Черен Петър

"Който предложи дългосрочен договор на Петер Нойрурер, може със същия ефект да застане под студения душ и да започне да къса банкноти. Това също не е евтино, обаче закалява и предпазва от болести." Журналистът Андреас Франк е безмилостен след напускането на Нойрурер от Хановер 96. Той е провокиран не само от пословичната словестна свирепост на Нойрурер, но преди всичко от "гордата" треньорска история на стратега: 12 назначения в професионалния футбол, десет от които са прекратени по "взаимно съгласие". Специално документирано за Вас: най-красивите освобождавания на Петер Нойрурер.

Септември - ноември 87: Старши-треньор на Рот-Вайс Есен

"Последният път, когато загубих толкова разгромно, беше срещу моя брат на джаги." Една от многото легендарни сентенции на Петер Н., в случая изречена след загуба с 0:7. Дали на клубния президиум не се е харесал този футболен армагедон или пък причината е била шеговитият тон на треньора? Въпроси, въпроси, но отговорът е само един: часове след това Нойрурер трябва да си събира багажа.

Април 89 - ноември 90: Шалке 04

Така започва една любовна история, при която по всичко изглежда, че съдбата вещае вечно щастие. "За Шалке ще извървя цялото разстояние от Аахен пеша!", сияе Нойрурер, след като "Кралскосините" откупуват треньорските му права от Алемания. Със своите 33 години тогава той е един от най-младите треньори в историята на бундеслигата. След успехът с 4:1 над Блау-Вайс 90 Берлин, означаващ радостното оставане във Втора Бундеслига, стотици фенове на Шалке нахлуват на терена и понасят "Спасителя" Нойрурер на рамене, водейки го извън стадиона. "След сватбата ми и раждането на моите деца, това е най-великото събитие в моя живот", тържествува треньорът.

В празничен делириум Криста Паас, нежна половинка на тогавашния президент на Шалке Айхберг, подарява ключовете на своето порше на Нойрурер. Преди това ръководителят в бирено опиянение е обещал: "Ако се спасим от изпадане, ще получиш колата." След последния мач Криста Паас се провиква: "Вече можеш да си получиш поршето."

В последвалия сезон 90/91 в 17. кръг Шалке се намира на втора позиция. Въпреки това Нойрурер напълно изненадващо е освободен през ноември. Причина за това, поне според шушукащите фенове, е суетата на президента Айхберг, който иска да постави на треньорския пост своя съгражданин Александър Ристич. Запалянковците протестират, а за срещата след освобождаването на Нойрурер цял блок от сектора на ултрасите остава празен. Това не помага: Нойрурер трябва да напусне Шалке, своето "предизвикателство на сърцето", и да се смени с един друг треньорски фантом на лигата.

Март - май 91: Херта Берлин

Най-краткото си назначение Нойрурер преживява в Берлин през 1991 г. В продължение на цели два месеца той тренира берлинската Херта в Първа Бундеслига. Неприятната статистика: десет загуби и две равенства в дванадесет мача.

Юли 91 - Юни 93: Заарбрюкен

След освобождаването си от Заарбрюкен през 1993 г. той подкарва бившето порше на Криста Паас към бюрото по труда по спортен анцуг и с чехли за баня - една от малкото си постъпки, за които Нойрурер съжалява до днес.

Април 96 - Септември 97: Кьолн

"Ще продължа спокойно да си получавам заплатата до юни 1998 г. Радвам се на всяка премия за победа, която ми печели моят наследник," хили се Нойрурер, качва се в своя джип форд и напуска катедралния град. Думите му вероятно са предизвикали стомашна язва на мениджъра на кьолнските "Козли" Рюл, тъй като само заплатата на треньора е 50 000 марки на месец. Отношенията между Нойрурер и Рюл в края са доста опънати: "Имаме нужда най-после от страст в този клуб", заявява Рюл пред медиите след домакинско поражение и жлъчно повишава напрежението още повече: "Нуждаем се от прилежен треньор, който да научи играчите на ред и дисциплина." Висока цена за Нойрурер - той остава без работа в продължение почти на година и половина.

Октомври 99 - август 2000: Кикерс Офенбах

Ангажимента си в Офенбах Нойрурер вижда като своеобразно интермецо. "Тук имаш нужда от каравана, а не от жилище - толкова бързо си заминаваш", коментира той отегчен търсенето си на престой в хесенския град край река Майн. 10 месеца по-късно всичко вече е приключило, Нойрурер подкарва поршето пред феновете на Кикерс и настъпва газта в посока Аален.

Септември 2000 - ноември 01: Рот Вайс Аален

През 2001 г. феновете на вестфалския провинциален клуб Ел Ер Аален (днес: Рот Вайс Аален) започват да наричат своя треньор "Петър Велики". Но поради "наранена чест" Нойрурер трябва да напусне клуба след 14-месечен ангажимент. По драматични стечения на обстоятелствата уволнението го застига по телефона: Нойрурер публично подчертава, че е искал най-после "да разпусне, да поиграе голф и да прекара време със семейството". Нойрурер и... разпускане? Тези две думи просто не се използват в едно и също изречение. Когато телефонът звъни следващия път, от другата страна на линията за щастие е Феу Еф Ел Бохум. И семейството му може да си отдъхне.

Декември 01 - Май 05: Бохум

Той извежда Бохум в турнира за Купата на УЕФА, танцува с феновете и се оставя мустакът му да бъде обръснат от тържествуващата тълпа пред телевизионните камери. В последвалият сезон Бохум пропуска да влезе в групите на европейския клубен турнир - и това е началото на бохумското пропадане. Година по-късно рурският клуб изпада за пету път в историята си във втора дивизия, а "Петър Велики" отново се завръща в реалността. Очаквано пътищата на Фау Еф Ел и Нойрурер се разделят, въпреки протестите на феновете и на отбора. "Най-късно след две седмици тази работа вече ще ми липсва", философства Нойрурер след своето освобождаване. "Мирисът на масажно масло, докосването до окосената трева. Идва едно много лошо време за моето семейство. Защото без футбол моята пълноценност, ако изобщо можем да говорим за пълноценност, е сведена само наполовина."

Ноември 05 - август 06: Хановер 96

Това сега уволнение ли е или оставка? Както винаги, Петер Нойрурер влиза в историята като един от най-безуспешните треньори в историята на Хановер 96. Сезонът е едва в третия си кръг, когато уволнението застига първия треньор от елитната германска дивизия - изненадващо или не, неговото малко име е Петер. Три поражения на старта с общо 11 допуснати гола, 0:3 като домакин от новака Алемания Аахен: това е най-лошото начало на сезон за Хановер 96 от 35 години. За освобождаването на треньорския стол на Нойрурер, освен фактът, че тимът на "Червените" няма победа от месец март насам, спомагат и някои крайни изказвания на наставника пред журналисти. Пред "Шпорт Билд" треньорът обяснява, че ситуацията в '96 била по-лоша, отколкото при всички негови предишни отбори. Цитат на Нойрурер: "Хановер е моето дванайсто треньорско назначение. Но такова нещо като това тук все още не бях преживял. Навсякъде има скрити снайперисти, дебнещи от засада."

"Той натискаше ли, натискаше..."

Есента на 1989 г.: Ерата на компютрите все още не е започнала истински, обаче футболният учител Петер Нойрурер вече работи с база данни за играчите си. Синът му Йорн също иска да помага - и предизвиква тотален срив. Един разказ на самия Нойрурер.

"Още по времето, когато бях треньор на Шалке 04, започнах постепенно да изграждам база данни за футболистите. Наблюдавах играчи от Германия и половин Европа, а докато седях на трибуната, гласно записвах информацията на своя диктофон: десен крак или ляв крак, поведение при единоборства, игра с глава, периметър на действие - всичко, което един треньор има нужда да знае. По този начин аз бях винаги отлично подготвен за всеки противник и същевременно имах поглед за потенциални нови попълнения.

Вечер, когато се прибирах вкъщи, аз прослушвах моите устни бележки и ги нанасях постепенно в моята база данни. Компютърът ми се намираше в моята работна стая - огромно нещо от първо поколение, голямо, колкото печка за готвене. Самият аз нямах достатъчна представа за програмиране и за цялата техническа щуротия. Базата данни беше оформена от един приятел по моя молба според нуждите ми. Методите ми на работа предизвикаха смесени реакции: някои ме взеха на подбив. Те си мислеха, че упражнявам някаква тайна наука, която няма нищо общо с футбола. "Петер, какво правиш там с електрическата пишеща машина?", питаха ме. Други пък находчиво се усетиха, че бях значително изпреварил времето си и проявиха интерес към моето уникално научно съкровище. Ръководителите на Байер Леверкузен възприеха идеята и започнаха систематично да я ползват. Но аз продължавах да седя сам в моята тиха стаичка - положих един невероятен труд с продължение на години! Някакси успях да набера с моите два показалеца и голямо усилие за търсене на букви по клавиатурата прифоли на повече от 3 000 играчи.

Един ден, когато отново чатках клавишите на клавиатурата, въвеждайки данни, в работната ми стая влезе моят син Йорн, който тогава беше на 3 години. След известно време телефонът иззвъня и отидох да вдигна. Все пак човек никога не знае, дали не е нещо важно. В моето кратко отсъствие малкият Йорн се покатерва на стола - той имаше необичайно силни крака - и с големите си очи вижда на екрана нещо да мига. Разбира се, той още не може да чете, но мигането е предизвикателство за него да натисне някое копче. Така той натиска ли, натиска и натиска, докато аз стоя на телефона и си мисля: "Какви ли са тези странни звуци от бюрото ми?" И тогава непоправимото е вече факт: Йорн е изтрил повече от половината профили! Моята работа, отнела ми седмици и месеци - просто е отишла на вятъра! Никой от Шалке не може да си представи какво означаваше това за мен. Съвсем сам преживях своята загуба. Естествено, нямах никакво подсигуряващо копие, тогава дори нямах представа какво означава това. Едва след този инцидент моят приятел се погрижи за това, такива загуби повече да не се случват.

До днес аз продължавам да работя върху базата данни, като своевременно вече ползвам модерните технически средства. Тя отново обхваща около 3 000 футболисти. Горе-долу се опитвам да я актуализирам. В нея няма да намерите повече Лотар Матеус, а на негово място са въведени нови момчета. Синът ми днес е на 22 години и прилежно ми помага. Той също наблюдава много мачове и действа като мой сътрудник-съгледвач, доставяйки необхидимите данни: десен крак или ляв крак - вече знаете. Така той отдавна си е изкупил вината. Но за информационния срив му бях простил още преди."

Загадката "Нойрурер"
или "Един тест за един неповторим треньор"

Когато ТОЙ се завръща, хората по улиците започват бурно да празнуват, съвършено непознати се прегръщат - по влаковете, в кафенетата, в тоалетните. Пред рафтовете в супермаркета се разменят "вътрешни" информации относно най-елегантния мустак в германския футбол.

1. Коя реплика НЕ е на Петер Нойрурер?

А) "Аз съм идеалист. Ако животът не беше толкова скъп, щях да върша всичко безплатно."
Б) "Вие петимата ще играете сега четирима срещу трима."
В) "Вкусът на захаросана лимонада влияе на тренировъчната адаптация."
Г) "Ако направим анкета между треньорите в Германия според това кой какви знания има за тренировъчен процес, психология, а след това треньорът с най-висок резултат поема най-добрият отбор, то тогава ме очаквайте скоро в Реал Мадрид."

2. Кой отбор все още не е трениран от Петер Нойрурер?

А) Кикерс Офенбах;
Б) Заарбрюкен;
В) Рот-Вайс Есен;
Г) Енерги Котбус;

3. Откога Петер Нойрурер има мустак?

А) От своето рождение;
Б) От първото си треньорско назначение;
В) От началото на растежа на брадата;
Г) От две години;

4. С кого Петер Нойрурер коментира срещите от ЕП 2004?

А) Рюдигер Абрамчик;
Б) Олаф Тон;
В) Карстен Рамело;
Г) Ата Ламек;

5. В кой филм се появява Петер Нойрурер?

А) "Два носа зареждат супер";
Б) "Суперносовете";
В) "Рогът";
Г) "Диди - Двойникът";

6. Каква реплика казва Нойрурер във филмовото си появяване?

А) "Добро утро, господин директор";
Б) "Не, не искам това";
В) "Веднага мога да си отрежа ръката!";
Г) "Времето вече е по-добре";

7. Кого Петер Нойрурер определя като неговия най-интелигентен играч?

А) Петер Мадсен;
Б) Вахид Хашемян;
В) Съндей Олисе;
Г) Пабло Тиам;

8. Кой, освен Петер Нойрурер, също произхожда от град Марл?

