големи успехи, най-значимият от които е световната титла през 1974 г. ГФС му осигурява безрезервен кредит на доверие, въпреки че по време на мондиала наяве излизат някои "кирливи ризи" като спора за шампионските премии и казармения режим в националния отбор. Главен принцип на Шьон е той да държи и ножа, и хляба в своите ръце. Още преди СП 1978 в Аржентина треньорът анонсира отказването си след турнира.

Хелмут Шьон (1964-1978)

Неговият наследник Юп Дервал става първият бундесселекционер, чийто контракт предсрочно е прекратен от ГФС. Също така Дервал е първият, който пада жертва на интриги, предизвикани отвън. След отпадането в предварителните групи на ЕП 1984 във Франция Франц Бекенбауер, с мощната подкрепа на вестник "Билд", си присвоява треньорското звание. Повече никой не се интересува от Дервал. Бекенбауер заема поста толкова време, колкото му доставя удоволствие - до триумфа на СП 1990 в Италия. Мястото му на националната скамейка е твърде неудобно за Берти Фогтс, който пък не е взет насериозно от "Билд". Изнервеният Фогтс се оттегля през 1998 г., две години след спечелването на европейската титла в Англия.

Юп Дервал (1978-1984)

Франц Бекенбауер (1984-1990)

Берти Фогтс (1990-1998)

Идва времето на Ерих Рибек кара ГФС горчиво да съжалява, че някога изобщо е обсъждал възможността да го назначи на работа. След две години "кошмарът Рибек" отминава и безпомощният съюз случайно уцелва най-удачното решение на треньорския въпрос с привличането на Руди Фьолер. Срамното в случая е, че след нещастното ЕП 2004 в Португалия Фьолер неочаквано губи интерес в своята работа и доброволно се отказва. За всеобщо веселие на медиите ГФС свиква "треньорски експертен съвет", който да излъчи кандидат за овакантения пост.

Ерих Рибек (1998-2000)

Руди Фьолер (2000-2004)

Така Юрген Клинсман влиза в голямата игра, въпреки че преди това той никога не е бил кандидат за треньорската длъжност на националния отбор понеже желае да "инсталира" в тима целия си треньорски щаб. ГФС като нищо щеше да смени Клинсман броени дни преди СП 2006 под натиска на "Билд", ако не беше победата над САЩ в конролен мач. Следващият национален селекционер Йоаким Льов никога не чувства подобно медийно напрежение. Поне до следващата седмица...