Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Първа кръв ... или 50-те най-корави дербита на планетата

Шалке срещу Дортмунд, Занкт Паули срещу Хамбургер Шпортферайн, Унион Берлин срещу Херта. Всичко е красиво и наред, но в следващите редове ще бъдат представени 50-те най-добри дербита на света, подбрани и подредени от германското списание за футболна култура "Елф Фройнде".

Изображение

Алекс Фъргюсън, който навремето още е доста далеч от честта да бъде удостоен със званието "Сър", всъщност само е искал да се вслуша в зова на любовта. Но изборът на неговото сърце провокира пристъп на недоверие и е причина нападателят на Глазгоу Рейнджърс да си търси нов отбор. Фъргюсън се е осмелил да се ожени за католичка, а това е прекалено за добрите нрави на Айброкс. Глазгоуският футбол повече от век е разделен с демаркационна линия от два отбора: от едната страна е Рейнджърс, син, протестантски и стоящ зад консервативните ценности на шотландското общество; от другата страна е Селтик. зелено-бял, католически и представящ бедните ирландски преселници. Тези идеали днес са се запазили само наполовина, но думата ни сега не е за това.

Добре дошли в страната на дербитата, където футболните стойности и страсти излизат отвъд всякакви нормални граници. Приберете си здравия човешки разсъдък в гардероба и го заключете добре, преди да решите да стъпите на този терен. Тук легендите са много по-важни от историческата истина, тук не се вземат пленници, тук се работи с най-грубите сечива и отмъщението е по-сладко от където и да било. На тази земя властват героите, предателите и подлеците, а съдиите и без това винаги са виновни. Феноменът на дербитата е най-вълнуващият, който футболната изобщо може да предложи. А понякога е и най-отвратителният продукт на света. Някои събития остават премълчани.

Два стари мелнични камъка дават началото на първото дерби

В началото всичко изглежда съвсем незначително и дори не може да се нарече истински футбол. През 17. век в малкото английско селце Ешборн в графство Дерби започват по традиция да се играят мачове по британския спорт шроветайд, противопоставящи жителите на долните махали срещу тези от горните. В продължение на цели два дена (на Сирни Заговезни и последващия ден) стотици участници се опитват да докоснат с топката една от двете врати, отдалечени на 5 км една от друга, по продължение на река Хенмор, разделяща Ешборн на две половини. Доколкото "врати" могат да бъдат наречени двата стари мелнични камъка. Събитията в този "спорт" са меко казано груби и са ръководени от закона на джунглата - по време на играта на шроветайд играчите ритат, удрят и се борят с този, у когото е топката. Нерядко се случва някой от участниците да се удави в реката. Все пак има нещо, по което дербитата по шроветайд си приличат с днешните футболни дербита - това са невероятните емоции и силното местно съперничество между отборите. След изтичането на спортните два дни в Ешборн отново настъпва идилия и съседите, които довчера бясно са се биели в името на спорта, отново се обичат. Такава поведенческа промяна може да предизвика само едно дерби.

Най-старото дерби в света изобщо не се провежда далеч от Ешборн. 1866 е годината, когато в централноанглийския град Нотингам един срещу друг за победата се борят местните футболни отбори Форест и Нотс Каунти. Разковничето на тяхното съперничество се крие в идентификацията на поддръжниците на тези два тима: буржоазната прослойка (Нотс Каунти) застава срещу пролетарските работници, дошли от провинцията (Форест). Или поне така е било в началото. По-късно, под изключителното ръководство на треньора Браян Клъф, провинциалният клуб Нотингам достига невероятни висоти и в края на 70-те години печели два пъти Купата на европейските шампиони, но след това отново идва време на застой.

Има още няколко години до следващото нотингамско дерби

Значението на нотингамското дерби страда от обстоятелството, че просто то се провежда прекалено рядко, тъй като Форест и Нотс Каунти просто не играят в една и съща лига. В днешно време всеки от клубовете си има достатъчно грижи. Докато Форест с известни затруднения се опитва да напомни за силните си години и все пак успява да се наложи в челната група на втора английска дивизия, Нотс Каунти се срива в четвърта лига, но все пак има за меценат един арабски шейх, който беше привлякъл бившият английски национален селекционер Свен Йоран Ериксон на длъжността спортен директор. До следващото дерби между двата нотингамски отбора обаче вероятно остават още няколко години.

Съдбата на Нотингам е споделена от други английски градове, в които тяхното дерби, като връхна точка в местния спортен живот, е избледняло поради изгубването на съперниците в различни футболни дивизии: питайте хората от Шефилд, Стоук-он-Трент или Бристъл. Дори в Манчестър доскоро съперничеството между Сити и Юнайтед се води предимно в кръчмите между феновете, защото "Гражданите" не са равностоен противник на футболното игрище. Известният привърженик на Сити Ноуъл Гелахър от британската рок група Оуейсиз отговаря на въпроса защо семейството му преди е било бедно по следния начин: "Това не е учудващо, защото татко залагаше всичките си пари за победи на Сити, нали?" А писателят Колин Шиндлър хвърля директно обвинение срещу градския враг, озаглавявайки своята автобиография "Манчестър Юнайтед разруши живота ми". Така не е изненадващо, че публиката на Олд Трафърд е загубила желанието си за дербита и се е концентрирала повече върху регионалните двубои с "Червените" от Ливърпул.

В Мадрид дербито по-скоро е въпрос на чест

Как изобщо значението на градските дербита е олекнало при много от европейските грандове. Например при Реал Мадрид мачът с Атлетико по-скоро е въпрос на чест, а това, което всъщност има истинско значение, е суперкласикото с Барселона. А какво значение има в днешно време за Ювентус едно дерби с пропадналите съседи от Торино в сравнение с празниците около гостуването на Интер, Милан, че дори и Рома?

Може да се каже, че дербито, в своята първоначална форма, се намира в червената книга на застрашените видове на модерния футбол. И причината за това не е толкова в изпадането на един от съперниците в по-долна дивизия, а повече в едно неоправдано прекалено използване на термина "дерби". Когато всеки мач е "дерби", какво му е специалното на събитието тогава? Ако се вярва на телевизиите и на булевардната преса, то Германия тогава е страната на дербитата, където всяка седмица се стига до подобни дуели, макар че емоциите и напрежението изобщо не са толкова силни, колкото би трябвало да бъдат. Фактът, че срещата между Вердер Бремен и Хамбургер ШФ се обозначава като "северно дерби", може да се преглътне по някакъв начин, поради огромното значение на този двубой в Северногерманската равнина. Но Херта срещу Котбус? Росток срещу Унион Берлин? Хофенхайм срещу Фрайбург? Моля ви... Според вас колко души се вълнуват от регионалното "дерби" между аматьорите на Волфсбург и Магдебург?

Добър пример за изгубеното значение на градския двубой е елекризиращият някога сблъсък на Мюнхен между Байерн и 1860. Още преди няколко години, когато и двата тима играеха в Първа Бундеслига, ветеранът на Байерн "Каче" Шварценбек се оплаква пред "Зюддойче Цайтунг": "Преди години хората в продължение на седмици горяха в треската на дербито. Кой ще играе? А кой няма? Днес този мач е станал просто един нормален двубой от бундеслигата." Обяснението за това дава самият Шварценбек: в отборите има само няколко местни баварски футболисти, което е голямата разлика от времената, когато на игрището са излизали младежи от Мюнхен и региона при дербитата между "Червени" и "Сини".

Един шейх за Лъвовете

Тогава все още значение са имали принципите и традициите на Мюнхен, а едно момче от Гийзинг като Франц Бекенбауер, което всъщност е наследствен фен на 1860, отива да тренира в Байерн, защото на един младежки турнир е зашлевен в лицето от футболист на "Лъвовете". Какво би станало с футболната история ако Кайзерът беше станал Крал на 1860, а Герд Мюлер не се беше уплашил от силната конкуренция в атаката на сините от Мюнхен и бе решил да играе в по-стария градски отбор? Но това е една съвсем друга история. Но така от Байерн щеше да се получи отбор-еднодневка, а 1860 щеше да бъде големият доминант в германския футбол - все пак това развитие също изключва равностойният дуел. Днес нормално дерби между мюнхенските отбори е възможно само ако някой арабски шейх си хареса "Лъвовете" преди изчерпването на световните запаси от петрол.

Изображение
50. Ливърпул - Евертън (Англия)
Градският дуел край Мърси е известен под всяко друго име, но не и като "Приятелско дерби", макар че в първите години от историята си Евертън домакинства на легендарния Енфийлд Роуд, до деня, в който един алчен собственик на пивоварна на име Джон Хулдинг не решава да повиши наема на игрището, Евертън се премества в Гудисън Парк, а Хулдинг и няколко шотландци основават Ливърпул Футбол Клъб & Атлетик Кампъни Лимитид. Началото на едно чудно приятелство.

Изображение
49. Чивас - Атлас Гуадалахара (Мексико)
Милионният град Гуадалахара се гордее с най-сторото дерби в Мексико: "Ел Класико Тапатио". Един негов репортаж от 1957 г, не е загубил актуалността си до днес: "Срещата беше, както всички Тапатио-дербита, белязано от борба, разправии по терена и по трибуните, нахлувания на треньорите, отстранени футболисти и бой с полицията."

Изображение
48. Грасхопърс - Цюрих (Швейцария)

Пламъкът, който символизира враждата в "дуела на неравните съседи" (цитат на вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг"), става все по-малък и по-малък. Почти са отминали времената, в които президентът на Цюрих "Щумпен-Еди" Негели отказва трансфера на националния футболист "Коби" Куун в Грасхопърс с материалистичните думи: "Само през трупа ми". През настоящето Цюрих, както и техният градски съперник, се борят да върнат публиката на стадиона.

Изображение
47. Хартс ъф Мидлотиън - Хибърниан (Шотландия)

Произходът на враждата в едно от най-старите дербита на света (първият единбъргски дуел е изигран на първия коледен ден през 1875 г.) се намира в навечерието на полуфинала от турнира за Купата на Шотландия през 1881 г., когато Хартс се опитват с некрасиви средства да си отворят пътя към финала. Те искат от Шотландската футболна асоциация да изключи служебно Хибс от турнира поради показано неспортсменство. Гласуването по това предложение завършва с 10 на 10 гласа и е отхвърлено. Хибърниън, мотивирани до мозъка на костите си, печелят последвалата среща с 3:1.

Изображение
46. АИК Солна - Юргорден Стокхолм (Швеция)

Европейското първенство от 1992 г. е причина за един сериозен футболен бум в Швеция, който обаче има съмнителни последици за стокхолмската футболна култура. При дербитата между Солна и Юргорден (бивш кралски зоопарк) настроението в секторите с ултраси се диктува от "Черната армия" (АИК) и "Сините светци" (Юргорден). От тази година най-големият проблем на шведския футбол е хулиганското насилие. През 1996 г. бруталността на стокхолмското дерби замалко неволно да промени шведската футболна история. Рецидивните изстъпления на "Сините светци" води до това, че Юргорден е принуден да домакинства множество срещи пред празни трибуни и това почти причинява банкрут на клуба.

Изображение
45. Хамбургер ШФ - Занкт Паули (Германия)

Днес това може да звучи невероятно, но преди 30 години няма и следа от еуфория преди срещата между Ха Ес Фау и Занкт Паули. През 1977 г. вестник "Хамбургер Абендблат" пише за дербито: "На главата с шапка на Хамбургер Шпортферайн, а на уста с възгласи "Занкт Паулиииииии". Зрителите вземат бебето на бундеслигата в своя скут и добронамерено окуражават новаците в дивизията." Няколко години след това нещата са доста по-различни. "Шпийгел" пише през 1983 г.: "На западната извивка на Фолкспаркщадион се случиха особено силни безредици и крайно десни демонстрации." Това е началото на политическибазираната вражда между запалянковците на Хамбург и Занкт Паули, която продължава и до сега. Не може ли всичко това да си остане в историята? Хорст Метцгер: "Такава вражда преди никога не е имало. Някога сме се шегували помежду си, но само това е останало в миналото."