А) Актьорът Саша Хен;
Б) Режисьорът Зьонке Вортман;
В) Тенисистът Ерик Йелен;
Г) Спортният журналист Хериберт Фасбендер;

9. В Марл Нойрурер веднъж има една паметна среща с местната полиция. Защо?

А) Минава на червен светофар;
Б) Кара пиян мотопед;
В) Играе голф на улично кръстовище;
Г) Казва на една полицайка: "Обичам те!";

10. Какво според Нойрурер през 80-те години е било широко разпространено в германския футбол?

А) Кървави влизания;
Б) Игра без предпазни кори;
В) Допинг;
Г) Пушене на цигари преди мач;

11. Какво получава Петер Нойрурер за своя 48-ми рожден ден от съпругата си Антье?

А) Стек цигари "Малборо";
Б) Вратовръзка с Гуфи;
В) Ново кожено яке;
Г) Мотор Харли-Дейвидсън.

ОТГОВОРИ:

1-Б Репликата принадлежи на любителя-математик Фриц Лангнер, който в миналото е тринирал бундеслигистите Шалке 04, Вердер Бремен и 1860 Мюнхен; 2-Г "Там няма да ходя", възкликва Нойрурер стерилно, когато научава, че треньорът Петрик Зандер е освободен от ангажимента си в Котбус; 3-В Единственият период от живота на Нойрурер без мустак е детето Петер. И след класирането на Бохум за Купата на УЕФА, разбира се; 4-А С Рюдигер Абрамчик Петер разговаря на "ти". През лятото на 2004 г. двамата бивши футболисти с "кралскосини сърца" пътуват от стадион на стадион, за да коментират европейското първенство в Португалия; 5-В Освен в този филм, той участва и в "Дай ми черешата"; 6-А За заснемането на сцената, той се нуждае само от един дубъл; 7-В След като Олисе все пак чупи носа на съотборника си Хашемян на тренировка, нигериецът е наказан от клуба си. Нойрурер е леко разочарован: "Не искам да обиждам Съндей, но това той сам си го направи."; 8-Б Зьонке Вортман е роден на 25 август 1959 г. в град Марл. След като завършва гимназия той дори за кратко е професионален футболист в тогава втородивизионния клуб Вестфалия Херне; 9-Б Нойрурер присъства на едно задушевно коледно празненство, а местната полиция празнува заедно с него. Накрая подпийналият Нойрурер се качва на мотопеда си и натиска газта. Един полицай подвиква след него: "Петер, ти си пиян. Трябва да те докладвам." Петер отвръща: "Прав си." И слиза от моторетката; 10-В Нойрурер твърди, че през сезон 1989/90 до 50 % от шалкарите са приемали стимулиращия медикамент Каптагон. Бившият президент на Шалке Айхберг отговаря на твърдението: "Аз не съм!"; 11-Г И след това започва знаменитата обиколка. Петер Нойрурер пише за пътешествието си в седмичника "Ди Цайт": "Аз развих една интензивна връзка с моя Харли. И аз се наслаждавам да бъда възприеман не като футболен треньор, а като рокер с мотоциклет!"

А твоята съвест чиста ли е?

Следващата серия с класици на словото от германския футбол е с един истински вербален колос. Този човек наистина няма нужда от представяне.



"Когато един играч на Борусия Дортмунд се препъва, когато влиза в игра след смяна, феновете крещят: "Фал!". Това е чудесно - обаче за Борусия Дортмунд."

За Байерн Мюнхен:
"При тях даже чистачката е ставала шампион 10 пъти."

Относно неприличния жест (среден пръст), показан от Улф Кирстен на един мач:
"Той показа, че иска да бъде сменен до една минута."

„В тактически аспект исках да навляза в срещата отвън навътре. Но след като асистентът на съдията си затвори очите пред смяната на един от моите важни допълващи играчи, бавно станах неудържим.”



"Австрийският футбол постепенно изпадна в трудна ситуация, защото бяха купени прекалено много посредствени чужденци. Клубните президенти отиваха на море през ваканцията и се връщаха с четирима келнери."

"Все ми е едно, дали е бразилец, поляк, хърватин, северногерманец или южногерманец. Решаващо е представянето, а не нечия кръвна група."

"Някои хора възпитават децата си на два различни езика, а аз - да играят на два различни крака."

„Противниковото попадение падна в психологически неизгоден момент. Но човек в нашето положение трябва също да си зададе и въпроса, дали има противникови голове, които падат в изгоден психологически момент.”



Относно турските спортни журналисти:
„В сравнение със статиите, които те пишат, приказките от 1001 нощ изглеждат като емпирични изследвания.”

„Наскоро един от моите играчи на тренировка винаги подскачаше странно срещу топката. Всички се спогледахме. Тогава го запитах: Ей, какво правиш? Къде го научи това? И той ми вика: плейстейшън!”

„Не съм от треньорите, които се оплакват, че днес са тук, а утре са там. Развил съм една доволна степен на рутина за преместване на определен период от време.”

„Правя това, защото имам абсолютно чиста съвест.”
Думи на Даум, преди да даде косми от главата си за тест за наркотици като треньор на Байер Леверкузен

„Анализът на косата ми, който допуснах да ми бъде направен – след като мина известно време от тогава, трябва да кажа, че това беше грешка. Не си бях направил предварителни изследвания, но се оставих да бъда съветван в известна степен. Опитах да се пречистя с лимони.”

„Лукас е един кьолнски кадър, който само временно играе в Мюнхен.”
Даум относно Подолски след преминаването му в Байерн през 2006 г.



„Ако ми дадеш лимони, ще ти направя най-добрия лимонов сок на света.”
Даум по време на рафтинг в тренировъчния лагер на отбора му – относно маниера му на ръководене и зависимостта му от добрите футболисти

„Работим заедно от 20 години, това е една връзка, която много прилича на брак.”
Даум относно помощника си Роланд Кох

„Никога не бих работил в банка. Да се работи с мен означава да се поеме известен калкулиран риск.”

„Той може също да участва и в реклама за приспивателни хапчета, тъй като картата за времето е по-интересна от един разговор с Юп Хайнкес.”
Даум относно бившия (и бъдещ) треньор на Байерн Мюнхен



„Който успее да пробяга разстоянието от едното наказателно поле до другото в Бохум, без да си счупи крака, тогава ще го призная.”
Едно от легендарните изказвания на Даум

„Съгласни сме да вземем някого от бюрото по труда, който да научи играчите на някаква алтернативна работа.”

"Външен вид, външен вид - защо винаги разпитвате за този външен вид? Какъв е смисълът? А какъв е външният вид на това интервю в момента?"
По време на интервю

„Радостен съм, че разговорите в съблекалните на полувремената не се провеждат под погледа на публичността. Иначе биха последвали множество оплаквания и обвинения срещу мен, които биха били уважени без проблем. Действително аз съм способен да говоря не само академично, но също така владея и един език, който е много травмиращ.”

„Нещо напълно разбираемо. Мнозина не биха издържали теоретичния изпит. Някои даже не знаят разликата между непряк и пряк свободен удар.”

„В заключителната фаза гредата беше единственото нещо, на което можехме да се доверим на 100%.”



„В тази професия очевидно е достатъчно само да бъдеш лош актьор, за да бъдеш вече и лош треньор.”

„Някои играчи дори знаят кой коя роля играе във филма „Стар Трек”, а нямат представа срещу кой отбор ще играят следващия кръг.”

„Това е все едно някой да ти забие нож в стомаха с всичка сила и да трябва да се смееш на това.”
Кристоф Даум като треньор на Байер Леверкузен за представянето на съдията

Относно Герхард Майер-Форфелдер:
"Той ще си сътрудничи политически добре също и с Берти Фогтс. И двамата са толкова черни, че ще хвърлят сянка дори и в напълно тъмна стая."

„Не е нужно човек винаги да има абсолютното мнозинство зад гърба си. Понякога също са достатъчни и 51 процента.”

С цигари и каубойски шапки или Когато САЩ победи Англия

През 1950 г. Англия, родина на футболната игра, губи своя дебют на световно първенство срещу американската аматьорска формация с 0:1. Голмайстор в срещата, играна преди повече от 60 години, а хаитянинът Джо Гетдженс. Един студент и мияч на чинии, живял като емигрирант в САЩ.


Бразилски зрители изнасят Джо Гетдженс на ръце от стадиона в Бело Оризонте след сензационната победа на САЩ над Англия през 1950 г.

Той не можа да види нито своя гол, нито зашеметеното лице на английския вратар Бърт Уилямс. След удара си с глава Жозеф Гетдженс лежи с лице в тревата и може да чуе единствено радостните викове на 25 000-те зрители на Ещадио Индепенденсиа в Бело Оризонте.

