ДЕСЕТО МЯСТО:
Руди Фьолер и Рома, септември 2004
Какво си е въобразявал Руди Фьолер, когато през късното лято на 2004 г. отива в Рим, за да помогне на "своята" Рома отново да стъпи на крака? Обаче мястото, където Фьолер някога намира щастието като играч и своята втора съпруга, безвъзвратно се е променило и в съблекалнята треньорът открива трупата на ексцентричния капитан Тоти, която не подлежи на никакъв контрол. След цели 25 дни германецът хвърля кърпата, а малко преди това вестник "Кориере делла Серра" написва: "Фьолер е правилният човек, попаднал на грешното място."
ДЕВЕТО МЯСТО:
Ото Рехагел и Байерн Мюнхен, юли 1995 до април 1996
След 14 години в спокойния Бремен провинциалният крал Рехагел вече се чувства готов за голямото предизвикателство. Началото е поставено с абсурдните шапки с надпис "Ото...намирам го за добър!", които носят Рехагел и Бекенбауер на официалното представяне, но постепенно отношенията между двамата прерастват в открито неприятелски такива. Треньорът отказва да търпи "съветите" на ръководството и не отдава исканото уважение на мюнхенските журналисти, което води до освобождаването му 4 кръга преди края на сезона, въпреки че Байерн е на второ място в първенството и на финал за Купата на УЕФА. Тренировките поема самият "Кайзер" Франц и печели европейския турнир, но не успява да завоюва германската титла.
ОСМО МЯСТО:
Аад де Мос и Вердер Бремен, юли 1995 до януари 1996
Наследникът на Рехагел в Бремен също не може да се похвали с голям късмет. Реномираният холандец Аад де Мос се счита за превъзходен теоретик. Той въвежда защитната игра в линия на Везерщадион, която среща яростната съпротива на футболистите на Вердер. След пропадането на 15-то място в класирането и безбройните разправии с Марио Баслер, де Мос проплаква пред журналистите в момент на слабост: "От този отбор никога няма да произлезе нещо." Медиите се обръщат към ръководството на клуба за коментар и холандецът скоропостижно е пратен в отпуск до края на договора си.
СЕДМО МЯСТО:
Йосип Скоблар и Хамбургер ШФ, юли до ноември 1987
Признайте, че да сте наследник на Ернст Хапел, не е особено лесна задача. Но Йосип Скоблар сам си усложнява живота допълнително, поставяйки на вратата своя сънародник Младен Пралия. Югославският вратар чупи всички рекорди за неадекватност и с него Хамбург понася разгромни загуби от Байерн (0:6), Карлсруе (0:4) и Борусия Мьонхенгладбах (2:8). На 9 ноември1987 г. Скоблар е уволнен. Малко след това Пралия го последва.
ШЕСТО МЯСТО:
Томас Хьорстер и Байер Леверкузен, пролетта на 2003
Не, той просто не е създаден за тази работа. Когато Томас Хьорстер се появи пред обществеността в качеството си на треньор на Байер, той винаги изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче и ще се затича в прегръдките на мама. След като притесненият човек с наведена глава признава в телевизионно интервю, че повече не вярва в спасението на леверкузенци от изпадане във втора дивизия, той е освободен от мъките си. "Когато един треньор каже подобно нещо, той не бива просто да се уволни, а направо да се застреля", коментира телевизионният екперт Удо Латек. Все пак наставникът не е екзекутиран, а пратен да работи в младежката академия на Байер Леверкузен.
ПЕТО МЯСТО:
Вини Шефер и Щутгарт, юли до ноември 1998
Винфрид Шефер поема един устремен нагоре Щутгарт, който под ръководството на Йоги Льов вече се е класирал за участие в турнира за Купата на УЕФА. Но той някакси успява за отрицателно време да се скара с целия отбор и най-вече с трите големи "Б": Балъков, Бобич и Бертолд. Забележителен цитат на Томас Бертолд: "Ако в събота Шефер още е треньор, трябва да бъде пазен от цяла армия." Подобна защита не се оказва необходима.
ЧЕТВЪРТО МЯСТО:
Волфганг Зидка и Арминия Билефелд, лятото на 1994
Зидка е избран да върне тогавашния третодивизионен клуб Арминия Билефелд в професионалния футбол с помощта на звезди като Фриц Валтер и Томас фон Хеезен, но безхаберието, с което наставникът действа, е просто потресаващо. Зидка дори не познава собствените си футболисти, праща някакъв работник на стадиона да тренира и постоянно нарича любимеца на публиката Щефан "Щудти" Щудтрукер "Щуки". Вътрешен вот на доверие за треньора между играчите на Арминия завършва с резултат 0:23 в ущърб на Зидка. След четири срещи първата загуба и първият допуснат гол водят до освобождаването на треньора. Което не е малко постижение.
ТРЕТО МЯСТО:
Йорг Бергер и Бурсаспор, юли до октомври 2000
Йорг Бергер е видял много през дългата си треньорска кариера, но дори той е потресен от отношенията в турския от град Бурса. Поради привличането на двама германски футболисти (Марк Цийглер и Мартин Шпанринг) се стига до разправия между Бергер и ръководството, която взема наочакван развой. Първоначално клубът изключва мобилния телефон на своя треньор, а след това заковава прозорците на жилището на Бергер. Когато наставникът е повикан на разговор за неговото освобождаване, на бюрото е поставен пистолет, а член на управата обяснява на Бергер: "Това е нашият език."
ВТОРО МЯСТО:
Райнхолд Фанц и Карлсруе, зимата на 2004/05
Той е назначен в последния ден на старата година, а малко след началото на новата - вече е уволнен. Шестте дни, през които Райнхолд Фанц, така да се каже, работи в Карлсруе са най-краткият треньорски престой в историята на германския професионален футбол. И са красноречив пример за влиянието на спонсорите в модерната игра. Оставката на Фанц е резултат от огромния натиск от страна на спонсора на отбора EnBW, чийто президент Уц Клаасен, който изглежда почти толкова лошо, колкото и се казва, едно време е бил обиден от треньора по време на съвместната им работа в Хановер 96. EnBW пуска декларация до медиите, в която обяснява как Фанц няма нужните качества да води отбора, а клубът, който без парите на своите благодетели би фалирал, послушно изгонва бедния човечец.
ПЪРВО МЯСТО:
Ролф Шафщал и Динамо Дрезден, началото на 1999
"Боклук, какво зяпаш? Трябва всеки път да риташ портиера в задника, за да си върши работата, а не да се почесва по цял ден и да плямпа за старите времена. Никой нищо нередно не вижда! Преди не са и трябвали да виждат нещо. Не са научени да работят, не са научени на ред, не са научени на нищо. Никой не изпълнява, никой не слуша - никакво разбирани, шумни осита (обидно название за източногерманци)! Трябва ли да ми пука, че някой не сритан по задника, когато е нужно? Зная: това е временно. И тогава ще изчезна от тук." Но нещата се развиват по-бързо, отколкото Ролф Шафщал планира - няколко дни след това му изказване, с което той влиза в профила на предшественика си Едмунд Щойбер, наставникът е освободен след престой от точно 56 дни в Дрезден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар