"Човек играе така, както живее"

70-те години са времето, когато светът се политизира. Разговор с откривателя на левия системен футбол Сесар Луис Меноти за философията на игра, с която Аржентина става световен шампион през 1978 г.

Визитка: Сесар Луис Меноти

Меноти, наричан в страната си "Ел Флако" ("Слабия"), е роден на 5 ноември 1938 г. в аржентинския град Росарио. Син на лекар, Меноти започва да тренира футбол в местния Унион Америка, а от 1960 г. преминава в градския гранд Росарио Сентрал. През следващите години офанзивният футболист носи екипите на Расинг, Бока Хуниорс, американския Ню Йорк Дженералс и бразилските Сантош и Жувентуш, преди да спре с активния футбол и да се заеме с треньорството от 1970 г. След като ръководи аржентинските тимове Нюел'с Олд Бойс и Уракан, Меноти е назначен за национален селекционер на Аржентина през 1974 г., с която печели световната титла през 1978 г., а през 1982 г. в Испания отпада в четвъртфиналните групи след две загуби. В периода 1983-1991 г. тренира различни южноамерикански и европейски клубове: Барселона, Пенярол Монтевидео, Бока Хуниорс, Атлетико Мадрид и Ривър Плейт. След половингодишен престой начело на Мексико, Меноти работи в Бока, Индепендиенте, Сампдория и Росарио Сентрал. Последният му отбор засега е мексиканският Текос от град Гуадалахара, от който той се оттегля на 7 януари 2008 г.

Меноти е известен със своите обществени и политически възгледи във футбола. След спечелването на световната титла през 1978 г. той демонстративно отказва да се ръкува с президента на Аржентина генерал Хорхе Рафаел Видела, издигнат от военната хунта в страната. В своето отрицание на милитаристичната диктатура в родината си, която използва домашното световно първенство за пропагандни цели, Меноти дава телевизионно интервю, казвайки: "Моите играчи победиха диктатурата на тактиката и терора на системата." От друга страна Меноти не отрича напълно тезата, че хунтата е проправила пътя на Аржентина до финала, подкупвайки отбора на Перу за мач от групите на турнира. Тази версия е подкрепена с доказателства, събрани от британския журналист Саймън Кюпър. През 2009 г. Сесар Луис Меноти получава наградата "Валтер Бенземан" за своите обществена отговорност и заслуги от Германската академия за футболна култура.

Сесар Луис Меноти, харесва ли човек като вас германски футбол?

Защо не? Винаги се е говорело, че германският футбол е прекалено схематичен. Напълно преувеличено. Когато Германия триумфира над Холандия на финала за СП 1974, това става не само защото успява да ограничи противника, а защото разполага и с великолепни играчи. Но организацията е един важен аспект на германската игра. Една нация играе така, както живее.

И как живее и играе тогава Аржентина?

Една култура обхваща много аспекти: от музиката до езика, от футбола до облеклото. В Аржентина преживяхме голяма културна криза през 60-те години - футболът не остана изолиран от това. Стигна се дотам, че не винаги играехме успешно, така че престанахме да вярваме, че нашата игра е нещо особено. Изведнъж всичко идващо отвън изглеждаше по-добро. Бяха въведени неща, които нямаха нищо общо с нашия футбол.

Има ли социално обяснение за това?

Има начален импулс за това грешно развитие.

А именно?

Голямото разочарование, което нашият отбор преживя в Швеция през 1958 г. Тогава загубихме от Чехословакия, като допуснахме 6 гола. Целият свят говореше, че играем остарял футбол и трябва да поработим върху физическата подготовка. През 40-те и началото на 50-те години нашият национален отбор се считаше за почти непобедим. Имахме толкова много добри играчи, че бяхме в състояние да формираме няколко равностойни отбора, които да представят Аржентина.

Какво се случи след края на световното първенство през 1958 г.?

Повече от десет години властваше хаос. Толкова голям, че дори не успяхме да се класираме за СП 1970. По това време започна дискусия, дали всичко трябва да бъде както при Естудиантес Ла Плата (победител в Копа Либертадорес от 1968 до 1970 г. - бел. ред.), чийто футбол беше съставен само от персонално покритие, пресиране и борба. Питахме се дали няма и някакъв друг вариант. През тези години думата във футбола ни имаха учените. Но днес се знае, още по-добре от преди, че философите не могат да дадат отговор във всички ситуации.

Защо по онова време се играе толкова малко футбол?

Това беше обвинението на слабите игрово отбори. Тогава беше модерно да се играе тактически като Интер Милано, които въведоха катеначото и ползваха плътно персонално покритие. Дойде СП 1970, което бразилците спечелиха, вкарвайки гол след гол. Аз възприех тяхната идея за футбол, когато започнах да водя Уракан.

Какво променихте?

Кокато встъпих в треньорския пост, обясних на играчите, че те всъщност могат да играят по-добре. Наричах ги с имена на велики футболисти от миналото. Отначало момчетата само ме гледаха и казваха: "Дотук добре, остава и да побеждаваме." Опитах се да ги убедя, че футболът не са базира само на високата мотивация. И досега играта се основава преди всичко на тактиката и физическата подготовка. Но за мен футболът е нещо чисто човешко. Тези, чиято единствена цел е просто да печелят мачове, всъщност не разбират истинския смисъл. По моите възприятия те играят погрешно.

Може ли един треньор, за когото успехът е жизненоважен, да говори така?

Чуйте внимателно какво казвам: в грешка са футболистите, които не искат да печелят нищо друго, освен срещите си. Другите играят, за да спечелят. Когато някой каже: "Единственото, което ме интересува, е победата" - това е играч с грешни разбирания. Защото така излиза, че за да постигне целта си, той би могъл да измами. Като някой, който играе покер, но само заради парите, без да се интересува от самата игра. Накратко: Бяхме пред угрозата да обезценим значението на думата "игра".

В такъв случай обяснете накратко вашето разбиране за думата.

Основният принцип на играта е свободата. Човек не може да притисне един футболист в някаква схема, която е обсебена само от победата. Това би означавало смърт за спорта, тъй като той живее преди всичко от своята красота и страст.

През 1970 г. бразилците доказват, че може да се играе, да се тича, да се води борба и да се побеждава едновременно. Защо отборът на Пеле не беше тим от играчи с грешни разбирания?

Когато играят 11 души и единият от тях се казва Пеле, противникът може да се опита с всички средства да не позволи на Пеле да играе. Но това тогава не стана и Пеле игра въпреки всичко, защото някои определени външни влияния бяха неутрализирани. Подобно нещо обаче не се случи с моя отбор.

За какво говорите?

За четвъртфиналните групи от СП 1982 в Испания. Съдията беше на страната на нашия опонент Италия. По-късно една германска телевизия ми показа как италианците малтретират Марадона на терена. Видях повече от 40 сцени, при които Марадона е фаулиран по най-грозен начин. В един момент те го ритаха даже, когато той лежеше на тревата.

Обратно към Вашето треньорство. От 1974 г. Вие водите националната формация на Аржентина.

Бяха много трудни времена за хора като мен, които бяха треньори по професия. Ходех в Кьолн и там наблюдавах футбола известно време, накрая заминах за Италия и посетих мачовете от ЕП 1976. Събирах всички налични информации и анализи. Забелязах, че във футбола признание получаваше само това, което носеше успех. Когато една жена покаже голия си гръб по телевизията, въпреки че пее лошо и й липсва артистизъм, за да има тя успех, се представяше за модерна. Когато един футболист "изорава" терена, рита се и влиза грубо, той се представяше за модерен играч. Това исках да променя...

Когато обаче Вие ставате световен шампион в своята страна през 1978 г., в Аржентина властва военна диктатура.

Винаги, когато съм заговарян за това, аз чувствам голяма болка. Преди всичко заради моите играчи. Витаят много неверни слухове, например че военното управление ни било помогнало да спечелим първенството. Всеки, който е почувствал напрежението, гледал е играта ни преди, по време и след турнира, ще разбере моя гняв. Казвам това не заради самия мен, казвам го заради футболистите.

Знаехте ли, че по време на турнира в страната са измъчвани и убивани хора?

Както много аржентинци, които тогава спонтанно излязоха на улицата, за да празнуват титлата, ние също не знаехме нищо конкретно за това, което се случваше. Много по-късно тези разкрития получиха обществена гласност. Преди това нашият тим имаше само една мисъл: Да сбъдне мечтата за световна титла на Аржентина. Което всъщност изпълнихме.


Меноти е награден за приноса си към играта от Германската академия за футболна култура през 2009 г.

Какво мислите за комерсиализацията на съвременността?

Това е феномен, който се проявява в много обществени сфери, не само във футбола. Публиката обаче все повече деградира в обикновени наблюдатели.

Какво искате да кажете?

Ако отида на балет, аз ще съм просто един наблюдател, тъй като не притежавам необходимите познания за този вид изкуство. Що се отнася за музиката, бих се причислил към публиката. Там участвам интензивно във всичко, защото вярвам, че мога да разбирам и детайлите. Нещо подобно се случва и при футбола. Изморена от лошата постановка, публиката отстъпва мястото си на наблюдателите, които ходят на стадиона да гледат танцуващи талисмани и мажоретки, но едва успяват да проумеят истинския смисъл на играта.

Какво трябва да се промени, за да стане отново по старому?

Когато мачът започне, не трябва да има нищо друго, освен футбол.

Има ли вина телевизията, че нещата не са така, както трябва да бъдат?

Мисля, че да, тъй като тя финансира голямото шоу. Има невероятен растеж по средствата във финансовото перо "Футбол". Могат да се гледат футболни срещи по всяко време на деня и нощта. Затова трябва много да внимаваме, за да не стане играта прекалено отегчаваща. Представете си да се предават всеки ден концерти на живо на Пласидо Доминго. Самото събитие ще изгуби напълно своето значение.

Позитивен аспект на това развитие обаче е, че страни като Южна Африка ще преживеят един много важен начален импулс с провеждане на домакинство на световно първенство.

Да не бързаме. Само защото икономистите смятат, че футболното световно първенство ще породи финансов бум и страната ще преодолее своите проблеми, това не означава непременно, че ще стане точно така. Защото това е същото като един симфоничен оркестър да отиде във високите части на боливийските Анди с надеждата, че всички земеделски работници там ще оценят красотата на класическата музика. Световните първенства трябва да се провеждат на места, които са допринесли за развитието на футбола и могат истински да възприемат нейната стойност. Другите държави би трябвало първо да си напишат домашното, да образуват силно първенство, да развият добри младежки школи и чак тогава да се надяват да получат възнаграждение за положения труд.

Как намирате съвременните футболисти, които са обвинявани, че са прекалено изнежени?

Много футболисти произлизат от тази обществена прослойка, която страда от немотия. Те нямат други възможности в живота, освен футбола, където да се наложат. Но какво правим ние с тези таланти? Даваме им всичко! Возим ги в частни самолети, правим телевизионни реклами с тях, но никой няма сммелостта да каже: "В какво вярваш, кой си ти? Брад Пит? Ти си просто един футболист." Играчите трябва да признаят, че те могат да живеят от футбола само благодарение на Господ или на своя вроден талант.

Сесар Луис Меноти, харесвате ли все още днешния футбол?

Признавам, че повече не мога да разбера какво се играе в днешно време. Не го разбирам повече. Знам само: Във футбола трябва много да се тича. Ролята на атлетичността е силно завишена, което означава, че по терена почти няма свободни пространства. Как може това да е така? Когато един състезател по голф направи добър удар, това не означава, че проявата му се дължи на добрата му фитнес подготовка, защото в такъв случай световният шампион по вдигане на тежести би бил най-добрият голфър на планетата. Става въпрос, че топката за голф е ударена на 300 метра напред, но едно леко чукване преди дупката е много по-трудно от силния удар. Така е и във футбола: Не е достатъчно топката да се рита силно напред, при положение, че в наказателното поле липсва финеса на завършващото "чукване". И, благодарение на Господ, отново можем да доживеем да гледаме един елегантен артист, който прави разликата между два тима: Само вижте Лионел Меси - един нисичък бързак, който обаче ниже гол след гол и никой не може да го спре...


Меноти с Марадона на Камп Ноу