Тече 37-та минута, до този момент САЩ така и не успява да застраши вратата на англичаните, а сега Уолтър Бар в изблик на отчаяние изпраща топката отдясно по диагонал в наказателното поле на Англия. Уилямс се хвърля напред, но Гетдженс е по-пъргав и сякаш полита във въздуха. Днес някои казват, че ухото му е отклонило топката във вратата, други твърдят, че Гетдженс прелита 4 метра и реализира попадението с тила си. Модерни митове.

Всъщност американците започват двубоя си с Англия с единствената надежда да не се изложат жестоко. "Може би ще успея да им попреча да вкарат повече от четири-пет гола", казва вратарят на САЩ Френк Борги преди началото. Пък и кой сериозен човек би вярвал в нещо различно? Нито един американски футболист не играе професионален футбол, хаитянинът Гетдженс е емигрирал в Ню Йорк малко преди старта на турнира за световната купа, за да следва счетоводство в университета Калъмбия. Паралелно с учението си той работи в един испански ресторант в Харлем като мияч на чинии. Номиниран е от американската футболна федерация поради възможността му да получи американско гражданство в обозримото бъдеще. Чак през ноември 1950 г. ФИФА е информирана по случая.


Тази снимка често се посочва като илюстрация на гола на Джо Гетдженс във вратата на Бърт Уилямс и Англия. Обаче, при внимателен поглед се вижда, че топката е от външната страна на мрежата, а Гетдженс не се хвърля с главата напред, както ясно си спомнят съиграчите му.

Една команда от учители, студенти и един шофьор на катафалка

Гетдженс е поканен да участва на световното първенство в Бразилия през 1950 г. само няколко дни преди заминаването за южноамериканската страна, тъй като няколко американски национални играчи отказват участие, защото не получават отпуск от работодателите си. Все пак в Америка европейският футбол е повече хоби след края на работния ден, отколкото начин на живот. Уолтър Бар всъщност е учител по физическо, а Борги - шофьор на катафалка. Другите работят като пощальони или като служители по гишета. Време, да се запознаят и да поиграят заедно, почти не остава.

Но затова пък са вечерите в Рио. В нощта преди срещата с изглеждащите изключително силни противници от Англия Ю Ес-момчетата гуляят по плажа Копакабана. "Бяхме поне в дванайсет бара", цитиран е Гетдженс в книгата на Джефри Дъглас "Мачът на техния живот". На стадиона те пристигат с каубойски шапки и подаващи се цигари от крайчеца на устата. Букмейкърите единодушно определят коефициента за тяхна победа - 1:500.


Националният американски отбор от 1950 г.: Заден ред, от ляво на дясно: Джек Лайънс, Джо Мека, Чарли Коломбо, Френк Борги, Хери Киоу, Уолтър Бар, Бил Джефри. Преден ред, от ляво на дясно: Френк Уолъс, Ед МекИлвени, Джино Париани, Джо Гетдженс, Джон "Клерки" Соуза, Ед Соуза.

„Един вратар с най-смелите и най-дръзките хвърляния”

А отначало всичко започва според очакванията. Бърт Уилямс си спомня по-късно: „Американците за целия мач пипнаха топката шест пъти. Шест! При един от тях бях неподготвен и не можах да ритна топката както трябва.” От другата страна статистиците отбелязват цели шест големи пропуска за гол на англичаните само след 12 минути игра. Обаче американският вратар Борги спасява всичко възможно – а когато закъснява, помагат дървените греди на вратата му. Британската единадесеторка, водена от треньора, станал световен шампион през 1966 г., Алф Рамзи след попадението затъва в собственото си стъписване. Това е първото световно първенство за „Трите лъва”, тъй като английската Футболна асоциация арогантно отказва участие в предходните турнири. Подобни аматьорски надпревари не струват и пукната пара за родината на модерния футбол.

Не само поради поражението, а най-вече заради високомерния си стил на игра, английският национален тим е залят с презрение от страна на пресата. Германското списание „Шпорт-Магацин” някакси премълчава събитията в броя си от 5 юли 1950 г., но в следващото си издание все пак решава да похвали победителите. Така там може да се прочете за „най-великия гол с глава за всички времена” или пък за „вратаря, владеещ изкуството на най-смелите и най-дръзките хвърляния”.

