tag:blogger.com,1999:blog-75704391953409427712024-03-14T08:57:57.280+02:00Човек или легендаБългарски блог за футболна култураDeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.comBlogger116125tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-48956987855932746562011-09-18T21:38:00.000+03:002011-09-18T21:38:15.260+03:00"Михаел Йонинг" срещу Михаел Йонинг<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://a2.twimg.com/profile_images/1337849540/avatwitter.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="http://a2.twimg.com/profile_images/1337849540/avatwitter.jpg" width="640" /></a></div><br />
<span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Представям ви някои от най-остроумните поустове в профила на потребителя в Туитър "МихаелЙонинг", когото Михаел Йонинг има намерение да съди. Дали си заслужава, можете да прецените и сами!</b></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b><br />
</b></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white; color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Понеже Хамбургер ШФ съзнателно се обявява срещу комерсиализацията, срещу Байер Леверкузен ням да играем на пълните си възможности."<br />
<br />
"Дали във Валенсия играе футболист, който се казва Манчестър?"<br />
<br />
"Не сме равностоен противник на Леверкузен, това е ясно. Леверкузен е от Чемпиънс лийг, а ние сме от Съркъл лийг."<br />
<br />
"Следващата седмица Вестерман ще играе като единствен нападател, защото защитата трябва да започва още от нападателите."<br />
<br />
"Днес ние подходихме малко небрежно към възможностите ни за гол. При малко повече късмет можехме да спечелим с 6:5." (След 0:5 срещу Байерн)</span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white; color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br />
</span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white; color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Трябва да престанем да гледаме само крайния резултат. Елия например загуби доста по-малко топки, отколкото срещу Херта." (След загуба на Хамбург)<br />
<br />
"Днес 45 минути (един учебен час) обяснявах на момчетата, че обезвреждането на Тони Полстер е ключът към победата срещу Кьолн." (срещу Байерн на почивката Йонинг е предупредил играчите на Хамбург да внимават с включването на Клозе, който обаче от няколко месеца е бил играч на Лацио)<br />
<br />
"Нито Полстер, нито Литбарски са в разширения състав на Кьолн. Според мен това ще да е някой психологически трик на Сулбакен."<br />
<br />
"Безобразна идиотщина на Германския футболен съюз! Вчера се разбрах с Патрик Хелмес, а днес научавам, че са затворили трансферния прозорец." (публикувано на 5 септември)<br />
<br />
"Благодаря още веднъж на всички фенове на Занкт Паули, които на техния стадионен празник ме окуражиха да продължа работата си в Хамбургер ШФ."<br />
<br />
"Резервирах 14 дни ваканция в Бразилия. Започва на 11 септември. Надявам се да няма никакви пречки с изпращането ми в почивка."<br />
<br />
"Горе главата. Откакто ме няма, настанаха тежки времена за младите играчи. Ще дойдат и по-добри времена." (На профила на Нюрнберг)</span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white; color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br />
</span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white; color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Пушещи глави и озадачени лица след тактическия разбор. Бремен може да идва! Или май играехме като гост? Пълен организационен стрес!"<br />
<br />
"Дори след като Мертесакер премина в Атлетико, Бремен има играчи като Налдо, Тодт и Бирофка, които разполагат с огромен потенциал."<br />
<br />
"Автобусът на отбора отпътува без мен. Може да се случи. Добре, че имам карта за влака."<br />
<br />
"Само 2 допуснати гола, дефанзивната ми тактика дава своите плодове. В края на февруари спечелването на точка трябва да е вече реалистично."<br />
<br />
Току-що се събудих облян в пот. Сънувах, че имам помощник-треньор, който иска да ми вземе работата. За щастие назначихме Фани Хайнеман."<br />
<br />
"Ще пишем история и ще печелим титли - за начало ще започнем с рекорда на Тасмания Берлин."<br />
<br />
"В събота идва Гладбах за контрола. Че Ройс ще стане велик играч, пророкувах още преди 2-3 седмици." (преди вчерашния мач с Гладбах)<br />
<br />
"Мисля, че трябва да се престане треньорската работа да се редуцира само до спортния успех."<br />
<br />
"Тренировката успешно е приключена, сигурен съм, че днес няма да загубим мача си с Кордония."<br />
<br />
"Едно възможно дерби с кръвния враг Занкт Паули на баражите в края на сезона, трябва да донесе на моите играчи достатъчна мотивация да вземат точки от Гладбах."</span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white; color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br />
</span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><span class="Apple-style-span" style="background-color: white;"> </span><span class="commentBody" data-jsid="text"><span class="Apple-style-span" style="background-color: white;">"Макар че футболът не е точно математика, очаквам ответна реакция от моите момчета в срещата с Гладбах догодина." (след загубата от Борусия Мьонхенгладбах)<br />
<br />
"Комплименти за моите момчета, които въпреки двойното натоварване от срещата за окръжната купа срещу Кордония през седмицата, не загубиха разгромно." (след мача с Глабах)<br />
<br />
"Критиката минава толкова далеч от мен, колкото топката от крака на Петрич."<br />
<br />
"Ако днес Давид Яролим играе добре в дясната полузащита, мисля да го пробвам и на други позиции."<br />
<br />
"Арнесен вече каза, че не сме длъжни да печелим срещу Гладбах. Аз ще отида малко по-далеч от него. Ние няма и да печелим."<br />
<br />
"Ван Нистелроой този сезон е пропуснал всичките тренировки. Очевидно се опитва да провокира трансфер и да напусне отбора."</span><br />
<br />
<span class="Apple-style-span" style="background-color: white;">"За мен е въпрос на чест да върна Хамбургер ШФ в първа лига за съжаление на футболния съюз."<br />
<br />
"Намерих много ефективни начини да разбием Гладбах в края на седмицата. В момента работя върху презентацията ми на ПауърПойнт за играчите."<br />
<br />
"Днес изключително се зарадвах на фена на Паули, който почисти стъклото на колата ми на един светофар и намери добри думи за мен."<br />
<br />
"Победите срещу Олденбург, Бремерхафен и Кордония явно вече не са от особена стойност. Неуспехът обаче изглежда по съвсем различен начин, приятели!"</span></span></span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><span class="commentBody" data-jsid="text"><span class="Apple-style-span" style="background-color: white;"><br />
</span></span></span></span><br />
<span class="Apple-style-span" style="color: #333333; line-height: 14px;"><span class="Apple-style-span" style="font-family: Verdana, sans-serif;"><span class="commentBody" data-jsid="text"><span class="Apple-style-span" style="background-color: white;"><i>Източник: </i><a href="http://twitter.com/#!/MichaelOenning">http://twitter.com/#!/MichaelOenning</a></span></span></span></span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-66280917187136007982011-09-02T10:32:00.002+03:002011-09-02T10:32:51.304+03:00Кордоба?<div><strong>Преди днешния двубой на бундестима срещу Австрия в Гелзенкирхен, любимият германски съсед отново разказва истории от Кордоба. Това изнервящо ли е? Изнервящо е! Нека си спомним за някои по-важни срещи.</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/143258_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>Мачът на "аншлуса":</strong><br />
<u>3 април 1938 г.: Австрия - Германия 2:0</u><br />
<br />
През март 1938 г. Адолф Хитлер официално обявява присъединяването на Австрия към Германския райх. Новата съпринадлежност трябва да се документира и по спортен начин 3 седмици по-късно в последен мач между отделните национални футболни отбори, носещ името "двубоят на аншлуса".<br />
<br />
На препълнения с 58 000 зрители виенски Пратерщадион се вее знамето с пречупения кръст. Президентът на Германския футболен съюз Феликс Линеман дава на играчите недвусмислено да разберат, че равенството е желан резултат от нацистките политици.<br />
<br />
Това не се харесва особено много на виенския централен нападател Матиас Зинделар, който практически вече е приключил с австрийския национален отбор. След като австрийците видимо доминират през първото полувреме и пропускат положение след положение, кое от кое по-изгодно, в крайна сметка Зинделар вкарва за 1:0 през втората част и демонстративно празнува точно пред главната трибуна.<br />
<br />
Малко след това Карл Зеста покачва на 2:0 след пряк свободен удар от 45 метра. Днес срещата не присъства в никаква официална статистика - нито на Германския съюз, нито на Австрийската федерация. Митиас Зинделар, който арогантно отказва да играе за общогерманския национален отбор, е открит мъртъв няколко месеца по-късно в своето жилище. Причините за смъртта никога не се изясняват.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="640" src="http://diepresse.com/images/uploads/7/b/8/444344/Sindelar120090116092454.jpg" width="445" /><br />
<br />
<strong>Чудото от Базел</strong><br />
<u>30 юни 1954 г.: Германия - Австрия 6:1</u><br />
<br />
Мнозина не споделят доверие към националната селекция на Западна Германия в това световно първенство. И поради това изразителната победа над Австрия на полуфинала носи такова учудване. Алпийските футболисти изживяват един гарвановочерен ден, което важи най-вече за вратаря Валтер Цеман. Основната "единица" Курт Шмийд е принуден да почива, тъй като по време на четвъртфиналната победа със 7:5 срещу Швейцария е получил топлинен удар от 40-градусовата жега и неориентирано се оглежда в последните минути ("След това не мога да си спомня нищо"). <br />
<br />
Другите австрийци също са засегнати от горещините в Лозана и не могат истински да се противопоставят на германския съперник. Хербергер най-после уцелва своя стартов състав. "Зрителите се смяха и майтапеха за това как сигурно, с множество трикове, с подигравка и уникалност германците надиграха противника си - чисто игрово, а не толкова с борба на терена", пище списание Кикер в последствие. Самият Фриц Валтер участва при пет от общо шестте попадения. Но никой няма представа какво ще се случи в Берн броени дни след това. <br />
<br />
<img alt="" border="0" height="480" src="http://www.vierter-juli54.de/mediac/400_0/media/Schaefer.Rahn.Toni.OWalter.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>Позорът от Хихон</strong><br />
<u>25 юни 1982 г.: Германия - Австрия 1:0</u><br />
<br />
Един двубой с повече губещи: ФИФА, чийто регламент се оказва доста несъвършен; Алжир, чийто футболисти трябва да напуснат СП в Испания след 2 победи в предварителната група и 22-та играчи на терена, които трябва да прекарат почти пълното футболно времетраене в горещото испанско лято, докато си подават топката напред и назад, без излишни увлечения и дързости в атака, сякаш спазвайки военно съглашение за ненападение. (Цитат на австриеца Ханс Кранкъл: "Не знам какво толкова искат. Все пак се класирахме напред.") След гола на Хрубеш в 11. минута и двата отбора теоретично и практически се класират във фазата на директна елиминация.<br />
<br />
Алжирците вече са спечелили последния си мач в групите и се надяват на изравнителен гол или поне на победа с 3:0 за Германия. Вместо това африканците отчаяно наблюдават, как честната игра се "изнасилва" в продължение на 80 минути. Дали германци и австрийци са се наговорили преди срещата или на почивката, остава само да се гадае.<br />
<br />
Коментаторът на държавната германска телевизия ARD Еберхард Щаньек по някое време отказва да обсъжда случващото се на игрището, а австрийският му колега Роберт Зеегер направо иска от зрителите да изключат телевизорите си. ФИФА реагира. От 1984 г. насам последните срещи от предварителните групи се провеждат по едно и също време.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="323" src="http://wm-2010.t-online.de/b/41/37/00/72/id_41370072/tid_da/horst-hrubesch-li-und-bruno-pezzey-kenen-sich-bestens-aus-der-bundesliga-deutsche-und-oesterreichische-profis-sich-noch-aus-der-gemeinsamen-wm-qualifikation-dass-es-auch-seite-an-seite-in-die.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>Последната Кордоба</strong><br />
<u>29 октомври 1986 г.: Австрия - Германия 4:1</u><br />
<br />
Фактът, че австрийците от 33 години насам припомнят за Кордоба, означава само едно: Успешните резултати срещу "големия брат" са крайно оскъдни. Последната победа на Австрия ще чества своя 25-годишен юбилей през октомври, освен ако германците не загубят днес.<br />
<br />
В приятелската среща през 1986 г. силният Тони Полстер бележи на два пъти. Австрия бие с 4:1. Олаф Тон си спомня: "Това беше катастрофа. Причиних дузпа, след като играх с ръка в наказателното поле, а Матеус беше пратен под душовете само след час игра за оспорване на съдийско решение."<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="488" src="http://www.heute.at/storage/scl/footage/fussball/sport/fussball/278490_m1t1w468q75v50643_0306_4041_FuballAction_APA.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>Гневът на капитана</strong><br />
<u>16 юни 2008 г.: Австрия - Германия 0:1</u><br />
<br />
Както Филип Лаам наскоро сподели в своята книга, германският национален отбор е изпитвал остро напрежение и разединение през онези дни. Михаел Балак така крещи на бедния Давид Одонкор в съблекалнята след загубата от Хърватия, че докарва последния почти до сълзи. Но капитанът преминава от думи в дела. <br />
<br />
Напълно в противодействие с Марио Гомес, който само след 5 минути игра успява да пропусне на два метра пред празна врата. Балак нацелва топката с всичката си ярост и я забива точно под горната греда на австрийския вратар Юрген Махо. Това означава класиране на четвъртфинал и гледания до днес на забавеното видео от лицето на Балак по време на изпълнението на прекия свободен удар. <br />
<br />
<img alt="" border="0" height="480" src="http://mediadb.kicker.de/news/1000/1020/1100/28000/spielbericht/593035/ballack_jubel_austria-1213647152.jpg" width="640" /></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-61662922921672367272011-07-24T11:25:00.005+03:002013-04-08T20:51:04.475+03:00Черен Петър<b>"Който предложи дългосрочен договор на Петер Нойрурер, може със същия ефект да застане под студения душ и да започне да къса банкноти. Това също не е евтино, обаче закалява и предпазва от болести." Журналистът Андреас Франк е безмилостен след напускането на Нойрурер от Хановер 96. Той е провокиран не само от пословичната словестна свирепост на Нойрурер, но преди всичко от "гордата" треньорска история на стратега: 12 назначения в професионалния футбол, десет от които са прекратени по "взаимно съгласие". Специално документирано за Вас: най-красивите освобождавания на Петер Нойрурер.</b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzRrMVsKdJ6ojnH46N2rf4Jy7Q4QCvHCgRv0ywCaINyg-BQJW16OpZHlZcbH_2HR_Ybpe_4N4HzolAf1IvlwdoT_9zpW-e-x7cOFrRsb1XuYnoy2Uph852gecwSgIgWYQM-ZereboWACOQ/s1600/neururer_peter_gestik54_Diashow.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="512" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzRrMVsKdJ6ojnH46N2rf4Jy7Q4QCvHCgRv0ywCaINyg-BQJW16OpZHlZcbH_2HR_Ybpe_4N4HzolAf1IvlwdoT_9zpW-e-x7cOFrRsb1XuYnoy2Uph852gecwSgIgWYQM-ZereboWACOQ/s640/neururer_peter_gestik54_Diashow.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<u>Септември - ноември 87: Старши-треньор на Рот-Вайс Есен</u><br />
<br />
"Последният път, когато загубих толкова разгромно, беше срещу моя брат на джаги." Една от многото легендарни сентенции на Петер Н., в случая изречена след загуба с 0:7. Дали на клубния президиум не се е харесал този футболен армагедон или пък причината е била шеговитият тон на треньора? Въпроси, въпроси, но отговорът е само един: часове след това Нойрурер трябва да си събира багажа.<br />
<br />
<u>Април 89 - ноември 90: Шалке 04</u><br />
<br />
Така започва една любовна история, при която по всичко изглежда, че съдбата вещае вечно щастие. "За Шалке ще извървя цялото разстояние от Аахен пеша!", сияе Нойрурер, след като "Кралскосините" откупуват треньорските му права от Алемания. Със своите 33 години тогава той е един от най-младите треньори в историята на бундеслигата. След успехът с 4:1 над Блау-Вайс 90 Берлин, означаващ радостното оставане във Втора Бундеслига, стотици фенове на Шалке нахлуват на терена и понасят "Спасителя" Нойрурер на рамене, водейки го извън стадиона. "След сватбата ми и раждането на моите деца, това е най-великото събитие в моя живот", тържествува треньорът.<br />
<br />
В празничен делириум Криста Паас, нежна половинка на тогавашния президент на Шалке Айхберг, подарява ключовете на своето порше на Нойрурер. Преди това ръководителят в бирено опиянение е обещал: "Ако се спасим от изпадане, ще получиш колата." След последния мач Криста Паас се провиква: "Вече можеш да си получиш поршето." <br />
<br />
В последвалия сезон 90/91 в 17. кръг Шалке се намира на втора позиция. Въпреки това Нойрурер напълно изненадващо е освободен през ноември. Причина за това, поне според шушукащите фенове, е суетата на президента Айхберг, който иска да постави на треньорския пост своя съгражданин Александър Ристич. Запалянковците протестират, а за срещата след освобождаването на Нойрурер цял блок от сектора на ултрасите остава празен. Това не помага: Нойрурер трябва да напусне Шалке, своето "предизвикателство на сърцето", и да се смени с един друг треньорски фантом на лигата. <br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhsAL1p0qPRIK8-RSXi70hzYIm_Ucxm36V6CJN1nz5arb2e9JJt0Y5gW8GlYODBQWHP9-tMJsYwMPe3U1B3cnB-FYQHA3zlsD8g6NKTlg2qVVO3H6Xkd-Hs5WY4IoYmKs1eXWVLLraNvMB8/s1600/2,w=650,c=0,view=.bild.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="360" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhsAL1p0qPRIK8-RSXi70hzYIm_Ucxm36V6CJN1nz5arb2e9JJt0Y5gW8GlYODBQWHP9-tMJsYwMPe3U1B3cnB-FYQHA3zlsD8g6NKTlg2qVVO3H6Xkd-Hs5WY4IoYmKs1eXWVLLraNvMB8/s640/2,w=650,c=0,view=.bild.jpeg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<u>Март - май 91: Херта Берлин</u><br />
<br />
Най-краткото си назначение Нойрурер преживява в Берлин през 1991 г. В продължение на цели два месеца той тренира берлинската Херта в Първа Бундеслига. Неприятната статистика: десет загуби и две равенства в дванадесет мача.<br />
<br />
<u>Юли 91 - Юни 93: Заарбрюкен</u><br />
<br />
След освобождаването си от Заарбрюкен през 1993 г. той подкарва бившето порше на Криста Паас към бюрото по труда по спортен анцуг и с чехли за баня - една от малкото си постъпки, за които Нойрурер съжалява до днес.<br />
<br />
<u>Април 96 - Септември 97: Кьолн</u><br />
<br />
"Ще продължа спокойно да си получавам заплатата до юни 1998 г. Радвам се на всяка премия за победа, която ми печели моят наследник," хили се Нойрурер, качва се в своя джип форд и напуска катедралния град. Думите му вероятно са предизвикали стомашна язва на мениджъра на кьолнските "Козли" Рюл, тъй като само заплатата на треньора е 50 000 марки на месец. Отношенията между Нойрурер и Рюл в края са доста опънати: "Имаме нужда най-после от страст в този клуб", заявява Рюл пред медиите след домакинско поражение и жлъчно повишава напрежението още повече: "Нуждаем се от прилежен треньор, който да научи играчите на ред и дисциплина." Висока цена за Нойрурер - той остава без работа в продължение почти на година и половина.<br />
<br />
<u>Октомври 99 - август 2000: Кикерс Офенбах</u><br />
<br />
Ангажимента си в Офенбах Нойрурер вижда като своеобразно интермецо. "Тук имаш нужда от каравана, а не от жилище - толкова бързо си заминаваш", коментира той отегчен търсенето си на престой в хесенския град край река Майн. 10 месеца по-късно всичко вече е приключило, Нойрурер подкарва поршето пред феновете на Кикерс и настъпва газта в посока Аален. <br />
<br />
<u>Септември 2000 - ноември 01: Рот Вайс Аален</u><br />
<br />
През 2001 г. феновете на вестфалския провинциален клуб Ел Ер Аален (днес: Рот Вайс Аален) започват да наричат своя треньор "Петър Велики". Но поради "наранена чест" Нойрурер трябва да напусне клуба след 14-месечен ангажимент. По драматични стечения на обстоятелствата уволнението го застига по телефона: Нойрурер публично подчертава, че е искал най-после "да разпусне, да поиграе голф и да прекара време със семейството". Нойрурер и... разпускане? Тези две думи просто не се използват в едно и също изречение. Когато телефонът звъни следващия път, от другата страна на линията за щастие е Феу Еф Ел Бохум. И семейството му може да си отдъхне. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjYDFiG8qIVTdvJRoidOZWMV-71g0zpWbNlUPfI52wphErc9oeoY74ze5kFVWabtSy4p5dG0JBg3cWSdWpwGOmg8Kc7Ctf-MeErLPSzdvGdTdDtNrkkXNqnb_ErmMPoG3sdqzlYuNZ2g5kk/s1600/1189241968-962395730_80581-hy34.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="476" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjYDFiG8qIVTdvJRoidOZWMV-71g0zpWbNlUPfI52wphErc9oeoY74ze5kFVWabtSy4p5dG0JBg3cWSdWpwGOmg8Kc7Ctf-MeErLPSzdvGdTdDtNrkkXNqnb_ErmMPoG3sdqzlYuNZ2g5kk/s640/1189241968-962395730_80581-hy34.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<u>Декември 01 - Май 05: Бохум</u><br />