Изображение
44. Клуб Африкен - Есперанс (Тунис)

В Тунис съществува традицията при домакински междунарадни мачове на омразния градски съперник многобройни тълпи да подкрепят гостуващия отбор. Когато Есперанс губи финала на африканската Шампионска лига, феновете на Африкен празнуват цяла нощ по улиците на града.

Изображение
43. Ланс - Лил

Френското "северно дерби" придобива своя интензитет поради десетилетните драстични икономически разлики между градовете Ланс и Лил. Поддръжниците на "Льо Сан ет Ор" ("Кървавите и Златните") идват от традиционната работническа класа, която не е понасяна от по-богатите и модерните жители на Лил. По тази причина побоищата по трибуните на стадион "Феликс Болер" и по улиците на Лил никак не са редки.

Изображение
42. Спарта - Славия Прага (Чехия)

Най-старото и най-традиционното чешко дерби е преминало през изпитанията на нацизма и комунизма. За Славия, отборът на славянската интелигенция, съществуването е по-трудно от това на Спарта. През май 1945 г. нацистите запалват трибуните на клубния стадион, а след това комунистите умишлено подтискат клуба, докато през 1989 г. фенове на Славия се солидаризират с демонстриращите срещу тоталитарния режим студенти.

Изображение
41. Олимпиа - Серо Портено (Парагвай)

Колко сериозно е съперничеството между "Ел Декано" (Олимпиа) и "Отбора на народа" Серо Портено може да се разбере от действията на парагваската вратарска икона Хосе Луис Чилаверт. През 2004 г. той отказва изгодно предложение за договор при Серо Портено с думите: "Аз съм идол за цял Парагвай. Ако заиграя за един от тези два отбора, противниковите запалянковци ще ме намразят. Аз не искам това." Най-легендарният дуел се провежда през 1915 г., когато се решава съдбата на титлата. След 3:3 в редовното време, Серо вкарва четири попадения в продълженията.

Изображение
40. Атлетико - Реал Мадрид (Испания)

"Кралският" отбор срещу "най-омаразния от всички противници" (цитат на писателя Хавиер Мариас, фен на Реал) - столичните отбори делят история, която - що се отнася до титли и трофеи - не би могла да бъде по-различна. Двата тима създават прецедент през пролетта на 1959 г., когата в полуфинал от КЕШ за първи път се стига до градско дерби в международен европейски футболен турнир. Едва в решаващия двубой, изигран в Сарагоса, Реал надделява. "Белия балет" побеждава и във финала срещу френския Реймс, игран на стадиона в Щутгарт, и така взема четвърта поредна купа на европейските шампиони. Нещо, което е повече от безразлично за запалянковците на "дюшекчиите".

Изображение
39. Естехлал - Пирузи Техеран (Иран)

"Градското първенство на Техеран", казва бившият наставник на Естехлал Роланд Кох, "има дори по-голямо значение от държавното първенство на Иран." 17-те футболни вестника в 13-милионния град пишат ежедневно за "Червените" (Пирузи) и "Сините" (Естехлал), а дербитата между тези тимове обичайно събират над 100 000 зрители на стадион Азади (от 1979 г. достъпът на жени на трибуните е забранен). След като запалянковците на Пирузи нахлуват на терена през 1995 г. и провокирани от съмнителни съдийски отсъждания започват побоища, за рефери на това дерби се назначават само чужденци. Мачът се излъчва по телевизиите по целия свят, за да могат и иранските емигранти да го наблюдават. Кох: "Никой не може да избяга от това дерби."

Изображение
38. Ференцварош - Уйпещ Будапеща (Унгария)

Боледуващият унгарски футбол за съжаление повече не привлича много зрители, а атмосферата по трибуните не е това, което трябва да бъде. Изключение прави класическото столично дерби между "Фради" и най-стария унгарски тим Уйпещ. Водещите фенклубове "Зелени чудовища" (Ференцварош) и "Ултра Виола Булдогове" (Уйпещ) всеки път се стараят и осигуряват истински спектакъл по трибуните на стадиона. Извадка от банер в сектора на Уйпещ, която обобщава най-точно кредото на феновете относно мача на годината: "Мачът, който има значение - отборът, който е важен."

Изображение
37. Съндерленд - Нюкасъл (Англия)

Легендарната вражда на "дербито на Тайн и Уеър" разделя градовете Нюкасъл и Съндърленд от суровия английски Североизток не само във футболно отношение. Продължаващото до днес съперничество датира от времето на английската гражданска война между 1641 и 1651 г. А още през 1901 г. феновете през Сейнт Джеймсис Парк се пребиват до кръв, защото 70 000 души искат да влязат на стадион, предназначен за 30 000 зрители.

Изображение
36. Интер - Милан (Италия)

Липсата на екипировка и канцеларски материали е единствената причина за присъствието на цветовете синьо и черно във фланелките и емблемата на Интер. Защото 43-мата мъже в елитарния и направения по британски образец Милан Крикет енд Футбол Клъб са отлично екипирани, но едва могат да играят, възмутена група спортисти, водени от художника Джорджо Мугджани през 1908 г. основават собствен клуб: Футбол Клъб Интернационале Милано. Художникът изработва екипировката с подръчни материали в цветовете черно и синьо - с други цветове просто той не е разполагал. Дълго време този дуел е класика на световния футбол. За Ханзи Мюлер, изиграл 48 мача с фланелката на Интернационале, това е "дербито на Мадонина - най-интензивното събитие, което е преживявал някога. Още седмици предварително телевизионните канали и вестниците са наводнени от съобщения за мача." Когато "хубавият Ханзи" успява да отбележи чуднокрасив гол от пряк свободен удар на съвместно използвания стадион Сан Сиро, арената "експлодира. Помислих си, че 85 000 души ме гледат право в лицето."

Изображение
35. Реал Бетис - Севиля (Испания)

Според легендите, през 1907 г. работниците в една севилска фабрика имали силното желание да играят футбол, но фините джентълмени от футболен клуб Севиля отказват тази привилегия на пролетариата. Следват бурните протести на работническата класа, а бачкаторите в крайна сметка си основават собствен отбор: Бетис. Списъкът с невероятните анекдоти за андалуското дерби е доста дълъг. Вероятно най-хубавият от тях гласи: През 1918 г. двамата най-добри играчи на Бетис не са пуснати от армията, за да излязат на терена срещу Севиля. В знак на протест Бетис започват мача само с юноши и губят с 0:22. Числото 22 преследва Бетис до днес, а за феновете на Севиля редовно използват този щастлив за тях номер, когато играят тото.

Изображение
34. Индепендиенте - Расинг (Аржентина)

Географската близост прави разликата: Нито един друг дуел от аржентинския професионален футбол не е по-близък в буквалния смисъл на думата. Стадионите на Индепендиенте и Расинг се намират само на около 200 метра един от друг. Дербито на Авеянеда, един пристанищен град в провинция Буенос Айрес, се смята за един от най-важните срещи в страната след "Суперкласикото" между Бока Хуниорс и Ривър Плейт.

Изображение
33. Уайдад - Раджа Казабланка (Мароко)

Съперничеството в класиката на Казабланка е свързано с мароканския футболен пионер Пере Хего, който през 1937 г. първо основава Уайдад ("Любов"), а по-късно напуска клуба в посока Раджа ("Надежда"). От тогава мачовете между тези два отбора се считат като сблъсъци в почит на Хего, който сам заявява в миналото, че сърцето му бие за Уайдад, но поради "твърдоглавието на характера му" по-скоро би подкрепял Раджа.

Изображение
32. Ман Юнайтед - Ман Сити (Англия)

В предпоследния кръг на сезон 1973/74 манчестърското дерби е решаващо за второто изпадане в историята на "Червените дяволи": Неочаквано легендата на Юнайтед Денис Лоу вкарва важния втори гол с пета, само че това става с екипа на Сити. След скучновати 80 минути Лоу достига подаването на Френсиз Лий и изключителният нападател го оползотворява в мрежата на старата си любов. "В продължение на 19 години давах всичко от себе си, за да вкарвам голове. Сега отбелязах това попадение с пета, но ми се иска никога да не го бях правил." Лоу приключва кариерата си с това почти траурно нещастие. Но все пак в повечето случаи победител в дербито на град Манчестър е Юнайтед.

Изображение
31. Нюрнберг - Гройтер Фюрт (Германия)

Когато на 21 април 1921 г. най-после в националния отбор на Германия за срещата с Холандия са включени играчи на Нюрнберг и на Фюрт, футболистите изпълняват своите задължения на игрището и побеждават съседната страна със 7:2. Все пак те прекарват пътуването до стадиона в отделни влакови вагони. Победата със 7:2 в полза на Фюрт през 1956 г. е коментирана от бившия футболист на Нюрнберг "Бумбес" Шмит с думите: "Сълзите се появиха в очите ми докато мачът още се играеше! И съвсем неочаквано тъпаците от Фюрт спечелиха!" Тъпото в случая е, че в този момент Шмит е треньор на Фюрт.

Изображение
30. Източен Бенгал - Мохун Баган (Индия)

Какъвто и да е резултатът: След индийското дерби, провеждано нерядко пред 100 000 зрители на "Стадиона на индийската младеж" (стадион "Юба-Бхарати-Киранган"), наличността по иначе добре снабдените рибни пазари в Калкута е доста оскъдна. Феновете на Мохун Баган традиционно празнуват победата в дербито на индийската лига с ястие от раци, а привържениците на Източен Бенгал похапват риба хилза в случай на успех на техния тим. Двата клуба се срещат за пръв път през 1925 г., а съперничеството между Източен Бенгал и Мохун Баган, първите мачове от което се играят в градината на едно богато семейство, определено е по-старо от враждата между Индия и Пакистан. Междувременно са изиграни повече от 250 издания на този сблъсък, които за съжаление не винаги протичат приятелски: през август 1980 г. 16 души загиват след тежки запалянковски изстъпления.

Изображение
29. Бешикташ - Фенербахче (Турция)

"Две неща", пише експертът по турски футбол Тобиас Шехтер, "турският мъж защитава с неизчерпаема страст: своята нация и своят футболен клуб." Дори когато дуелът между "Орлите" (Бешикташ) и "Канарите" (Фенер) се счита за "малкото дерби" на милионният метрополис Истанбул - страстта няма спирачки. След като в продължение на много години се стига до кървави сблъсъци по повод на тази среща, от началото на 90-те години феновете на гостуващия тим получават едва 5 процента от билетите за дербито. Което не помага особено много. Насилието продължава.

Изображение
28. Орландо Пайрътс - Кайзер Чийфс (Южна Африка)

"През 70-те и 80-те години", казва Мзион Мофокенг, който вероятно е най-познатият фен на Пайрътс, "беше немислимо дъщерята на фен на Пайрътс да има нещо общо със сина на привърженик на Чийфс." Времената са се променили, но това не е засегнало въодушевлението на южноафриканците от най-важната среща в страната им. Понякога обаче този двубой има драматични последици: Най-печалното издание на дербито на Совето в югозападния Йоханесбург се изиграва през 1991 г. Тогава при внезапна масова паника по трибуните 40 души са стъпкани до смърт. Чийфс срещу Пайрътс разделят футболните фенове "сякаш са две различни религии", както споделя игралият в Южна Африка германски треньор на вратарите Райнер Динкелакер. Двата клуба започват след трагедията от 1991 г. различни и разнообразни запалянковски инициативи, но това начинание няма голям успех: през 2001 г. при напускането на стадион "Елис Парк" отново загиват 40 души.

Изображение
27. Железничар - ФК Сараево (Босна и Херцеговина)

Когато тези два тима се срещат помежду си, дори и най-силните семейни връзки са подложени на огромно изпитание, защото Железничар и ФК Сараево имат фенове във всички социални сфери на обществото: това е причина току-що влюбени двойки се карат, а братя д ане си говорят. "Сараевското дерби" е спортното събитие в Босна и Херцеговина. По време на гражданската война в тази страна стадионът на отборите е служел за база на "Сините каски" от ООН, а 700 дървени кръста около тренировъчните игрища свидетелстват за мъката по жертвите от войната. Стадион "Гърбавица" на Железничар е бил заобиколен от минно поле и демаркационна линия. Едва през 1996 г. хиляди зрители преживяват първото следвоенно дерби.

Изображение
26. Айнтрахт Франкфурт - Кикерс Офенбах (Германия)

Списание "Шпийгел" нарича съперничеството между двата традиционни хесенски отбора с претенциозното определение "майката на всички дербита". Рядко във футболна Германия може да се срещне повече омраза. При последния двубой между тези тимове в Първа Бундеслига през 1983 г. полицията прави грешката да постави само една ограда между запалянковците на Айнтрахт и Кикерс и те започват да се обстрелват със стрели от дартс над главите на пазителите на реда. Чак през 2003 г. двата клуба се срещат отново в мач за Купата на Германия - футболистът на Франкфурт Джърмейн Джоунс отпразнува победата на своя отбор по своеобразен начин, показвайки среден пръст на офенбахската публика.

Класацията за 50-те най твърди дербита на света продължава след кратко прекъсване. Един разделен шотландски град, вечната надпревара между бедни и богати, "Гробарите" срещу "Смелите" и "Свещената война" в Полша.

Изображение

Истинска дерби треска между два яростно сражаващи се противници днес съществува само в някои изключителни случаи, като например в Глазгоу, Истанбул или Атина. Или там, където често има губещ, който иска да запази своята гордост, както често се получава в първенствата от бившия източноевропейски социалистически блок. Или в Южна Америка. Не е случайно попадането на множество източноевропейски и латиноамарикански дербита в класациите на сайта von
footballderbies.com, който макар и леко изперкал на тази тема, давайки рейтинг на значението на всяко дерби, все пак е показателен за градските дуели и ги разграничава от регионалните дербита като Дортмунд/Шалке и Нюкасъл/Съндърленд. За дербита в класическия смисъл на думата не се считат испанското Суперкласико, нито холандската традиция Аякс Амстердам - Фейеноорд Ротердам, нито хърватската война между Хайдук Сплит и Динамо Загреб. Във всички случаи идеята на едно дерби е малко по-различна: Става дума за това, кой е господарят в общата къща.

Какво прави дербито толкова уникален и единствен по рода си двубой, чието значение често по никакъв начин не зависи от временното класиране в момента? "Не е важно как се представяте в първенството. Ако спечелите срещу онези от Люденшайд, значи сезонът е бил добър." - така в Шалке се надъхват преди мачовете с дортмундската Борусия. Но това е преувеличено, защото треньоруте със сивите коси добре знаят, че професиналните клубове имат други приоритете, понеже дори победите в дербитата носят само 3 точки, а в края на сезона тимът с най-много точки ще е шампион. Тази унищожителна аритметика не отчита фактът, че в дербитата футболистите горят в играта и често се случва да допуснат изненадваща домакинска загуба срещу някой аутсайдер, защото са емоционално изтощени и обеззверени.

"Това топло чувство на увереност"

Бившият британски национален футболист Джон Колинс, който по времето на активната си кариера е събрал безбройни участия в дербита на Единбърг, Глазгоу и Ливърпул, описва този футболен феномен доста точно в интервю пред английския вестник "Индипендънт". "Едно дерби е нещо уникално и напълно непредвидимо откъм развитие", казва Колинс. "Можеш да си преминал през ужасяваща негативна серия и ключовите ти играчи да са в отчайваща форма. Тогава обаче вкарваш ранен гол, публиката е извън себе си от радост и внезапно получаваш това топло чувство на увереност, което се промъква през цялото ти тяло."

Колинс обаче добре знае, че дерби-чувството не се отразява много добре на някои футболисти и това става най-вече по време на глазгоуския "Олд Фърм". По време на една от битките за Глазгоу напрежението е било толкова силно, че футболистите започват буквално да треперят от обкръжаващата ги атмосфера. Цялата възбуда води до това, че в първите минути топката е почти неконтролируема като в машина за флипер. Тя се търкаля и подскача, неподвластна на законите на физиката и гравитацията, сякаш напътствана от някаква непозната сила. "На стадион Айброкс има един голям часовник", разказва Колинс. "Гледаш нагоре и виждаш, че са изтекли цели 43 минути. А имаш чувството, че мачът е започнал само преди малко."

При тези обстоятелства може да се случи нещо необикновено както по трибуните, така и на игрището. В най-добрия случай атмосферата кулминира в някакво вибриращо нещо, за което всички замесени в дербите ще си спомнят до края на живота си. Както става на 5 април 1992 г. в аржентинската Ла Плата, когато Хосе Педромо вкарва от пряк свободен удар за 1:0 за Есгрима срещу съперниците от Естудиантес, зрителите по трибуните полудяват в такава степен, че учените от близкия сеизмологичен институт регистрират леко земетресение.

Кой бомбардира Олд Трафорд? Дядото на Уве!

Не бива да се пропуска и възможността едно дерби да завърши без голове, която в повечето случаи се дължи на високото напрежение, което сковава краката на футболистите. И не всичко, което хрумва на феновете преди един такъв двубой е съгласувано с Конвенцията за човешките права на ООН. Привличането на германеца Уве Рьослер в Манчестър Сити кара привържениците на "Гражданите" да скандират: "Кой бомбардира Олд Трафорд? Дядото на Уве!" Това някакси може да бъде прието, дотолкова доколкото не излиза от рамките на типичния британски черен хумор, но в Източна Европа и в Латинска Америка неминуемо се стига до жертви след прояви на чудат хумор и псевдооригиналност. Така водещ член на групировката "Ла 12", гравитираща около Бока Хуниорс, е осъден за убийството на двама привърженици на Ривър след мач през пролетта на 1994 г. Ривър побеждава с 2:0, а ултрасите на Бока са искали да "изравнят резултата" чрез смъртта на двама от враговете. Също толкова извратена е проявата на ултрасите на Арис Солун, които след загуба от ПАОК се натъкват на черно-бяло (цветовете на градските врагове) улично куче на връщане от стадиона. Те поливат бедното животно с бензин и го запалват.

В добрите случаи обаче дербитата са един приятен анахронизъм на футболната история, събитие, което олицетворява триумфа на спортния чар над парите и хладнокръвните калкулации. Чудовищните странични ефекти просто трябва да се приемат по начина, по който са: Дербитата не са справедливи и съвсем не са политически коректни. Разбира се, за всеки логично разсъждаващ човек напускането от Алекс Фъргюсън на Глазгоу Рейнджърс, само защото се е оженил за "неправилната жена", е крещящо слабоумие. Но все пак на шотландеца се отдава да направи една съвсем прилична кариера след това. Пък и от 44 години е щастливо женен.

Изображение
25. Пенярол - Насионал Монтевидео (Уругвай)

Когато Пенярол води на почивката с 2:0 в мач за купата през 1949 г., играчите на Насионал напускат стадиона през задната врата на тяхната съблекалня. Феновете на Насионал оправдават тази постъпка по-късно с множеството спорни съдийски решения в техен ущърб. Истинската причина: Футболистите са се страхували да не запишат разгромна загуба и така да влязат в историята.

Изображение
24. Лок - Хеми Лайпцих (Германия)

Една вражда, продължила десетилетия, въпреки всички преименувания последвали след падането на Стената. Когато през 2009 г. в дербито на пета германска лига се стига до изстъпления, арбитърът прекъсва двубоя и праща отборите в съблекалните, говорителката на лайпцихската полиция заявява: "За едно градско дерби на Лайпцих, обстановката беше относително спокойна."

Изображение
23. Арис - ПАОК Солун (Гърция)

Солунските врагове се срещат помежду си четири пъти в годината - на футбол и на баскетбол. Това е дуел между гърците и гръцките имигранти, а дълго време филмаджии по хоби заснемат със своите нестабилни ръчни камери кадри с улични боеве по улиците на пристанищния град на Егейско море. Може да се види по YouTube: много дим по градските кръстовища и млади мъже в здрави битки. Коментар на потребител под видеото: "Run, chicken, run!" През 2004 г. дербито се провежда на стадиона в провинциалния град Трикала поради лишаване от домакинство на ПАОК. След само 12 изиграни минути играчите на двата тима трябва отново да се прибират в катакомбите - поради щурм на терена от няколко десетки хулигани.

Изображение
22. Рапид - Аустрия Виена (Австрия)

Изразът "виенско дерби" започва да се използва през 50-те години. Със своите около 400 издания това е и най-играното европейско дерби след "Олд Фърм" (виж първото място). Отборът на работниците Рапид среща буржоазната Аустрия. В това дерби двама легендарни футболисти са отстранени от игрището: Франц "Бимбо" Биндер (Рапид) и Матиас Зинделар (Аустрия). "Хартиения" Зинделар цапардосва противников играч.

Изображение
21. Палмейрас - Коринтианс (Бразилия)

Какво се прави, когато един отбор няма местен съперник? Ами отборът сам си основава такъв. Няколко привърженици на Коринтианс основават Палмейрас през 1914 г. под името Палестра Италиа. В следващите години поддръжниците на Коринтианс, които в по-голямата си част са преселници от Европа, се разцепват на две. Бившите запалянковци на Коринтианс, наречени "предатели", фанатично подкрепят Палмейрас и са в основата на една от най-горчивите вражди в град Сан Паулу. Нарицателното "Дерби Паулища" за първи път е употребено от бразилския футболен журналист Томаз Мацони през 40-те години на миналия век. Феновете на Коринтианс преимуществено наричат своите контрахенти "свине", докато те им отвръщат с "раци". Дербито е увековечено в една бразилска комедия "O Casamento de Romeu e Julieta". Там дъщерята на президента на Палмейрас се влюбва в един фен на Коринтианс.

Изображение
20. Динамо - Стяуа Букурещ (Румъния)

Футболът в румънската столица усеща силно политическо влияние. През 2006 г. Динамо, във връзка с опитите си да се спре насилието по трибуните, заранява продажбата на билети за жени. Така се предотвратяват опитите на изобретателните запалянковци на Стяуа да пратят жените си за билети, а по-късно да седнат на една трибуна с ултрасите на Динамо.

Изображение
19. Бенфика - Спортинг Лисабон (Португалия)

Витрините с трофеи на Бенфика и Спортинг не само са много големи, но и са препълнени. Когато двата идентификационни отбора на португалската столица Лисабон застават един срещу друг, цялата страна затаява дъх. Съперничеството е основано през 1907 г., когато осем футболисти на Бенфика, който по това време е бил клубът на подтиснатите и непривилегированите, преминават при по-богатите конкуренти, защото виждат там по-добри условия за развитие. Друг повратен момент: През 1928 г. Спортинг приема зелено-белите раирани фланелки на отделението по ръгби, тъй като есенното време при едно от лисабонските дербита е доста студено. Това налага преобличане на почивката и в края Спортинг триумфира. Ежегодно това дерби чупи рекорди по зрителски интерес, дори що се отнася до телевизионни зрители в бившите португалски колонии. Стадионите на двата тима са отдалечени само на няколко километра един от друг. По време на Евро'2004 туристите са били инструктирани да не питат таксиметровите шофьори за официалните имена "Ла Луж" или "Жозе Алваладе", а за стадионите на Бенфика или, съответно, Спортинг.

Изображение
18. Сампдория - Дженоа (Италия)

Името »Derby della Lanterna« се свързва с фара, който се намира на генуезкото пристанище. CFC, който накратко се нарича Дженоа, е особено почитан в централната част на града, докато привържениците на Сампдория живеят в предградията. Провокациите и прекъсванията на срещите са постоянни спътници на дербито на Генуа. Двата клуба все пак делят един стадион: "Мараси".

Изображение
17. Висла - Краковия Краков (Полша)

Прякорът на краковското градско дерби е новаторски. Когато в католическа Полша един футболен двубой се обявява за "свещена война", посетителите на стадиона се предполга, че носят портрет на папата в портфейлите си. През 2006 г. двата клуба празнуват 100-годишнините си, но единствените, които не празнуват, са ... техните фенове. Вместо това има водни струи, обстрелвани с предмети автомобили и полицейски хеликоптер - всичко това не предотвратява един привърженик на Висла да бъде намушкан от ултраси на Краковия след дербито на Краков. От този ден "свещената война" се провежда без фенове на гостуващия тим.

Изображение
16. Галатасарай - Бешикташ (Турция)

Дуелът между "Лъвовете" и "Орлите" през 2007 г. е първото турско дерби, което се изиграва без зрители по трибуните. Галатасарай е наказан да домакинства 5 срещи при затворени врати, защото в другото градско дерби с Фенербахче (виж трето място) се стига до безредици. Едва 5 процента от билетите за стадиона се предоставят на гостуващия клуб от началото на 90-те години. Когато дербито бъде загубено, критиката се насочва към треньора и играчите. По-рано футболистите понякога дори са били бити, а днес най-много някой да бъде ударен с бутилка от минерална вода по главата. Вероятно само един много уважаван треньор може да си позволи това, което Кали Фелдкамп практикува през 2007 г.: Като треньор на "Гала" той наказва преди дербито с Бешикташ звездите на своя отборХакан Шюкюр и Линколн, защото са си позволили да се видят с роднини в тренировъчния лагер на клуба. Той казва: "За хората тук футболът е много важна част от ежедневието. Феновете се идентифицират със своите отбори и при загуби са много разочаровани в продължение на дни. Човек не отива просто така на стадиона и не е фен просто ей така."

Изображение
15. Барселона - Емелек (Еквадор)

Най-важното дерби на Еквадор се провежда в най-големия град на тази страна - пристанището Гаякил. Когато "Класико дел Астийеро", дербито на корабостроителниците, започва, един срещу друг застават милионерският клуб (Емелек) срещу рекордния шампион (Барселона). Последният - както подсказва името - е основан от бедни испански и каталонски преселници. През 1949 г. осветлението мистериозно спира, когато Барселона води с 3:0 като гост. След подновяването на играта Емелек успява да изравни - 3:3, а бесните фенове на гостите обсаждат сградата на местната електрическа компания. Рекорд на века: Франсиско Анибал Сибейра успява в три поредни дербита през 1978 г. да вкара за Емелек по един гол директно от корнер - при 2:1 в юли, при 1:2 през септември и при 1:0 през ноември.

Изображение
14. Астън Вила - Бърмингам Сити (Англия)

Двата клуба от втория по големина английски град за първи път се срещат помежду си на 27 септември 1879 г. Краен резултат на стадиона на Мунтц Стрийт: 1:0 за Сити. Финландският вратар Петер Енкелман започва да мрази градското дерби, след като през 2002 г. копира грешката на Жан-Мари Пфаф след хвърляне на Олоф Мелберг. Прекалено трудно да бъде понесено от феновете на Сити: последните пет мача печели Вила.

Изображение
13. Универсидад - Коло Коло (Чили)

Духовете са разбунени през 1940 г., когато Коло Коло печели едно дерби с 1:0, но футболист от победителите шамаросва съперник као своеобразна санкция за извършено нарушение. Иван Саморано, играл за отбори като Реал Мадрид, Интер и Америка (Мексико), казва: "От всички дербита, в които съм играл в моя живот, Коло Коло - Универсидад беше най-значимото."

Изображение
12. Рома - Лацио (Италия)

Два клуба от един град и само един колизеум: двата фенлагера споделят крайнодесните политически възгледи, което винаги води до жестоки сблъсъци и ръкопашни схватки. През 1979 г. фен на Лацио загива, след като е уцелен със светлинна ракета. През 2004 г. ултрасите на Рома прекъсват едно от римските дербита - откровена демонстрация на сила. След изстрелване на залпове от фойерверки, феновете на "Вълците" нахлуват на игрището и заплашват дори капитана на своя отбор Франческо Тоти. "Берлинер Цайтунг" пише през 2004 г.: "Принципно в такива случаи се ползат сълзотворен газ и бронирани полицейски бусове, които укротяват вилнеещите вандали." Кой ли не би посетил безобидно звучащото италианско "столично дерби"?

Изображение
11. Ал Ахли - Замалек (Египет)

Райнер Цобел, който работи като треньор в Кайро между 1998 и 2000 г., казва: "Трафикът в града е истинско безумие. Само когато се играе дербито, улиците в мегаполиса са напълно безлюдни." Това е най-великият сблъсък, който човек може да преживее на африканския континент. Играе се на препълнения със 100 000 фанатични запалянковци национален стадион в Египет, а съдиите задължително пристигат от друга държава. През 2008 г. британският вестни "Гардиън" праща свой репортер на египетската класика. Таксиметровият шофьор се изказва доста скептично: "Ти не отива там. Ти ще бъде убит."

Изображение
10. Борусия Дортмунд - Шалке 04 (Германия)

Вечната борба за определяне на футболната столица на областта Рур продължава от няколко поколения животновъди, земеделци и собственици на малки градини. Рядко отношенията на любов-омраза между Люденшайд и Херне-Запад са изобразявани по-добре, отколкото във филма "Футболът е нашият живот". Тана Шанцара (в ролята на баба Кете) носи своя шал на Дортмунд и в кухнята, на който могат да се прочетат неща от сорта на "Проклета сган Шалке". Уве Окзенкнехт, облечен в екипировка на Шалке, заплашва: "Бабо, внимавай какво приказваш, тук си на вражеска територия." През 1997 г. стражът на Шалке Йенс Леман става първият вратар от бундеслигата, който отбелязва гол от игрова ситуация - това става в последната минута за 2:2 на препълнения дортмундски Вестфаленщадион. В деня на 100-годишнината на Борусия Дортмунд, на стадиона на жълто-черните се пее песента "Денят, в който Шайсе (германски: Човешко изпражнение) 04 умря".

Изображение
9. Уест Хем - Милуол (Англия)

Докери срещу корабостроители и обратното: Лондонското местно дерби, което е в центъра на действието на филма "Грийн Стрийт Хулиганс" с Илайджа Ууд, представлява пътуване във времето назад към 80-те години. Чак през август отново политат светлинни ракети, бутилки и камъни, когато един отбор от английската Висша лига среща тим от трета дивизия в мач за купата. Двубоят е прекъсван три пъти от главния съдия, тъй като зрителите продължават да нахлуват на игрището. В един от футболните интернет форуми на Острова може да бъде прочетено следното мнение относно екстремния мач: "Не си забравяйте бухалките и си оставете децата вкъщи!"

Изображение
8. Нюел'с Олд Бойс - Росарио Сентрал (Аржентина)

Най-важното аржентинско дерби извън столицата. Първодивизионните отбори от и около Буенос Айрес са не по-малко от дванадесет. В Росарио, третият най-голям град в Аржентина, всичко се разделя на две половини. Уругвайският писател Едуардо Галеано описва, колко жестоко е съперничеството: Привърженици на Росарио Сентрал излизат по улиците след финала на Копа Либертадорес през 1988 г. и празнуват загубата на своите врагове срещу Насионал Монтевидео. Произходът на враждата е необичаен: През 20-те години се провежда благотворителен мач, приходите от който ще бъдат преведени за строежа на клиника за проказа. Благодарение на този двубой двата клуба получават своите псевдоними. Играчите на Росарио Сентрал от тогава са известни като "Канаяс" ("Злодеите"), а Нюел'с Олд Бойс носят прякора "Лос Лепросос" ("Прокажените"). От този ден, който иска да посети това дерби, се нуждае от сериозен къмпинг-опит. Последният път, когато привържениците на Сентрал искат да посетят този мач, те лагеруват в продължение на 3 дена пред касите на стадиона, за да закупят 3 000 билета.

Изображение
7. Фламенго - Флуминензе (Бразилия)

Фронтовата линия на борбата между Фла-Флу минава по границата между богатството и бедността. Отборът на жителите на гетата, Фламенго, се конкурира с тима на висшата класа. Атмосферата в деня на дербито не се отличава от тази в деня на карнавала в Рио: Около стадион Маракана се танцува и се пее от различните школи по самба. По-елегантният футбол се играе от Фламенго в повечето случаи, благодарение на играчи като Зико и Сократес. През 1941 г. Флу се нуждае от равенство, за да стане шампион. Техен играч изритва топката през телената мрежа на стадиона в близката река. Противникът явно е очаквал подобен ход, защото е назначил гмуркачи в близост до водоизточника, които бързо изваждат кожения уред на повърхността. Но и това не помага, защото срещата завършва 2:2.

Изображение
6. Цървена Звезда - Партизан Белград (Сърбия)

Както обикновено в бивша Югославия съперничеството не се изчерпва само с един вид спорт. "Вечното дерби" се нарича така, също и защото се провежда постоянно - на футбол, хандбал и баскетбол. В Сърбия всеки втори подкрепя Цървена звезда, а 30 процента от населението стискат палци за Партизан. Понеже в днешно време спортното качество не е особено високо, в центъра на вниманието при белградските дербита са ултрасите на отборите: "Делийе" ("Смелите") срещу "Гробарите".

Изображение
5. ЦСКА - Левски София (България)

ЦСКА е бил отборът на комунистическата армия, а Левски е бил подкрепян от народната милиция. През 1985 г. двата съперника си устройват зрелищен побой на терена по време на финала за държавната купа. Шестима футболисти (между които все още младият Христо Стоичков) са наказани да не играят профифутбол до живот, но тази присъда е отменена след година. През 2009 г. Левски грубо е измамен в дните преди дербито: руснаците от Рубин Казан внезапно изявяват интерес към четирима играчи на българския клуб. Квартетът отлита за Русия и пропуска сблъсъка с ЦСКА, който Левски губи с 0:2. Обаче: в Рубин никой не е чувал нищо за някакъв трансфер! Факсът е бил фалшифициран. Междувременно дербитата на България се провеждат на неутрален терен - на националния стадион.

Изображение
4. Бока Хуниорс - Ривър Плейт (Аржентина)

Който пътува като турист до Буенос Айрес, бързо ще установи, че един от първите въпроси, на които ще трябва да отговаря е: "Ти от Бока или от Ривър си?" Спортното значение на вечния дуел между бедните (Бока) и богатите (Ривър) в последно време е олекнало поради множеството трансфери в Европа, но по улиците на аржентинската столица никой не се вълнува, че след топката тичат тийнейджъри и играчи над 30-годишна възраст. Дъното е постигнато през 2005 г., когато се изиграва "най-скучното суперкласико на всички времена", завършило 0:0. Безкомпромисно е поведението на и извън терена. Членовете на фенклуба на Ривър "Ла Барра Брава", който всъщност по-скоро е престъпна групировка, редовно са арестувани от полицията преди дербито. Най-лошата трагедия се случва на 23 юни 1968 г., когато при масова паника феновете не могат да напуснат стадиона, защото изходите са заключени отвън. Катастрофата коства животите на 71 души.

Изображение
3. Фенербахче - Галатасарай (Турция)

Шотландският треньор Греъм Сунес навремето силно подценява дълбоките чувства, които поражда този мач у турците. При своя престой като наставник на Галатасарай той забива знаме на своя отбор в центъра на игрището на Фенербахче. Английският ежедневник "Индипендънт" съобщава, че постъпката на треньоре е довела до "множество заколени кози в Истанбул и около града". Географите говорят за едно дерби на континентите: Галатасарай се намира на европейския бряг в квартал Бейолу, а Фенербахче - в азиатския Кадъкьой. Доскоро в този мач имаше и друг интересен сблъсък на треньорските скамейки: Германия (Кристоф Даум) срещу Холандия (Франк Райкард).

Изображение
2. Олимпиакос Пирея - Панатинайкос Атина (Гърция)

За мнозина това дерби не е нито повече, нито по-малко "майката на всички боеве". Когато Олимпиакос среща Панатинайкос, в гръцката столица за няколко дни цари пълна тишина. И почти всеки дуел е белязан от тежки битки между ултраси. Вилнеещите запалянковци владеят до съвършенство всички дисциплини на хулиганския десетобой. Особено впечатляващо е използването на факли на стадиона. Някога Олимпиакос е бил тимът на работниците от атинското пристанище, а Панатинайкос е представлявал интересите на висшата класа. Тези класови разграничения са отпаднали с течение на времето, но остава нещо друго: Олимпиакос домакинства в самостоятелната някога Пирея. До сблъсъци между двата клуба се стига не само, когато играят футболните отбори, но и тези по баскетбол или волейбол. През 2007 г. 22-годишен фен на "Пана" е намушкан с нож по време на атинското дерби по женски волейбол срещу Олимпиакос. Гневът в Гърция е толкова силен, че правителството спира всички отборни спортни първенства в страната в продължение на две седмици.

Изображение
1. Селтик - Рейнджърс (Шотландия)

26 ноември 2000 г. е денят, в който един червенокос германец става безсмъртен в Глазгоу, поне що се отнася до синята половина на града. При 5:1 над Селтик Йорг Албертц инспирира 3 от общо 5-те попадения на Рейнджърс и за пореден път разделя града на две групи. Протестантите празнуват със сините победители, а католическият клуб на ирландските преселници е гневен и обиден. Отплата за добрата игра: Албертц попада, заедно с други 72 футболисти, в Залата на славата на Рейнджърс. Прякорът на дербито "Олд Фърм" възниква в ранните години на 20. век, а днес то се провежда поне 4 пъти в сезона. Статистиката от гледна точка на Рейнджърс: 385 срещи за първенство, за купата на страната и за купата на лигата, 154 победи, 94 равенства и 137 загуби. Кулминацията: През лятото на 1969 г. финалът за купата на Шотландия между сините и зелено-белите е гледан от невероятните 132 870 души.

Изображение

събота, 9 октомври 2010 г.

Германска футболна гастрономия

Всеки български фен на футбола е наясно, че по българските стадиони зрителите с охота хапват печени слънчогледови семки. Те с удоволствие биха сърбали и ракийка, ако това беше позволено от правилата за сигурност, но нека не изпадаме в такива отклонения. Мисълта ми е, че такива са българските традиции. В Германия нито един мач не минава без бира и братвурст. Предлагам ви нагледно представяне на германските футболни бири с техните количества и цени, продавани по арените от Първа Бундеслига. Наздраве!

Изображение Байерн Мюнхен - Пауланер (0,5 литра - 4 евро)

Единственият баварски клуб в бундеслигата (Нюрнберг е франкски) Байерн Мюнхен сервира на своята Алианц-Арена само и единствено типичната баварска пшенична бяла бира Пауланер, която се слави с добър аромат и отличен вкус. Цените също са за ценители - 4 евро за половин литър при средна цена в магазините от 80 цента.

Изображение
Изображение Хамбург - Холстен (0,5 литра - 4 евро)

За съжаление на много футболни фенове от Хамбург биреното недоразумение Холстен е официалната бира на Хамбургер ШФ. Това е типично светло пиво, произвеждано от хамбургската пивоварна, дъщерна компания на датския гигант Карлсберг. Обърнете внимание - Холстен е една от малкото маркови бири, които затварят продукцията си в пе ве це-бутилки и ги продават в Алди. При това стадионната цена е прекалено висока - за тия пари могат да се купят цели 6 холстен-а от магазина. Срамота!

Изображение
Изображение Шалке 04 - Фелтинс (0,5 литра - 3,60 евро)

Бирата на Шалке винаги е била и ще остане Фелтинс. Не само защото новата арена на "Кралскосините" е прекръстена на бирената марка, но и заради неразривната връзка между пивоварната от зауерландския град Мешеде и футболния клуб. Светлото пиво Фелтинс не е нещо кой знае какво за германска бира, но когато е ледено студено, то всъщност може да достави удоволствие дори и на по-претенциозните потребители.

Изображение
Изображение Борусия Мьонхенгладбах - Болтен, Йефер (0,4 литра - 3 евро)

Гордостта на региона Долен Рейн е бирата алт (в Англия известна като "ейл") - тъмна, горчива и с характерен аромат. Този специалитет се консумира в Дюселдорф, Гладбах и околните територии и е задължителен за всеки турист, посетил тези места. Факт е, че не всеки харесва алт-а, но пък за тези фенове на стадиона на мьонхенгладбахската Борусия, които не желаят Болтен-Алт, домакините са предвидили чудесното светло пиво Йефер, което е сравнително горчиво на вкус и се прави във фризийските територии на Долна Саксония. Цените на стадиона са доста приемливи, макар и за 400 мл.



Изображение

Изображение Вердер Бремен - Хааке Бек (0,5 литра - 3,50)

Бременската пивоварна Хааке Бек, собственост на белгийско-бразилската корпорация ИнБев, вари официалната бира на градската гордост Вердер. Светлото й пиво обаче не е нищо особено според мен и спокойно може да се сравни с тази на съгражданите от Бек'с - типична комерсиална бира.

Изображение
Изображение Нюрнберг - Кулмбахер (0,5 литра - 3,70 евро)

Бирата от франконския град Кулмбах е официалната за футболния клуб на град Нюрнберг. Кулмбахер прави 29 различни вида бира и е най-известната бирена марка на Франкония. Има силен аромат и вкус - истинско удоволствие за бирените ценители, както всъщност и всички бири от провинция Бавария. Цената на Франкенщадион е леко висока.

Изображение
Изображение Хофенхайм - Битбургер (0,3 литра - 3,10 евро)

Явно запалянковците на Хофе са извършили нещо ужасяващо в предишния си живот, защото стадионното им ръководство на ги е наказало с малки бири (300 мл) на сравнително висока цена - 3,10 евро. Бирата идва от една от най-големите и най-комерсиалните германски пивоварни, Битбургер, която освен за Хофенхайм осигурява пиво и за доста други тимове, включително е и официална бира на германския национален отбор. Достойнствата на Битбургер са безспорни, а централата на компанията е в град Битбург в провинция Райнланд-Пфалц.

Изображение
Изображение Хановер 96 - Гилде, Хасерьодер (0,5 литра - 3,50 евро)

Най-старата фабрика в град Хановер изобщо е пивоварната Гилде, основана през 1609 г. Светлата бира Гилде е също така и една от най-известните марки от долносаксонската столица. Освен Гилде, на Нийдерзаксенщадион се предлага и официалното пиво на Хановер 96 Хасерьодер от близкия град Вернигероде. Качеството определено е на страната на Гилде, а цените на стадиона са ОК.

Изображение
Изображение
Изображение Борусия Дортмунд - Бринкхоф'с (0,5 литра - 3,70 евро)

Дортмунд е германският град с най-много пивоварни, но за мое голямо разочарование, продукцията на нито една от тях не ме впечатли особено. Изключение не прави и дортмундската бира Бринкхоф'с, която от няколко години се произвежда от съгражданите им от ДАБ. Това е нов удар по феновете на градската Борусия, които след неприятното откритие, че вурстовете на Вестфаленщадион се правят в месарницата на боса на Шалке 04 Тьонийс, сега трябва да се примирят, че бирата им е по-лоша от тази на вечния съперник - Фелтинс.

Изображение
Изображение Кьолн - Гафел, Битбургер (0,5 литра - 3,90 евро)

Кьолнчани се гордеят със своя местен специалитет - бирата кьолш, която наподобява светлото пиво като цвят и мирис, но вкусът му е доста по-хмелов. Официалната напитка на кьолнските "Козли" е кьолшът Гафел, който в сравнение с Фрю-Кьолш и Зион-Кьолш (да не споменаваме Кюперс-Кьолш) е крачка напред в качествено отношение. Вкусовете на гражданите от катедралния метрополис обаче не се споделят в останалата част на страната и кьолшът общо взето се пие само край бреговете на Рейн. За феновете, които не искат да си имат вземане-даване с тая бирена разновидност, домакините на бившия Мюнгерсдорферщадион в Кьолн е предвидило светло пиво Битбургер.

Изображение
Изображение Фрайбург - Ротхаус (0,4 литра - 2,70 евро)

Бирата на спортния клуб Фрайбург се казва Ротхаус и се прави във високопланинския град Графенхаузен в масива Шварцвалд. Светлото пиво Ротхаус е доста популярно в Южен Баден, а стадионните му цени на Драйзамщадион са много приемливи. Пивоварната прави и бяла пшенична бира.

Изображение
Изображение Айнтрахт Франкфурт - Лихер (0,5 литра - 3,90 евро)

Лих е градче в централната част на Хесен, в близост до Гийсен, в което се прави най-известното светло пиво на тази федерална провинция. То се предлага и на стадиона на Айнтрахт Франкфурт на една доста височка цена. Това обаче със сигурност не би притеснило един наш съфорумец, който е убеден в качествата на бирата Лихер. Наздраве, адаш!

Изображение
Изображение Санкт Паули - Астра (0,5 литра - 3,50 евро)

Култовият хамбургски клуб Санкт Паули в бирено отношение се свързва неизменно със своя дългогодишен партньор - бирата Астра. От няколко години тя се прави от комерсиалната пивоварна Холстен, което леко навреди на качеството й, но феновете на Кийцкикерите все така продължават да са влюбени в своята Астра - светла бира на средна цена на Милернтор.

Изображение
Изображение Кайзерслаутерн - Карлсберг Урпилс (0,4 литра - 3,20 евро)

Бирата за "Червените дяволи" се осигурява от саарландската пивоварна Карлсберг (да не се бърка с датската бирена компания с подомно име), правеща урпилс - светло пиво със силно изразен горчив вкус. Взаимоотношенията между Кайзерслаутерн и Карлсберг датират още от 70-те години и няма изглед скоро да бъдат прекъснати. Цените на урпилса на Фриц-Валтер-Щадион са средни за Германия.

Изображение
Изображение Майнц 05 - Кирнер (0,4 литра - 2,0 евро)

Бирата на райнланд-пфалцкото градче Кирн, намиращо се между Майнц и Кайзерслаутерн, се предлага на доста народна цена на майнцкия Брухвег-Щадион. Светлото пиво не е нещо изключително, но все пак този регион се слави с виното си, а не със своята бира. Много добро съотношение цена/качество.

Изображение
Изображение Щутгарт - Динкелакер (0,4 литра - 3,20 евро)

Швабската фабрика Динкелакер предлага чудесната си бира на щутгартската арена. Светлото й пиво има приятен вкус и добър аромат. За нещастие тази бира се продава предимно в Баден-Вюртемберг и другите региони на Германия са леко "ощетени". Цената е приемлива.

Изображение
Изображение Байер Леверкузен - Гафел, Битбургер (0,5 литра - 3,50 евро)

На БайАрена бирите и количествата са същите като на кьолнския Райн-Енерги-Щадион, само че цените са по-ниски. В Леверкузен ясно се усеща силното влияние от катедралния град, изразено в предлагането на бира кьолш.

Изображение Волфсбург - Кромбахер (0,4 литра - 3 евро)

Волфсбург е заложил на най-голямата германска пивоварна Кромбахер, прославила се със своето светло пиво, но все пак за тази бира ценителите просто биха казали "става". Името Кромбахер идва от квартал Кромбах на райнландското градче Кройцтал, намиращо се между Кьолн и Франкфурт на Майн. Стадионната цена е приемлива.

Изображение


Айде накрая и един вурст от мен ;)

Изображение

Суперкупата на Германия в периода 1987-1996 г.

Финалите през годините:
1977 Хамбург - Борусия Мьонхенгладбах 2:3 (0:2) Фолкспаркщадион (Хамбург)

1982 Байерн Мюнхен - Хамбург 4:2 сл. дузпи (1:1 в редовното време) Олимпийски стадион (Мюнхен)

1987
Изображение
Носителите на суперкупата от 1987 г. Лотар Матеус е на долния ред, трети от дясно на ляво.

Десет години след неофициалната премиера на Суперкупата през 1977 г., трофеят придобива официален статус. През 1977 и 1982 г. шампионът и носителят на купата играят помежду си по собствена инициатива, без срещите им да бъдат провеждани под егидата на някаква футболна организация. Сега вече се провежда официален двубой на неутрален терен, а именно - франкфуртския Валдщадион.

Отново помежду си се срещат шампионът Байерн Мюнхен и носителят на купата Хамбург, които са най-силните германски клубове на 80-те години. Но и двата тима са на прага на промените. В Мюнхен шампионският наставник Удо Латек се е оттеглил от поста си след третата поредна титла и е заминал за Кьолн, където носи своя син пуловер и от трибуните подкрепя младия и енергичен треньор Кристоф Даум в качеството си на спортен директор.

Млади момчета на скамейките

При Ха Ес Фау също е приключила цяла една епоха. След шест успешни години треньорската легенда Ернст Хапел се е завърнал обратно в родната Австрия, където е поел отбора на Тирол. На сбогуване Хапел спечелва Купата на Германия след сива победа с 3:1 срещу Щутгартер Кикерс. Преди това австриецът е донесъл в Хамбург две германски шампионски титли и Купата на европейските шампиони.

Двамата треньори заемат местата си на скамейките - за баварците това е Юп Хайнкес, а за Хамбург - сравнително неизвестният югославянин Йосип Скоблар. Медийният интерес е голям, но франкфуртският Валдщадион не е пълен - около 22 000 души се намират по трибуните на стадиона.

Бруталната проява на Щайн

Мачът ще се запомни най-вече с една сцена малко преди края. В 87. минута хамбургският вратар Ули Щайн си изпуска нервите. Нападателят на Байерн Юрген Вегман току-що е вкарал за 2:1 и докато той се радва, Щайн го просва на тревата с боксово кроше в центъра на лицето му.

Дори години по-късно Щайн не може да обясни логично проявата си и я определя като "момент на безумие". Стражът е наказан да не играе 10 седмици, изгонен е от клуба си и преминава в Айнтрахт Франкфурт. Байерн печелят мача с 2:1, но в края на сезона не успяват да защитят титлата си и финишират втори. Скоблар е освободен от треньорския пост на Фолкспаркщадион след 15. кръг. В края на годината северногерманците са шести.

Байерн Мюнхен - Хамбург 2:1 (0:1)

Байерн: Ауман - Нахтвай - Винкълхофер, Едер, Пфлюглер - Бреме (46. Флик), Матеус , Дорфнер, Румениге - Вегман, Волфарт. Треньор: Хайнкес

Хамбург: Щайн - Якобс, Байерсдорфер, Кобер (87. Голц), Калц - Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц (90. Шмьолер) - Кастъл, Оконски. Треньор: Скоблар

Жълти картони: Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц
Червен картон: Щайн (87.)
Голове: 0:1 Оконски (39.), 1:1 Вегман (60.), 2:1 Вегман (87.)
Зрители: 22 000 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Дийтер Паули (Райд)

1988
Изображение
Вердер със суперкупата. Днешният треньор на бременци Томас Шааф е най-вдясно долу.

На седмата година от своето ръководство на Везерщадион Ото Рехагел най-после успява да спечели шампионската титла през 1988 г. След две нещастно проиграни първенства през 1983 и 1986 г. Вердер печели първото място най-вече на отличната си защита. Вратарят на бременци Оливер Рек допуска само 22 гола - рекорд на бундеслигата, подобрен чак през 2008 г. от Оливер Кан с 1 попадение по-малко.

Носителят на купата Айнтрахт Франкфурт е съперник на германския шампион. Под ръководството на Карл-Хайнц Фелдкамп айнтрахтците мъчно побеждават на финала за купата аутсайдера Бохум само с 1:0. Реализаторът на ценния гол, Лайош Детари, преминава след само година в Германия в гръцкия гранд Олимпиакос за рекордната за времето си трансферна сума от 17 милиона марки.

Бургсмюлер поставя точка на спора

Айнтрахт инвестира тези пари в новия нападателен дует Хайнц Грюндел и Йорн Андерсен, който за първи път играе пред собствена публика в официален двубой. Както и година по-рано, мачът за Суперкупата се провежда на франкфуртския Валдщадион, а домакините слабо се възползват от домашното си преимущество. Те губят пред едва 20 500 футболни любители с 0:2.

Ото Рехагел пуска в игра титулярните си играчи с изключение на Руне Братсет. Така в срещата за Суперкупата в зелено-бели екипи излизат 11 германци. По-опитните бременци контролират топката, а с това и мача. Карл-Хайнц Рийдле извежда Вердер напред в резултата преди почивката, а 38-годишният ветеран Манфред Бургсмюлер бележи в последната минута за крайното 2:0.

Франкфурт се бори за оставане в дивизията

В последвалия сезон Вердер постига някои забележителни резултати като онова легендарно 5:0 срещу Динамо от Източен Берлин за КЕШ. В края на годината бременците завършват трети и играят финал за купата, загубен с 1:4 от Борусия Дортмунд.

Франкфуртците истински се провалят. Новосформираният отбор не успява да изпълнят високите очаквания и попада в борба за оцеляване. Завършилият на 16. място Айнтрахт е спасен от "Пожарникаря" Йорг Бергер чак в баража за оставане, където хесенците побеждават Заарбрюкен.

Вердер Бремен - Айнтрахт Франкфурт 2:0 (1:0)

Бремен: Рек - Зауер - Боровка, Кутцоп, Отен (46. Майер) - Шааф, Вотава, Херман - Нойбарт, Рийдле, Орденевиц (46. Бургсмюлер). Треньор: Рехагел

Франкфурт: Щайн - Бинц - Зийферс, Кьорбел, Щудер - Шулц, Хобди (46. Рот), Шлиндвайн, Хайденрайх (57. Балцис) - Андерзен, Грюндел. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Рийдле (24.), 2:0 Бургсмюлер (90.)
Зрители: 20 500 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Асенмахер (Хюрт)

1989
Изображение
Анди Мьолер (в жълто) срещу Радмило Михайлович.

След две домакинства във Франкфурт Суперкупата за първи път се провежда в Кайзерслаутерн през 1989 г. На Бетценберг един срещу друг излизат Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. През изминалия сезон мюнхенците убедително са спечелили титлата.

За Юп Хайнкес това е първи треньорски трофей изобщо. Титлата за кратко е в опасност, след като воденият от "провокатора" Кристоф Даум Кьолн използва временен спад във формата на "Баварците" и ги настига в класирането. Но три кръга преди края рекордният шампион побеждава "Козлите" като гост с 3:1 след 3 гола на Роланд Волфарт. Първото място е завоювано, а Даум спира с вербалните си нападки.

МекИнъли и Михайлович вместо Волфарт

За новия сезон Юп Хайнкес се отказва от услугите на Волфарт и залага на милионните нови покупки: шотландеца Алън МекИнъли и югославянина Радмило Михайлович. И двамата доказват головите си качества като отбелязват по едно попадение в мача за Суперкупата.

Но това не е достатъчно за победата. Новоизпеченият носител на купата от Дортмунд не се впечатлява от противника и печели най-резултатния двубой за германската Суперкупа в историята с 4:3. След един криволичещ сезон, включващ треньорска смяна (Райнхард Зафтих е заменен от Хорст Кьопел) вестфалците изненадващо убедително печелят Купата на Германия след победа срещу Вердер Бремен с 4:1 и така носят първи трофей на площад Борзихплац след 23 години прекъсване.

"Кобрата" хапе за Борусия

Треньорът Кьопел може да разчита на един обигран състав, подсилен от бившия нападател на Байерн Юрген Вегман. "Кобрата", както наричат Вегман, хапе и в срещата за Суперкупата, вкарвайки гол и така става първият футболист, спечелил тази купа два пъти, след като през 1987 г. триумфира с Байерн. Освен Вегман, за дортмундската Борусия се разписват и Гюнтер Брайтцке (на два пъти), както и Анди Мьолер.

Борусия Дортмунд изиграва силен сезон 1989/90 и завършва на четвърто място, а Байерн се представя дори по-добре и защитава титлата си. Но докато шотландецът МекИнъли вкарва 10 гола, Михайлович никога не оправдава големите надежди, които му се възлагат. Роланд Волфарт си връща титулярното място и става голмайстор на Бундеслигата.

Борусия Дортмунд - Байерн Мюнхен 4:3 (1:2)

Дортмунд: де Беер (76. Майер) - Крот - Хелмер, Шулц - Брайтцке, Цорк, Мьолер, МекЛиод (46. Кутовски), М. Румениге - Вегман, Дрилер. Треньор: Кьопел

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Ройтер, Флик (46. Дорфнер), Тон, Кьогъл, Пфлюглер - МекИнъли, Михайлович. Треньор: Хайнкес

Голове: 0:1 МекИнъли (21.), 1:1 Брайтцке (40.), 1:2 Грахамер (42.), 2:2 Брайтцке (56.), 3:2 Вегман (64.), 3:3 Михайлович (66.), 4:3 Мьолер (88.)
Зрители: 16 000 на Фриц-Валтер-Щадион (Кайзерслаутерн)
Съдия: Делвинг (Осбург)

1990
Изображение
Капитанът на Байерн Мюнхен Клаус Аугенталер извежда съотборниците си на терена.

Бундеслигата е под властта на Байерн Мюнхен. Петата титла през последните шест сезона е красноречива демонстрация за мощта на баварците в Германия. Момчетата на Юп Хайнкес безпроблемно печелят първото място с 6 точки преднина (при правилото за 2 точки за победа) пред вицешампиона Кьолн.

