Звездите ми го говорят

Предлагам ви "Дъ Бест Ъф... Томас Шааф". Класика в жанра!



Шааф отговаря на въпрос какво ще прави във въздуха по време на полета за Казахстан, където Вердер ще играе мач от турнира за Купата на УЕФА:
"Със сигурност няма да слизам!"

Шааф отговаря на журналистически въпрос, защо Мертесакер е толкова важен за отбора:
"Защото може да играе добре хандбал."

"Поне не загубихме единоборствата. Но това е, защото изобщо не влизахме в тях."

Преди мач за Купата на УЕФА в Удине:
"Разбира се, че искаме да спечелим. Не отиваме в Италия, само за да ядем вкусни спагети."

На въпрос дали концентрацията е единствената причина за успеха:
"Тц, мисля, че все пак играхме и малко футбол."

На въпрос как като футболист Томас Шааф е опитвал да спре Аилтон:
"От първата минута му пращах СМС-и, като се опитвах да му преча да се концентрира."

"Не може един нападател да играе на позицията ляв външен защитник. Докато той се върне на върха на атаката, вече ще стане тъмно и ще спрат осветлението на стадиона."

Желаният резултат на Томас Шааф преди гостуване в Базел:
"25:0 няма да е зле."

Като гост в предаването на популярния водещ Йоханес Б. Кернер, отговаряйки на въпрос дали е вярно, че Томас Шааф е скучен, мълчалив и неемоционален:
"Нали затова ме поканихте."

"Трябва да променим някои неща - особено крайните резултати."
Въпреки победата с 2:1 срещу Волфсбург през сезона 2008/09

На репортерски въпрос дали може да направи някакви изводи след изиграването на втория кръг от първенството:
"По-скоро съм щастлив, че не ме помолихте да направя разбор на сезона."

На въпрос на къде ще пътува, за да наблюдава срещата на националния отбор:
"Холът ми не е чак толкова голям. Ще вървя насам-натам, но винаги ще държа телевизора под око."

Относно бразилеца Аилтон, който за пореден път неизвинено липсва за началото на подготовката за сезона:
"Това, което прави Тони, може да се определи като платена ваканция. Той е на ваканция и си плаща за това."

На въпрос дали мисли, че Аилтон ще се върне навреме от ваканцията в Бразилия за началото на сезона:
"Да бе, по-скоро вярвам в Дядо Коледа."

Репортер пита Шааф, дали е правилно Аилтон да се наказва, след като е закъснял да се върне навреме от почивката си.
Томас Шааф: "Нали Вие не можете да кажете на детето си: "Край, няма да ти помагам повече!"?"
Репортерът: "И как му помагате?"
Шааф: "Като го наказваме!"

Относно контузеният футболист Пер Мертесакер:
"Не можем всеки ден да даваме сведения като тези за нивото на реката. Когато е на разположение, всички ще го видите. Достатъчно висок е, за да го забележат всички."

На въпрос на едно момче, попитало "дали можем да спечелим в Кьолн":
"Не мисля, че двамата с теб ще се справим сами."

Въпрос на гръцки журналист след мач от Шампионската лига: "Мислите ли, че Вердер можеше да спечели срещата, ако Панатинайкос не бяха вкарали гол?"
Томас Шааф: "Във футбола нещата са такива, че трябва да се вкарват голове. Топката не влиза сама във вратата. На нашия стадион не е чак толкова ветровито."

Въпрос на бившия футболист и настоящ футболен коментатор Томас Хелмер към Томас Шааф (Томас Дол също е в студиото): "Понеже сме се събрали трима Томасовци в студиото, мисля да се обръщам към вас с прякори, за да не настъпва объркване. За Томас Дол е ясно - "Доли". Но как да се обръщам към теб, Томас Шааф? Имаш ли си прякор? Нещо от ученическите години?"
Шааф: "Не, нямам прякор. Но ако имаш желание, можеш да ми викаш "Ухилената торба".

"За 30-те милиона марки за нови играчи, с които разполагат Байерн през зимната пауза, мога само да сънувам. И ако го правя, то тогава се събуждам целият облян в пот."


Втората серия с бисери на големите тактически лисици от бундеслигата продължава с легендарния треньор Ханс Майер. Роден в Судетите (днешна Чехия) преди Втората световна война, Майер живее и работи в бившата ГДР. С Карл Цайс Йена достига до финал за КНК, който губи от съветския Динамо Тбилиси. След падането на Стената Майер води отборите от бундеслигата Борусия Мьонхенгладбах, Нюрнберг и Херта Берлин, както и холандския Твенте Енсхеде. Приятни минути с "Властелина на бисера" Ханс Майер



"Майер не е име, а събирателно понятие."

На въпрос, дали точката срещу Байерн Мюнхен е най-хубавият коледен подарък за Ханс Майер:
"В момента не мога да отговоря на този въпрос. В противен случай ще си имам проблеми, когато жена ми изскочи от големия коледен подарък, носеща еротично бельо."

"Във всеки отбор има пет наистина тъпи играчи. От тях поне един ще скочи от някой мост, когато не го пусна да играе футбол."

Ханс Майер за своя играч Лорънс Айду, роден в Гана:
"От две години той изучава германския език и вече доста добре може да казва "Добър ден"."

"Единствената разлика между Холандия и Франкония е, че тук, във Франкония, почти никой не ходи на почивка с къщата си."

Преди важен мач:
"Никога не съм печелил там даже и точка. Може би е най-добре ако се обадя, че съм болен."

"До 1990 г. работех не за пари, а за социализма."

"Футболистите сутрин идват в девет часа, пият кафе, бърборят малко, след това присъстват на разговор с отбора, 90 минути тренировка, един час възстановяване. А през следобедите те ходят с мама да пазаруват по Кьонихсалее в Дюселдорф, докато останалите хора още са по крановете. Професионалните футболисти определено си изкарват доста добре."

"Мога толкова внимателно да подбера правилната тактика, толкова умело да мотивирам играчите, толкова интензивно да ги тренирам. Но когато ние губим четири мача един след друг, когато президентът на клуба повече не те поздравява, когато отборът се разпада на групички, когато спокойствието в тима става на пух и прах, когато всеки обвинява всекиго, тогава на треньора не може да му помогне нито едно негово качество, а само една победа."

65-годишният Майер относно зависимостта на неговата работа от неговата възраст:
"Аденауер истински е започнал да се занимава с политика, когато е станал на 72 години."

Относно отношенията си с Едуард Гайер:
"Нямам представа, още не съм си чел досието...Не сме добри приятели, така че когато той има рожден ден, няма да му се обаждам по телефона."

"Йорг Щийл в последно време е доста търсен партньор за интервюта. Така той изкарва повече пари от журналисти, отколкото от нас."

"Фактът, че получих продължаване на договора в Твенте, не беше вече случаен. Очевидно хората там бяха въодушевени от моята красота."

След една тежка загуба в Леверкузен:
"Накрая поехме контрола над ситуацията, обаче враната вече беше умряла."

Като треньор на Гладбах към репортер на телевизия DSF:
"Благодаря Ви за пожеланията да се класираме в Първа Бундеслига. Обаче Вие ще посинеете от яд, когато това наистина се случи, а тогава и най-големият нещастник повече няма да гледа Вашето предаване."

"Само 20 процента от играчите по време на ваканция се придържат към инструкциите на техния треньор. Поне 50 процента от тях се придържат към мотото - "Който мръдне, ще бъде застрелян"."

"В Кьолн затвориха административната сграда за четири дни и на всеки половин час гръмваха по една бутилка шампанско, когато продадоха Тони Полстер на Гладбах за 1,8 милиона марки."

Ханс Майер за старите времена в Йена:
"Тренировъчната база беше моето свещено място. Домакинът Ерих Хаге изтръгваше плевелите с градинската ножица. Когато някой гарван непозволено кацаше на тревата, биваше моментално застрелван."

"Намирам за впечатляващ факта, че 3000 от нашите фенове тръгнаха за Санкт Паули и въпреки квартала на червените фенери, 2000 от тях бяха на стадиона."

"Винаги, когато изпивах една цяла бутилка шампанско, след това жена ми редовно забременяваше."

В интервю за вестник "Нова Германия" на въпроса "Забелязват ли Вашите играчи, че техният треньор идва от един друг свят?":
"Не, наистина не провеждаме партийни соцсъбрания всеки понеделник."

На въпрос защо Даниел Фелгенхауер няма да идва в Гладбах:
"След 2:2 той влезе в нашата съблекалня и поиска да си размени фланелката с някой от моите играчи. Казах му: "Няма да стане. През следващия сезон, ще имаш хиляди екипи от нашите." Той не се засмя: Тестът е неуспешен - няма чувство за хумор."

"Ще бъде чудесно прибиране у дома. Взехме една точка и освен това момчетата не са били с мама цяла седмица."

Ханс Майер коментира червения картон на Пласенте от Леверкузен:
"Мисля, че и нацистките офицери биха му завидели."

По време на пресконференция в Санкт Паули:
"Маслените сладки тук наистина са отлични. Със сигурност ги е пекла госпожа Демут." (По него време треньор на Паули е Дитмар Демут)

Относно Игор Демо:
"Игор имаше една напрегната седмица и чак вчера се прибра у тях. Вероятно дъщеря му не го е оставила да спи. За жена му изобщо не искам да говоря."

След домакинска загуба от Арминия Билефелд:
"Казах на моя колега Мьолман преди началото, че сме склонни да се разберем за подялбата на точките. Но този мръсник не си спази обещанието."

След победа над Байерн Мюнхен в първия кръг за сезона:
"Когато с тази тактическа схема по Коледа се намираме в безопасната среда на класирането, тогава можем да разговаряме. Но само след един кръг ще се пазя и ще държа главата си далеч от прозореца. Но ако напишете, че Ханс Майер съвсем сам спечели, тогава естествено ще сте прав."

Относно финала за КНК 1981 Карл Цайс Йена - Динамо Тбилиси:
"Все още не съм преживял напълно загубата във финала в Дюселдорф. Но за щастие поне сега ще събарят Райнщадион."

Относно Макс Еберл, който претърпява счупване на носа:
"При всички положения той сега изглежда по-интересно."

След победата от първия кръг с 3:0 в Щутгарт, което поставя Нюрнберг на първо място във временното класиране по голова разлика:
"Смятам, че до края на първенството няма да изпуснем първото място. Не знам кой би изместил от върха този отбор от световна класа."

"Журналистите виждат във всяко по-твърдо влизане нарушаване на човешките права."

"Сега вкъщи още веднъж ще анализираме как се получи този изравнителен гол. Виновните, които открием, ще бъдат застреляни - и след това гледаме напред."

След избора за "Треньор на годината", класирал Ханс Майер след Юрген Клинсман, Томас Дол и Юрген Клоп:
"Едва четвърто място. Толкова съм разочарован. Не можах да спя цяла нощ. В продължение на часове съм разсъждавал как се стигна до тук."

Ханс Майер, треньор на отбора от бундеслигата Нюрнберг, след полуфинала за Купата на Германия срещу Айнтрахт Франкфурт:
"Това беше деветият по важност мач в моята кариера."

Ханс Майер отговаря на въпроса защо се е завърнал в бундеслигата:
"Жена ми повече не ме пускаше в градината, защото не можех да различавам роза от карфиол."

"С оглед на всички реакции, на които станах свидетел досега, имам чувството, че цяла Германия е чакала моето завръщане."

Следващата серия бисери е с друго треньорско светило - Петер Нойрурер


Истина е, че Ханс Майер доста високо вдигна летвата на словесните бисери, но също така е вярно и че в лицето на Петер Нойрурер той ще намери равностоен опонент в своята вербална категория. Представям ви треньорът, ръководил повече от дузина германски професионални футболни отбори, между които Бохум, Шалке 04, Кьолн, Рот-Вайс Есен, Херта Берлин, Хановер 96, Дуисбург, Кикерс Офенбах, Алемания Аахен и много други, любителя на Харли Дейвидсън, порше и голф, треньора с членска карта на Шалке 04, Черния Петър, ексцентрика Петер Нойрурер!



Петер Нойрурер отговаря на въпрос защо Бенямин Лаут е успял да вкара три гола на отбора му:
"Нямаше как да го пазим персонално, докато той изпълнява дузпа."

Като футболист Нойрурер е носил някой доста нелицеприятен прякор:
"По днешните правила на футбола едно време щях да получавам жълт картон още на загрявката преди мача."

Нойрурер не се смята за особено суетен човек:
"Новото ми житейско мото е "Мълчанието е признак за страх" вместо досегашното "Изобщо не ми дреме как изглеждам отстрани"."

"Бохум може да стане шампион, макар и не веднага."

Затова Нойрурер няма да отиде в Байерн:
"Трябва ли да бъда 150-ия треньор, станал шампион на Германия с тях?"

На въпрос защо е отказал предложението на водача в класирането Нюрнберг:
"Този отбор има прекалено малък потенциал."

Относно един свой гаф:
"Веднъж нарекох членовете от президиума на моя отбор "завършени идоти" пред стотици зрители. Това не беше особено умно от моя страна."

Относно игровата си тактика:
"Отиваме на стадиона, отнасяме ги и се прибираме обратно."

След загуба на своя отбор:
"Всички бяхме убедени, че ще спечелим мача. Това чувство се пренесе и на терена от моите играчи, поне в първите две минути и половина."

Относно честите смени на треньорите в Хановер:
"Понякога не е лошо човек да идва в Хановер с люлеещ се стол."

Относно интелигентността на един от футболистите:
"Никога не ми се е налагало да му обяснявам каквото и да било, той върши всичко правилно. По интуиция. Футболната му интелигентност е невероятна. Но човешкият му интелект: катастрофа. Сигурно подскача от кеф, когато подкара колата срещу някое дърво."

Нойрурер за значението на Вахид Хашемиян:
"Вахид е много важен играч за мен. Да се надяваме, че Байерн повече няма да го купуват."

Нойрурер за отношенията си с другите треньори:
"Когато аз, както стана наскоро, критикувах уволнението на Евалд Лийнен в Мьонхенгладбах, осем колеги ми се обадиха вкъщи и ме поздравиха. Но само един от тях открито си призна за това: Берти Фогтс, с когото съм в най-лоши отношения в сравнение с останалите."

Относно времената като безработен:
"Когато ме потърсиха от първия, втория, третия изпаднал в тежка криза отбор от бундеслигата, това не беше нещо като за мен. Петер Нойрурер е призван да решава по-висши проблеми! Когато започнаха да ми се обаждат само втородивизионни клубове, това още по-малко имаше нещо общо с моето призвание. По някое време, за съжаление, никой повече не ми се обаждаше. Осъзнах, че съм попаднал в една проклета дупка."

Самооценка:
"Ако направим конкурс с всички германски треньори по критериите: кой има най-голяма представа от футболната теория, психология и т.н., а треньорът с най-добър резултат ръководи най-добрият отбор, то тогава трябва скоро да ме очаквате в Реал Мадрид."

Нойрурер за себе си като тип футболист:
"Преди години един журналист ме попита какъв тип футболист съм бил по времето на активната ми кариера. Отговорих му: "Загрявах като Марадона, но играех като Каче Шварценбек"."

"Нямам проблем с играчите. Аз самият съм проблемен случай."

"Аз съм идеалист. Ако животът не беше толкова скъп, щях да върша всичко безплатно."

"От криминалистическа гледна точка домакинската загуба може да се приеме за влизане с взлом."

"Подарихме головете на Шалке. Отзад играем с трима защитници срещу само един нападател и всеки пожелава на другия успех."

Петер Нойрурер след победата на Бохум над Котбус с 5:0:
"Вбъдеще ще работим върху това, да печелим срещите си още по-убедително."

Прогноза преди мач:
"Залагам на едно скучновато 5:5."

Нискодивизионни отбори на финал за Купата на Германия

Фау Еф Ел Бохум, 1968



Един каменист път към върха. Тогавашният отбор от регионалната лига Бохум треперейки си пробива път през квалификациите за първия кръг от турнира за Купата на Германия и побеждава минимално Ватеншайд 09 с 1:0, Марл-Хюлс с 2:1, Маратон Ремшайд с 5:3 след продължения и Шварц-Вайс Есен...



...а след това тимът на треньора Херман Епенхоф продължава своя поход. Един след друг са победени Карлсруе, Щутгарт, Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен. 15 000 бохумски запалянковци пътуват за финала към Зюдвестщадион в Лудвихсхафен. Равносметката от пътуването с влак: 4 000 изпити лимонади, 2 000 изядени свински пържоли, 2 000 вурста, 2 000 наденици, огромно количество салата с пиле и естествено: бира (28 000 литра). За непълнолетните фенове е обособен специален влак, в който не се сервира алкохол. Това е най-голямото парти за гражданите на Бохум след концерта на Бийтълс в градската концертна палата. Все пак финалът е загубен с 1:4 от Кьолн.

Кикерс Офенбах, 1970



Две години след продължителната и, в крайна сметка, безуспешната серия на Бохум за пръв път втородивизионен клуб печели трофея. На снимката: Вини Шефер. Освен него за Кикерс Офенбах играе също и Хелмут Нерлингер, баща на днешния мениджър на Байерн Мюнхен.



По пътя си към финала Офенбах преодолява 1860 Мюнхен, Борусия Дортмунд, Айнтрахт Франкфурт и Нюрнберг. При финалната победа с 2:1 над Кьолн попадения бележат Клаус Винклер (27.) и Хорст Гекс (64.). Нужно е да се уточни: тъй като световното първенство през 1970 г. започва още на 31 май, осминафиналите и следващите ги двубои се провеждат чак през лятната пауза между футболните сезони. Финалът се провежда между 3. и 4. кръг на сезон 1970/71, когато Кикерс вече се състезават в Първа Бундеслига, макар че започват надпреварата като втородивизионен представител. Несъществен факт: в турнира за КНК офенбахци са елиминирани още в първия кръг от белгийския Брюж.

Фортуна Кьолн, 1983



Всичко е вярно: през май 1983 г. финалът за Купата се провежда в Кьолн и в него участват два, правилно прочетохте, два отбора от град Кьолн. Колкото и учудващо да звучи, градските съперници Кьолн и Фортуна Кьолн се срещат само 10 пъти в период от 50 години за официални мачове.



Фрайбург, Улм, Гладбах и Дортмунд са имената на противниците на Фортуна по пътя към финала. Полуфиналът срещу дортмундската Борусия е особено паметен, тъй като момчетата от катедралния град печелят с гръмкото 5:0. Дитер Шацшнайдер вкарва два пъти. На финала Фортуна губи от уморените си съграждани с 0:1. Голмайстор: Пиер Литбарски.

Щутгартер Кикерс, 1987



Всяко начало е трудно. Понеже при тегленето на жребия за първия кръг топката със съперника на Щутгартер Кикерс пада под масата, а това се случва в края на цялата процедура, всичко трябва да се повтори още веднъж. Накрая Кикерс изтегля берлинската Тенис Борусия за противник, а след това печели с 5:0 в днешната столица на Германия. Следва победна серия към финала, осъществена от щутгартските футболисти, между които е и Антъни Бафое (вдясно, с екип на Хамбургер ШФ)...



...Там ги очаква Ернст Хапел, който ръководи "Червените шорти" от Хамбург за последен път в своята кариера. На снимката: мъже с красиви тела и още по-красиви имена - Мирослав Оконски (Хамбург) и Казимир Кмиечик (Щутгартер Кикерс). Хамбург печели след не особено убедителна игра с 3:1. Решаващият гол пада чак в 88. минута след успешно изпълнен пряк свободен удар от Мани Калц.

Хановер 96, 1992



Михаел Лорковски с модерна прическа показва един модерен трофей. След спечелването на шампионската титла на Западна Германия, Купата на Германия от 1992 г. е най-големият успех в историята на клуба от столицата на Долна Саксония.



Хановер побеждава последователно първодивизионните Бохум, Борусия Дортмунд, Карлсруе, Вердер Бремен и, на финала, Борусия Мьонхенгладбах. В герой за отбора си се превръща вратарят Йорг Зийферс, който в полуфинала срещу Бремен спасява дузпа и сам реализира решаващия удар от бялата точка. На финала отново се стига до изпълнения на дузпи, но тогава Зийферс не вкарва. Само спасява.

Херта Берлин (аматьори), 1993



През 1993 г. вторият отбор на Херта Берлин се състезава в треторазредната регионална лига и хвърля най-голямата бомба в историята на турнира за германската купа. По пътя си към финала аматьорите от Берлин не дават никакъв шанс на тимове като Нюрнберг и носителя на трофея Хановер 96. Още по-учудваща е тактическата постройка на берлиначани, в която...



...позицията либеро е последен писък на футболната мода, а плеймейкър е един играч, който в последвалите години в никакъв случай не си спечелва славата на гениален креативен футболист: Карстен Рамело. Точно така! Карстен Рамело! Той обаче не успява да предотврати финалното поражение с 0:1 от Байер Леверкузен.

Рот-Вайс Есен, 1994



Деветдесетте години на ХХ век е един много дъбър период за аутсайдерите в турнира за Купата на Германия, защото само година след финала на аматьорите на "Старата дама" и две години след триумфа на "Червените" от Хановер втородивизионният Рот-Вайс Есен развява своите знамена на стадиона в германската столица. В 50. минута есенците намаляват резултата на 1:2 чрез гола на Дауда Бангура. Но притеснението на Вердер бързо отминава...



Бременците матират своя опонент след гол от дузпа на Уинтън Руфър. Вратарят на рурския отбор Франк Курт е безсилен.

Фау Еф Ел Волфсбург, 1995



Месец май през 1995 г. е един разтърсващ месец за клуба от долносаксонския автомобилен град Волфсбург. Първоначално "Вълците" се разминават на косъм от класиране в първа лига, а след това всичките надежди за спечелването на финала за купата отиват на вятъра...



Противникът Борусия Мьонхенгладбах е прекалено силен за Волфсбург. "Жребчетата" разполагат с играчи като Ефенберг, Далин и Херлих, които отнасят "Вълците" с 3:0 и в Долна Саксония отново настава тишина. На снимката Пеле Волиц вдига във въздуха каменна плоча при завръщането на отбора във Волфсбург. Защо? Нямам никаква идея.

Енерги Котбус, 1997



Регионаллигистите от Енерги Котбус са първият отбор от бившата ГДР, който достига до финала за Купата на ГФС. Това става през 1997 г. и през времетраенето на турнира клубът от Лаузиц печели всичките си домакинства последователно, получавайки право да играе в Берлин за последния двубой.



Енерги губи финала, който се явява и един своеобразен сблъсък на треньорски генерации: суровият Еде Гайер (Котбус) и приветливият Йоги Льов (Щутгарт) разговарят за шалове, лак за коса и модни костюми. Поне единият от двамата със сигурност е разбрал за какво става дума.