<br />
Той извежда Бохум в турнира за Купата на УЕФА, танцува с феновете и се оставя мустакът му да бъде обръснат от тържествуващата тълпа пред телевизионните камери. В последвалият сезон Бохум пропуска да влезе в групите на европейския клубен турнир - и това е началото на бохумското пропадане. Година по-късно рурският клуб изпада за пету път в историята си във втора дивизия, а "Петър Велики" отново се завръща в реалността. Очаквано пътищата на Фау Еф Ел и Нойрурер се разделят, въпреки протестите на феновете и на отбора. "Най-късно след две седмици тази работа вече ще ми липсва", философства Нойрурер след своето освобождаване. "Мирисът на масажно масло, докосването до окосената трева. Идва едно много лошо време за моето семейство. Защото без футбол моята пълноценност, ако изобщо можем да говорим за пълноценност, е сведена само наполовина." <br />
<br />
<u>Ноември 05 - август 06: Хановер 96</u><br />
<br />
Това сега уволнение ли е или оставка? Както винаги, Петер Нойрурер влиза в историята като един от най-безуспешните треньори в историята на Хановер 96. Сезонът е едва в третия си кръг, когато уволнението застига първия треньор от елитната германска дивизия - изненадващо или не, неговото малко име е Петер. Три поражения на старта с общо 11 допуснати гола, 0:3 като домакин от новака Алемания Аахен: това е най-лошото начало на сезон за Хановер 96 от 35 години. За освобождаването на треньорския стол на Нойрурер, освен фактът, че тимът на "Червените" няма победа от месец март насам, спомагат и някои крайни изказвания на наставника пред журналисти. Пред "Шпорт Билд" треньорът обяснява, че ситуацията в '96 била по-лоша, отколкото при всички негови предишни отбори. Цитат на Нойрурер: "Хановер е моето дванайсто треньорско назначение. Но такова нещо като това тук все още не бях преживял. Навсякъде има скрити снайперисти, дебнещи от засада."<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg3cwmNYcdjAsTKAK2xg-mGnAPMTuvnk9GeXktoD_Rh7y50QA-awZeimQbxW_4x2kN3ZByuLG53tWZUICHRKrysfxs5_ai5lJoE0ZiT_ECbRhvI_aXHlPgcaVL2cIG5xptNrup3uceGfLui/s1600/imago01309948h.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg3cwmNYcdjAsTKAK2xg-mGnAPMTuvnk9GeXktoD_Rh7y50QA-awZeimQbxW_4x2kN3ZByuLG53tWZUICHRKrysfxs5_ai5lJoE0ZiT_ECbRhvI_aXHlPgcaVL2cIG5xptNrup3uceGfLui/s640/imago01309948h.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-size: 18px; line-height: normal;">"Той натискаше ли, натискаше..."</span><br />
<br />
<b>Есента на 1989 г.: Ерата на компютрите все още не е започнала истински, обаче футболният учител Петер Нойрурер вече работи с база данни за играчите си. Синът му Йорн също иска да помага - и предизвиква тотален срив. Един разказ на самия Нойрурер.</b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh4Mn3U7MZfiiYT-OMH1EU8xmjFKWY9sbrY618jqw727XA9Tkxn1PeFXmodMUw7UaXaDuXnAA8ZXQoYx6z1l7Cp07-72VgnwJy1mq50kr69qqi-Q9LEGj0ixUYk1GaNlBeTycZZ9aVsZZK1/s1600/duisburg2-DW-Sport-Duisburg.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="426" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh4Mn3U7MZfiiYT-OMH1EU8xmjFKWY9sbrY618jqw727XA9Tkxn1PeFXmodMUw7UaXaDuXnAA8ZXQoYx6z1l7Cp07-72VgnwJy1mq50kr69qqi-Q9LEGj0ixUYk1GaNlBeTycZZ9aVsZZK1/s640/duisburg2-DW-Sport-Duisburg.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
"Още по времето, когато бях треньор на Шалке 04, започнах постепенно да изграждам база данни за футболистите. Наблюдавах играчи от Германия и половин Европа, а докато седях на трибуната, гласно записвах информацията на своя диктофон: десен крак или ляв крак, поведение при единоборства, игра с глава, периметър на действие - всичко, което един треньор има нужда да знае. По този начин аз бях винаги отлично подготвен за всеки противник и същевременно имах поглед за потенциални нови попълнения.<br />
<br />
Вечер, когато се прибирах вкъщи, аз прослушвах моите устни бележки и ги нанасях постепенно в моята база данни. Компютърът ми се намираше в моята работна стая - огромно нещо от първо поколение, голямо, колкото печка за готвене. Самият аз нямах достатъчна представа за програмиране и за цялата техническа щуротия. Базата данни беше оформена от един приятел по моя молба според нуждите ми. Методите ми на работа предизвикаха смесени реакции: някои ме взеха на подбив. Те си мислеха, че упражнявам някаква тайна наука, която няма нищо общо с футбола. "Петер, какво правиш там с електрическата пишеща машина?", питаха ме. Други пък находчиво се усетиха, че бях значително изпреварил времето си и проявиха интерес към моето уникално научно съкровище. Ръководителите на Байер Леверкузен възприеха идеята и започнаха систематично да я ползват. Но аз продължавах да седя сам в моята тиха стаичка - положих един невероятен труд с продължение на години! Някакси успях да набера с моите два показалеца и голямо усилие за търсене на букви по клавиатурата прифоли на повече от 3 000 играчи. <br />
<br />
Един ден, когато отново чатках клавишите на клавиатурата, въвеждайки данни, в работната ми стая влезе моят син Йорн, който тогава беше на 3 години. След известно време телефонът иззвъня и отидох да вдигна. Все пак човек никога не знае, дали не е нещо важно. В моето кратко отсъствие малкият Йорн се покатерва на стола - той имаше необичайно силни крака - и с големите си очи вижда на екрана нещо да мига. Разбира се, той още не може да чете, но мигането е предизвикателство за него да натисне някое копче. Така той натиска ли, натиска и натиска, докато аз стоя на телефона и си мисля: "Какви ли са тези странни звуци от бюрото ми?" И тогава непоправимото е вече факт: Йорн е изтрил повече от половината профили! Моята работа, отнела ми седмици и месеци - просто е отишла на вятъра! Никой от Шалке не може да си представи какво означаваше това за мен. Съвсем сам преживях своята загуба. Естествено, нямах никакво подсигуряващо копие, тогава дори нямах представа какво означава това. Едва след този инцидент моят приятел се погрижи за това, такива загуби повече да не се случват.<br />
<br />
До днес аз продължавам да работя върху базата данни, като своевременно вече ползвам модерните технически средства. Тя отново обхваща около 3 000 футболисти. Горе-долу се опитвам да я актуализирам. В нея няма да намерите повече Лотар Матеус, а на негово място са въведени нови момчета. Синът ми днес е на 22 години и прилежно ми помага. Той също наблюдава много мачове и действа като мой сътрудник-съгледвач, доставяйки необхидимите данни: десен крак или ляв крак - вече знаете. Така той отдавна си е изкупил вината. Но за информационния срив му бях простил още преди."<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEir_jFWj6UKb5PCjSQzO43VjoT0axuY5tBd072LD0aDmnwm0eWTAj88gQy5rdEi8ubSIOPSe96jC-1warZhR14VOg8SnBWg_WvBDu4inE7ZqaDXaUmXY7fPGDRTsgdEhFD7LU9ycpZautn0/s1600/neururer_tanz2_ap_bild.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEir_jFWj6UKb5PCjSQzO43VjoT0axuY5tBd072LD0aDmnwm0eWTAj88gQy5rdEi8ubSIOPSe96jC-1warZhR14VOg8SnBWg_WvBDu4inE7ZqaDXaUmXY7fPGDRTsgdEhFD7LU9ycpZautn0/s640/neururer_tanz2_ap_bild.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-size: 18px; line-height: normal;">Загадката "Нойрурер"</span><br />
или "Един тест за един неповторим треньор"<br />
<br />
<b>Когато ТОЙ се завръща, хората по улиците започват бурно да празнуват, съвършено непознати се прегръщат - по влаковете, в кафенетата, в тоалетните. Пред рафтовете в супермаркета се разменят "вътрешни" информации относно най-елегантния мустак в германския футбол.</b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvnDdeZ0Sa9adMjGs27aMf2TBhVATqk2Ru7dzkg92-3y-t4u6x0y-k9HvTzl3G5ekEYigYXv0levFoals1c_Lzl15wfGPa6WSn8B6jRKMiXMcUI99fTD7zKOhRW95MSmlCf-E8HhF8UeWg/s1600/peter-neururer-514.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="368" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvnDdeZ0Sa9adMjGs27aMf2TBhVATqk2Ru7dzkg92-3y-t4u6x0y-k9HvTzl3G5ekEYigYXv0levFoals1c_Lzl15wfGPa6WSn8B6jRKMiXMcUI99fTD7zKOhRW95MSmlCf-E8HhF8UeWg/s640/peter-neururer-514.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<b>1. Коя реплика НЕ е на Петер Нойрурер?</b><br />
<br />
А) "Аз съм идеалист. Ако животът не беше толкова скъп, щях да върша всичко безплатно."<br />
Б) "Вие петимата ще играете сега четирима срещу трима."<br />
В) "Вкусът на захаросана лимонада влияе на тренировъчната адаптация."<br />
Г) "Ако направим анкета между треньорите в Германия според това кой какви знания има за тренировъчен процес, психология, а след това треньорът с най-висок резултат поема най-добрият отбор, то тогава ме очаквайте скоро в Реал Мадрид."<br />
<br />
<b>2. Кой отбор все още не е трениран от Петер Нойрурер?</b><br />
<br />
А) Кикерс Офенбах;<br />
Б) Заарбрюкен;<br />
В) Рот-Вайс Есен;<br />
Г) Енерги Котбус;<br />
<br />
<b>3. Откога Петер Нойрурер има мустак?</b><br />
<br />
А) От своето рождение;<br />
Б) От първото си треньорско назначение;<br />
В) От началото на растежа на брадата;<br />
Г) От две години;<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgGSJHMOSOrPUCnuNQ8Y7xhSQOCJlXjwGm1Sk5N6E8mnR4xSYdwh0CH3atLK9rIhAhby0nwpPxix-jAwtoRo2aG1FIYjF8EdNv8LyZPO_ziD2SP5KMZHialz4Rz7mYn1bAfpqnikX-QloH2/s1600/neururer_8788.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgGSJHMOSOrPUCnuNQ8Y7xhSQOCJlXjwGm1Sk5N6E8mnR4xSYdwh0CH3atLK9rIhAhby0nwpPxix-jAwtoRo2aG1FIYjF8EdNv8LyZPO_ziD2SP5KMZHialz4Rz7mYn1bAfpqnikX-QloH2/s640/neururer_8788.jpg" width="448" /></a></div>
<br />
<br />
<b>4. С кого Петер Нойрурер коментира срещите от ЕП 2004?</b><br />
<br />
А) Рюдигер Абрамчик;<br />
Б) Олаф Тон;<br />
В) Карстен Рамело;<br />
Г) Ата Ламек;<br />
<br />
<b>5. В кой филм се появява Петер Нойрурер?</b><br />
<br />
А) "Два носа зареждат супер";<br />
Б) "Суперносовете";<br />
В) "Рогът";<br />
Г) "Диди - Двойникът";<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhEhu7AkhA1cs-hP_oT_0T33BqA2ek0Q77CAGh-Hkjz5p3etvNRrQ0kEsOw9obCCkhmE1g4p5IyZFgEd7tgAAnFP4WrNjQ-06A-tUmE2-glese_9knewZpa2S0hSmUjzS008_Iq-RWamuHg/s1600/neururerschraube.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="488" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhEhu7AkhA1cs-hP_oT_0T33BqA2ek0Q77CAGh-Hkjz5p3etvNRrQ0kEsOw9obCCkhmE1g4p5IyZFgEd7tgAAnFP4WrNjQ-06A-tUmE2-glese_9knewZpa2S0hSmUjzS008_Iq-RWamuHg/s640/neururerschraube.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<b>6. Каква реплика казва Нойрурер във филмовото си появяване?</b><br />
<br />
А) "Добро утро, господин директор";<br />
Б) "Не, не искам това";<br />
В) "Веднага мога да си отрежа ръката!";<br />
Г) "Времето вече е по-добре";<br />
<br />
<b>7. Кого Петер Нойрурер определя като неговия най-интелигентен играч?</b><br />
<br />
А) Петер Мадсен;<br />
Б) Вахид Хашемян;<br />
В) Съндей Олисе;<br />
Г) Пабло Тиам;<br />
<br />
<b>8. Кой, освен Петер Нойрурер, също произхожда от град Марл?</b><br />
<br />
А) Актьорът Саша Хен;<br />
Б) Режисьорът Зьонке Вортман;<br />
В) Тенисистът Ерик Йелен;<br />
Г) Спортният журналист Хериберт Фасбендер;<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggDnEWxuh8BPyUQGNqsw005o97ucktZwCXLrFyWq9cMYNrphJaVbtcURVBWBYLTKdCcJsJRW4GZk8Gp9OdASN6kM4vibiQ9esWQXGEknFGXvP05PgCLPBLLJJmntFRuBx03-MaMSppu1CS/s1600/imago00736643m-e1301681285336.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="422" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggDnEWxuh8BPyUQGNqsw005o97ucktZwCXLrFyWq9cMYNrphJaVbtcURVBWBYLTKdCcJsJRW4GZk8Gp9OdASN6kM4vibiQ9esWQXGEknFGXvP05PgCLPBLLJJmntFRuBx03-MaMSppu1CS/s640/imago00736643m-e1301681285336.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<b>9. В Марл Нойрурер веднъж има една паметна среща с местната полиция. Защо?</b><br />
<br />
А) Минава на червен светофар;<br />
Б) Кара пиян мотопед;<br />
В) Играе голф на улично кръстовище;<br />
Г) Казва на една полицайка: "Обичам те!";<br />
<br />
<b>10. Какво според Нойрурер през 80-те години е било широко разпространено в германския футбол?</b><br />
<br />
А) Кървави влизания;<br />
Б) Игра без предпазни кори;<br />
В) Допинг;<br />
Г) Пушене на цигари преди мач;<br />
<br />
<b>11. Какво получава Петер Нойрурер за своя 48-ми рожден ден от съпругата си Антье?</b><br />
<br />
А) Стек цигари "Малборо";<br />
Б) Вратовръзка с Гуфи;<br />
В) Ново кожено яке;<br />
Г) Мотор Харли-Дейвидсън.<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgRYolPlst-vA-NIqi4FuEdXAzFbXYPSRGjVrYLh8MZ1fnSPsJvLk4G8et1m7GyzOGZn0rIE5BUd6-EsIhFPu_Mot0Z-j-H_8C6jXgAonsD6i9-yI-aJG2EhFMj9S3NU9pJtn83EhD1hoIT/s1600/donald_ii.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="360" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgRYolPlst-vA-NIqi4FuEdXAzFbXYPSRGjVrYLh8MZ1fnSPsJvLk4G8et1m7GyzOGZn0rIE5BUd6-EsIhFPu_Mot0Z-j-H_8C6jXgAonsD6i9-yI-aJG2EhFMj9S3NU9pJtn83EhD1hoIT/s640/donald_ii.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-size: 18px; line-height: normal;">ОТГОВОРИ: </span><br />
<br />
<i><b>1-Б</b> Репликата принадлежи на любителя-математик Фриц Лангнер, който в миналото е тринирал бундеслигистите Шалке 04, Вердер Бремен и 1860 Мюнхен; <b>2-Г</b> "Там няма да ходя", възкликва Нойрурер стерилно, когато научава, че треньорът Петрик Зандер е освободен от ангажимента си в Котбус; <b>3-В</b> Единственият период от живота на Нойрурер без мустак е детето Петер. И след класирането на Бохум за Купата на УЕФА, разбира се; <b>4-А</b> С Рюдигер Абрамчик Петер разговаря на "ти". През лятото на 2004 г. двамата бивши футболисти с "кралскосини сърца" пътуват от стадион на стадион, за да коментират европейското първенство в Португалия; <b>5-В</b> Освен в този филм, той участва и в "Дай ми черешата"; <b>6-А</b> За заснемането на сцената, той се нуждае само от един дубъл; <b>7-В</b> След като Олисе все пак чупи носа на съотборника си Хашемян на тренировка, нигериецът е наказан от клуба си. Нойрурер е леко разочарован: "Не искам да обиждам Съндей, но това той сам си го направи."; <b>8-Б</b> Зьонке Вортман е роден на 25 август 1959 г. в град Марл. След като завършва гимназия той дори за кратко е професионален футболист в тогава втородивизионния клуб Вестфалия Херне; <b>9-Б</b> Нойрурер присъства на едно задушевно коледно празненство, а местната полиция празнува заедно с него. Накрая подпийналият Нойрурер се качва на мотопеда си и натиска газта. Един полицай подвиква след него: "Петер, ти си пиян. Трябва да те докладвам." Петер отвръща: "Прав си." И слиза от моторетката; <b>10-В</b> Нойрурер твърди, че през сезон 1989/90 до 50 % от шалкарите са приемали стимулиращия медикамент Каптагон. Бившият президент на Шалке Айхберг отговаря на твърдението: "Аз не съм!"; <b>11-Г</b> И след това започва знаменитата обиколка. Петер Нойрурер пише за пътешествието си в седмичника "Ди Цайт": "Аз развих една интензивна връзка с моя Харли. И аз се наслаждавам да бъда възприеман не като футболен треньор, а като рокер с мотоциклет!"</i>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-68915245893275788582011-04-23T11:09:00.000+03:002011-04-23T11:09:23.081+03:00А твоята съвест чиста ли е?<div>Следващата серия с класици на словото от германския футбол е с един истински вербален колос. Този човек наистина няма нужда от представяне.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="426" src="http://d1.stern.de/bilder/stern_5/sport/2011/KW12/christoph_daum/christoph_daum_04_maxsize_735_490.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>"Когато един играч на Борусия Дортмунд се препъва, когато влиза в игра след смяна, феновете крещят: "Фал!". Това е чудесно - обаче за Борусия Дортмунд."</strong><br />
<br />
За Байерн Мюнхен:<br />
<strong>"При тях даже чистачката е ставала шампион 10 пъти."</strong><br />
<br />
Относно неприличния жест (среден пръст), показан от Улф Кирстен на един мач:<br />
<strong>"Той показа, че иска да бъде сменен до една минута."</strong><br />
<br />
<strong>„В тактически аспект исках да навляза в срещата отвън навътре. Но след като асистентът на съдията си затвори очите пред смяната на един от моите важни допълващи играчи, бавно станах неудържим.”</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="535" src="http://www.fussballzirkel.de/images/stories/fc/christoph-daum.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>"Австрийският футбол постепенно изпадна в трудна ситуация, защото бяха купени прекалено много посредствени чужденци. Клубните президенти отиваха на море през ваканцията и се връщаха с четирима келнери."</strong><br />
<br />
<strong>"Все ми е едно, дали е бразилец, поляк, хърватин, северногерманец или южногерманец. Решаващо е представянето, а не нечия кръвна група."</strong><br />
<br />
<strong>"Някои хора възпитават децата си на два различни езика, а аз - да играят на два различни крака."</strong><br />
<br />
<strong>„Противниковото попадение падна в психологически неизгоден момент. Но човек в нашето положение трябва също да си зададе и въпроса, дали има противникови голове, които падат в изгоден психологически момент.”</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="505" src="http://www.pozitiffutbol.com/Admin/Images/Photo/daum-fener.jpg" width="640" /><br />
<br />
Относно турските спортни журналисти:<br />
<strong>„В сравнение със статиите, които те пишат, приказките от 1001 нощ изглеждат като емпирични изследвания.”</strong><br />
<br />
<strong>„Наскоро един от моите играчи на тренировка винаги подскачаше странно срещу топката. Всички се спогледахме. Тогава го запитах: Ей, какво правиш? Къде го научи това? И той ми вика: плейстейшън!”</strong><br />
<br />
<strong>„Не съм от треньорите, които се оплакват, че днес са тук, а утре са там. Развил съм една доволна степен на рутина за преместване на определен период от време.”</strong><br />
<br />
<strong>„Правя това, защото имам абсолютно чиста съвест.”</strong><br />
Думи на Даум, преди да даде косми от главата си за тест за наркотици като треньор на Байер Леверкузен<br />
<br />
<strong>„Анализът на косата ми, който допуснах да ми бъде направен – след като мина известно време от тогава, трябва да кажа, че това беше грешка. Не си бях направил предварителни изследвания, но се оставих да бъда съветван в известна степен. Опитах да се пречистя с лимони.”</strong><br />
<br />
<strong>„Лукас е един кьолнски кадър, който само временно играе в Мюнхен.”</strong><br />
Даум относно Подолски след преминаването му в Байерн през 2006 г.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="347" src="http://www.fifa.com/mm/photo/worldfootball/clubfootball/01/40/42/67/1404267_full-lnd.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>„Ако ми дадеш лимони, ще ти направя най-добрия лимонов сок на света.”</strong><br />
Даум по време на рафтинг в тренировъчния лагер на отбора му – относно маниера му на ръководене и зависимостта му от добрите футболисти<br />
<br />
<strong>„Работим заедно от 20 години, това е една връзка, която много прилича на брак.”</strong><br />
Даум относно помощника си Роланд Кох<br />
<br />
<strong>„Никога не бих работил в банка. Да се работи с мен означава да се поеме известен калкулиран риск.”</strong><br />
<br />
<strong>„Той може също да участва и в реклама за приспивателни хапчета, тъй като картата за времето е по-интересна от един разговор с Юп Хайнкес.”</strong><br />
Даум относно бившия (и бъдещ) треньор на Байерн Мюнхен<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="372" src="http://www.fr-online.de/image/view/-/3427800/highRes/1745150/-/maxh/480/maxw/480/-/Emitional_+Christoph+Daum+%2528media_615035%2529.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>„Който успее да пробяга разстоянието от едното наказателно поле до другото в Бохум, без да си счупи крака, тогава ще го призная.”</strong><br />
Едно от легендарните изказвания на Даум<br />
<br />
<strong>„Съгласни сме да вземем някого от бюрото по труда, който да научи играчите на някаква алтернативна работа.”</strong><br />
<br />
<strong>"Външен вид, външен вид - защо винаги разпитвате за този външен вид? Какъв е смисълът? А какъв е външният вид на това интервю в момента?"</strong><br />
По време на интервю<br />
<br />
<strong>„Радостен съм, че разговорите в съблекалните на полувремената не се провеждат под погледа на публичността. Иначе биха последвали множество оплаквания и обвинения срещу мен, които биха били уважени без проблем. Действително аз съм способен да говоря не само академично, но също така владея и един език, който е много травмиращ.”</strong><br />
<br />
<strong>„Нещо напълно разбираемо. Мнозина не биха издържали теоретичния изпит. Някои даже не знаят разликата между непряк и пряк свободен удар.”</strong><br />
<br />
<strong>„В заключителната фаза гредата беше единственото нещо, на което можехме да се доверим на 100%.”</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="478" src="http://www.paeff.com/wp-content/uploads/2009/03/1fc-koln-christoph-daum.jpg" width="640" /><br />
<br />
<strong>„В тази професия очевидно е достатъчно само да бъдеш лош актьор, за да бъдеш вече и лош треньор.”</strong><br />
<br />
<strong>„Някои играчи дори знаят кой коя роля играе във филма „Стар Трек”, а нямат представа срещу кой отбор ще играят следващия кръг.”</strong><br />
<br />
<strong>„Това е все едно някой да ти забие нож в стомаха с всичка сила и да трябва да се смееш на това.”</strong><br />
Кристоф Даум като треньор на Байер Леверкузен за представянето на съдията<br />
<br />
Относно Герхард Майер-Форфелдер:<br />
<strong>"Той ще си сътрудничи политически добре също и с Берти Фогтс. И двамата са толкова черни, че ще хвърлят сянка дори и в напълно тъмна стая."</strong><br />
<br />
<strong>„Не е нужно човек винаги да има абсолютното мнозинство зад гърба си. Понякога също са достатъчни и 51 процента.”</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="479" src="http://www.feneristanbul.com/file/pic/gallery/308_view.jpg" width="640" /></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-65258336341063155512011-04-08T20:19:00.001+03:002011-04-08T20:20:30.502+03:00С цигари и каубойски шапки или Когато САЩ победи Англия<div><b>През 1950 г. Англия, родина на футболната игра, губи своя дебют на световно първенство срещу американската аматьорска формация с 0:1. Голмайстор в срещата, играна преди повече от 60 години, а хаитянинът Джо Гетдженс. Един студент и мияч на чинии, живял като емигрирант в САЩ.</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/130468_huge.jpg" width="640" /><br />
<i>Бразилски зрители изнасят Джо Гетдженс на ръце от стадиона в Бело Оризонте след сензационната победа на САЩ над Англия през 1950 г.</i><br />
<br />
Той не можа да види нито своя гол, нито зашеметеното лице на английския вратар Бърт Уилямс. След удара си с глава Жозеф Гетдженс лежи с лице в тревата и може да чуе единствено радостните викове на 25 000-те зрители на Ещадио Индепенденсиа в Бело Оризонте.<br />
<br />
Тече 37-та минута, до този момент САЩ така и не успява да застраши вратата на англичаните, а сега Уолтър Бар в изблик на отчаяние изпраща топката отдясно по диагонал в наказателното поле на Англия. Уилямс се хвърля напред, но Гетдженс е по-пъргав и сякаш полита във въздуха. Днес някои казват, че ухото му е отклонило топката във вратата, други твърдят, че Гетдженс прелита 4 метра и реализира попадението с тила си. Модерни митове.<br />
<br />
Всъщност американците започват двубоя си с Англия с единствената надежда да не се изложат жестоко. "Може би ще успея да им попреча да вкарат повече от четири-пет гола", казва вратарят на САЩ Френк Борги преди началото. Пък и кой сериозен човек би вярвал в нещо различно? Нито един американски футболист не играе професионален футбол, хаитянинът Гетдженс е емигрирал в Ню Йорк малко преди старта на турнира за световната купа, за да следва счетоводство в университета Калъмбия. Паралелно с учението си той работи в един испански ресторант в Харлем като мияч на чинии. Номиниран е от американската футболна федерация поради възможността му да получи американско гражданство в обозримото бъдеще. Чак през ноември 1950 г. ФИФА е информирана по случая.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="360" src="http://assets.espn.go.com/photo/2010/0222/soccer_g_jgaetjens1_576.jpg" width="640" /><br />
<i>Тази снимка често се посочва като илюстрация на гола на Джо Гетдженс във вратата на Бърт Уилямс и Англия. Обаче, при внимателен поглед се вижда, че топката е от външната страна на мрежата, а Гетдженс не се хвърля с главата напред, както ясно си спомнят съиграчите му.</i><br />
<br />
<u>Една команда от учители, студенти и един шофьор на катафалка</u><br />
<br />
Гетдженс е поканен да участва на световното първенство в Бразилия през 1950 г. само няколко дни преди заминаването за южноамериканската страна, тъй като няколко американски национални играчи отказват участие, защото не получават отпуск от работодателите си. Все пак в Америка европейският футбол е повече хоби след края на работния ден, отколкото начин на живот. Уолтър Бар всъщност е учител по физическо, а Борги - шофьор на катафалка. Другите работят като пощальони или като служители по гишета. Време, да се запознаят и да поиграят заедно, почти не остава.<br />
<br />
Но затова пък са вечерите в Рио. В нощта преди срещата с изглеждащите изключително силни противници от Англия Ю Ес-момчетата гуляят по плажа Копакабана. "Бяхме поне в дванайсет бара", цитиран е Гетдженс в книгата на Джефри Дъглас "Мачът на техния живот". На стадиона те пристигат с каубойски шапки и подаващи се цигари от крайчеца на устата. Букмейкърите единодушно определят коефициента за тяхна победа - 1:500.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="360" src="http://assets.espn.go.com/photo/2010/0222/soccer_1950_worldcup_576.jpg" width="640" /><br />
<i>Националният американски отбор от 1950 г.: Заден ред, от ляво на дясно: Джек Лайънс, Джо Мека, Чарли Коломбо, Френк Борги, Хери Киоу, Уолтър Бар, Бил Джефри. Преден ред, от ляво на дясно: Френк Уолъс, Ед МекИлвени, Джино Париани, Джо Гетдженс, Джон "Клерки" Соуза, Ед Соуза.</i><br />
<br />
<u> „Един вратар с най-смелите и най-дръзките хвърляния”</u><br />
<br />
А отначало всичко започва според очакванията. Бърт Уилямс си спомня по-късно: „Американците за целия мач пипнаха топката шест пъти. Шест! При един от тях бях неподготвен и не можах да ритна топката както трябва.” От другата страна статистиците отбелязват цели шест големи пропуска за гол на англичаните само след 12 минути игра. Обаче американският вратар Борги спасява всичко възможно – а когато закъснява, помагат дървените греди на вратата му. Британската единадесеторка, водена от треньора, станал световен шампион през 1966 г., Алф Рамзи след попадението затъва в собственото си стъписване. Това е първото световно първенство за „Трите лъва”, тъй като английската Футболна асоциация арогантно отказва участие в предходните турнири. Подобни аматьорски надпревари не струват и пукната пара за родината на модерния футбол.<br />
<br />
Не само поради поражението, а най-вече заради високомерния си стил на игра, английският национален тим е залят с презрение от страна на пресата. Германското списание „Шпорт-Магацин” някакси премълчава събитията в броя си от 5 юли 1950 г., но в следващото си издание все пак решава да похвали победителите. Така там може да се прочете за „най-великия гол с глава за всички времена” или пък за „вратаря, владеещ изкуството на най-смелите и най-дръзките хвърляния”.<br />
<br />
В Англия журналистите първоначално мислят, че е станала някаква грешка при телеграфните емисии на агенция Ройтер. Те съобщават крайния резултат като 10:1.<br />
<br />
За вестниците в САЩ самотната сензация, представляваща изненадващ успех, е безразлична. Някои журналисти стерилно информират за победата въз основа на съобщенията на новинарските агенции, говорейки, че тя е била „щастлива” и „случайна”. Футболното каре на вестник „Ню Йорк Таймс” е изпълнено с грешки: за голмайстор е посочен Ед Соуза. Освен това репортерът на „Сейнт Луис Поуст” по време на срещата е на гости на приятел в Бело Оризонте, вместо да е на стадиона и да бъде в контакт с играчи и треньори – нещо, което днес би било истински журналистически скандал. Бедният човечец просто няма ни най-малко желание да пише статия за футболния спорт.<br />
<br />
И така посрещането на победителите в родината им е всичко друго, но не и празнично. На летището не е постлан червен килим, няма празнуващи американци със знамена, нито пък ухилени политици, говорещи помпозно за славата на изненадващия триумф от Бело Оризонте. В Ню Йорк чака съпругата на Уолтър Бар. „Имаше и още някаква жена там”, казва Бар, но не я познавах. Пък и тя беше дошла, за да каже на мой съиграч, че много е закъснял.”<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="360" src="http://assets.espn.go.com/media/motion/2010/0528/dm_100529_fea_world_cup_feature.jpg" width="640" /><br />
<i>Джо Гетдженс - хаитянски емигрант и студент по икономика, работещ като мияч на чинии в Ню Йорк Сити, за да се издържа.</i><br />
<br />
<u>Джо Гетдженс става пресговорител на Колгейт</u><br />
<br />
Победният гол отваря вратите на Европа пред някои американски футболисти. Ед МекИлвени отива в Манчестър Юнайтед, а Джоузеф Мека – в Расинг Уайт, третодивизионен белгийски клуб. Джо Гетдженс не е споходен от впечатляваща спортна кариера, както всъщност се получава с повечето му съотборници от 1950 г. След като героят от Бело Оризонте завършва образованието си и поставя диипломата си в рамка, той заминава за Франция и заиграва в Расинг Париж. Изиграва четири срещи. По-късно, в рамките на разменна сделка между клубовете, той е отстъпен на Троа. Следват още 15 двубоя и 2 невпечатляващи гола.<br />
<br />
Настава време за завръщане в родината. И въпреки всичко в Хаити го очаква посрещането, което американският отбор е заслужавал да получи още през 1950 г. Хиляди хора са на летището, а Гетдженс е ескортиран през Порт-о-Пренс с автомобили и празнуващи фенове. По-късно той си намира работа като пресаташе на компанията Палмолив и Голгейт, а междувременно рита за хаитянския отбор Л’Етоал Хаитен. Последният му официален двубой е изигран през 1953 г. с фланелката на националния тим на Хаити. Тогава Гетдженс е на 28-годишна възраст.<br />
<br />
<u>В лапите на „Папа Док”</u><br />
<br />
Десет години по-късно следите му се губят. Политическата дейност на семейството му предопределя съдбата на Гетдженс. Братята му Фред и Жан-Пиер открито симпатизират на хаитянската опозиция и участват при организирането на различни планове за правителствен преврат. Това идва в повече на дошлия на власт през 1957 г. диктатор Франсоа "Папа Док" Дювалие, който след неуспешния пуч от 1958 г. избива или прогонва от страната много свои политически противници.<br />
<br />
По време на нова "вълна от чистки" в началото на юли 1964 г. членовете на семейство Гетдженс, останали в Хаити, са принудени да минат в нелегалност. Те напускат квартирата си на 7 юли 1964 г. в 6 часа сутринта. Единствен Джо Гетдженс, напълно дезаинтересуван от политика, не вижда никаква причина да се крие или да емигрира в чужбина. "Папа Док" не се интересува от спортисти, смята той. <br />
<br />
На 7 юли 1964 г. в 10 часа сутринта Джо Гетдженс е изваден от жилището си с насочен в главата пистолет от ръководителя на хаитянската тайна полиция Тонтон Макуте и е натикан в собствения си автомобил. Няколко дни по-късно той е екзекутиран в килията си.<br />
<br />
Архивни кадри от срешата:</div><div><a href="http://www.youtube.com/watch?v=tYFl6oOad3E&feature=player_embedded">http://www.youtube.com/watch?v=tYFl6oOad3E&feature=player_embedded</a><br />
<br />
Невероятната история за отбора на Хаити, участвал на световното първенство в Западна Германия през 1974 г., можете да прочетете на:<br />
<a class="postlink" href="http://manorlegend.blogspot.com/2010/06/blog-post_04.html" rel="nofollow" target="_blank">http://manorlegend.blogspot.com/2010/06/blog-post_04.html</a></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-30476992492151495372011-03-29T20:18:00.002+03:002011-03-29T20:21:09.517+03:00Къде се намира всъщност Майдерих?<div style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.fragdiemaus.de/imgFussball/msv.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://www.fragdiemaus.de/imgFussball/msv.jpg" /></a></div><b>"Къде точно е това Майдерих?", пита Уве Зеелер преди първата среща на своя Хамбургер ШФ срещу Майдерихер ШФ в новоучредената бундеслига. Малко по-късно, след загубата с 0:4, той със сигурност е получил отговор на въпроса си и така географската неориентираност на "Нашия Уве" вдъхновява запалянковската песен, включваща строфата: "Къде се намира Майдерих, къде побеждава Майдерих, това всекиму е известно!". "Зебрите" действително допринасят доста за това, дуисбургският квартал да придобие известност в цяла Германия: те печелят победа след победа. </b><br />
<br />
Самият факт, че майдерихският отбор печели първото си домакинство на 24 август 1963 г. толкова убедително, изненадва мнозина. Пък и колко много се трепери преди началото на сезона! Германският футболен съюз сам изгражда своята най-висша лига: това става чрез една сложна точкова система, основана на представянето на отборите в предходните 5 сезона от регионалните оберлиги, както и след известна "оперативна самостоятелност", облагодетелстваща предимно т. нар. традиционни клубове. Майдерихците не разполагат с почти никакво лоби в ГФС и затова са принудени да бъдат убедителни на футболното игрище в последния сезон на Оберлига Запад. В предпоследния кръг на сезона Дийтер Данцберг осигурява победата с 2:1 над местните съперници от Хамборн 07 в 90-тата минута, а с това и нужното четвърто място за класиране в бундеслигата. На следващия ден пристига телекс от ГФС. Майдерихер ШФ е приет в новата елитна дивизия. Тази чест получава и Пройсен Мюнстер, гостуването на който отборът от дуисбургския квартал печели също с 2:1 и двата отбора заемат трето и четвърто място в западната Оберлига.<br />
<br />
Майдерихер ШФ се премества на по-големия Ведаущадион, което предизвиква протестите на привържениците от квартал Майдерих. Обаче целият град Дуисбург иска да гледа своите синьо-бели "Зебри". Повече от 25 000 фенове средно на домакинство се нареждат пред къщичката за билети на дуисбургския стадион: клубен рекорд за посещаемост до днес. 37 различни треньори кандидатстват за наставническия пост в отбора, но доверието на ръководството получава 36-годишният тогава Руди Гутендорф, който става най-младият треньор в бундеслигата, при това с доста значителна разлика от втория по този показател. Роденият в Кобленц тактик има зад гърба си един впечатляващ сезон в регионалната лига с тима на Марл-Хюлс, а успехите му се дължат на разработената и развитата от него тактика "Блок", при която - в нужда - един от нападателите се връща в защита и играе като втори стопер, а освен това отборът внезапно преминава от защита в нападение, благодарение на изключително добрата физическа подготовка на играчите, осигурявайки числено надмощие по всички зони на игрището.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="546" src="http://www.ruhr-guide.de/artikel_pix/RTEmagicC_normal_msv_01.jpg" width="640" /><br />
<i>Майдерихер ШФ представя известните си нови попълнения преди началото на първия сезон от бундеслигата през 1963 г.: аматьорският национален играч Хайнц Хьоер, героят от Берн Хелмут Ран, вратарят Манфред Манглиц и треньорът Руди Гутендорф.</i><br />
<br />
В ресторант "Мариенбилдхен" треньорският договор е изчагъртан в менюто от тогавашния президент на дуисбургския клуб д-р Валтер Шмид – както и допълнителните премии: 100 000 марки за титла, „30 000 кинта” за второ място. И двата бонуса будят широка усмивка у членовете на управителния съвет, защото „неизпадането” е било всичко, към което този отбор се е стремил още от 1963 г. насам.<br />
<br />
С тежките си тренировки Гутендорф вкарва своя "отбор от анонимници", който преди началото на първенството е определян от футболните експерти като кандидат за изпадане, в отлична игрова форма. Неговата тактическа система е оптимизирана с оглед на това, че всички футболисти са непрофесионалисти и през седмицата ходят на работа. "В продължение на седмици се обаждах на работодатели и спонсори, като ги молех да не натоварват прекалено играчите ми на техните работни места", споделя треньорът, защото един човек като Вернер Лотц, който е стоял прав 8 часа пред доменните пещи, често е бил прекалено "гроги", за да посещава футболни тренировки. В първия кръг аутсайдерската трупа постига един мечтан старт: победа с 4:1 в Карлсруе. Най-добрият играч на терена е Вернер Кремер, през когото преминават всички атаки на майдерихците, а сам той реализира две попадения. Бундестреньорът Зеп Хербергер го поздравява лично в съблекалнята след последния съдийски сигнал.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="497" src="http://duisburger-spielverein.multipurpose.de/sportpark_files/haupttribuene.jpg" width="640" /><br />
<i>Главната трибуна на Ведаущадион, завършена през средата на 60-те години на миналия век</i><br />
<br />
За нещастие, по него време решаващо за класирането, в случай на равни точки, е головият коефициент, а не головата разлика. Така победите с по 2:0 на Шалке 04 (срещу Щутгарт) и на Кьолн (в Заарбрюкен) са били считани за по-стойностни, в противен случай Майдерих щеше да влезе в историята на германския футбол като първият водач в класирането на бундеслигата за всички времена. Между другото Хербергер не забравя представянето на „Айа” Кремерс: през септември той е повикан за първата си среща за националния отбор – началото на една кариера с представителния тим на Западна Германия, минаваща през световното първенство в Англия през 1966 г.<br />
<br />
Седмица след победата в Карлсруе 36 000 фенове преживяват домакински успех с 3:1 над Айнтрахт Франкфурт. След този мач Ведаущадион се превръща в непревземаема твърдина. Само традиционно неудобният противник Херта Берлин успява да нанесе поражение в града край река Рейн. Тази събота, 14 септември 1963 г., е една дата с дебютен характер. При домакинската загуба с 1:3 Хелмут Ран, провокиран с груб фаул, изпуска нервите си и удря берлинчанина Харалд Байер: първото отстраняване от игра в историята на Първа Бундеслига.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="387" src="http://www.reviersport.de/include/images/imagedb/preview_2236-2265.jpeg" width="640" /><br />
<i>Октомври 1963 г.: Майдерих побеждава 1860 Мюнхен с 3:0. Голмайсторът Кремер не оставя никакъв шанс на вратаря Ради Раденкович.</i><br />
<br />
„Боса” Ран се е присъединил към Майдерихер ШФ през лятото, като се е върнал край Рур точно за началото на сезона от холандския тим Енсхеде. Пъргавият щурмовак се превръща в лидер на отбора и мотиватор за представянето на своите съиграчи. Около неговата личност младите футболисти демонстрират неподозирани възможности. След „Айа” Кремер (11) и Хейни Верстеег (10) той е третият реализатор на ЕМ Ес Фау със своите 8 гола.<br />
Триумфалният поход на Кьолн обаче не може да бъде спрян дори от Майдерих, макар че „Зебрите” не губят срещите си с водача в класирането. При равенството 3:3 в катедралния град Гутендорф първоначално започва с цели осем бранители, но сставената от трима играчи офанзива, включваща жизнерадостния Ран, солиста Кремер и здравия Верстеег, и без това създава достатъчно грижи на „Козлите”. В ответния мач на Ведау пред рекордните за Дуисбург 44 000 зрители двата противника отново се разделят при равен резултат. Този път над всички е вратарят Манфред Манглиц, който с блестящите си хвърляния запазва крайното 2:2, въпреки изключително силните последни минути на гостите от Кьолн.<br />
<br />
За вицешампионското звание постепенно се развива оспорвана надпревара с Айнтрахт Франкфурт, която „Зебрите” – този път благодарение на правилото за голов коефициент – решават на косъм в своя полза. „Блокът на Руди” носи успех, понеже дуисбургският отбор допуска само 36 гола и печели признанието за най-добра защита, а освен това губи само 4 от общо 30-те мача от сезона. След победата с 3:0 над Кайзерслаутерн в последния кръг запалянковците нахлуват на терена и превръщат зеленото игрище в едно синьо-бяло море от знамена. Руди Гутендорф е изнесен на ръце от стадиона.<br />
Дали известният днес като футболен пътешественик е знаел тогава, че по-късно ще тренира отбори от страни като Фиджи, Перу, Непал и Ботсвана? Наставникът със сигурност е притежавал търпението да понася несгодите на съдбата. Новият президент на Майдерихер ШФ, застрахователният агент, Вилхелм Тийфенбах, дошъл от хокейното поделение на клуба, решава да спести вицешампионската премия на треньора. Явно запазването на оригиналния договор с менюто не е била крайно лоша идея.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="360" src="http://www.ndr.de/sport/fussball/rahn122_v-contentgross.jpg" width="640" /><br />
<i>Героят от Ванкдорфщадион в Берн през 1954 г. Хелмут Ран (вдясно) с раираната фланелка на Майдерихер ШФ</i></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-26975042616533093432011-03-06T13:24:00.000+02:002011-03-06T13:24:52.634+02:00Звездите ми го говорятПредлагам ви "Дъ Бест Ъф... Томас Шааф". Класика в жанра!<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="353" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/119737_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Шааф отговаря на въпрос какво ще прави във въздуха по време на полета за Казахстан, където Вердер ще играе мач от турнира за Купата на УЕФА:<br />
<strong>"Със сигурност няма да слизам!"</strong><br />
<br />
Шааф отговаря на журналистически въпрос, защо Мертесакер е толкова важен за отбора:<br />
<strong>"Защото може да играе добре хандбал."</strong><br />
<br />
<strong>"Поне не загубихме единоборствата. Но това е, защото изобщо не влизахме в тях."</strong><br />
<br />
Преди мач за Купата на УЕФА в Удине:<br />
<strong>"Разбира се, че искаме да спечелим. Не отиваме в Италия, само за да ядем вкусни спагети."</strong><br />
<br />
На въпрос дали концентрацията е единствената причина за успеха:<br />
<strong>"Тц, мисля, че все пак играхме и малко футбол."</strong><br />
<br />
На въпрос как като футболист Томас Шааф е опитвал да спре Аилтон:<br />
<strong>"От първата минута му пращах СМС-и, като се опитвах да му преча да се концентрира."</strong><br />
<br />
<strong>"Не може един нападател да играе на позицията ляв външен защитник. Докато той се върне на върха на атаката, вече ще стане тъмно и ще спрат осветлението на стадиона."</strong><br />
<br />
Желаният резултат на Томас Шааф преди гостуване в Базел:<br />
<strong>"25:0 няма да е зле."</strong><br />
<br />
Като гост в предаването на популярния водещ Йоханес Б. Кернер, отговаряйки на въпрос дали е вярно, че Томас Шааф е скучен, мълчалив и неемоционален:<br />
<strong>"Нали затова ме поканихте."</strong><br />
<br />
<strong>"Трябва да променим някои неща - особено крайните резултати."</strong><br />
Въпреки победата с 2:1 срещу Волфсбург през сезона 2008/09<br />
<br />
На репортерски въпрос дали може да направи някакви изводи след изиграването на втория кръг от първенството:<br />
<strong>"По-скоро съм щастлив, че не ме помолихте да направя разбор на сезона."</strong><br />
<br />
На въпрос на къде ще пътува, за да наблюдава срещата на националния отбор:<br />
<strong>"Холът ми не е чак толкова голям. Ще вървя насам-натам, но винаги ще държа телевизора под око."</strong><br />
<br />
Относно бразилеца Аилтон, който за пореден път неизвинено липсва за началото на подготовката за сезона:<br />
<strong>"Това, което прави Тони, може да се определи като платена ваканция. Той е на ваканция и си плаща за това."</strong><br />
<br />
На въпрос дали мисли, че Аилтон ще се върне навреме от ваканцията в Бразилия за началото на сезона:<br />
<strong>"Да бе, по-скоро вярвам в Дядо Коледа."</strong><br />
<br />
Репортер пита Шааф, дали е правилно Аилтон да се наказва, след като е закъснял да се върне навреме от почивката си.<br />
Томас Шааф: <strong>"Нали Вие не можете да кажете на детето си: "Край, няма да ти помагам повече!"?"</strong><br />
Репортерът: <strong>"И как му помагате?"</strong><br />
Шааф: <strong>"Като го наказваме!"</strong><br />
<br />
Относно контузеният футболист Пер Мертесакер:<br />
<strong>"Не можем всеки ден да даваме сведения като тези за нивото на реката. Когато е на разположение, всички ще го видите. Достатъчно висок е, за да го забележат всички."</strong><br />
<br />
На въпрос на едно момче, попитало "дали можем да спечелим в Кьолн":<br />
<strong>"Не мисля, че двамата с теб ще се справим сами."</strong><br />
<br />
Въпрос на гръцки журналист след мач от Шампионската лига: "Мислите ли, че Вердер можеше да спечели срещата, ако Панатинайкос не бяха вкарали гол?"<br />
Томас Шааф: <strong>"Във футбола нещата са такива, че трябва да се вкарват голове. Топката не влиза сама във вратата. На нашия стадион не е чак толкова ветровито."</strong><br />
<br />
Въпрос на бившия футболист и настоящ футболен коментатор Томас Хелмер към Томас Шааф (Томас Дол също е в студиото): <strong>"Понеже сме се събрали трима Томасовци в студиото, мисля да се обръщам към вас с прякори, за да не настъпва объркване. За Томас Дол е ясно - "Доли". Но как да се обръщам към теб, Томас Шааф? Имаш ли си прякор? Нещо от ученическите години?"</strong><br />
Шааф: <strong>"Не, нямам прякор. Но ако имаш желание, можеш да ми викаш "Ухилената торба".</strong><br />
<br />
<strong>"За 30-те милиона марки за нови играчи, с които разполагат Байерн през зимната пауза, мога само да сънувам. И ако го правя, то тогава се събуждам целият облян в пот."</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="426" src="http://www.welt.de/multimedia/archive/00751/Hans_Meyer_DW_Sport_751129g.jpg" width="640" /><br />
Втората серия с бисери на големите тактически лисици от бундеслигата продължава с легендарния треньор Ханс Майер. Роден в Судетите (днешна Чехия) преди Втората световна война, Майер живее и работи в бившата ГДР. С Карл Цайс Йена достига до финал за КНК, който губи от съветския Динамо Тбилиси. След падането на Стената Майер води отборите от бундеслигата Борусия Мьонхенгладбах, Нюрнберг и Херта Берлин, както и холандския Твенте Енсхеде. Приятни минути с "Властелина на бисера" Ханс Майер <img alt="Wink" longdesc="15" src="http://illiweb.com/fa/i/smiles/icon_wink.gif" /><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="479" src="http://www.tz-online.de/bilder/2009/01/28/62828/1988366855-meyer_475px.9.jpg" width="640" /><br />
<strong><br />
"Майер не е име, а събирателно понятие."</strong><br />
<br />
На въпрос, дали точката срещу Байерн Мюнхен е най-хубавият коледен подарък за Ханс Майер:<br />
<strong>"В момента не мога да отговоря на този въпрос. В противен случай ще си имам проблеми, когато жена ми изскочи от големия коледен подарък, носеща еротично бельо."</strong><br />
<br />
<strong>"Във всеки отбор има пет наистина тъпи играчи. От тях поне един ще скочи от някой мост, когато не го пусна да играе футбол."</strong><br />
<br />
Ханс Майер за своя играч Лорънс Айду, роден в Гана:<br />
<strong>"От две години той изучава германския език и вече доста добре може да казва "Добър ден"."</strong><br />
<br />
<strong>"Единствената разлика между Холандия и Франкония е, че тук, във Франкония, почти никой не ходи на почивка с къщата си."</strong><br />
<br />
Преди важен мач:<br />
<strong>"Никога не съм печелил там даже и точка. Може би е най-добре ако се обадя, че съм болен."</strong><br />
<br />
<strong>"До 1990 г. работех не за пари, а за социализма."</strong><br />
<br />
<strong>"Футболистите сутрин идват в девет часа, пият кафе, бърборят малко, след това присъстват на разговор с отбора, 90 минути тренировка, един час възстановяване. А през следобедите те ходят с мама да пазаруват по Кьонихсалее в Дюселдорф, докато останалите хора още са по крановете. Професионалните футболисти определено си изкарват доста добре."</strong><br />
<br />
<strong>"Мога толкова внимателно да подбера правилната тактика, толкова умело да мотивирам играчите, толкова интензивно да ги тренирам. Но когато ние губим четири мача един след друг, когато президентът на клуба повече не те поздравява, когато отборът се разпада на групички, когато спокойствието в тима става на пух и прах, когато всеки обвинява всекиго, тогава на треньора не може да му помогне нито едно негово качество, а само една победа."</strong><br />
<br />
65-годишният Майер относно зависимостта на неговата работа от неговата възраст:<br />
<strong>"Аденауер истински е започнал да се занимава с политика, когато е станал на 72 години."</strong><br />
<br />
Относно отношенията си с Едуард Гайер:<br />
<strong>"Нямам представа, още не съм си чел досието...Не сме добри приятели, така че когато той има рожден ден, няма да му се обаждам по телефона."</strong><br />
<br />
<strong>"Йорг Щийл в последно време е доста търсен партньор за интервюта. Така той изкарва повече пари от журналисти, отколкото от нас."</strong><br />
<br />
<strong>"Фактът, че получих продължаване на договора в Твенте, не беше вече случаен. Очевидно хората там бяха въодушевени от моята красота."</strong><br />
<br />
След една тежка загуба в Леверкузен:<br />
<strong>"Накрая поехме контрола над ситуацията, обаче враната вече беше умряла."</strong><br />
<br />
Като треньор на Гладбах към репортер на телевизия DSF:<br />
<strong>"Благодаря Ви за пожеланията да се класираме в Първа Бундеслига. Обаче Вие ще посинеете от яд, когато това наистина се случи, а тогава и най-големият нещастник повече няма да гледа Вашето предаване."</strong><br />
<br />
<strong>"Само 20 процента от играчите по време на ваканция се придържат към инструкциите на техния треньор. Поне 50 процента от тях се придържат към мотото - "Който мръдне, ще бъде застрелян"."</strong><br />
<br />
<strong>"В Кьолн затвориха административната сграда за четири дни и на всеки половин час гръмваха по една бутилка шампанско, когато продадоха Тони Полстер на Гладбах за 1,8 милиона марки."</strong><br />
<br />
Ханс Майер за старите времена в Йена:<strong><br />
"Тренировъчната база беше моето свещено място. Домакинът Ерих Хаге изтръгваше плевелите с градинската ножица. Когато някой гарван непозволено кацаше на тревата, биваше моментално застрелван."</strong><br />
<br />
<strong>"Намирам за впечатляващ факта, че 3000 от нашите фенове тръгнаха за Санкт Паули и въпреки квартала на червените фенери, 2000 от тях бяха на стадиона."</strong><br />
<br />
<strong>"Винаги, когато изпивах една цяла бутилка шампанско, след това жена ми редовно забременяваше."</strong><br />
<br />
В интервю за вестник "Нова Германия" на въпроса "Забелязват ли Вашите играчи, че техният треньор идва от един друг свят?":<br />
<strong>"Не, наистина не провеждаме партийни соцсъбрания всеки понеделник."</strong><br />
<br />
На въпрос защо Даниел Фелгенхауер няма да идва в Гладбах:<br />
<strong>"След 2:2 той влезе в нашата съблекалня и поиска да си размени фланелката с някой от моите играчи. Казах му: "Няма да стане. През следващия сезон, ще имаш хиляди екипи от нашите." Той не се засмя: Тестът е неуспешен - няма чувство за хумор."</strong><br />
<br />
<strong>"Ще бъде чудесно прибиране у дома. Взехме една точка и освен това момчетата не са били с мама цяла седмица."</strong><br />
<br />
Ханс Майер коментира червения картон на Пласенте от Леверкузен:<br />
<strong>"Мисля, че и нацистките офицери биха му завидели."</strong><br />
<br />
По време на пресконференция в Санкт Паули:<br />
<strong>"Маслените сладки тук наистина са отлични. Със сигурност ги е пекла госпожа Демут."</strong> <i>(По него време треньор на Паули е Дитмар Демут)</i><br />
<br />
Относно Игор Демо:<br />
<strong>"Игор имаше една напрегната седмица и чак вчера се прибра у тях. Вероятно дъщеря му не го е оставила да спи. За жена му изобщо не искам да говоря."</strong><br />
<br />
След домакинска загуба от Арминия Билефелд:<br />
<strong>"Казах на моя колега Мьолман преди началото, че сме склонни да се разберем за подялбата на точките. Но този мръсник не си спази обещанието."</strong><br />
<br />
След победа над Байерн Мюнхен в първия кръг за сезона:<br />
<strong>"Когато с тази тактическа схема по Коледа се намираме в безопасната среда на класирането, тогава можем да разговаряме. Но само след един кръг ще се пазя и ще държа главата си далеч от прозореца. Но ако напишете, че Ханс Майер съвсем сам спечели, тогава естествено ще сте прав."</strong><br />
<br />
Относно финала за КНК 1981 Карл Цайс Йена - Динамо Тбилиси:<br />
<strong>"Все още не съм преживял напълно загубата във финала в Дюселдорф. Но за щастие поне сега ще събарят Райнщадион."</strong><br />
<br />
Относно Макс Еберл, който претърпява счупване на носа:<br />
<strong>"При всички положения той сега изглежда по-интересно."</strong><br />
<br />
След победата от първия кръг с 3:0 в Щутгарт, което поставя Нюрнберг на първо място във временното класиране по голова разлика:<br />
<strong>"Смятам, че до края на първенството няма да изпуснем първото място. Не знам кой би изместил от върха този отбор от световна класа."</strong><br />
<br />
<strong>"Журналистите виждат във всяко по-твърдо влизане нарушаване на човешките права."</strong><br />
<br />
<strong>"Сега вкъщи още веднъж ще анализираме как се получи този изравнителен гол. Виновните, които открием, ще бъдат застреляни - и след това гледаме напред."</strong><br />
<br />
След избора за "Треньор на годината", класирал Ханс Майер след Юрген Клинсман, Томас Дол и Юрген Клоп:<br />
<strong>"Едва четвърто място. Толкова съм разочарован. Не можах да спя цяла нощ. В продължение на часове съм разсъждавал как се стигна до тук."</strong><br />
<br />
Ханс Майер, треньор на отбора от бундеслигата Нюрнберг, след полуфинала за Купата на Германия срещу Айнтрахт Франкфурт:<br />
<strong>"Това беше деветият по важност мач в моята кариера."</strong><br />
<br />
Ханс Майер отговаря на въпроса защо се е завърнал в бундеслигата:<br />
<strong>"Жена ми повече не ме пускаше в градината, защото не можех да различавам роза от карфиол."</strong><br />
<br />
<strong>"С оглед на всички реакции, на които станах свидетел досега, имам чувството, че цяла Германия е чакала моето завръщане."</strong><br />
<br />
Следващата серия бисери е с друго треньорско светило - Петер Нойрурер<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/115807_huge.jpg" width="640" /><br />
Истина е, че Ханс Майер доста високо вдигна летвата на словесните бисери, но също така е вярно и че в лицето на Петер Нойрурер той ще намери равностоен опонент в своята вербална категория. Представям ви треньорът, ръководил повече от дузина германски професионални футболни отбори, между които Бохум, Шалке 04, Кьолн, Рот-Вайс Есен, Херта Берлин, Хановер 96, Дуисбург, Кикерс Офенбах, Алемания Аахен и много други, любителя на Харли Дейвидсън, порше и голф, треньора с членска карта на Шалке 04, Черния Петър, ексцентрика Петер Нойрурер!<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="457" src="http://estb.msn.com/i/55/1DCEB44A2E2B73B9706599E7DA3357.jpg" width="640" /><br />
<br />
Петер Нойрурер отговаря на въпрос защо Бенямин Лаут е успял да вкара три гола на отбора му:<br />
<strong>"Нямаше как да го пазим персонално, докато той изпълнява дузпа."</strong><br />
<br />
Като футболист Нойрурер е носил някой доста нелицеприятен прякор:<br />
<strong>"По днешните правила на футбола едно време щях да получавам жълт картон още на загрявката преди мача."</strong><br />
<br />
Нойрурер не се смята за особено суетен човек:<br />
<strong>"Новото ми житейско мото е "Мълчанието е признак за страх" вместо досегашното "Изобщо не ми дреме как изглеждам отстрани"."</strong><br />
<br />
<strong>"Бохум може да стане шампион, макар и не веднага."</strong><br />
<br />
Затова Нойрурер няма да отиде в Байерн:<br />
<strong>"Трябва ли да бъда 150-ия треньор, станал шампион на Германия с тях?"</strong><br />
<br />
На въпрос защо е отказал предложението на водача в класирането Нюрнберг:<br />
<strong>"Този отбор има прекалено малък потенциал."</strong><br />
<br />
Относно един свой гаф:<br />
<strong>"Веднъж нарекох членовете от президиума на моя отбор "завършени идоти" пред стотици зрители. Това не беше особено умно от моя страна."</strong><br />
<br />
Относно игровата си тактика:<br />
<strong>"Отиваме на стадиона, отнасяме ги и се прибираме обратно."</strong><br />
<br />
След загуба на своя отбор:<br />
<strong>"Всички бяхме убедени, че ще спечелим мача. Това чувство се пренесе и на терена от моите играчи, поне в първите две минути и половина."</strong><br />
<br />
Относно честите смени на треньорите в Хановер:<br />
<strong>"Понякога не е лошо човек да идва в Хановер с люлеещ се стол."</strong><br />
<br />
Относно интелигентността на един от футболистите:<br />
<strong>"Никога не ми се е налагало да му обяснявам каквото и да било, той върши всичко правилно. По интуиция. Футболната му интелигентност е невероятна. Но човешкият му интелект: катастрофа. Сигурно подскача от кеф, когато подкара колата срещу някое дърво."</strong><br />
<br />
Нойрурер за значението на Вахид Хашемиян:<br />
<strong>"Вахид е много важен играч за мен. Да се надяваме, че Байерн повече няма да го купуват."</strong><br />
<br />
Нойрурер за отношенията си с другите треньори:<br />
<strong>"Когато аз, както стана наскоро, критикувах уволнението на Евалд Лийнен в Мьонхенгладбах, осем колеги ми се обадиха вкъщи и ме поздравиха. Но само един от тях открито си призна за това: Берти Фогтс, с когото съм в най-лоши отношения в сравнение с останалите."</strong><br />
<br />
Относно времената като безработен:<br />
<strong>"Когато ме потърсиха от първия, втория, третия изпаднал в тежка криза отбор от бундеслигата, това не беше нещо като за мен. Петер Нойрурер е призван да решава по-висши проблеми! Когато започнаха да ми се обаждат само втородивизионни клубове, това още по-малко имаше нещо общо с моето призвание. По някое време, за съжаление, никой повече не ми се обаждаше. Осъзнах, че съм попаднал в една проклета дупка."</strong><br />
<br />
Самооценка:<br />
<strong>"Ако направим конкурс с всички германски треньори по критериите: кой има най-голяма представа от футболната теория, психология и т.н., а треньорът с най-добър резултат ръководи най-добрият отбор, то тогава трябва скоро да ме очаквате в Реал Мадрид."</strong><br />
<br />
Нойрурер за себе си като тип футболист:<br />
<strong>"Преди години един журналист ме попита какъв тип футболист съм бил по времето на активната ми кариера. Отговорих му: "Загрявах като Марадона, но играех като Каче Шварценбек"." </strong><br />
<br />
<strong>"Нямам проблем с играчите. Аз самият съм проблемен случай."</strong><br />
<br />
<strong>"Аз съм идеалист. Ако животът не беше толкова скъп, щях да върша всичко безплатно."</strong><br />
<br />
<strong>"От криминалистическа гледна точка домакинската загуба може да се приеме за влизане с взлом."</strong><br />
<br />
<strong>"Подарихме головете на Шалке. Отзад играем с трима защитници срещу само един нападател и всеки пожелава на другия успех."</strong><br />
<br />
Петер Нойрурер след победата на Бохум над Котбус с 5:0:<br />
<strong>"Вбъдеще ще работим върху това, да печелим срещите си още по-убедително."</strong><br />
<br />
Прогноза преди мач:<br />
<strong>"Залагам на едно скучновато 5:5."</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="354" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/127724_huge.jpg" width="640" />DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-75720520090312959172011-03-03T10:35:00.000+02:002011-03-03T10:35:38.453+02:00Нискодивизионни отбори на финал за Купата на Германия<strong>Фау Еф Ел Бохум, 1968</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="523" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981371.jpg" width="640" /><br />
<br />
Един каменист път към върха. Тогавашният отбор от регионалната лига Бохум треперейки си пробива път през квалификациите за първия кръг от турнира за Купата на Германия и побеждава минимално Ватеншайд 09 с 1:0, Марл-Хюлс с 2:1, Маратон Ремшайд с 5:3 след продължения и Шварц-Вайс Есен...<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="390" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981372.jpg" width="640" /><br />
<br />
...а след това тимът на треньора Херман Епенхоф продължава своя поход. Един след друг са победени Карлсруе, Щутгарт, Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен. 15 000 бохумски запалянковци пътуват за финала към Зюдвестщадион в Лудвихсхафен. Равносметката от пътуването с влак: 4 000 изпити лимонади, 2 000 изядени свински пържоли, 2 000 вурста, 2 000 наденици, огромно количество салата с пиле и естествено: бира (28 000 литра). За непълнолетните фенове е обособен специален влак, в който не се сервира алкохол. Това е най-голямото парти за гражданите на Бохум след концерта на Бийтълс в градската концертна палата. Все пак финалът е загубен с 1:4 от Кьолн.<br />
<br />
<strong>Кикерс Офенбах, 1970</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="542" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981373.jpg" width="640" /><br />
<br />
Две години след продължителната и, в крайна сметка, безуспешната серия на Бохум за пръв път втородивизионен клуб печели трофея. На снимката: Вини Шефер. Освен него за Кикерс Офенбах играе също и Хелмут Нерлингер, баща на днешния мениджър на Байерн Мюнхен.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="596" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981375.jpg" width="640" /><br />
<br />
По пътя си към финала Офенбах преодолява 1860 Мюнхен, Борусия Дортмунд, Айнтрахт Франкфурт и Нюрнберг. При финалната победа с 2:1 над Кьолн попадения бележат Клаус Винклер (27.) и Хорст Гекс (64.). Нужно е да се уточни: тъй като световното първенство през 1970 г. започва още на 31 май, осминафиналите и следващите ги двубои се провеждат чак през лятната пауза между футболните сезони. Финалът се провежда между 3. и 4. кръг на сезон 1970/71, когато Кикерс вече се състезават в Първа Бундеслига, макар че започват надпреварата като втородивизионен представител. Несъществен факт: в турнира за КНК офенбахци са елиминирани още в първия кръг от белгийския Брюж.<br />
<br />
<strong>Фортуна Кьолн, 1983</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="387" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981376.jpg" width="640" /><br />
<br />
Всичко е вярно: през май 1983 г. финалът за Купата се провежда в Кьолн и в него участват два, правилно прочетохте, два отбора от град Кьолн. Колкото и учудващо да звучи, градските съперници Кьолн и Фортуна Кьолн се срещат само 10 пъти в период от 50 години за официални мачове.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="387" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981377.jpg" width="640" /><br />
<br />
Фрайбург, Улм, Гладбах и Дортмунд са имената на противниците на Фортуна по пътя към финала. Полуфиналът срещу дортмундската Борусия е особено паметен, тъй като момчетата от катедралния град печелят с гръмкото 5:0. Дитер Шацшнайдер вкарва два пъти. На финала Фортуна губи от уморените си съграждани с 0:1. Голмайстор: Пиер Литбарски.<br />
<br />
<strong>Щутгартер Кикерс, 1987</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="388" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981379.jpg" width="640" /><br />
<br />
Всяко начало е трудно. Понеже при тегленето на жребия за първия кръг топката със съперника на Щутгартер Кикерс пада под масата, а това се случва в края на цялата процедура, всичко трябва да се повтори още веднъж. Накрая Кикерс изтегля берлинската Тенис Борусия за противник, а след това печели с 5:0 в днешната столица на Германия. Следва победна серия към финала, осъществена от щутгартските футболисти, между които е и Антъни Бафое (вдясно, с екип на Хамбургер ШФ)...<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="392" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981380.jpg" width="640" /><br />
<br />
...Там ги очаква Ернст Хапел, който ръководи "Червените шорти" от Хамбург за последен път в своята кариера. На снимката: мъже с красиви тела и още по-красиви имена - Мирослав Оконски (Хамбург) и Казимир Кмиечик (Щутгартер Кикерс). Хамбург печели след не особено убедителна игра с 3:1. Решаващият гол пада чак в 88. минута след успешно изпълнен пряк свободен удар от Мани Калц.<br />
<br />
<strong>Хановер 96, 1992</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="328" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981381.jpg" width="640" /><br />
<br />
Михаел Лорковски с модерна прическа показва един модерен трофей. След спечелването на шампионската титла на Западна Германия, Купата на Германия от 1992 г. е най-големият успех в историята на клуба от столицата на Долна Саксония.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="406" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981382.jpg" width="640" /><br />
<br />
Хановер побеждава последователно първодивизионните Бохум, Борусия Дортмунд, Карлсруе, Вердер Бремен и, на финала, Борусия Мьонхенгладбах. В герой за отбора си се превръща вратарят Йорг Зийферс, който в полуфинала срещу Бремен спасява дузпа и сам реализира решаващия удар от бялата точка. На финала отново се стига до изпълнения на дузпи, но тогава Зийферс не вкарва. Само спасява.<br />
<br />
<strong>Херта Берлин (аматьори), 1993</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="371" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981384.jpg" width="640" /><br />
<br />
През 1993 г. вторият отбор на Херта Берлин се състезава в треторазредната регионална лига и хвърля най-голямата бомба в историята на турнира за германската купа. По пътя си към финала аматьорите от Берлин не дават никакъв шанс на тимове като Нюрнберг и носителя на трофея Хановер 96. Още по-учудваща е тактическата постройка на берлиначани, в която...<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="401" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981385.jpg" width="640" /><br />
<br />
...позицията либеро е последен писък на футболната мода, а плеймейкър е един играч, който в последвалите години в никакъв случай не си спечелва славата на гениален креативен футболист: Карстен Рамело. Точно така! Карстен Рамело! Той обаче не успява да предотврати финалното поражение с 0:1 от Байер Леверкузен. <br />
<br />
<strong>Рот-Вайс Есен, 1994</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="372" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981386.jpg" width="640" /><br />
<br />
Деветдесетте години на ХХ век е един много дъбър период за аутсайдерите в турнира за Купата на Германия, защото само година след финала на аматьорите на "Старата дама" и две години след триумфа на "Червените" от Хановер втородивизионният Рот-Вайс Есен развява своите знамена на стадиона в германската столица. В 50. минута есенците намаляват резултата на 1:2 чрез гола на Дауда Бангура. Но притеснението на Вердер бързо отминава...<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="326" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981387.jpg" width="640" /><br />
<br />
Бременците матират своя опонент след гол от дузпа на Уинтън Руфър. Вратарят на рурския отбор Франк Курт е безсилен.<br />
<br />
<strong>Фау Еф Ел Волфсбург, 1995</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="344" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981389.jpg" width="640" /><br />
<br />
Месец май през 1995 г. е един разтърсващ месец за клуба от долносаксонския автомобилен град Волфсбург. Първоначално "Вълците" се разминават на косъм от класиране в първа лига, а след това всичките надежди за спечелването на финала за купата отиват на вятъра...<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="382" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981390.jpg" width="640" /><br />
<br />
Противникът Борусия Мьонхенгладбах е прекалено силен за Волфсбург. "Жребчетата" разполагат с играчи като Ефенберг, Далин и Херлих, които отнасят "Вълците" с 3:0 и в Долна Саксония отново настава тишина. На снимката Пеле Волиц вдига във въздуха каменна плоча при завръщането на отбора във Волфсбург. Защо? Нямам никаква идея.<br />
<br />
<strong>Енерги Котбус, 1997</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="411" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981391.jpg" width="640" /><br />
<br />
Регионаллигистите от Енерги Котбус са първият отбор от бившата ГДР, който достига до финала за Купата на ГФС. Това става през 1997 г. и през времетраенето на турнира клубът от Лаузиц печели всичките си домакинства последователно, получавайки право да играе в Берлин за последния двубой.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="420" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981392.jpg" width="640" /><br />
<br />
Енерги губи финала, който се явява и един своеобразен сблъсък на треньорски генерации: суровият Еде Гайер (Котбус) и приветливият Йоги Льов (Щутгарт) разговарят за шалове, лак за коса и модни костюми. Поне единият от двамата със сигурност е разбрал за какво става дума.<br />
<br />
<strong>Унион Берлин, 2001</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="401" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981394.jpg" width="640" /><br />
<br />
През 2001 г. третодивизионният Унион Берлин, воден от Георги Василев, усеща целия гняв на един шампион за 4 минути. Авторът на две попадения Йорг Бьоме натиска турбо бутона на "Миньорите", които носят купата в рурския котел.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="337" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981395.jpg" width="640" /><br />
<br />
При всичките ни симпатии съм аутсайдера във финала, трябва да сме обективни и да се съгласим, че поради удивително неприятната оптически прическа на защитника на Унион Рони Никол, клубът от берлинския квартал Кьопеник би бил един изключително некрасив носител на купата.<br />
<br />
<strong>Алемания Аахен, 2004</strong><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="396" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981396.jpg" width="640" /><br />
<br />
В годината на европейското първенство от 2004 г. Алемания Аахен се чувства на бетонния Олимпийски стадион все едно играе на домашния Тифоли. На своя истински стадион аахененците бият Байерн Мюнхен с 2:1. Обаче на финала...<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="390" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1298981398.jpg" width="640" /><br />
<br />
...Алемания се държи достойно срещу действащия германски шампион Вердер Бремен. Все пак крайният резултат е в полза на северняците, които надделяват с головете на Йоан Мику, Тим Боровски (честна дума!) и Аилтон. На снимката Диско-Боро преодолява вратаря на Аахен Щрауб за първото попадение. Накрая головото съотношение е 3:2 за Вердер.DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-91601806639877486142011-01-06T22:40:00.001+02:002011-01-06T22:42:06.173+02:00Кометата на Запада<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;"><a href="http://www.wappensalon.de/images/stories/wappenuebersicht/deutschland/Fussball/Westfalen/Herne/SV%20Sodingen%201912.png" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="http://www.wappensalon.de/images/stories/wappenuebersicht/deutschland/Fussball/Westfalen/Herne/SV%20Sodingen%201912.png" width="200" /></a><b>"Зодинген е единственият германски отбор, който практикува английски стил", е казал Зеп Хербергер за закалената от тежък труд команда. През сезон 1954/55 вестфалският тим сътворява сензация.</b> </div><div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">През лятото на 1954 г. германският национален отбор се завръща от Швейцария със "Златната Нике" в багажа си. Реализаторът на легендарното победно попадение от финала срещу Унгария, Хелмут Ран, ще стане шампион на страната си със своя Рот-Вайс Есен в последвалия сезон. Сензацията на годината обаче принадлежи на един друг рурски отбор. Зодинген, отборът от едноименния квартал на град Херне, разположен на границата с Кастроп-Рауксел, съставен от истински миньори намира място на първите страници на германските спортни издания през първата година след "Чудото в Берн". Най-успешната ера от историята на зелено-белите започва с класирането в Оберлига Запад през 1952 г. ... </div><div style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><br />
<img alt="" border="0" height="354" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/106133_huge.jpg" width="640" /></div><div style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"></div><div style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"></div><div style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;">В сянката на минната конструкция "Цехе Мон Сени" клубът от предградията си пробива път от окръжните лиги до най-високия германски футболен ешелон. Още докато играе във Втора лига Запад "Кометата на Запада" електризира хернските зрители до такава степен, че домашния Глюк-Ауф-Щадион <i>("Глюк Ауф" е миньорски поздрав в Рурската област, изразяващ пожеление смяната в мината да приключи безаварийно и без злополуки - бел. DeyanFCK)</i> редовно се къса по шевовете. Стадионът на Зодинген не е в състояние да задоволи силния интерес на запалянковците, така че се налага известно неговор разширяване, но то е завършено навреме за класирането в оберлигата и Глюк-Ауф-Щадион става конкурентоспособен на другите първодивизионни терени.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="398" src="http://auswaertssieg.schalkewelt.info/wp-content/mberghoefer/2010/20100529_25.jpg" width="640" /><br />
<i>Глюк-Ауф-Щадион и Цехе Мон Сени на заден план през април'54 - Зодинген губи от Кьолн с 1:2 пред 28 000 души. През 1975 г. стадионът е разрушен и след това е изграден наново.</i><br />
<br />
След единайстото си място в първия сезон на оберлигата, отборът на треньора Фриц Зилкен се разминава на косъм с изпадането през втората си година в дивизията, завършвайки на 14-та позиция. Характерът на зодингенските играчи е описан от защитника Лео Конопчински, който по това време е и машинист на влакчето, извозващо въглища от мините: "Когато противникът вече се умори, в последните 20 минути, тогава ние се хвърляхме с всички сили и минавахме по същество. И тогава Хайнц Едлер казваше : "Очистете ги!" Това не означава, че сме играли нечестно или нещо такова . Тогава обаче не пропускахме да влезем в нито едно единоборство и използвахме по най-добрия начин нашата физическа сила и кондиция."<br />
<br />
Зеп Хербергер е казал за закалената от тежък труд команда, че това е "единственият германски отбор, който играе по английски". Този стил става все по-успешен, а футболистите от Херне сензационно завършват редовния сезон в третата си година в елита на второ място след доминиращия Рот-Вайс Есен.<br />
<br />
Там е Зодинген - пред Шалке, Борусия Дортмунд и пред Кьолн! Миньорите получават правото да участват в квалификациите за финалния рунд за определяне на шампиона на страната. Буквалният "Никой" на германската футболна карта хвърля първата бомба на 4 май 1955 г. Конопчински, Адамик и компания помитат Ройтлинген с 3:0 в Лудвихсхафен и така пътят към германските футболни финали за първенство е открит!<br />
<br />
Регламентът за определяне на германския шампион е следният: В две групи с по 4 отбора се играе по принципа "всеки срещу всеки" при разменено гостуване, а победителите във всяка група играят на финала за "Сребърната салатиера". За първия си двубой зодингенците пътуват за хамбургския Фолкспаркщадион, където срещат "100-головото нападение", съставено от Уве Зеелер и Клаус Щюрмер. Пред 60 000 зрители гостите злощастно губят от Хамбургер ШФ с 0:1. С човек по-малко Зодинген изравнява малко преди края, но съдията от Касел не признава попадението на Франц Вехтер поради игра с ръка.<br />
<br />
Във втората си среща момчетата на наставника Зилкен показват, че класирането им в никакъв случай не е случайно. На Глюкауф-Кампфбан в Шалке, където зелено-белите домакинстват по изключение, е разбита Виктория Берлин, а берлнчани са пратени обратно у дома с 5:1.<br />
<br />
На 22 май най-после се състои "мачът на мачовете" срещу великия Кайзерслаутерн, който започва гостуването си на Глюкауф-Кампфбан с четирима световни шампиони от предходната година. Почти 80 000 запалянковци искат да гледат срещата на живо, а 55 000 от тях намират място по трибуните, до страничните линии на терена и около мрежите на вратите, за да гледат най-значимото събитие в историята на отбора Зодинген. Мачът завършва 2:2, Зодинген играе като равен с равен срещу пфалцкия гранд и футболна Германия потърква невярващо очи. "Днес видяхме една от най-красивите срещи от дълго време насам, като тя е достойна дори за финал. Без футболния гений на Фриц Валтер Лаутерн беше уязвим за бурните атаки и удари на вестфалската единадесеторка", пише списание "Кикер" след паметния двубой. Вернер Лийбрих също отдава заслужено уважение на футболистите на домакина: "Приятно съм изненадан от Зодинген. Не мога да си обясня защо този тим е обвиняван за неспортсменство", споделя халфът.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="470" src="http://www.haraldbeisemann.de/SVS_schalke_400.jpg" width="640" /><br />
<i>80 000 души искат да гледат домакинството на Зодинген срещу Кайзерслаутерн през 1955 г. Така футболистите от предградието на Херне играят на претъпкания стадион на Шалке Глюкауф-Кампфбан. Полицията отчаяно се опитва да въдвори ред в човешкото море.</i><br />
<br />
В ответната среща играчите от Херне все пак влизат в ролята на "Грубиянската трупа" и зрителите на Бетценберг ги посреща с освирквания. Крайният резултат отново е 2:2 - още един впечатляващ успех за зодингенците, които изненадващо попадат в ситуацията, че ако победят в двата си оставащи мача срещу Хамбург и Виктория Берлин, то те ще бъдат единият претендент за титлата на финала. След победа с 3:2 на Олимпийския стадион в Берлин срещу Виктория, Зодинген приема Хамбургер Шпортферайн на кьолнския Мюнгерсдорфер Щадион. Крайното 1:1 не класира нито северногерманците, нито задочните домакини напред, тъй като Кайзерслаутерн побеждава в последния си мач и събира най-много точки в групата, класирайки се за финала.<br />
<br />
Зодинген завършва груповата фаза на трето място, плътно зад Хамбург. "Кометата на Запада" е достигнала своя зенит. Отборът, който е канен за множество приятелски мачове както в своята страна, така и в чужбина, през следващите години изпада в все по-сериозни финансови затруднения. С угасването на минното дело в региона идва и упадъкът на свързаните с него спортни клубове.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="640" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/de/d/db/H%C3%A4nnesAdamik_50er.jpg" width="426" /><br />
<i>"Хенес" Адамик се радва след гол</i></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-58561880459527053052010-12-19T11:58:00.002+02:002010-12-19T12:04:29.554+02:00За бирата на Уши и за Дон Алфредо<b>През 1959 г. Айнтрахт печели германското първенство, а година по-късно се среща в един паметен финал за Купата на европейските шампиони с Реал Мадрид. Един спомен за великата франкфуртска единадесеторка от късните петдесет години на ХХ. век.</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="450" src="http://www.agon-shop.de/images/big/products/BC6064.JPG" width="640" /><br />
<i>Айнтрахт Франкфурт - шампион на Германия за 1959 г.</i><br />
<br />
Вероятно футболистите на Айнтрахт щяха да се справят и без Уши. И без нейната помощ щяха да станат шампиони през 1959 г. и да достигнат до решаващия двубой за КЕШ през следващата година благодарение на техния велик талант и на находчивия им треньор Паул Освалд. От друга страна забавните истории относно готвачката на Айнтрахт Франкфурт Уши показвт една от най-големите достойнства на успешния отбор: тяхното чувство за съпричастност и единство. По време на финалите за германската титла през 1959 г. треньорът Освалд поставя в продължение на 6 седмици своите играчи в казармени условия и ги изолира от заобикалящия ги свят в спортното училище, намиращо се в близост до франкфуртския Валдщадион. Всички трябва да са в леглото до 23:00 часа, а алкохолът е строго забранен. Все пак футболистите жадуват в своите тихи вечери за една студена бира. На готвачката Уши не й липсва находчивост. Тя напълва една каничка за кафе с разхлаждащата напитка и почти контрабандно я промъква край Освалд. Така момчетата могат да се насладят вечерно време на една задружна чаша сок от хмел – макар и само на по една порцеланова чашка.<br />
<br />
Тимът с орел на гърдите изиграва едни безгрешни финали и печели всички шест срещи от своята група. Гръмката победа със 7:2 в Бремен привлича в последвалото домакинство 81 000 зрители на Валдщадион – срещу Пирмазенс! Този двубой и до днес остава най-посетеният мач в историята на франкфуртския стадион. Общо през сезон 1958/59 Айнтрахт губи само два пъти и остава непобеден в продължение на 29 поредни срещи. Вдъхновителите на играещата силно технически и нападателно единадесеторка са капитанът и плеймейкърът Алфред Пфаф, десният халф Рихард Крес и левият полузащитник Дийтер Линднер. Треньорът Паул Освалд въвежда нужната тактическа дисциплина в играта на склонните към зрелищни рискове франкфуртци. „Той ни даде ясно да разберем, че ние първо трябва да преборим противника и чак след това да го надиграем”, спомня си Дийтер Щинка, играл като дясно крило във Франкфурт, относно тактическото кредо на своя някогашен наставник. Но все пак Освалд не се държи като някой диктатор и изтезател. Играчите на дипломирания спортен учител го уважават най-вече поради неговото умение да вниква във футболната тактиката в дълбочина. Освалд се е учил от треньорската легенда Ото Нерц (първият национален селекционер на Германия – бел.авт.) и след Втората световна война той превръща Кикерс Офенбах в един топотбор. През 1957 г. треньорът става един от хората, създали треньорската школа към Германския футболен съюз. Още в първата година след преминаването му от Офенбах във Франкфурт, той среща бившия си тим във финала за германския шампионат.<br />
Айнтрахт търси бързо решаване на спора<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="172" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/de/thumb/f/f8/Alte_Logos_%281_-_4%29_Eintracht_Frankfurt.png/450px-Alte_Logos_%281_-_4%29_Eintracht_Frankfurt.png" width="640" /><br />
<i>Старите емблеми на франкфуртския клуб. От ляво на дясно: от 1911 г. до 1920 г.; между 1920 и 1967 г.; между 1967 и 1980 г.; между 1980 и 1999 г.</i><br />
<br />
„Освалд-дербито” хвърля цял Франкфурт на Майн във футболна треска. Срещата се предава на живо в градските киносалони, а около 5 000 фенове предприемат далечно пътуване като хващат влака за Берлин, докато 2 000 привърженици на Кикерс присъстват на Олимпийския стадион в разделения след войната град. Айнтрахт Франкфурт се счита за отявлен фаворит, но в двете срещу между хесенските съперници в Оберлига Юг играчите на Освалд срещат яростната съпротива на бойките офенбахци и не успяват да победят, завършвайки два пъти наравно. Във финала Айнтрахт търси бързо решаване на спора и още в 16-ата секунда унгарецът Ищван Шчтани вкарва за 1:0. Обаче Кикерс се вдигат на крака и след 20 игрови минути резултатът е 2:2. В крайна сметка отборът от Франкфурт надделява с 5:3 след продължения и така печели първата и засега последната германска титла за традиционния хесенски клуб.<br />
<br />
Радостта на феновете при завръщането на отбора във Франкфурт на Майн надминава дори еуфорията от Щутгартския маратон, проведен на 19 май същата година. Повече от 300 000 души с оглушителни възгласи посрещат играчите на градската гара и съпровождат конската карета с футболистите до франкфуртския площад. Колко време продължават тържествата – това никой не може да каже със сигурност. След шампионската титла от 1959 г. шансовете за добро представяне в европейските клубни турнири не изглеждат особено добри – нападателите Шчтани и Файгенспан, заедно отбелязали всичките пет гола във финала с Кикерс Офенбах, подписват с платежоспособната конкуренция на Айнтрахт Стандарт Лиеж и 1860 Мюнхен. Така преминаването на отбора във втория кръг от турнира за Купата на европейските шампиони вече се е оценявал като успех – финландският шампион КуПС Куопио скоропостижно оттегля своето участие. Но след като в осминафинала Айнтрахт категорично разбива и отстранява швейцарците от Йънг Бойс Берн, тимът на Освалд демонстрира своят първи футболен шедьовър срещу австрийския шампион Вийнер Шпортклуб. След минимална победа за гермаците в първата среща, в реванша австрийците упражняват силен натиск над Айнтрахт и повеждат с 1:0. Но през второто полувреме на преден план излиза капитанът Пфаф, който е наречен от своите съотборници просто „Дон Алфредо” по аналогия с великия Алфредо ди Стефано. Той дава знак за атака и другарите му го последват с охота. Изведнъж франкфуртците започват да комбинират така освободено, сякаш са на тренировка, вкарват за 1:1 и достигат до полуфинал.<br />
<br />
<u>„Германците бяха прекалено бързи”</u><br />
<br />
Двата сблъсъка с фаворизирания Глазгоу Рейнджърс окончателно затвърждават славата на този състав на Айнтрахт и будят изумени възклицания в цяла Европа. В първата среща футболните аматьори от Западна Германия помитат шотландските професионалисти с 6:1. Напълно шокираният играч на Рейнджърс Бил Стивънсънописва поражението така: "Германците бяха толкова бързи и ни удариха със собственото ни оръжие: пробивите по фланговете. През второто полувреме изобщо не бяхме наясно къде се намираме. Ние бяхме просто един помагач на звездата от шоуто." Великолепен на терена отново е "Дон Алфредо" Пфаф, който инициира почти всяка атака на своя отбор и сам реализира две попадения. Шотландците са толкова впечатлени от представянето му, че преди началото на втората среща в знак на уважение му подаряват шапка, и по-точно казано: едно бомбе. След като франкфуртците печелят и реванша в Глазгоу с 6:3, Рейнджърс отдават почит на цялата германска единадесеторка и правят нещо, което в днешно време човек трудно може да си представи. При напускането на игрището, британците правят почетен шпалир на своите гости и ги изпращат с ръкопляскания.<br />
<br />
Франкфуртският победен експрес, минал през Европа, достига до финалната си спирка, която отново се намира в Глазгоу, но този път на Хемпдън Парк вместо Айброкс и то срещу легендарния "Бял балет" Реал Мадрид. В един динамичен и вълнуващ двубой момчетата на Освалд дори повеждат с 1:0, но след това Пушкаш, ди Стефано и компания заиграват така, сякаш са от друга галактика и след спиращи дъха 90 минути печелят с невероятното 7:3. Този път германците аплодират победителите. Или пък просто им е липсвала още малко от бирата на Уши в каничката за кафе, за да достигнат до великия триумф...<br />
<a href="http://www.blogger.com/goog_103027241"><br />
</a><br />
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=X9KHuE8c9lM&feature=player_embedded">http://www.youtube.com/watch?v=X9KHuE8c9lM&feature=player_embedded</a><br />
<i>Кадри от финала за КЕШ през 1960 г. (Първа от общо 9 части)</i><br />
<br />
Състави, голмайстори и информация:<br />
<b>ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ<br />
(СЕЗОН 1959/60)</b><br />
<br />
<b>АЙНТРАХТ ФРАНКФУРТ – РЕАЛ МАДРИД 3:7 (1:2)</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/32.png" /><u>Айнтахт Франкфурт:</u> Егон Лой – Фрийдел Лутц, Херман Хьофер – Ханс Вайлбехер, Ханс-Валтер Айгенброт, Дийтер Щинка – Рихард Крес, Дийтер Линднер, Ервин Щайн, Алфред Пфаф (К), Ерих Майер<br />
<br />
<img alt="" border="0" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/908.png" /><u>Реал Мадрид:</u> Рохелио Антонио Домингес – Маркитос, Хосе Сантамария, Пачин – Хосе Мария Сарага (К), Хосе Мария Видал – Канарио, Луис дел Сол, Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, Франсиско Хенто<br />
<br />
<u>Голмайстори:</u> 1:0 Крес (18.), 1:1 ди Стефано (27.), 1:2 ди Стефано (30.), 1:3 Пушкаш (46.), 1:4 Пушкаш (56. – дузпа), 1:5 Пушкаш (60.), 1:6 Пушкаш (71.), 2:6 Щайн (72.), 2:7 ди Стефано (73.), 3:7 Щайн (75.)<br />
<br />
<u>Дата:</u> 18 май 1960 г.<br />
<u>Стадион:</u> Хемпдън Парк (Глазгоу, Шотландия)<br />
<u>Зрители:</u> 135 000<br />
<u>Съдия:</u> Джон Моуат (Шотландия)<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="640" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Herbert_Binkert_and_Paul_Osswald.jpg" width="444" /><br />
<i>Треньорът Паул Освалд, вдясно на снимката, през 1987 г. Дипломираният учител по футбол е роден на 4 февруари 1905 г. в Заалфелд. Умира на 10 ноември 1993 г. във Франкфурт на Майн.</i><br />
<br />
<b>Финалът за германската титла през 1959 г. и до днес се счита като вечната класика на майнските дербита. След продължения Айнтрахт Франкфурт побеждава Кикерс Офенбах с 5:3. Един разговор с автора на 3 гола от двубоя Екехард Файгенспан.</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="354" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/127478_huge.jpg" width="640" /><br />
<i>Айнтрахт (в бяло) срещу Кикерс (в червено) преди началото на финала на Олимпийския стадион в Берлин.</i><br />
<br />
<b>Екехард Файгенспан, през юни 1959 г. Айнтрахт Франкфурт среща Кикерс Офенбах във финалния двубой за шампионското звание на страната. Колко взривоопасен беше този мач?</b><br />
<br />
Изразът "футболно дерби" от известно време насам е синоним за едно ожесточено съперничество, включващо в себе си и омраза. Когато през 1959 г. играхме срещу Кикерс, нещата бяха малко по-различни. Поне между нас, играчите. Разбира се, че бяхме като електризирани - все пак играехме срещу нашите съседи от района на Майн в Берлин пред 80 000 зрители. Но чак пък омраза? <br />
<br />
<b>Познавахте се с Вашите противници.</b><br />
<br />
От дете играя футбол в Хесен, отначало в отбора на Нийдер-Вьолщат, а после и в Фрийдберг. Играл съм в различни регионални първенства като юноша. Някои от моите съотборници от младежките ми години по-късно заиграха в Кикерс Офенбах.<br />
<br />
<b>Фактът, че играчите идват от един регион, беше ли основа за развитието на един силен и задружен отбор?</b><br />
<br />
Определено. Нашият тим се състоеше почти изцяло от хесенци. Единствено Егон Лой беше от Бавария, а Ищван Шчтани - от Унгария, но той пък беше дошъл при нас след унгарската революция. Като изключим тях, Алфред Пфаф, Дийтер Щинка, Ханс-Валтер Айгенброт бяха все момчета от Хесен. А треньорът ни Паул Освалд беше седял на пейката на Кикерс Офенбах в продължение на цели 10 години. Той познаваше техните играчи още от детските им години.<br />
<br />
<b>Никой треньор не е позавал футбола в Хесен толкова добре като него.</b><br />
<br />
За него задружността беше нещо много важно. По време на срещите от финалния рунд ние живеехме изолирани в спортното училище до Валдщадион. Имаше ясни правила за дисциплина, трябваше да сме по леглата в единайсет, на сутринта повечето от нас ходеха на работа, аз имах лекции в университета, за да мога да се дипломирам като машинен инженер. На обяд отново се събирахме за тренировка. Бяхме като семейство.<br />
<br />
<b>Говори се, че след убедителното представяне в предварителната група на финалния рунд през 1959 г. Айнтрахт е бил ясен фаворит срещу Кикерс Офенбах. Как виждате нещата?</b><br />
<br />
Де факто през онези години имахме един великолепен отбор и още година по-рано можехме да се класираме за финалния рунд, но в последния мач се провалихме срещу Ян Регенсбург, а Алфред Пфаф изпусна дузпа. През сезона 1958/59 започнахме слабо, но в течение на годината постепено се разиграхме и представянето ни се подобряваше лавинообразно. Последните мачове във финалния рунд бяха вече феноменални: победихме в Кьолн с 4:2, в Пирмазенс - с 6:2, бихме Вердер Бремен вкъщи с 4:2. В края имахме 12 точки от 12 възможни и голова разлика 26:11. В другата група Кикерс Офенбах определено имаха доста повече затруднения. Поради това може се каже, че влязохме на финала като фаворити. Но все пак в миналото често бяхме губили от Кикерс и техният отбор през 1959 г. не беше по-лош от нашия. Прайзендьорфер, Краус, Кауфхолд - това бяха все доста известни имена.<br />
<br />
<b>Какви тактически наставления даде треньорът Освалд?</b><br />
<br />
Тъй като той добре познаваше отбора на Кикерс, даде ни полезни съвети за техните силни и слаби страни. Мотивира ни със своята реч. По него време имаше доста по-малко конкретни тактически напътствия. При всички положения не бяхме стегнати като в корсет. Играчите си знаеха позицията на игрището и играеха в своята зона - при това само там. Днес треньорите постоянно казват: Нападателят не помагаше достатъчно в дефанзивен план. Навремето не беше така. Аз бях нападател - така че стоях си отпред, подавах, вкарвах голове.<br />
<br />
<b>С кой съиграч си взаимствахте особено добре?</b><br />
<br />
Дийтер Линднер и Алфред Пфаф бяха добри подавачи, както и Ищван Шчтани. Но най-добре се разбирах с Рихард Крес. Той никога не играеше егоистично. Използвах неговата бързина и завършващи пасове.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="463" src="http://www.aufbau-ffm.de/serie/Teil13/Bilder/23.jpg" width="640" /><br />
<i>Препълненият франкфуртски Валдщадион (днес: Комерцбанк-Арена) след реконструкцията през 1955 г.</i><br />
<br />
<b>Първият гол срещу Кикерс става след Ваша асистенция.</b><br />
<br />
Започнахме мача типично за сезона: сякаш сме някаква пожарна команда. С бързия ни офанзивен футбол ние просто отвявахме противника. Така стана срещу Пирмазенс, Кьолн и Хамбург. Във финала, само след няколко изминали секунди, получих топката по десния фланг и я пуснах към Ищван Шчтани, който вкара за 1:0. Обаче офенбахецът Краус изравни след 8 минути. Беше невероятно начало.<br />
<br />
<b>След ъглов удар Вие вкарвате с глава за 2:1 - един и до днес оспорван гол. Как оценявате ситуацията?</b><br />
<br />
Твърди се, че в тази ситуация съм изблъскал противниковия футолист, но истината е, че офенбахците сами си попречиха - това може да се види и на размазаните черно-бели телевизионни кадри от срещата. <br />
<br />
<b>Прайзендьорфер изравнява преди почивката - това 2:2 се запазва до края на редовното време. Имаше ли смяна на стратегията от страна на Освалд преди началото на продълженията?</b><br />
<br />
Да не си мислите, че Освалд ни е казал да се затворим в защита? Каза ни да играем за голове и за победа! Ва банк! И на това се дължи очарованието на финала от 1959. Атаки една след друга. Без никакво прекъсване.<br />
<br />
<b>В края не бяхте ли в прединфарктно състояние? През 1959 г. смените още не са позволени.</b><br />
<br />
Не мисля. Може пък да сме имали известна доза късмет.<br />
<br />
<b>За дузпа ли играхте?</b><br />
<br />
Това днес още се обсъжда. Когато Крес навлезе в наказателното поле, аз се намирах на 4 метра от него. Тогава той беше задържан за краката. Офенбахците наобиколиха съдията и започнаха едни безкрайни дискусии, но реферът беше вече решил. И за мен спорът беше ясен: дузпа имаше.<br />
<br />
<b>Вие реализирате за 3:2, а след това Шчтани покава на 4:2. Кикерс обаче не се отказват.</b><br />
<br />
Попадението за 4:3 падна 10 минути преди края на продълженията. И тогава Кикерс здраво натиснаха. Бяха много мотивирани и единни. Но ние се измъкнахме от ситуацията - с парада на моя живот.<br />
<br />
<b>Вашият гол за 5:3?</b><br />
<br />
Изтръгнахме се от хватката, тогава подехме контраатака чрез Пфаф, той продължи към Крес, като на тренировка, Крес излезе сам срещу вратаря на Кикерс Валтер Цимерман и ми пусна топката успоредно - това имах предвид, като казах, че не играе егоистично - и аз влязох с кълбото във вратата. Няколко сантиметра пред голлинията изритах топката с всичка сила в празната мрежа. В този момент аз знаех: Шампиони сме! Ние сме най-добрият отбор в Германия. Какво чудесно чувство!<br />
<br />
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=C-QYDj57N80&feature=player_embedded">http://www.youtube.com/watch?v=C-QYDj57N80&feature=player_embedded</a><br />
<i>Кадри от финала за титлата през 1959 г.</i><br />
<br />
<b>Беше ли Айнтрахт Франкфурт заслужилият шампион?</b><br />
<br />
Въз основа на последните срещи от финалия турнир, в които доминирахме, ние основателно станахме шампиони, въпреки че Офенбах също заслужаваха да победят във финала.<br />
<br />
<b>Запалянковците на Айнтрахт нахлуват на игрището след последния съдийски сигнал. Започва една гонитба между полиция и фенове. На Вас лично случи ли се нещо лошо?</b><br />
<br />
Изобщо не. Бяхме прекалено заети със самите нас. Празнувахме в Берлин, заедно с 80 000 души по трибуните, а след това и по улиците. На следващия ден заминахме обратно за Франкфурт, на площада ни посрещнаха 250 000 привърженици. Това беше нещо невероятно - връхната точка в моята кариера.<br />
<br />
<b>Каква беше премията за победата?</b><br />
<br />
Получихме по един малък телевизор и 1000 марки. Част от парите инвестирах в една по-добра кола, а останалото запазих за образованието си.<br />
<br />
<b>През сезон 1959/60 Вие можехте да играете в турнира за Купата на европейските шампиони срещу отбори като Реал Мадрид и Глазгоу Рейнджърс. Защо преминахте в 1860 Мюнхен?</b><br />
<br />
Исках да приключа висшето си образование в Мюнхен. Преди това посещавах университета в Дармщат, живеех при родителите ми във Фрийдберг, а играех футбол във Франкфурт. Това продължително обикаляне по градовете щеше да се задълбочи още повече с участието за КЕШ и дипломирането ми щеше да се проточи цяла вечност.<br />
<br />
<b>Днес поддържате ли връзка с Вашите съотборници от отбора от 59 година?</b><br />
<br />
Бившите играчи, които днес още живеем в региона около Франкфурт, се срещаме ежемесечно - за юбилеи, за Коледа, за рождени дни. В крайна сметка почти винаги има повод за празненство.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="480" src="http://www.martinzimmermann.de/frankfurt097.jpg" width="640" /><br />
<i>Ди Рьомер във Франкфурт на Майн. Ако някога Айнтрахт спечели бундеслигата, то празненствата ще бъдат точно тук.</i><br />
<br />
Състави, голмайстори и информация:<br />
<b>ФИНАЛ ЗА ПЪРВЕНСТВО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ<br />
(СЕЗОН 1958/59)</b><br />
<br />
<b>АЙНТРАХТ ФРАНКФУРТ – КИКЕРС ОФЕНБАХ 5:3 след продължения (2:2, 2:2)</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/32.png" /><u>Айнтрахт Франкфурт:</u> Егон Лой, Ханс-Валтер Айгенброт, Херман Хьофер, Дийтер Щинка, Фрийдел Лутц, Ханс Вайлехер, Рихард Крес, Ищван Шчтани, Екехард Файгенспан, Дийтер Линднер, Алфред Пфаф. Треньор: Паул Освалд.<br />
<br />
<img alt="" border="0" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/120.png" /><u>Кикерс Офенбах:</u> Валтер Цимерман, Карл Валдман, Алфред Шултхайс, Вили Кайм, Хайнц Лихтъл, Ернст Ваде, Енгелберт Краус, Херман Нубер, Зийгфрийд Гаст, Герхард Кауфхолд, Хелмут Прайзендьорфер. Треньор: Богдан Чувай.<br />
<br />
<u>Голмайстори:</u> 1:0 Шчтани (1.), 1:1 Краус (8.), 2:1 Файгенспан (14.), 2:2 Прайзендьорфер (23.), 3:2 Файгенспан (92.), 4:2 Шчтани (108.), 4:3 Гаст (110.), 5:3 Файгенспан (119.)<br />
<br />
<u>Дата:</u> 28 юни 1959 г.<br />
<u>Стадион:</u> Олимпийски стадион (Берлин, ФРГ)<br />
<u>Зрители:</u> 75 000<br />
<u>Съдия:</u> Ерих Асмусен (Фленсбург)DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-18990564857817050382010-12-12T20:44:00.003+02:002010-12-18T11:37:34.155+02:00Когато Марадона почти дойде в Бранденбург<b>В срещата между Щал Бранденбург и Лок Лайпцих резултатът е 2:2. Ако той се запази, Лок ще бъде шампион, а Щал, като четвърти в крайното класиране, ще се класира в турнира за Купата на УЕФА. Тогава обаче Бранденбург вкарва за 3:2 и предопределя съдбата си.</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="352" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/102790_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
„Разбира се, че искахме да спечелим мача.” Фалк Цшийдрих седи на един разтегателен зеленикав фотьойл в еднофамилната си къща в Пасау. Отвън постройката блести от прясната си жълта боя, откроява се дървен балкон, а вътре по мебелировката няма и драскотина. Преди пет години семейство Цшийдрих построява дома си, всекидневната е семпло обзаведена и изглежда като нова. Фалк Цшийдрих е един слаб и, може да се каже, един почти деликатен човек. Той почти потъва в креслото си. Двубоят, който Цшийдрих е искал да спечели, е било предпоследното домакинство от оберлигата на ГДР за сезон 1987/88.<br />
<br />
На сутринта Ерих Хонекер тържествено обявява „великите дела в името на светлото бъдеще” в съветския вестник „Правда” – денят отбелязва 43-тата годишнина от победата на Съюзниците над хитлеристка Германия. Малко по на запад Бьорн Енгхолм се бори за победата на изборите за ландтаг на провинция Шлезвих-Холщайн. А по трибуните на малкия Щадион ан дер Квенцбрюке 15 000 зрители окуражават своя отбор Щал. Тече добавеното време на срещата с водача в таблицата Лок Лайпцих. Йеске овладява топката зад гърба на защитата, но съдията Киршен отсъжда нарушение за домакините. Фос и капитанът Рингк са спрели да играят, очаквайки свободния удар. Топката се намира на 20 метра фронтално пред вратата на Лок.<br />
<br />
28-ият сезон се превръща в „едно от най-вълнуващите и най-драматичните първенства след образуването на оберлигата”, както отбелязва в коментара си след последния кръг вестник „Марксистки народен глас”. Относно двубоя срещу фаворита и очаквания шампион Лок Лайпцих, изигран на „Стадиона на стоманодобивния комбинат”, „Бранденбургер Нойесте Нахрихтен” пише: „Това беше един вълнуваща и, може да се приеме, изиграна на добро ниво среща от нашата оберлига.” На два пъти бранденбургците повеждат в резултата, обаче на два пъти след това и надиграните саксонци от Лайпцих успяват да изравнят. Над всички изпъква младият Бернд Хобш. В този момент Лок се намира пред омразния тим на Ерих Мийлке <i>(директор на ЩаЗи – бел. авт.)</i>. Динамо Берлин и оглавява класирането. На трето място е Динамо Дрезден, който все още има шансове за титлата със своите 4 точки изоставане. Четвърти е ведомственият отбор на бранденбургския стоманен комбинат. Мачът върви трудно, понеже футболистите са прекалено нервни от доста високия залог: Ако Лок бие в Бранденбург на Хафел, титлата е почти спечелена, докато във финала за източногерманската купа Динамо Берлин ще срещне слабо играещия Карл Цайс Йена и никой не се съмнява в победата на берлинчаните. Така проектошампионът Лок ще участва в Купата на европейските шампиони, а проектоносителят на купата Динамо Берлин - в Купата на носителите на национални купи. В първенството ще има един щастлив губещ - Щал Бранденбург ще завърши четвърти и, заедно с Динамо Дрезден, ще получи една от двете квоти за турнира за Купата на УЕФА.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="640" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/de/1/1d/BSV_Stahl_Brandenburg.jpg" width="456" /><br />
<i>Старата емблема на ведомствения спортен отбор Щал Бранденбург</i><br />
<br />
<u>"Всъщност ние не искахме да спечелим мача"</u><br />
<br />
Две години преди това бранденбургците изненадващо се класират в европейските клубни турнири. Със своята по-добра голова разлика от конкурентите си в класирането те завършват пети и се възползват от предоставените три места на отборите от ГДР, като заемат едно от тях. В първия кръг Щал отстранява ирландския Колърейн, но след това идва елиминацията от ИФК Гьотеборг <i>(на шведски: Йотебери - бел.авт.)</i>. Двубоите остават незабравими в Бранденбург, а тогавашният тим в общи линии остава непроменен през последвалите сезони. Фалк Цшийдрих по това време все още играе в Щал Рийза - отбора на саксонския стоманен комбинат. През зимната пауза на сезон 1987/88 футболистът отива в Бранденбург. Той първоначално следи срещата с Лок Лайпцих от пейката, но в 82-рата минута треньорът Петер Кол го пуска в игра. Фалк Цшийдрих е все още свеж.<br />
<br />
Капитанът ще изпълнява. Кристоф Рингк се затичва и изританата от него топка прехвърля стената. На вратата стои бившият футболист на годината в Източна Германия Рене Мюлер. Той пази мрежата също и на националния тим на ГДР. Топката въртеливо започва да пада и когато се доближава до стража на Лок, Мюлер се разтяга и я боксира встрани. Фалк Цшийдрих надбягва противниковия защитник и първи се добира до кълбото, леко вдясно от голлинията.<br />
<br />
Фалк Цшийдрих днес работи като пощальон в Пасау. "Това не е работата на мечтите ми, но поне в ранния следобед се прибирам вкъщи." Той все още изглежда жилав, с тесни рамене и остри черти на лицето. Русите му някога кичури, които на старите снимки изглеждат така, сякаш нарочно са накъдрени от ролки, са изпънати назад и са станали тъмносиви. Все още той поддържа толкова обичаните преди време мустаци, само че днес те са доста по-къси от преди - като че ли са някакъв стар приятел, с когото са се поскарали и чувствата между тях са поохладнели, но Фалк така и не е намерил сили да се раздели с него. Цшийдрих седи в едно ъглово канапе и посетителят има натрапчивото чувство, че всичко е можело да протече по някакъв съвсем различен начин. "Не", казва той внезапно, "всъщност ние не искахме да спечелим мача."<br />
<br />
Цшийдрих, междувременно станал на 45-годишна възраст, преминава през фазите на строителството и укрепването на тоталитарния строй в Източна Германия. Роден е в Радеберг, "там, където правят бирата", бърза да поясни той. Вероятно в Долна Бавария картата на Германия се обяснява с видовете бира. Говори с мек саксонски диалект, в който само инцидентно изпъкват някои по-твърди звуци, повлияни от говорите в долнобаварската му втора родина. След преминаването на детското и младежкото училище в Дрезден, както и на футболната школа, той заиграва футбол в оберлигата. Тренира два пъти на ден и повече от 20 часа на седмица, като атлетичността и физическата подготовка стоят на преден план. Животът е хубав, "защото като футболисти, ние бяхме подчертано привилегировани", казва Цшийдрих. Освен тежките тренировки, спортната медицина също играе важна роля, разказва Цшийдрих. "Всеки получаваше по малка купичка с цветни хапчета. Казваха ни, че това са витаминозни таблетки." Така футболистите могат да тичат като лекоатлети, а силите им изглеждат неизчерпаеми. Още като младежи в спортното училище плувкините получават окосмяване по кръста и понякога по горната устна. Преди срещите в Дрезден всички играчи задължително приемат медикаментите. "Чак после ми стана ясно, че това е било допинг. Преди мачовете трябваше да се явим в подземието, където беше кабинетът на лекаря. А половин час преди началния сигнал ние ставахме доста неспокойни.” Цшийдрих седи на канапето и разтърсва протегнатите си ръце. Иска да покаже колко неспокойни са ставали момчетата.<br />
<br />
Освен системния допинг, източногерманското първенство има и други особености. "Също се уреждаха и мачове." Цшийдрих го казва така, сякаш поздравява с добър ден. Разнасят се куфарчета с пари, а съдиите "получават партийни нареждания да направят Динамо Берлин шампион." В Бранденбург едно куфарче с пари също намира своя получател. "Нашият вратар веднъж призна, след като направи една дузпа, че нарочно се е хвърлил в грешната посока." Телевизията е на срещата и учудването е голямо. Все пак вратарят признава всичко пред съиграите си. „Това му излезе доста скъпо – той трябваше да излежи няколко нощи в ареста.”<br />
<br />
Към всичко това накрая се намесва и ЩаЗи. Ханс Леске пише в обширната си дисертация, че в 40-годишната история на източногерманския футбол най-важните персони всъщност са били Руди Хелман, Манфред Евалд и Ерих Мийлке. Това са съответно отговорникът на комитета по спорта към ЦК на компартията, президентът на спортния съюз на ГДР и министърът на държавната сигурност. Те организират, покровителстват, тормозят, шпионират и манипулират спорта и спортистите. Те намират лекомислени поддръжници – между които дори велики футболисти като Улф Кирстен, признати треньори като Едуард Гайер, както и няколко съдии - в различни периоди всички те работят за Държавна сигурност. "Може би за да не си застрашат кариерите и за да могат да участват в националния отбор и при пътуванията в чужбина." Цшийдрих говори с безличен глас, в който обаче могат да се различат примеси на фатализъм, спокойствие и прагматизъм. Той отклонява предложението за неформално сътрудничество. "Не трябваше да мисля кой знае колко за това." Но това не се подразбира от само себе си, кариерата на Цшийдрих започва в един от клубовете за пример в ГДР. Като допълнение към Динамо Берлин, милиционерският отбор на Динамо Дрезден също се намира под специалното внимание на империята на Мийлке.<br />
<br />
Обгрижваният клуб организира големия пробив в живота на младия футболист. Като 17-годишен той здраво работи по своите обязаности в консервативната йерархия на първия отбор, помага там, където му се казва, след края на тренировките събира топките и конусите и чисти обувките на по-старите си колеги. „Нещата тогава бяха много строги. Аз бях най-малкият, трябваше хем да давам най-доброто от себе си на игрището, хем да бъда на разположение на другите. Понякога те ме вземаха с тях на по бира.” Той изглежда се налага в тима като млад играч и един ден е поканен да бъде част от великите – част от Ханс-Юрген „Дикси” Дьорнер и компания. „Бях единствен от моите набори!” Дори и след 30 години гордостта изпълва тялото на Фалк, а ръката му ритмично почуква по масата. Тогава обаче най-внезапно намеренията на дрезденското трио Коте, Вебер и Мюлер са разкрити – те планират да емигрират по време на един двубой на националния отбор. ЩаЗи реагира незабавно и зачерква също и кариерата на Цшийдрих, променяйки целия му живот. Агентите на държавна сигурност щателно изучават родословното дърво на футболистите на Динамо за западни контакти, подозрителни премествания, дисидентство. Нищо не е трябвало да бъде пропуснато.<br />
<br />
„Сестрата на майката на моята приятелка живееше в Запада и отборът ми ме изправи пред избор. Раздели се с нея или трябва да се махаш.” Цшийдрих все още не е бил женен и така класическата причина за брак в ГДР отпада – като футболист той вече е имал собствено жилище. Пред прага на мечтата на своя живот той е принуден внезапно да избира: „Тогава си помислих: Ще играеш футбол евентуално до 35-ата си годишнина, а жена ти ще е до теб през целия ти живот.” Тонът на гласа му отново примесва спокойствие и прагматизъм. Няма героични песни, няма самосъжаление.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="376" src="http://www.heimatsport.de/bild_ausgabe.php?artikel=29159547&width=620&bnr=1" width="640" /><br />
<i>Фалк Цшийдрих (в средата) днес, като треньор на юношески футболен отбор.</i><br />
<br />
<u>"Но окото, това го имах"</u><br />
<br />
Допинг, корупция, измама. Можете ли да вземете професията си насериозно, господин Цшийдрих? "Да, при всички положения. Беше ни добре в ГДР, получавахме каквото искахме и можехме да се концентрираме върху спорта.” Цшийдрих разказва за поощрителните пътувания до Берлин, майсенския порцелан, тренировъчните лагери в чужбина. Той е един от най-добрите играчи от своята генерация. След разговори с президентския етаж, той е делегиран в Щал Рийза, за да може да остане в близост. „Помислиха си, че отношенията ни щяха се изгладят постепенно и тогава щяха да ме върнат.” Междувременно казармата е отбивана в армейския спортен отбор Форвертс Каменц в продължение на цели 2 години. След това Цшийдрих е изпратен в провинцията и играе за един обикновен ведомствен спортен отбор.<br />
<br />
Много спомени от кариерата на Фалк не успяват да се доберат до чистичката къща на семейство Цшийдрих. Един внимателно отделен фотоалбум е единствената вещ, която разказва за миналото. Майчинската ръка грижливо е събирала снимки и извадки от вестници. „Никога не съм си правил труда да пазя материали и поради това много събития и предмети не са останали до днес”, смее се Франк. Все пак той открива една залепена вестникарска изрезка и започва да чете на глас. В статията младият Фалк Цшийдрих е определен за играч на мача в Рийза. Той никога не е бил бърз футболист, „но окото”, той докосва бузата си със своя показалец, „това го имах”. Може би това е бил и решаващият фактор преди 20 години. Отбитата от Мюлер топка попада точно в краката на Фалк Цшийдрих, който без усилие я праща покрай лежащия на тревата национален вратар. Кълбото се забива под горната греда. Малко по-късно съдията слага край на срещата. Благодарение на късния гол Щал Бранденбург побеждава Лок Лайпцих с 3:2.<br />
<br />
„Силен драматизъм за една предоволна публика”, провъзгласява „Народен глас”, а капитанът Рингк заявява в интервю за същото издание, че с три точки от оставащите мачове класирането в европейските турнири е напълно възможно. „Естествено, бях много радостен за гола ми срещу Мюлер”, казва Цшийдрих, потривайки ръце. Той просто прави това, за което тренира от дете. „След свободния удар реагирах по начин, по който би реагирал всеки един нападател. Освен това прекият свободен удар нямаше сила, мислех, че Мюлер така и така ще улови топката и изведнъж тя попадна на крака ми. Реагирах по рефлекс.” Да, те се радваха. На домашния препълнен стадион. Освен това Рене Мюлер е национален вратар. Трибуните празнуват, а пред очите на Руди Хелман целият град се изправя на крака, понеже един ведомствен спортен отбор е надделял над един чисто футболен клуб. Тези, които са били там тогава, разказват и до днес, че виковете „Щал – Фойер” <i>(от германски: „Стомана – Огън” – скандиране на феновете на Щал Бранденбург)</i> огласят района около стадиона дори часове след последния съдийски сигнал. „Ние винаги сме играели за победа”, кима 20 години по-късно Герхард Бушатцки, който днес тренира ветераните на отбора. „Тук, в Щал, не можеш да претупаш един мач просто така. Но пък ние бяхме ведомствен спортен отбор и някои неща трябваше да ги правим по заобиколния начин.” Историята на онзи съботен следобед може да се разгледа и като огледало на вътрешните борби в източногерманския футбол.<br />
<br />
Елитната Оберлига на ГДР е създадена за глезените деца на системата – това са т.нар. футболни клубове, които Кристоф Рингк и днес все още нарича „клубовете за високи спортни постижения”. Те са 11 на брой, а останалото са ведомствени спортни отбори към различни фабрики и комбинати. „Ведомствените спортни отбори трябваше да бъдат пълнеж на оберлигата.” Рингк също пристига от клуб за високи спортни постижения – „Форвертс Франкфурт”, отборът на армията. В Бранденбург Рингк попада заради баба си, която бяга на Запад. Това коства на футболиста забрана да пътува с отбора си в чужбина за мачовете от Купата на УЕФА, както и вероятно място в националния отбор. Той е командирован в Бранденбург на Хафел, защото може би партийните другари са се надявали по този начин никога повече да не чуят за него. „Ведомствените спортни отбори бяха потискани”, ще потвърди всеки, който е заговорен по темата. При всички положения Герхард Бушатцки, когото всички наричат Валтер, понеже така се е казвал баща му, ще се подпише под това становище и с двете си ръце. Бушатцки е част от отбора от почти самото начало. А то датира от 1950 г., когато фабриката за стомана и валове съществува само от броени месеци.<br />
<br />
В Бранденбург на Хафел започва да се преработва стомана от скрап още през 1914 г., а по времето на Ваймарската република концернът Флик закупува оборудването и фабриките, образувайки „Средногермански Стоманени Дейности” АД. След демонтаж, ново изграждане и някои модернизации съоръженията от града на река Хафел произвеждат една трета от индустриалната стомана в ГДР. В „Комбината за качествена и неръждаема стомана-Бранденбург” работят почти 10 000 души. Заводът предпоставя за разцвета на града през 70-те и 80-те години. Жителите на Бранденбург наброяват близо 100 000 – толкова много, колкото никога повече те няма да бъдат. В близост до комбината с такава бързина пръстенообразно изникват работнически квартали, че там липсва т.нар. инфраструктура за свободното време. Местното партийно ръководство забелязва проблема и заключва в едно ведомствено досие без дата от края на 70-те години: „Някои млади хора се оплакват от известното отегчение, което цари в града”, налице са „все още твърде малко възможности да се върши нещо в свободното време.” В новоизградените квартали живеят над 40 000 души, а футболът е идеалният вариант за запълването на почивните дни на работниците, за създаване на идентификация с Бранденбург, за туширане на социалните проблеми. „Стадионът на стоманените работници”, построен върху развалини от войната, е мястото, предназначено за съчетаване на всички тези човешки чувства и емоции.<br />
<br />
С помощта на завода се изгражда ведомственият спортен отбор Щал, осигурени са футболисти, а работното време на някои от работниците във фабриката е намалено, за да могат те също да участват в тренировките. Треньори, домакини, медицински персонал – всичко се професионализира и финансира от стоманения комбинат. Инженери по тревното покритие има колкото ти душа иска. Успехът идва през 80-те години – класиране в оберлигата през 1984 г., а в последвалия сезон Щал изненадващо завършва на пето място в крайното класиране, като в основата на всичко това отново е Кристоф Рингк. Клубът открива новата главна трибуна на стадиона с капацитет 1000 седящи места, билети за домакинските срещи се намират само след много уговорки и сложни сделки, а стоманената фабрика конструира електронно табло по собствен дизайн за своя „футболен колектив”. <br />
<br />
<img alt="" border="0" height="428" src="http://www.fc-stahl-brandenburg.de/typo3temp/pics/2e7976b9e4.jpg" width="640" /><br />
<i>Бившият "Стадион на стоманените работници" днес носи името Щадион ам Квенц.</i><br />
<br />
<u>„Със сигурността на една банка”</u><br />
<br />
Пенсионираният инженер Валтер Бушатцки (62), в миналото отговарял за осигуряването на футболисти за Щал Бранденбург, Рихард Верниц (69) и Клаус Волтерсдорф (67), които също са работили в стоманения комбинат, седят в една ВИП-стая, намираща се във вътрешността на малката трибуна. Всички те някога са играли за работническия отбор, тренирали са в него и са вършили някаква организационна работа. Сега те са част от ветераните на клуба и обезателно се срещат на стадиона всеки четвъртък, „със сигурността на една банка”, както обича да казва Верниц. Две бирички, по едно малко и истории за миналите години. Те се радват, че стадионът се поддържа адекватно, и се гордеят с обновената ВИП-стая. Стените са боядисани с клубните цветове: синьо и бяло. Освен това там висят постери, свидетелстващи за най-важните успехи на отбора, плакати на спонсорите и грамадни портрети на най-известните футболисти на Щал. Щефен Фройнд, Рой Прегер, Франк Йеске. Само две маси са доживели времената след падането на Стената, както и няколко пуловера, които възрастните мъже са облекли. В четвъртък вечер те си разказват един на друг за успехите на Щал, за стартовата единадесеторка на противника и за трудните условия срещу Динамо Берлин. Нивото на течността в бирените бутилки се снишава, а шумотевицата в стаята се покачва, вдъхновена от нови спомени. Всеки се опитва да надвика другия, всеки знае и иска да разкаже някакви други детайли, всеки по свой си начин.<br />
<br />
„Може би това може да се каже по следния начин: При нас идваха тези, които изпадаха през пукнатините”, Верниц се ухилва. По онова време няма трансфери, а играчите се делегират по препоръка на партията – прехвърлянето в някой малък отбор се е окачествявало като санкция. Вратарят Цимер идва от Йена, където е наказан заради обвинения в неудобна политическа дейност по време на студентските му години. Рингк се появява през 1981 г., след като преди това е бил лишен от правото да се занимава със спорт за половин година. Йескевият Франк – както Цшийдрих постоянно нарича Йеске – извън терена е доста жизнерадостен човек: той обича алкохола, доброто настроение и красивите жени. „Бяхме една пъстра тайфа”, казва Цшийдрих, а Рингк разказва за една „компания, която се е клела във вярност”.<br />
<br />
„При нас идваха играчи, определяни като прекалено недисциплинирани за футболните клубове или като неподходящи за техния игрови стил. „Повъзпитайте ги малко”, казваха ни тогава. И когато те изведнъж започваха да играят добре”, Бушатцки нещо се почесва по брадичката, „тогава футболните клубове бързо-бързо си ги искаха обратно.” Форвертс Франкфурт са направили всичко възможно, за да накарат него, капитана Рингк, да си тръгне от отбора. Принципно ведомствените спортни отбори често са били ощетявани и потискани от ръководството на футболната лига. Ута Кледке, която е автор на антологията „Спорт в ГДР”, изследва тънката граница между „политическата регулация и оперативната самостоятелност” на тима от Бранденбург. Тя е наясно с инсценираните финансови ревизии в клуба. Разходите за играчи и инфраструктура трябва да бъдат контролирани с цел „ведомствените спортни отбори да останат подчинени на политическата диктатура, както и да се запази неофициалната спортна йерархия в социалистическата страна, на чийто връх се намират футболните клубове на милицията (съответно на държавна сигурност), а в дъното са натикани отборите на различни фабрики и трудови колективи.”<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="640" src="http://www.axishistory.com/fileadmin/user_upload/n/nva-mielke-erich.jpg" width="604" /><br />
<i>Страховитият директор на ЩаЗи Ерих Мийлке</i><br />
<br />
Спортът и политиката са били неразривно свързани. Съдбата на ведомствения спортен отбор зависи от генералния директор на завода. В Бранденбург това е Ханс-Йоаким Лаук. „Той дойде през 1970 г. и оттогава вече се играеше по различен начин”, спомня си Бушатцки. Преди това футболът е бил само един не особено важен щрих от ежедневието на работниците. Лаук задейства своите връзки и осигурява ведомствено финансиране, които водят до бързото изкачване на бранденбургския тим. „Той можеше да си позволи да заплашва”, казва Рингк и повишава глас, защото който може да заплашва в ГДР, „той разполага с един могъщ завод зад гърба си.” Затова Лаук изисква 100-процентово себеотдаване – във всеки мач! Когато това не се получава, той лично ходи да се кара на играчите. „Правеше всичко за заводския отбор, дори когато рискуваше да си навлече гнева на политическото ръководство”, разказва Верниц. Бившият администратор на тима потрива ръце. Останалите кимат искрено.<br />
<br />
Естествено, че те още си спомнят за сезона 1987/88, дори и когато с удоволствие биха разказали за някоя забавна случка, свързана с Купата на УЕФА. Успехите засенчват непохватната победа срещу Лок. Освен това сложната ситуация през онази 1988 г. не е напълно осмислена от някои хора дори и след повече от 20 години по-късно. „Понякога ние тук бяхме малко наивни”, допуска Бушатцки. „Един път толкова много се бяхме радвали. Човече, съдията свири за нас, а не за Динамо Дрезден.” С недомлъвки един дрезденчанин му обяснява на какво се дължи тази „изненада”: съдията е инструктиран да облагодетелства Динамо Берлин като ощети дрезденчани. „И ние стояхме там като някакви завършени глупаци.” Бушатцки се плясва по челото, а другите се смеят. Те са били просто един ведомствен спортен отбор, казват сами. Но късният победен гол срещу Лок не може да бъде отнет, всички са били на стадиона като длъжностни лица, всички са били въодушевени. „Само дядото си беше тръгнал, понеже искаше обезателно да хване първия влак. Беше се ядосал на равния резултат.” Под „дядото” Бушетцки има предвид своя баща.<br />
<br />
„Не”, казва Волфганг Юхерт, „при нас нямаше някакви големи тактически уловки за съперника.” Треньорът заклева отбора си да играе за победа, а зрителите бурно се вълнуват по своите места. Волфганг Юхерт от две години е президент на Щал Бранденбург. Един човек на успеха. На бюрото му са поставени рамкирани снимки: с него и със славните ветерани, с него и с Франц Бекенбауер, с Ули Хьонес. Юхерт е осъществил една от детските си мечти: той членува в Байерн Мюнхен. Първото си посещение на Запад след падането на Берлинската стена той прави в Мюнхен – и гледа на живо Байерн срещу Вердер Бремен на Олимпийския стадион. На рафта зад бюрото му се намира умален модел на неговия черен мерцедес купе. Волфганг Юхерт е застраховател, той осигурява хората срещу житейските несгоди и е на път през цялото време. Има побеляла брада на 5 дена и черни ивици в предимно бялата си коса. „Сол и черен пипер”, наричат англичаните този фасон. 59-годишният господин е пъргав и жив човек, може да разказва със сладкодумие. Четири седмици след поемането на длъжността му Щал изпада в шестодивизионната ландеслига. Най-лошото постижение в клубната истирия на бранденбургци за добре дошъл.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="401" src="http://groundhopping.de/brandenburgstahlg3.jpg" width="640" /><br />
<br />
<u>„Тук играчите печелят най-добре”</u><br />
<br />
„Тук имаме оптимални условия”, казва Юхерт. „През времето на социализма играчите с охота идваха при нашия ведомствен тим.” Въпреки това в състава на националния отбор са викани само футболисти на големите отбори. Цшийдрих вероятно щеше също да получи повиквателна, ако беше останал в Дрезден. Също и Рингк, ако не беше баба му. Никой не се интересува от Бранденбург – този град е под нивото на партийните другари. „Тук заплатите на играчите бяха най-добри”, пък и натискът на тайните служби е по-малък.<br />
<br />