В Англия журналистите първоначално мислят, че е станала някаква грешка при телеграфните емисии на агенция Ройтер. Те съобщават крайния резултат като 10:1.

За вестниците в САЩ самотната сензация, представляваща изненадващ успех, е безразлична. Някои журналисти стерилно информират за победата въз основа на съобщенията на новинарските агенции, говорейки, че тя е била „щастлива” и „случайна”. Футболното каре на вестник „Ню Йорк Таймс” е изпълнено с грешки: за голмайстор е посочен Ед Соуза. Освен това репортерът на „Сейнт Луис Поуст” по време на срещата е на гости на приятел в Бело Оризонте, вместо да е на стадиона и да бъде в контакт с играчи и треньори – нещо, което днес би било истински журналистически скандал. Бедният човечец просто няма ни най-малко желание да пише статия за футболния спорт.

И така посрещането на победителите в родината им е всичко друго, но не и празнично. На летището не е постлан червен килим, няма празнуващи американци със знамена, нито пък ухилени политици, говорещи помпозно за славата на изненадващия триумф от Бело Оризонте. В Ню Йорк чака съпругата на Уолтър Бар. „Имаше и още някаква жена там”, казва Бар, но не я познавах. Пък и тя беше дошла, за да каже на мой съиграч, че много е закъснял.”


Джо Гетдженс - хаитянски емигрант и студент по икономика, работещ като мияч на чинии в Ню Йорк Сити, за да се издържа.

Джо Гетдженс става пресговорител на Колгейт

Победният гол отваря вратите на Европа пред някои американски футболисти. Ед МекИлвени отива в Манчестър Юнайтед, а Джоузеф Мека – в Расинг Уайт, третодивизионен белгийски клуб. Джо Гетдженс не е споходен от впечатляваща спортна кариера, както всъщност се получава с повечето му съотборници от 1950 г. След като героят от Бело Оризонте завършва образованието си и поставя диипломата си в рамка, той заминава за Франция и заиграва в Расинг Париж. Изиграва четири срещи. По-късно, в рамките на разменна сделка между клубовете, той е отстъпен на Троа. Следват още 15 двубоя и 2 невпечатляващи гола.

Настава време за завръщане в родината. И въпреки всичко в Хаити го очаква посрещането, което американският отбор е заслужавал да получи още през 1950 г. Хиляди хора са на летището, а Гетдженс е ескортиран през Порт-о-Пренс с автомобили и празнуващи фенове. По-късно той си намира работа като пресаташе на компанията Палмолив и Голгейт, а междувременно рита за хаитянския отбор Л’Етоал Хаитен. Последният му официален двубой е изигран през 1953 г. с фланелката на националния тим на Хаити. Тогава Гетдженс е на 28-годишна възраст.

В лапите на „Папа Док”

Десет години по-късно следите му се губят. Политическата дейност на семейството му предопределя съдбата на Гетдженс. Братята му Фред и Жан-Пиер открито симпатизират на хаитянската опозиция и участват при организирането на различни планове за правителствен преврат. Това идва в повече на дошлия на власт през 1957 г. диктатор Франсоа "Папа Док" Дювалие, който след неуспешния пуч от 1958 г. избива или прогонва от страната много свои политически противници.

По време на нова "вълна от чистки" в началото на юли 1964 г. членовете на семейство Гетдженс, останали в Хаити, са принудени да минат в нелегалност. Те напускат квартирата си на 7 юли 1964 г. в 6 часа сутринта. Единствен Джо Гетдженс, напълно дезаинтересуван от политика, не вижда никаква причина да се крие или да емигрира в чужбина. "Папа Док" не се интересува от спортисти, смята той.

На 7 юли 1964 г. в 10 часа сутринта Джо Гетдженс е изваден от жилището си с насочен в главата пистолет от ръководителя на хаитянската тайна полиция Тонтон Макуте и е натикан в собствения си автомобил. Няколко дни по-късно той е екзекутиран в килията си.

Архивни кадри от срешата:

http://www.youtube.com/watch?v=tYFl6oOad3E&feature=player_embedded

Невероятната история за отбора на Хаити, участвал на световното първенство в Западна Германия през 1974 г., можете да прочетете на:
http://manorlegend.blogspot.com/2010/06/blog-post_04.html