Унион Берлин, 2001



През 2001 г. третодивизионният Унион Берлин, воден от Георги Василев, усеща целия гняв на един шампион за 4 минути. Авторът на две попадения Йорг Бьоме натиска турбо бутона на "Миньорите", които носят купата в рурския котел.



При всичките ни симпатии съм аутсайдера във финала, трябва да сме обективни и да се съгласим, че поради удивително неприятната оптически прическа на защитника на Унион Рони Никол, клубът от берлинския квартал Кьопеник би бил един изключително некрасив носител на купата.

Алемания Аахен, 2004



В годината на европейското първенство от 2004 г. Алемания Аахен се чувства на бетонния Олимпийски стадион все едно играе на домашния Тифоли. На своя истински стадион аахененците бият Байерн Мюнхен с 2:1. Обаче на финала...



...Алемания се държи достойно срещу действащия германски шампион Вердер Бремен. Все пак крайният резултат е в полза на северняците, които надделяват с головете на Йоан Мику, Тим Боровски (честна дума!) и Аилтон. На снимката Диско-Боро преодолява вратаря на Аахен Щрауб за първото попадение. Накрая головото съотношение е 3:2 за Вердер.

Кометата на Запада

"Зодинген е единственият германски отбор, който практикува английски стил", е казал Зеп Хербергер за закалената от тежък труд команда. През сезон 1954/55 вестфалският тим сътворява сензация. 

През лятото на 1954 г. германският национален отбор се завръща от Швейцария със "Златната Нике" в багажа си. Реализаторът на легендарното победно попадение от финала срещу Унгария, Хелмут Ран, ще стане шампион на страната си със своя Рот-Вайс Есен в последвалия сезон. Сензацията на годината обаче принадлежи на един друг рурски отбор. Зодинген, отборът от едноименния квартал на град Херне, разположен на границата с Кастроп-Рауксел, съставен от истински миньори намира място на първите страници на германските спортни издания през първата година след "Чудото в Берн". Най-успешната ера от историята на зелено-белите започва с класирането в Оберлига Запад през 1952 г. ...

В сянката на минната конструкция "Цехе Мон Сени" клубът от предградията си пробива път от окръжните лиги до най-високия германски футболен ешелон. Още докато играе във Втора лига Запад "Кометата на Запада" електризира хернските зрители до такава степен, че домашния Глюк-Ауф-Щадион ("Глюк Ауф" е миньорски поздрав в Рурската област, изразяващ пожеление смяната в мината да приключи безаварийно и без злополуки - бел. DeyanFCK) редовно се къса по шевовете. Стадионът на Зодинген не е в състояние да задоволи силния интерес на запалянковците, така че се налага известно неговор разширяване, но то е завършено навреме за класирането в оберлигата и Глюк-Ауф-Щадион става конкурентоспособен на другите първодивизионни терени.


Глюк-Ауф-Щадион и Цехе Мон Сени на заден план през април'54 - Зодинген губи от Кьолн с 1:2 пред 28 000 души. През 1975 г. стадионът е разрушен и след това е изграден наново.

След единайстото си място в първия сезон на оберлигата, отборът на треньора Фриц Зилкен се разминава на косъм с изпадането през втората си година в дивизията, завършвайки на 14-та позиция. Характерът на зодингенските играчи е описан от защитника Лео Конопчински, който по това време е и машинист на влакчето, извозващо въглища от мините: "Когато противникът вече се умори, в последните 20 минути, тогава ние се хвърляхме с всички сили и минавахме по същество. И тогава Хайнц Едлер казваше : "Очистете ги!" Това не означава, че сме играли нечестно или нещо такова . Тогава обаче не пропускахме да влезем в нито едно единоборство и използвахме по най-добрия начин нашата физическа сила и кондиция."

Зеп Хербергер е казал за закалената от тежък труд команда, че това е "единственият германски отбор, който играе по английски". Този стил става все по-успешен, а футболистите от Херне сензационно завършват редовния сезон в третата си година в елита на второ място след доминиращия Рот-Вайс Есен.

Там е Зодинген - пред Шалке, Борусия Дортмунд и пред Кьолн! Миньорите получават правото да участват в квалификациите за финалния рунд за определяне на шампиона на страната. Буквалният "Никой" на германската футболна карта хвърля първата бомба на 4 май 1955 г. Конопчински, Адамик и компания помитат Ройтлинген с 3:0 в Лудвихсхафен и така пътят към германските футболни финали за първенство е открит!

Регламентът за определяне на германския шампион е следният: В две групи с по 4 отбора се играе по принципа "всеки срещу всеки" при разменено гостуване, а победителите във всяка група играят на финала за "Сребърната салатиера". За първия си двубой зодингенците пътуват за хамбургския Фолкспаркщадион, където срещат "100-головото нападение", съставено от Уве Зеелер и Клаус Щюрмер. Пред 60 000 зрители гостите злощастно губят от Хамбургер ШФ с 0:1. С човек по-малко Зодинген изравнява малко преди края, но съдията от Касел не признава попадението на Франц Вехтер поради игра с ръка.

Във втората си среща момчетата на наставника Зилкен показват, че класирането им в никакъв случай не е случайно. На Глюкауф-Кампфбан в Шалке, където зелено-белите домакинстват по изключение, е разбита Виктория Берлин, а берлнчани са пратени обратно у дома с 5:1.

На 22 май най-после се състои "мачът на мачовете" срещу великия Кайзерслаутерн, който започва гостуването си на Глюкауф-Кампфбан с четирима световни шампиони от предходната година. Почти 80 000 запалянковци искат да гледат срещата на живо, а 55 000 от тях намират място по трибуните, до страничните линии на терена и около мрежите на вратите, за да гледат най-значимото събитие в историята на отбора Зодинген. Мачът завършва 2:2, Зодинген играе като равен с равен срещу пфалцкия гранд и футболна Германия потърква невярващо очи. "Днес видяхме една от най-красивите срещи от дълго време насам, като тя е достойна дори за финал. Без футболния гений на Фриц Валтер Лаутерн беше уязвим за бурните атаки и удари на вестфалската единадесеторка", пише списание "Кикер" след паметния двубой. Вернер Лийбрих също отдава заслужено уважение на футболистите на домакина: "Приятно съм изненадан от Зодинген. Не мога да си обясня защо този тим е обвиняван за неспортсменство", споделя халфът.


80 000 души искат да гледат домакинството на Зодинген срещу Кайзерслаутерн през 1955 г. Така футболистите от предградието на Херне играят на претъпкания стадион на Шалке Глюкауф-Кампфбан. Полицията отчаяно се опитва да въдвори ред в човешкото море.

В ответната среща играчите от Херне все пак влизат в ролята на "Грубиянската трупа" и зрителите на Бетценберг ги посреща с освирквания. Крайният резултат отново е 2:2 - още един впечатляващ успех за зодингенците, които изненадващо попадат в ситуацията, че ако победят в двата си оставащи мача срещу Хамбург и Виктория Берлин, то те ще бъдат единият претендент за титлата на финала. След победа с 3:2 на Олимпийския стадион в Берлин срещу Виктория, Зодинген приема Хамбургер Шпортферайн на кьолнския Мюнгерсдорфер Щадион. Крайното 1:1 не класира нито северногерманците, нито задочните домакини напред, тъй като Кайзерслаутерн побеждава в последния си мач и събира най-много точки в групата, класирайки се за финала.

Зодинген завършва груповата фаза на трето място, плътно зад Хамбург. "Кометата на Запада" е достигнала своя зенит. Отборът, който е канен за множество приятелски мачове както в своята страна, така и в чужбина, през следващите години изпада в все по-сериозни финансови затруднения. С угасването на минното дело в региона идва и упадъкът на свързаните с него спортни клубове.


"Хенес" Адамик се радва след гол