Те можеха да напълнят стадиона поне три пъти. Но намерението, всеки фен да носи в себе си билет за срещата, е предварително обречено на неуспех. Това е все едно всички жадни шотландски миньори едновременно да щурмуват пъб, в чийто хладилник има само една каса бира и всеки да остане доволен. В крайна сметка 133 505 зрители са на трибуните, когато Селтик Глазгоу и Лийдс Юнайтед излизат на терена на Хемпдън Парк през 1970 г. Невероятно число. До ден-днешен това е най-високата официална посещаемост на мач от европейските клубни турнири. Колко души всъщност има на стадиона тогава - никога няма да стане ясно.
Билетите за мача са равностойни на злато и са търсени със същата трескавост, както благородния метал, в дните преди 15 април 1970 г. в Глазгоу. На 13 април нови 5000 билета са пуснати в свободна продажба, тъй като англичаните от Лийдс не успяват да изчерпят предоставената им квота. Касите трябва да отворят в 16 часа, но чак в 22 часа по високоговорителите на стадиона прозвучава: "Лийдс ни вързаха тенекия." Тълпата е бясна, но търговският директор на Селтик Кийт Арчър внася доза надежда: "5512 билета все още пътуват от Лийдс." И те наистина пристигат около полунощ.
Върнатите ценни хартийки обаче не са достатъчни и повечето чакащи са разочаровани. В деня на мача около стадиона е истинско стълпотворение, а шотландците с нетърпение очакват 4500-те английски запалянковци - приятелски отбор за игра с кегли в сравнение с легионите фенове на "келтите" - с намерението да не ги оставят на мира, докато не ги убедят да им продадат билетите си. Черноборсаджии пристигат чак от Лондон, за да направят своята сделка на годината.
Един мач за Шотландия
Цяла Шотландия стиска палци на Селтик, а срамът от предишните загуби от англичаните трябва най-после да бъде забравен. По-късно се твърди, че заради победата дори непреодолимите стени между лудите запалянковци на Селтик и Рейнджърс са били съборени. Нещо наистина невъобразимо.
Обаче този мач, наречен "Битката за Британия", е преди всичко въпрос на национална чест. В каква степен е важно това ни показва гордата статия на Алън Херънс във вестник "Съндей Мейл" след двубоя: "От днес повече Шотландия няма да се свързва само с Хегиз, гайдаря, Робърт Бърнс или река Клайд. От сега нататък ще се мисли за Селтик и техния успешен нападателен футбол. Футбол, който другите европейски страни, включително и Англия, никога не са виждали."
"Най-голямото човешко море, което някога съм виждал"
Никой не се съмнява, че на тревата ще бъде изнесен спектакъл. Уважението към Лийдс Юнайтед е голямо - англичаните са действащ шампион на страната си и носител на Купата на панаирните градове от 1968 г. под ръководството на треньора Дон Реви. Шотландците осъзнават важността на двубоя и още след тегленето на жребия те дават да се разбере, че обезателно ще домакинстват на Хемпдън Парк. Клубният стадион на Селтик побира само 60 000 души. Провеждането на футболното мероприятие на 136-хилядния Хемпдън Парк звучи далеч по-закономерно.
Колосалното съоръжение е изпълнено до дупка. В този смисъл определението "фенски песни" би прозвучало като откровена обида към невъобразимия тътен, идващ от гърлата на хилядите и хиляди привърженици на футбола.
Играчът на Селтик Боби Ленъкс по-късно ще каже: "Това беше най-голямото човешко море, което някога съм виждал." Били Бремнър, легендата на Лийдс, си спомня: "Казах на другите да не се поддават на натиска на тълпата." Но инструкциите на капитана моментално изчезват от главите на "белите" от Лийдс, когато стадионът започва да скандира: "Селтик, Селтик!" "Този невероятен шум шокира някои играчи", твърди Бремнър.
Звездният час на "Джинки" Джонстън
За футболистите на Селтик тази обстановка действа като амфетамин. През първите 8 минути те изпълняват 6 ъглови удара. Но на този 15 април 1970 г. не само ураганът от трибуните носи зелено-белите напред. Решаваща роля играят силната им игра и един човек, който в този двубой засенчва всички други на терена: "Джинки" Джонстън. За феновете на Селтик той е "играчът на века". А в тази среща той унижава Лийдс Юнайтед.
Тери Купър от Юнайтед е поставен за персонален пазач на Джонстън, играл изключително и в първия двубой (1:0 за Селтик). Обаче Джонстън връзва краката на Купър на възел. Енергичното дясно крило е просто прекалено бързо и пъргаво за англичанина. Побойникът от Лийдс Норман Хънтър се доближава до съотборника си и му дава недвусмисления съвет: "Просто физически го елиминирай." Запъхтеният Купър отвръща само: "Защо ти не се пробваш?"
Като Астерикс срещу римляните
Така Хънтър се заема с опеката му, а двамата защитници на Лийдс сменят местата си в лявата част на отбраната. Ситуацията напомня на битките на комиксовия герой Астерикс с неговите врагове римляните. Джонстън разколебава и Хънтър. Грубите влизания на Хънтър не успяват да повалят летящия нападател, той просто е прекалено бърз. "Здравата бих го изритал, ако имах възможността само веднъж да се доближа до него", разказва Тери Купър с раздвоение и споделя за свое изживяване от третия вид: "По-късно срещнах Джонстън в съня ми."
Вестник "Гардиън" пише след срещата: "Героят на вечерта отново беше този нисичък, но пълен с трикове Джонстън." Джонстън, наричан "Лорд ъф дъ уинг" (от английски: "Властелина по крилото"), почти не може да бъде спрян поради начина си на водене на топката, повратливостта си и силния си шут. Наставникът на Лийдс Дон Реви много добре е наясно със съперника, но неговите указания да не се оставя и милиметър свободно пространство на Джонстън, практически не могат да бъдат изпълнени. Педантът Реви е принуден безпомощно да наблюдава как тактиката му получава прът в колелото. Още преди първия съдийски сигнал той публично е оповестил, че би разменил годишната си заплата за победа в реванша.
Джими "Джинки" Джонстън - "Властелина по крилото":
Изключителният гол на Бремнър
14. минута дава повод за надежда на Реви, защото Били Бремнър реализира едно свое гениално хрумване. Бремнър нахлува през центъра на игрището и изненадващо праща топката с неспасяем удар от около 20 метра директно в левия ъгъл на вратата - 1:0 за Лийдс, а 100 000 души изведнъж онемяват.
"В този момент настъпи такава тишина, че ние за пръв път тогава можехме да чуем нашите фенове", казва Бремнър. Това обаче не е началото на края за Селтик Глазгоу, напротив: "Може да прозвучи странно, но от този момент нататък, след като ни поведоха в резултата, ние бяхме още по-решени да покажем, че ние сме по-добри от тези прехвалени Лийдс Юнайтед", разказва Бърти Олд.
Историята на Джон Хюз
Напълно неповлияна от водачеството на Лийдс, топката танцува с футболистите на Селтик. Възнаграждението идва в 47. минута. Късо изпълнение на корнер, центриране на Бърти Олд и Джон Хюз с глава изравнява. Джон Хюз, човекът, който през 1967 г. не успява да играе във финала за КЕШ срещу Интер Милано и когото треньорът на Селтик Джок Стийн е поканил на разговор на четири очи преди мача. Джок Стийн, великият мотиватор, трябва да е казал на Хюз: "Знам, че пропусна последния финал. Затова ти казвам, че ако днес се класираме на финала, ти ще бъдеш първият сигурен титуляр за него."
Въпреки гола Селтик не махат крака си от педала на газта. След ново подаване от корнер се стига до сблъсък между Хюз и вратаря на Юнайтед Гери Спрейк. Спрейк контузва коляното си и излиза от игра. Заменилият го резервен страж тъкмо е заел мястото си на вратата, когато футболистът на Селтик Боби Мърдок реализира едно гениално подаване на "Джинки" Джонстън за 2:1 - само четири минути след изравняването. Стотиците хиляди на Хемпдън Парк са извън всякакъв контрол.
След края резултатът остава 2:1 за Селтик. Шотландският тим се класира на финала и там губи от Фейенорд Ротердам. Все пак мнозина считат формацията от 70-те години за най-добрия отбор на Селтик за всички времена. Има два силни аргумента за това: 136 505 зрители по трибуните и превъзходния "Джинки" Джонстън на терена.
Кадри от сезона на Селтик 1969/70:
Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ 1969/70, СРЕЩА-РЕВАНШ:
СЕЛТИК - ЛИЙДС ЮНАЙТЕД 2:1 (0:1)
Селтик: Уилямс, Хей, Гемъл, Мърдок, МекНийл, Броугън, Джонстън, Конъли, Хюз, Олд, Ленъкс. Треньор: Джок Стийн.
Лийдс: Спрейк (Харви), Медли, Купър, Бремнър, Чарлтън, Хънтър, Лоримър, Кларк, Джоунс, Джайлс, Грей. Треньор: Дон Реви.
Голове: 0:1 Бремнър (14.), 1:1 Хюз (47.), 2:1 Мърдок (51.)
Зрители: 136 505
Стадион: Хемпдън Парк, Глазгоу
Дата: 15 април 1970 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар