На крачка от сензацията

През 1979 г. Фортуна Дюселдорф стои на крачка от един триумф за вечността. 53 000 души на базелския стадион Занкт Якоб виждат как Фортуна за малко не побеждава големия фаворит Барселона. Един поглед през сълзи към миналото.

Фортуна Дюселдорф остава вярна на себе си и преследващия я малшанс. След пет преодолени препятствия в турнира за КНК през 1978/79 рейнският отбор достига до финала и се проваля на 16 май 1979 г. в подножието на върха.

В изключително драматичен мач шестият от бундеслигата губи от испанския гранд Барселона с 3:4 след продължения. 53 хиляди зрители на препълнения Занкт-Якоб-Щадион в Базел виждат развръзката, когато в 104. минута 32-годишният Карлос Решак получава топката в дюселдорфското наказателно поле, стреля без забавяне и има късмета, че Цеве отклонява кълбото в мрежата на отличния вратар на Фортуна Даниел. Попадение на Кранкъл след контраатака за 2:4 е резултатът от масирания щурм на Фортуна, която се опитва да обърне развоя с всички сили.

Още веднъж дюселдорфци се хвърлят напред и Зеел в 114. минута оформя крайното 3:4, а след гола барселонците бавят играта и накрая триумфират, когато президентът на УЕФА Артемио Франки връчва купата на Барселона за радост на 25 000 техни привърженици на стадиона в швейцарския град.

Дюселдорф контролира срещата

В един от най-добрите финали от по-ранната история на европейските клубни турнири дюселдорфските футболисти излизат с подчертано висок боен дух на терена. Те на два пъти изравняват пасив в резултата през първото полувреме. Санчес извежда каталонците напред с гола си в 5. минута, а Томас Алофс изравнява 3 минути по-късно. Капитанът Асенси бележи за 2:1 в 35. минута, но новото водачество на "блаугранас" се задържа само няколко минути преди почивката, когато Зеел прави 2:2. В началото Решак изпълнява дузпа слабо, която стражът на Фортуна Даниел парира без особени проблеми. След почивката германците изглеждат още по-уверени на игрището и напълно контролират играта.

Барселона едва успява да организира атаки. В тази фаза на двубоя решаващо се оказва излизането от игра след разтежения на двама ключови футболисти в тактическата постройка на Фортуна Дюселорф. Още в 25. минута игралият превъзходно дотогава срещу Кранкъл Цимерман излиза от игра, а 6 минути преди паузата неговата съдба се споделя и от Брай. Испанците пестят силите си, но не успяват да наложат някакво превъзходство, понеже влезлите в игра Лунд и Клаус Алофс пропускат чисти положения пред тяхната врата. Става ясно, че в края ще тържествува по-щастливият, а не по-заслужилият тим. Щастието спохожда Барселона, което липсва при другите поражения на отбора във финалите през 1962 г. (загуба с 2:3 от Бенфика) и 1960 (отново 2:3 от Слован Братислава). Загубата е ново разочарование за Фортуна след загубата във финала за Купата на Германия през април миналата година от Кьолн с 0:2 в Гелзенкирхен.

Отборът на младия треньор Дитер Типенхауер пропуска премията за победа от 15 000 марки на човек, но все пак получава "утешителните" по 6500 марки и голяма похвала за непримиримостта си. За съжаление националните футболисти Герд Цеве и Клаус Алофс не играят на границата на своите възможности, в противен случай трофеят изглежда съвсем постижим. Изненадващо в дюселдорфския отбор отлично играят Цимеман, следващ плътно по терена Кранкъл, външният защитник Балтес и Бомер, които безкомпромисно влизат в единоборства с Йохан Неескенс.


Силният тим на Фортуна в края на 70-те и началото на 80-те години

Фортуна в никакъв случай не е по-слаба

Всички футболисти подобряват играта си в сравнение от последните мачове в първенството. Всичките им осилия в крайна сметка се оказват напразни и разочарованието им е напълно разбираемо. Барселона има превес през първите 45 минути, но слабости в защитата им ги лишават от водачество в резултата. Френетично подкрепяните каталонци играят по-хитро и при всяко съприкосновение зрелищно се превиват на тревата. За деветкратния испански шампион, който часове преди срещата получава отказ от треньора на Кьолн Хенес Вайсвайлер, много силно се представят капитанът Асенси и Решак, който играе и на финала от 1969 г., проведен на същия стадион.

Краткият анализ за всичките 120 драматични минути на ветерана от Дюселдорф Паул Янес гласи: "Когато се вкарат три гола, се очаква двубоят да не се загуби. За жалост Фортуна получи нещастни попадения, а Клаус Алофс не можа да се представи на обичайното си ниво в атаката на отбора. Фортуна в никакъв случай не беше по-слаба от носителя на трофея."

Кадри от финала за КНК 1979: