Мюнхен

През лятото на 1974 г. футболна Германия удостоява света със своите таланти Мюлер, Бекенбауер и компания. Във финала на домашното световно първенство момчетата на Хелмут Шьон побеждават силния отбор на Холандия и триумфално вдигат чисто новия трофей от турнира.

Федералната република спечелва втора световна титла 20 година след "Чудото от Берн", а героите от Швейцария правят място на тези от Мюнхен. В последната среща от десетото световно първенство по футбол германците побеждават с малко щастливото 2:1 (2:1) "лалетата", които са принудени да се примирят с първата си загуба на първенството.

За холандците, които са сочени за фаворити преди финала, час преди началото на двубоя все още може да се заложи при английските букмейкъри, а победата им с 1:0 се оценява с коефициент 7 към 1. Футболистите от ниската земя се оказват злощастни губещи пред около 77 500 зрители на мюнхенския Олимпийски стадион, а през последния половин час на мача се играе само пред вратата на германците и само невероятен късмет предотвратява попадение в тяхната мрежа. Срещата, преминала с изключително напрежение и драматизъм, започва малко необичайно. Само след 2 минути игра Ули Хьонес фаулира Йохан Кройф в наказателното поле, а Неескенс безапелационно реализира отсъдената дузпа.

23 минути по-късно британският арбитър Джон Тейлър сочи бялата точка от другата страна на игрището, след като Янсен нарушава правилата срещу пъргавия Хьолценбайн. Паул Брайтнер вкарва дузпата, а с това и петия си гол с националната фланелка. Решаващото попадение отбелязва Герд Мюлер в 43. минута за 2:1 - това е не само стотния гол за Германия на срещи от световни първенства, но и 14-то лично попадение за Мюлер - нов рекорд по отбелязани голове на световни футболни финали, след 13-те реализирани гола на французина Жуст Фонтен.

Така след Уругвай (1930), Италия (1934) и Англия (1966) за четвърти път домакинът на световното първенство печели титлата. Бундесселекционерът Хелмут Шьон, в своя 101-ви мач начело на Германия, се нарежда до именития си предшественик Зеп Хербергер, на когото преди това сам помага в ръководството на "бундестима". Шьон има също така второ място през 1966 и трето място през 1970 г. на световни първенства, както и първо място на европейското първенство от 1972 г. Футболистите Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес и Мюлер стават едновременно европейски и световни първенци.

Кройф е раздразнен от Фогтс

Дръзките и бойки холандци, участващи отново на световно първенство след 36-годишно прекъсване, считат персоналната опека на звездата им Йохан Кройф от Берти Фогтс за тяхното голямо предимство. Нисичкият "Териер" от Мьонхенгладбах обаче дава всичко от себе си като изнервя Кройф по всички възможни начини, познати на защитниците.

След края на двубоя в Мюнхен, който със сигурност не е един от най-зрелищните, но пък е един от най-интересните и драматични световни финали, може да се направи следния паралел с 1954 г.: както 20 г. по-рано в Берн германците печелят турнира след пълен обрат до 3:2 срещу Унгария, ставайки първият световен шампион, допуснал загуба в първенството (3:8 в предварителната група също от унгарците). През 1974 г. загубата е нанесена от ГДР чрез легендарния гол на Шпарвасер.

Превъзходните нови футболни герои на Германия са Фогтс, Грабовски, Хьолценбайн, Майер, Мюлер и преди всички Райнер Бонхоф, осъществил важното подаване за решаващия гол във финала, а секунди преди това спасява опасно положение пред вратата на Зеп Майер. Стражът с най-много участия с германския национален екип, не действа съвсем безгрешно, но в последните минути изважда остри удари на Реп, Неескенс, ван Ханагем и ван де Керкхоф. Кройф, който така и не успява да се откъсне на повече от метър на Берти Фогтс, е обезличен до същата степен, както и също така играещия в Испания Йохан Неескенс, преследван като сянка от Райнер Бонхоф. Навръх своя 30-ти рожден ден Юрген Грабовски изиграва своя най-добър мач за Германия от общо 44.

За Холандия: Райсберген, Хаан

Незаслужено загубилите с оглед на играта си "лалета" получават за първи път от 8 срещи два гола и това им коства невероятно много. Силно се представят Райсберген, Хаан, ван Ханегем и бързото крило Джони Реп. С каква стръв и непримиримост холандците са се борили говори ясно и съотношението на преките свободни удари в срещата: от общо 41, 27 са за Холандия, а само 14 - за Германия.

Колосалнатата радост на почти 80 000 зрители на Олимпиящадион в баварската столица достига своя връх, когато новият федерален президент Валтер Шеел връчва на капитана Бекенбауер новата световна купа на ФИФА, на стойност 100 000 германски марки. "Кайзер Франц" спонтанно предава трофея на Хелмут Шьон, който след последния съдийски сигнал изтичва до терена и щастливо прегръща всеки от своите играчи. След титулярната единадесеторка на сцената се покачват и резервните играчи, следвани от стотици фотографи, последвали германците и при почетната им обиколка на стадиона. Някои от холандските футболисти стискат в ръка сребърните си медали и стоят застинали със сълзи в очите. Възпитаниците на Ринус Микелс изчезват в съблекалнята минути след края на тържествента церемония.



Кратка статистика:

ФИНАЛ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ'74:

ХОЛАНДИЯ - ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ 1:2

Холандия: Ян Йонгблед, Ари Хаан, Вим ван Ханегем, Вим Янсен, Рууд Крол, Йохан Неескенс, Йохан Кройф, Роб Рензенбринк (46. Рене ван де Керкхоф), Джони Реп, Вим Райтсберген (68. Тео де Йонг), Вим Суурбийр. Треньор: Ринус Микелс.

Западна Германия: Зеп Майер, Берти Фогтс, Паул Брайтнер, Ханс-Георг Шварценбек, Франц Бекенбауер, Юрген Грабовски, Волфганг Оверат, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Райнер Бонхоф, Бернд Хьолценбайн. Треньор: Хелмут Шьон.

Голове: 1:0 Йохан Неескенс (2. - дузпа), 1:1 Паул Брайтнер (25. - дузпа), 1:2 Герд Мюлер (43.)

Съдия: Джон Тейлър (Англия)
Зрители: 75 200
Стадион: Олимпийски стадион, Мюнхен
Дата: 7 юли 1974 г.