След спечеленото първенство победният ход на някои от баварските играчи продължава и на Мондиал'90 в Италия. Шестима футболисти на Байерн (Ауман, Аугенталер, Колер, Пфлюглер, Ройтер и Тон) стават световни шампиони на Апенините. Петима от тях попадат в титулярния състав на Хайнкес за мача от Суперкупата.

Байерн е превъзходен

Баварците не дават индикации, че гладът им за успехи е утолен. Стремежът за успехи е подсилен с талантливи футболисти като Щефан Ефенберг и Бриан Лаудруп, които са привлечени от Мьонхенгладбах и, съответно, Юрдинген на брега на река Изар.

В мача за суперкупата "Баварците" срещат Кайзерслаутерн, които са ръководени от техния спасител Карл-Хайнц Фелдкамп, помогнал на "Червените дяволи" в борбата им срещу изпадането и извел ги сензационно до победа в турнира за Купата на Германия - първа кура за пфалцкия отбор и първи трофей изобщо след титлата им от 1953 г.

Кайзерслаутерн изпреварва Байерн

За суперкупата Кайзерслаутерн безнадеждно губи от Байерн. Мюнхенците изправят противника до стената и се разправят с него. След 19 игрови минути Щефан Ройтер и Юрген Колер бележат за 2:0, а още преди почивката авансът на шампионите вече е 4:0, благодарение на головете на Манфред Бендер и Томас Щрунц. През втората част Байерн намалява темпото и допуска Щефан Кунц да вкара почетно попадение за "Червените дяволи".

27-хилядите зрители на Вилдпаркщадион в Карлсруе са убедени, че в този мач са видели бъдещия шампион на Германия. И са прави. Но за тяхна изненада това не са Байерн, а шокиращо триумфиралите със сребърната салатиера Кайзерслаутерн. При това, че в 5. кръг Байерн отново разгромява пфалцкия отбор, този път с 4:0. След успех с 2:1 през пролетта обаче Лаутерн повежда в класирането и не изпуска водачеството до края на сезона.

Байерн Мюнхен - Кайзерслаутерн 4:1 (4:0)

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Пфлюглер - Ройтер, Щрунц, Бендер (68. Щернкопф), Ефенберг - Лаудруп (74. Волфарт), Михайлович. Треньор: Хайнкес

Кайзерслаутерн: Ерман - Щумпф (30. Роос) - Кадлец, Лутц - Шер (56. Хофман), Дуули, Ернст, Шуп, Кранц - Хотич, Кунц. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Ройтер (6.), 2:0 Колер (19.), 3:0 Бендер (28.), 4:0 Щрунц (45.), 4:1 Кунц (62.)
Зрители: 27.000 in Karlsruhe
Съдия: Вебер (Есен)

1991
Изображение
Капитаните Щефан Кунц (вляво, Кайзерслаутерн) и Юри Шлюнц (вдясно, Ханза Росток) си разменят флагчета преди началото на полуфинала на Остзеещадион.

За първи път Суперкупата на Германия се провежда в рамките на турнир с четири отбора. Обединението на Германия, станало през есента на 1990 г. налага това. Футболната федерация на ГДР се обединява с Германския футболен съюз на 20 ноември 1990 г.

След края на сезон 1990/91 двата най-добре представили се отбора от Оберлигата на ГДР, Ханза Росток и Динамо Дрезден, получават правото да играят в новата германска Бундеслига.

В турнира за суперкупата участие вземат спечелилият дубъл в Източна Германия отбор на Ханза Росток и финалиста за източногерманската купа Щал Айзенхютенщат, както и изненадващия шампион на бундеслигата Кайзерслаутерн и носителя на купата на Западна Германия Вердер Бремен. В полуфиналите се срещат шампионите Кайзерслаутерн и Ханза и Вердер - Айзенхютенщат.

Витечек бележи, Лаутерн печели

Ханза Росток приема на домашния си Остзеешадион Кайзерслаутерн пред 12 000 зрители. Треньорът на гостите Карл-Хайнц Фелдкамп експериментира и пуска голмайстора си Щефан Кунц на позицията класически либеро. В атака е пуснат привлеченият от Юрдинген нападател Марсел Витечек. Планът на Фелдкамп проработва. Кунц ръководи отбраната, Витечек вкарва, Лаутерн печели с 2:1.

Вторият полуфинал е проведен на неутрален терен в Оснабрюк. Пред само 4 000 души фаворитът от Бремен трудно надделява и печели с 1:0 над оберлигистите от Щал Айзенхютенщат, които не успяват да се класират в професионалния футбол, благодарение на гола на Уинтън Руфър малко преди последния съдийски сигнал.

Росток изпада

Финалът за суперкупата е повторение на финала за Купата на Германия от 1990 г. И отново двубоят е спечелен от Кайзерслаутерн. На Нийдерзаксенщадион в Хановер Фелдкамп се доверява още веднъж на Кунц като либеро и прави промени в атака, пускайки този път Юрген Деген и Бернхард Винклер.

И "треньорската лисица" отново е прав. Дошлият от Хамбург Деген поразява мрежата на съперника два пъти, а Винклер подпечатва победата. "Червените дяволи" печелят с 3:1 и така Фелдкамп за първи път печели трофея на третото си участие на финал.

Докато Лаутерн завършва сезона в бундеслигата на пето място и изиграва един добър шампионат, Бремен разочароващо финишира девети. Все пак отборът от Везерщадион се реваншира за слабото си представяне в първенството и печели КНК. Ханза Росток започва годината отлично, побеждава Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен, но след това рухва и в крайна сметка изпада.

Кайзерслаутерн - Вердер Бремен 3:1 (1:0)

Кайзерслаутерн: Зер - Кунц - Роос, Шефер - Леле, Дуули (68. В. Функел), Хабер, Хофман, Голдбек (75. Лутц) - Винклер, Деген. Треньор: Фелдкамп

Бремен: Рек - Вотава - Шааф, Боровка - Айлтс, Боде, К. Алофс, Херман, Легат - Коон, (46. Руфър), Веншлаг (46. Хартген). Треньор: Рехагел

Голове: 1:0 Деген (27.), 2:0 Деген (65.), 2:1 Руфър (88.), 3:1 Винклер (90.)
Зрители: 8 000 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Вийзел (Отберген)

1992
Изображение
Гуидо Бухвалд (в средата) е капитан на Щутгарт и през 1992 г. вкарва с глава решаващия гол, спечелил титлата за неговия тим.

През 1992 г. носителят на суперкупата отново е определен след изиграване само на една среща, както е било в предходните сезони преди падането на Берлинската стена. Съперниците в този мач отново са малко изненадващи - това са Щутгарт и Хановер 96.

Щутгарт става шампион след драматичен финал на сезона, когато три отбора до последния момент имат шанс за първото място. Голът на Гуидо Бухвалд в последния кръг, четири минути преди последния съдийски сигнал в Леверкузен изправя на крака цяла Швабия. Така отборът на Кристоф Даум отмъква трофея под носа на Айнтрахт Франкфурт и Борусия Дортмунд.

Героят за купата Зийферс

Почти като сензационен може да се определи триумфът на "Червените" от Хановер 96 в турнира за Купата на Германия. Тренираните от Михаел Лорковски долносаксонци завършват посредствения си сезон във Втора Бундеслига на шестото място, но за купата поднасят огромна изненада.

"96" последователно елиминира Бохум, станалия по-късно вицешампион Борусия Дортмунд, Байер Юрдинген, Карлсруе и действащия носител на купата Вердер Бремен. На финала втородивизионният отбор надделява и над фаворизираната Борусия Мьонхенгладбах, макар и след повече късмет при изпълненията на дузпи, в които за герой е обявен вратарят на Хановер Йорг Зийферс.

Хановер се държи

За суперкупата, на домашния Нийдерзаксенщадион пред 21 200 зрители, на пейката на Хановер 96 седи новият треньор Еберхард Фогел, след като Михаел Лорковски е преминал в Занкт Паули. Фогел гласува доверие на шестима играчи, играли в победния финал за купата, както и известни нови попълнения като Райнхолд Мати, Райнхолд Дашнер и младия Сергей Барбарез.

Аутсайдерът дълго време се държи равностойно на фаворита, но макар че повежда в резултата, в крайна сметка губи с 1:3. За Щутгарт, който е напуснат от може би най-важният си футболист Матиас Замер, на терена излизат нови играчи като Андре Голке, Томас Щрунц и Адриан Кнуп.

Последвалият сезон обаче ще покаже, че Замер е бил незаменим. "Швабите" завършват едва седми и не успяват да се класират в европейските клубни турнири. Хановер 96 завършва девети във втора лига.

Щутгарт - Хановер 96 3:1 (2:1)

Щутгарт: Имел - Дубайич - Шефер (66. Шнайдер), Фронтцек - Щрунц, Бухвалд, Бук, Гаудино, Кьогъл - Голке, Валтер, (46. Кнуп). Треньор: Даум

Хановер: Зийферс - Куулмай - Зундерман, Клюц, Райчкович, Хеемзот - Шьонберг (46. Барбарез), Зирокс, Крецшмар, Мати - Кох (46. Дашнер). Треньор: Фогел

Голове: 0:1 Кох (3.), 1:1 Гаудино (30.), 2:1 Бухвалд (42.), 3:1 Кьогъл (58.)
Зрители: 21 200 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Теобалд (Вийбелскирхен)

1993
Изображение
Бременският вратар Оливер Рек е герой за своите в този мач.

Сезонът на Първа Бундеслига 1992/93 завършва с един забележително куриозен финал: цели 32 кръга, от самото начало, Байерн Мюнхен е на върха на класирането, тогава победа (!) "само" с 3:1 срещу Бохум коства първото място на мюнхенците, защото Вердер Бремен разгромява Хамбург с 5:0 и благодарение на по-добрата си голова разлика изпреварва Байерн. В последния кръг северногерманците си осигуряват титлата в Щутгарт, където седем години преди това проиграват първото място при подобен сценарий. Ото Рехагел отново извежда Вердер до сребърната салатиера след 1988 г.

"Степи" сменя фронтовете

За суперкупата в Леверкузен се срещат шампионът Вердер Бремен и носителят на Купата на Германия Байер Леверкузен. Леверкузенци печелят среща за купата убедително с 3:0 срещу Айнтрахт Франкфурт, а тогавашният наставник на франкфуртския тим Драгослав Степанович, който вече е имал предварителен договор с Байер Леверкузен, подава оставка като треньор на "Дивата от Майн". Пет кръга преди края на сезона той изненадващо е обявен за наставник на Райнхард Зафтих и преждевременно е поставен на треньорската пейка в Леверкузен. Той става пети със "Заводския отбор" и печели купата на страната след измъчено 1:0 над аматьорите на Херта Берлин.

За малко Степанович да донесе и суперкупата в Леверкузен. Малко преди края на мача Байер води след гол на Андреас Фишер, но тогава бременчанинът Бернд Хобш изравнява. В продълженията Уинтън Руфър и Улф Кирстен оформят крайното 2:2.

Единствен Хапе се проваля

За първи път в историята на германската Суперкупа трофеят се печели след изпълнения на дузпи. Но и това не става никак лесно. Чак след като са изпълнени 13 единадесетметрови наказателни удари, ударът на защитника на Байер Маркус Хапе е париран от Оливер Рек.

Вердер Бремен печели трофея за втори път след 1988 г. и отново побеждава отбора-домакин. Така за трети път домакинският тим губи мача за суперкупата - това правят Айнтрахт Франкфурт през 1988 г., Хановер 96 през 1992 г. и Байер Леверкузен през 1993 г.

През последвалия сезон леверкузенският клуб завършва трети, а Вердер са осми, но затова пък бременците празнуват от балкона на градското кметство спечелената Купа на Германия заедно със своите запалянковци.

Вердер Бремен- Байер Леверкузен 2:2 сл. прод. (1:1, 0:0), 7:6 сл. дузпи

Бремен: Рек, Нойбарт, Байерсдорфер, (46. Баслер), Боровка, Айлтс, Боде (106. Вийденер), Вотава, Волтер, Херцог, Хобш, Руфър. Треньор: Рехагел

Леверкузен: Фолборн, Фода, Вьорнс, Мелцих (77. Бекер), Фишер, Лупеску, Шустер, Хапал, Серджо, Том (46. Хапе), Кирстен. Треньор: Степанович

Голове: 0:1 Фишер (61.), 1:1 Хобш (90.), 2:1 Руфър (92., дузпа), 2:2 Кирстен (97.).
Дузпи: 1:0 Херцог, 1:1 Хапал, 2:1 Вотава, 2:2 Кирстен, 3:2 Руфър, 3:3 Лупеску, 4:3 Баслер, 4:4 Фода, 5:4 Боровка, 5:5 Шустер, 6:5 Вийденер, 6:6 Бекер, 7:6 Волтер, Хапе (Рек спасява).
Зрители: 14 000 на Улрих-Хаберланд-Щадион (Леверкузен)
Съдия: Амерел (Мюнхен)

1994
Изображение
Руснакът Владимир Бесчастних (на снимката в двубой с колумбиеца Валенсиа) открива резултата за Вердер още във втората минута.

Турнирът за купата има своите собствени закони, а изглежда, че и този за суперкупата - също. След осмото издание на мача за този трофей се наблюдават някои интересни закономерности. Самият Байерн Мюнхен не успява да спечели суперкупата като домакин. Освен "Баварците", други три отбора (Айнтрахт Франкфурт, Хановер 96 и Байер Леверкузен) не успяват да използват домакинското си предимство.

Шампионът от 1994 г. губи от носителя на купата Вердер Бремен на домашния Олимпийски стадион в Мюнхен с 1:3 след продължения. Така пък за първи път един отбор успява да защити трофея си от предходната година. Третата спечелена суперкупа прави от бременците рекорден носител на отличието.

Бекенбауер заменя Рибек

Осъществяването на стария северно-южен шлагер първоначално изглежда доста невероятно. За първи и последен път в историята на германската бундеслига шампион става отбор, който сменя треньора си по време на сезона. Това постижение принадлежи на Байерн, които през зимната пауза сменят безуспешния си наставник Ерих Рибек с клубната легенда Франц Бекенбауер. Кой друг освен самият Кайзер ще успее да постигне нещо толкова куриозно?

Бременци изиграват един доста тромав сезон и след титлата си от 1993 г. завършват чак на осмо място. Победата във финала за германската купа срещу втородивизионния Рот-Вайс Есен спасява сезона им. Но все пак: Вердер успява да спечели трофей за четвърта поредна година - нещо, което се е отдавало само на Байерн Мюнхен в Германия.

Контрите на Вердер решават спора

През 1994 г. суперкупата започва ударно. Още във втората минута Владимир Бесчастних извежда бременците напред в резултата. В средата на второто полувреме Кристиан Нерлингер изравнява. Срещата отива в продължения, в които Вердер заиграва на контраатаки и с голове на Михаел Шулц и Уинтън Руфър печели суперкупата с 3:1.

За италианския легендарен треньор Джовани Трапатони, заменил Бекенбауер на баварската треньорска пейка, приключението "Бундеслига" започва по негативен начин. И продължава по негативен начин. В края на сезон 1994/95 рекордният германски шампион е едва шести - и до днес най-лошото класиране на клуба в последните 18 години.

След година Трапатони подава своята оставка. Наследен е от Ото Рехагел, който е извел Вердер до вицешампионското звание и след 14 години край река Везер заминава за Мюнхен.

Вердер Бремен - Байерн Мюнхен 3:1 сл. прод. (1:1; 1:0)

Бремен: Рек, Рамзи, Байерсдорфер, Шулц, Вотава, Боровка (67. Волтер), Херцог, Айлтс, Баслер, Боде, Бесчастних (46. Руфър). Треньор: Рехагел

Байерн: Кан - Матеус, Кройцер, Хелмер, Шуп, Фрай, Шол, Нерлингер, Сутер (38. Валенсиа), Щернкопф, Папен (60. Хаман). Треньор: Трапатони

Голове: 1:0 Бесчастних (2.), 1:1 Нерлингер (65.), 2:1 Шулц (104.), 3:1 Руфър (116.)
Зрители: 22 000 на Олимпийския стадион (Мюнхен)
Съдия: Хайнеман (Магдебург)

1995
Изображение
Хесенецът Андреас Мьолер се завръща на Вестфаленщадион и извежда съотборниците си към победа за суперкупата през 1995 г.

Феновете на Борусия Дортмунд чакат този ден от 32 години. През юни 1995 г. чакането свършва. Борусия представя сребърната салатиера на Борзихплац и за първи път от въвеждането на бундеслигата е шампион на Германия. Привлеченият от Швейцария наставник Отмар Хицфелд сбъдва жълто-черните мечти в своята четвърта година начело на отбора.

Систематично Борусия Дортмунд подбира своите играчи - това са преди всичко германски национални футболисти, които преди да се завърнат в родината си играят в италианското първенство. Така мениджърът Михаел Майер успява да убеди звезди като Матиас Замер, Андреас Мьолер, Щефан Ройтер и Юрген Колер да заиграят в Рур.

Успешна смесица

Към всички тях идва и известният бразилски бранител Жулио Сезар. Отборът на Хицфелд е допълнен от дортмундски момчета като вратаря Щефан Клос и нападателя Ларс Рикен и с тях успява да изпревари Байерн в крайното класиране на шампионата.

По подобен начин се развива и другата Борусия. Мьонхенгладбахците, противници на дортмундската Борусия в мача за Суперкупата на Германия, и техният спортен директор Ролф Рюсман хвърлят всички сили, за да върнат Щефан Ефенберг обратно на Бьокелберг от Флоренция.

Направените инвестиции се отплащат. Ефенберг се превръща в големия лидер на тренираната от Бернд Краус Борусия, която завършва първенството на пето място и печели Купата на Германия след победа над втородивизионния тогава Волфсбург. След шест години посредственост "Жребчетата от Долен Рейн" отново искат да се намесят в голямата игра.

Сезар отбелязва единственото попадение

Двете Борусии се срещат в Дюселдорф пред само 16 000 зрители. Треньорите на двата тима се доверяват на успешните си формации от предходния сезон. Единственият отсъстващ е голмайсторът на бундеслигата Хайко Херлих, който обявява безусловното си желание да премине от Мьонхенгладбах в Дортмунд и след дълга трансферна сага е спазарен за 11 милиона марки - най-високата трансферна сума, заплащана дотогава за преминаването на футболист от един германски клуб в друг.

Самият мач не се смята за най-добрите в историята на надпреварата. Дортмундският защитник Жулио Сезар забива златното попадение в 71. минута и носи втора суперкупа в Дортмунд след тази от 1989 г. В последвалия сезон Борусия Дортмунд защитава титлата си, а мьонхенгладбахската й съименница финишира на четвърта позиция.

Борусия Дортмунд - Борусия Мьонхенгладбах 1:0 (0:0)

Дортмунд: Клос - Ройтер, Колер (72. Шмит), Сезар, Крее - Фройнд, Замер, Бергер, Райнхарт (89. Курц) - Рикен (87. Тречок), Мьолер. Треньор: Хицфелд

Мьонхенгладбах: Кампс - Кастенмайер (75. Пфлипзен), Клинкерт, Андерсон, Нойн - Хохщетер, Ефенберг, Вюнхоф - Щернкопф, Далин, Хуибертс (75. Нийлсен). Треньор: Краус

Гол: 1:0 Сезар (71.)
Зрители: 16 000 на Райнщадион (Дюселдорф)
Съдия: Мерк (Кайзерслаутерн)

1996
Изображение
Нервите на опитния Роджер Лутц (в червено) не издържат и той е един от тримата играчи на лаутерите, които пропускат дузпи в куриозния финал за суперкупата от 1996 г.

Десетото издание на Суперкупата на Германия се оказва и последното до този момент. През последвалите години се провежда Купата на лигата, която също изчезва от календара поради програмни конфликти, за да се поднови отново мачът за Суперкупата през тази година.

На финала през 1996 г. се срещат изпадналият от бундеслигата носител на германската купа Кайзерслаутерн и защитаващият суперкупата си шампион Борусия Дортмунд.

Лаутерите се опитват да поправят "трудовата си злополука" от изпадането и запазват почти всичките си футболисти. Все пак треньорът Екхард Краутцун е освободен.

Изпадане само с 37 допуснати гола

Пфалцкият клуб чупи всички антирекорди, след като изпада от елитната дивизия само с 10 загуби и 37 допуснати попадения. Така втората (!) най-добра защита в лигата е неутрализирана от неспособността на нападателите на "Червените дяволи" да бележат. Силният човек в Кайзерслаутерн Юрген "Атце" Фрийдрих успява след изпадането на своя клуб да убеди своя приятел Ото Рехагел да поеме треньорския пост на Фриц-Валтер-Щадион. "Крал Ото" дава своето съгласие за това само няколко седмици след срамното си уволнение от Байерн Мюнхен.

Борусия Дортмунд започва мача със своят опитен шампионски състав, включващ многообещаващи таланти като Владимир Бут, Денис Вайланд и Денис Фогт. Срещата започва добре за тях, но с изключение на двата гола на Олаф Маршал и Карстен Волтерс, тя е бедна на някакви по-интересни събития.

Луд развой на изпълнението на дузпи

Скуката отстъпва място на откачената драма при изпълнението на единадесетметровите наказателни удари. Пред 22 000 зрители в Манхайм Кайзерслаутерн повежда с 3:0 при дузпите, но в крайна сметка не успява да спечели трофея. След като първите трима изпълнители на Лаутерн реализират, Ратиньо, Роджер Лутц и Аксел Роос последователно се провалят от бялата точка. За сметка на това всички четири дузпаджии на Борусия Дортмунд не грешат, а последният удар на таланта Денис Вайланд носи суперкупата в Дортмунд.

Сезон 1996/97 протича доста успешно и за двата отбора. Макар че дортмундците се провалят в опита си за три поредни титли, те печелят най-значимото постижение в клубната си история - Шампионската лига. Кайзерслаутерн става убедителен първенец на Втора Бундеслига.

Борусия Дортмунд - Кайзерслаутерн 1:1 сл. прод. (1:1, 0:0), 4:3 сл. дузпи

Дортмунд: Клос, Замер (91. Фогт), Колер (60. Кутовски), Хайнрих, Волтерс, Ройтер, Цорк, Мьолер, Вайланд, Шапюиза, Рикен (71. Бут). Треньор: Хицфелд

Кайзерслаутерн: Райнке, Бреме (99. Брос), Кох, Лутц, Грайнер, Роос, Шефер, Вегман (91. Ратиньо), Вагнер, Маршал (91. Рише), Кука. Треньор: Рехагел

Голове: 0:1 Маршал (55.), 1:1 Волтерс (66.)
Дузпи: 0:1 Вагнер, Ройтер (спасен), 0:2 Кука, Мьолер (спасен), 0:3 Шефер, 1:3 Шапюиза, Ратиньо (пропуска), 2:3 Бут, Лутц (пропуска), 3:3 Цорк, Роос (спасен), 4:3 Вайланд
Зрители: 22 000 на Карл-Бенц-Щадион (Манхайм)