Юхерт присъства на домакинствата в Бранденбург още от времената на оберлигата, но само като фен. Едва много по-късно той навлиза в ръководството и в представителството на клуба. Така той свободно може да разказва относно сложните години след Промяната. През 1993 г. стоманеният комбинат е затворен, което принуждава футболният отбор да си търси нови спонсори, да бъде самостоятелен и конкурентоспособен. След кратко интермецо във втора дивизия идва и резкият спад. „Богаташчета-западняци” навлизат в структурите на Щал като играчи, треньори и ръководители. „Те просто искаха да изкарат малко бързи и лесни пари при нас, без да си дават зор.” Вътрешните противоречия се изострят, а отборът прави грешка след грешка. Следват фалит и ново начало. Юхерт пляска с ръце над главата си, когато разказва как „сребърните сервизи са пробутани под масата”. По-младите играчи са продадени, а на по-старите никой не се доверява особено много. Поколението на Фалк Цшийдрих няма късмет. „На Изток никой не го беше грижа за нас, а за Запада бяхме прекалено стари”, гласът му звучи от креслото в Пасау с едва различима меланхолия. Трябва да се определят цели наново, както самият той казва. „За мен Промяната трябваше да дойде десет години по-рано”, Цшийдрих се колебае известно време и гледа през прозореца, „или изобщо не биваше да идва.”<br />
<br />
Навън отново е станало студено. Отборът тренира вечер на съседното игрище и под електрическо осветление. Играчите дриблират и подават, като трудно достигат до една от вратите. На слабата светлина лицата им изглеждат бледи - дали поради студа или поради младостта им. Треньорът е забил ръцете си в джобовете на дебелата си черна шуба. Кратките му коментари са съпроводени с облаци бяла пара, излизащи от устата му. Футболистите спринтират, правят шпагати и остри влизания. Някои момчета все още са на възраст, позволяваща им да играят в младежкия отбор. Волфганг Юхерт стои близо парапета на стадиона, а ръцете му са скръстени пред гърдите. Единствената тема, за която той говори с по-голямо удоволствие от тази за миналото на клуба, е относно плановете за настоящето. За бъдещето. Първата крачка е направена. Намерен е нов треньор, а в основата днес стои младежката школа. Една година тимът трябва да се „консолидира” в ландеслигата, а след това пътят води нагоре. Шансовете не са лоши, отборът е добър. Зад гърба им почива тъмният стадион, а на много места времето сякаш изглежда спряло. Главна трибуна, кула на говорителя, съблекални - миналото на Щал Бранденбург е построено от камък. <br />
<br />
В края решаващи са осем гола. По-доброто голово съотношение определя шампиона в 28-ия сезон на оберлигата на ГДР. Първи в крайното класиране е Динамо Берлин – за десети пореден път. С равни точки с първенеца е Лок Лайпцих. Лок и третият, Динамо Дрезден, се класират за участие в турнира за Купата на УЕФА. Финалистът за източногерманската купа, Карл Цайс Йена, бързо-бързо отпада за КНК. Лок играе пред 90 000 зрители на огромния лайпцихски Централщадион срещу Наполи. Някои очевидци твърдят, че хората по трибуните всъщност са били дори 120 000. Двубоят завършва без победител. В Бранденбург на Хафел футболните любители са „наказани” да стоят пред своите телевизори. Говори се, че Диего Марадона е имал един добър ден.<br />
<br />
<br />
<i>Кадри от сезона 1987/88, когато Щал среща берлинското Динамо.</i><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="425" src="http://www.fc-stahl-brandenburg.de/typo3temp/pics/20e9790c85.jpg" width="640" /><br />
<i>Ветераните на Щал Бранденбург. Горен ред, от ляво на дясно: Детлеф Цимер, Ларс Позорски, Еберхард Янота, Михаел Шулц, Кристоф Рингк, Холгер Дьобел, Волфганг Юхерт (президент). Долен ред, от ляво на дясно: Рой Прегер, Уве Шулц, Андреас Линднер, Роланд Гумц, Зилвио Демут, Томас Арент.</i>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-26502015848840125252010-12-11T11:39:00.000+02:002010-12-11T11:39:17.435+02:00Любовта на Ландауер<span style="font-weight: bold;">Под ръководството на президента Курт Ландауер Байерн Мюнхен става шампион на Германия за първи път през 1932 г. Въпреки това името на сина на еврейска търговска фамилия почти е заличено от историческите книги. Днес той би бил на 125 години.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/122162_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Ури Зийгел е в състояние да опише сцени, които са се случили преди десетилетия, така, сякаш са се случили вчера. Той никога не се е хвалил с чичо Курт в училище, но винаги е бил горд от него. "Той беше красив мъж, много популярен", казва Зийгел, роден през 1922 г., и прокарва ръка през папка с пожълтели снимки. Чичо Курт не е между живите от почти 50 години, а едва сега интересът към него се появява. "Той попадна в забрава", казва Зийгел. "Освен това мюнхенският футбол трябва да му е много благодарен." Може би днес рекордите на Байерн нямаше да са налице ако не беше евреинът Курт Ландауер.<br />
<br />
Почти 20 години, с някои прекъсвания, Ландауер е бил президент на Байерн Мюнхен. През Първата световна война той се бие за Германския райх, а след това извежда клуба до голяма популярност. При неговото ръководство "баварците" стават за първи път шампиони на Германия през 1932 г. Хиляди отдават почит на Ландауер, но синът на известна еврейска търговска фамилия не предполага, че уважението много скоро ще изчезне.<br />
<br />
Само няколко месеца по-късно братовчед на неговия тъст е бит от нацистите на улицата. Крачолите на панталона на адвоката са отрязани и той е принуден да носи табела с надписа: "Аз съм евреин и повече няма да се оплаквам от полицията." През 1933 г. Ландауер се оттегля от поста си в Байерн Мюнхен. На 10 ноември 1938 г., ден след погромите в Мюнхен, Ландау е изпратен в концентрационния лагер Дахау, където е затворен за 4 седмици в отделение номер 8.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Невежество, невнимание или пресметливост</span><br />
<br />
На това място, в концлагера, през една вторнишка вечер през септември 2009 г. се отбелязва 125-тата годишнина от рождението на Ландауер. Ури Зийгел, последният му жив роднина, адвокат трето поколение, държи реч пред гостите, между които е и директорът на Байерн Карл-Хайнц Румениге. Дахау символизира най-тъжното време от живота на Ландауер, но същевременно е и периодът на някои от неговите най-големи постижения.<br />
<br />
Ландауер успява да избяга от лагера и търси убежище в Швейцария, но четирима от неговите братя и сестри са убити от нацистите. Въпреки трагедията той се завръща в Мюнхен през 1947 г. и подава молба пред американските окупационни власти за разрешение отново да преоснове футболния клуб Байерн. "Мнозина вече се бяха опитали да подновят отбора", казва Зийгел. "Но техните молби бяха отхвърлени. Моят чичо обаче беше надежден човек." Ландауер открива пътя за успешните десетилетия, които започват от края на 60-те години на века. Основата за рекордния шампион.<br />
<br />
На Ландауер не се гледа като на легенда на Байерн. Който отвори интернетсайта на отбора и напише в търсачката името на президента Ули Хьонес, ще получи 1646 резултата, а при името на Карл-Хайнц Румениге ще бъдат намерени 1286 материали. Същевременно за Ландауер няма нито един. ""Баварците" си мислят, че тяхната история започва с Франц Бекенбауер и с успехите през 70-те", твърди Зийгел. Ландауер умира през 1961 г., а клубният вестник на Байерн обяснява отсъствието му между 1933 и 1947 г. с "политически съображения". На некролога му е сложено разпятие, а за еврейските корени няма и думичка.<br />
<br />
Това невежество, невнимание или пресметливост е? Дали Байерн Мюнхен не се опитва да игнорира всички политическо-религиозни въпроси, тъй като планира търговски акции на арабския пазар? Еврейското начало е видно за всеки, който проучи детайлно клубната история. Пример за това е улица Курт-Ландауер-Вег, намираща се до пътния възел, водещ към новата Алианц-Арена. "Това съзнателно отхвърляне е обида към много евреи", казва Еберхард Шулц от Синовната църква в Дахау. Нито футболният клуб Байерн, нито градският съвет на Мюнхен са тези, които поддържат историята жива, а хора като Шулц или Шарлоте Кноблох, президент на централния еврейски съвет. "Ние се стремим да поставим Ландауер отново в центъра на мюнхенската общественост", казва Шулц.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="450" src="http://www.agon-shop.de/images/big/products/BC6025.JPG" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Шампион на Германия за 1932 г. - Байерн Мюнхен!</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;"> "Ритай като Курт"</span><br />
<br />
Заедно с Морис Шрайбман, управител на еврейския отбор Макаби Мюнхен, Шулц седи в кафене на мюнхенския площад и обяснява своите планове. През октомври 2009 г. той планира второ мероприятие в памет на Ландауер, изложба, концерт срещу расизма, турнир за деца и семейни празненства. Една младежка оргнизация иска да направи филм за Ландауер, под името "Ритай като Курт". Макаби, клуб с повече от 1000 членове от 15 различни националности, в който заедно играят евреи, мюсюлмани и християни, планира да нарече стадиона си "Курт Ландауер".<br />
<br />
"Ландауер е човек за пример", твърди евреинът Шрайбман. Неговият баща е загубил по време на Втората световна война своите родители и 13 от общо 14-те си братя и сестри. По-късно Морис Шрайбман започва да се занимава с въпросите на холокоста. На една изложба той се натъква на биографията на Ландауер и тя изцяло го поглъща. Шрайбман е убеден, че футболът може да бъде използван като важен педагогически подход за преодоляване на историческите комплекси: "Чрез спорта ние можем да достигнем до много младежи, до които иначе не бихме достигнали по друг начин."<br />
<br />
Байерн Мюнхен има повече трофеи даже от головете на Герд Мюлер или от спасяванията на Зеп Майер. Клубът дълго време пази своите еврейски членове по времето на националсоциализма и чак десет години след оставката на Ландауер нещата излизат извън контрол. Градският съперник 1860 Мюнхен хвърля нацистите срещу безпомощния Байерн, а тоталитарните управници това и чакат. Играчите на Байерн са тези, които по-често са изпращани на фронта.<br />
<br />
"Спортните функционери си затварят очите пред фактите от историята. Маркетингът явно е по-важен", възмущава се мюнхенският историк Антон Льофелмайер. Концерни като Дойче Банк, БМВ или Сименс през 90-те години отварят своите архиви. Дебатът по използването на еврейските принудителни работници, колкото и разтърсващ да е той, може сериозно да повлияе на предприемачите във връзката им с обществото. "Обстоятелството, че така може да се инвестират доста сериозна сума пари, не е известно на много клубове", казва Льофелмайер. Това важи в най-голяма степен за Байерн Мюнхен, за когото се разказват множество анекдоти като този например: През 1940 г. Байерн Мюнхен изиграва приятелска среща в Женева, посетена от бившия президент в изгнание Курт Ландауер. Играчите забелязват предишния си ръководител на трибуните и на полувремето го поздравяват сърдечно. Те са му благодарни за това, което той е направил за отбора. Тази благодарност обаче не се превръща в традиция за Байерн.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.stadionwelt.de/sw_fans/images/news/1254772622.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Феновете на Байерн отдават почит на Курт Ландауер</span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-23127849750858866142010-12-10T15:13:00.003+02:002010-12-18T11:44:55.794+02:00Деца на революцията<div class="content"><span style="font-weight: bold;">И беше лято... Над покривите <span class="posthilit">на</span> пристанищ<span class="posthilit">на</span>та улица з<span class="posthilit">на</span>мето с мъртвешката глава се развява <span class="posthilit">на</span> бриза от Северно море, идващ по посока <span class="posthilit">на</span> река Елба. Разправиите между силите <span class="posthilit">на</span> реда и собствениците <span class="posthilit">на</span> къщите достигат своята връх<span class="posthilit">на</span> точка. Младият вратар Фолкер Ипих е солидарен с живеещите до пристанището хора, из<span class="posthilit">на</span>ся се от вилата <span class="posthilit">на</span> своя президент Ото Паулик, където живее, и се <span class="posthilit">на</span><span class="posthilit">на</span>ся <span class="posthilit">на</span> улица Бер<span class="posthilit">на</span>рд Нохт по време <span class="posthilit">на</span> слънчевите месеци, за да е по-близо до борещите се за правата си. А неговият отбор, Санкт Паули, се класира за втори път във втора лига под ръководството <span class="posthilit">на</span> хлапашки изглеждащия треньор Михаел Лорковски. Това е лятото <span class="posthilit">на</span> 1986 г. и историята може да започне.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://i242.photobucket.com/albums/ff54/DrunkenLazyStPauliBastard/totenkopf_640_480-1.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Хрумването <span class="posthilit">на</span> рокера Мабузе днес е символ <span class="posthilit">на</span> Паули</span><br />
<br />
Кварталът от години е <span class="posthilit">на</span>пускан от инвеститорите. Работническият район е принуден да се откаже от ми<span class="posthilit">на</span>лия си блясък. Големите предприемачи изоставят хамбургската част Санкт Паули, много барове с червени фенери затварят врати, тъй като страхът от СПИН убива еротичния бизнес, а разположението <span class="posthilit">на</span> квартала до доковете губи своето з<span class="posthilit">на</span>чение. Цитат <span class="posthilit">на</span> се<span class="posthilit">на</span>тора от морския град Хамбург Хелмут Шмид от онова време: "Хамбургчани почти не ходят до въжените работилници в пристанищния район. Квартал Санкт Паули определено не при<span class="posthilit">на</span>длежи към атракциите <span class="posthilit">на</span> града."<br />
<br />
В следствие <span class="posthilit">на</span> това жилищата в райо<span class="posthilit">на</span> драстично поевтиняват и през втората полови<span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span> 80-те години там се заселват предимно студенти и млади хора <span class="posthilit">на</span> изкуството. В новия културен бастион избухва, развива се и властва едно особено влечение към футболния отбор <span class="posthilit">на</span> квартала. Влечение, което другият голям градски отбор, Хамбургер Шпортферайн, е непосилен да поддържа спрямо своите фенове. Готовите за погроми хулигани <span class="posthilit">на</span> Фолкспаркщадион, които скандират дяснорадикални и расистки лозунги, отблъскват много от обикновените привърженици <span class="posthilit">на</span> "червените шорти" от Хамбург.<br />
<br />
Клубът Санкт Паули никога не е попадал в центъра <span class="posthilit">на</span> футболните събития в Германия след края <span class="posthilit">на</span> вой<span class="posthilit">на</span>та, с изключение <span class="posthilit">на</span> един кратък период от 1948-51 г., когато взема участие във фи<span class="posthilit">на</span>лите <span class="posthilit">на</span> германското първенство. През 60-те и 70-те години отборът, чиито фенове произлизат от градски буржоазни семейства, се проваля шест пъти в опита си да се класира в германската елит<span class="posthilit">на</span> дивизия. 1977 е годи<span class="posthilit">на</span>та <span class="posthilit">на</span> първото попадане <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули в Първа Бундеслига, но заслуженото въодушевление сред публиката бива проиграно с безпрецедентно слабо представяне в дивизията, където Паули едва успява да се противопостави <span class="posthilit">на</span> някой от противниците си. Запалянковците гледат с лошо око <span class="posthilit">на</span> решението <span class="posthilit">на</span> клубното ръководство да домакинства само 5 мача от сезо<span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span> домашния стадион Милернтор, а оста<span class="posthilit">на</span>лите - поради материални съображения - да проведе <span class="posthilit">на</span> аре<span class="posthilit">на</span>та <span class="posthilit">на</span> врага Хамбург - Фолкспаркщадион. Обаче бундеслигата претърпява не само спортно, но и фи<span class="posthilit">на</span>нсово фиаско. Сред<span class="posthilit">на</span>та посещаемост <span class="posthilit">на</span> германските срещи през 70-те години е около 3500 зрители <span class="posthilit">на</span> мач. Бившият министър <span class="posthilit">на</span> отбра<span class="posthilit">на</span>та Ханс Апел, член <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули от 1947 г. и дългогодиш<span class="posthilit">на</span> част от ръководството <span class="posthilit">на</span> клуба, казва: "Много президенти бяха тарикати. През 60-те години те събираха пари в касички пред вратите <span class="posthilit">на</span> стадионите, така че до счетоводството едва достигаше някакъв символичен приход."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="427" src="http://www.hamburg-web.de/fotos/red/fc-st-pauli-kuba-08.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Ернесто "Че" Гевара е един от героите <span class="posthilit">на</span> публиката <span class="posthilit">на</span> Милернтор</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Отвън се случва "Хамбургският казан", а вътре Санкт Паули успява да се класира</span><br />
<br />
Подобен мошенически манталитет докарва клуба от квартала <span class="posthilit">на</span> червените фенери до ръба <span class="posthilit">на</span> пропастта през 1979 г.: президентът Ернст Шахт и неговият асистент Макс Улрих <span class="posthilit">на</span>трупват плани<span class="posthilit">на</span> от задължения, възлизащи <span class="posthilit">на</span> 2,7 милио<span class="posthilit">на</span> марки. Германският футболен съюз отнема лиценза <span class="posthilit">на</span> отбора, а в медиите циркулират слухове за окончателен фалит.<br />
<br />
След като в <span class="posthilit">на</span>чалото <span class="posthilit">на</span> 80-те години кварталът започва да се подмладява и да се модернизира, по неговия път тръгва и местния отбор. Нуждата от пари обаче не му е чужда. Глав<span class="posthilit">на</span>та атракция <span class="posthilit">на</span> сиромашкия клуб са юношите старша възраст, които през април 1981 г. играят пред 25 000 зрители <span class="posthilit">на</span> Милернтор срещу водения от Юп Дервал <span class="posthilit">на</span>цио<span class="posthilit">на</span>лен отбор <span class="posthilit">на</span> Германия. Новото спортно ръководство вербува млади играчи от квартала, както и от околностите <span class="posthilit">на</span> пристанищния град. Юрген Гро<span class="posthilit">на</span>у, Щефан Щудер и Андре Голке след 1982 г. стават лудите млади, които са з<span class="posthilit">на</span>кови за успехите от последвалата ера за отбора <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули.<br />
<br />
Завръщането във втора дивизия през 1986 г. е постиг<span class="posthilit">на</span>то с един полупрофесио<span class="posthilit">на</span>лен тим, в който заплата от 5000 марки <span class="posthilit">на</span> месец се счита за ед<span class="posthilit">на</span> от <span class="posthilit">на</span>й-високите. Симпатията към отбора, където дълги години цари хаос, <span class="posthilit">на</span>раства. За мачовете в квалификациите за Втора Бундеслига идват средно по 5000 зрители. По време <span class="posthilit">на</span> срещата с Шьопинген <span class="posthilit">на</span> 8 юни 1986 г. се случва нещо, което допри<span class="posthilit">на</span>ся за формирането <span class="posthilit">на</span> мита "Санкт Паули". Докато <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span> Щефан Щудер и Андре Голке се борят за победата, в близост до Милернтор се осъществява <span class="posthilit">на</span>й-големият масов арест в историята <span class="posthilit">на</span> Федерал<span class="posthilit">на</span>та република. В т. <span class="posthilit">на</span>р. "Хамбургски казан" полицията арестува за 15 часа 860 демонстранти срещу използването <span class="posthilit">на</span> ядре<span class="posthilit">на</span>та енергия.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="428" src="http://www.kulturkarte.de/impressionen/images/Millerntor%20Stadion%20%28FC%200047.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Стадион Милернтор от въздуха</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Отборът се превръща в отдушник за отчаяни активисти</span><br />
<br />
След новото класиране във втора лига в лицето <span class="posthilit">на</span> клуба постепенно се оформя един противник <span class="posthilit">на</span> властта. Който по това време посещава срещите <span class="posthilit">на</span> тима, той среща <span class="posthilit">на</span>мусените физиономии <span class="posthilit">на</span> лявоориентираните политически граждани - все пак съботите са пред<span class="posthilit">на</span>з<span class="posthilit">на</span>чени за митинги, демонстрации и дискусии, а не за викане <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span>. Обаче при ръководството <span class="posthilit">на</span> треньора Вили Райман чрез футбола се формира ед<span class="posthilit">на</span> алтер<span class="posthilit">на</span>тива <span class="posthilit">на</span> политиката, която ентусиазира левите в квартала и предизвиква взрив в зрителския интерес <span class="posthilit">на</span> Милернтор. "Тогава принципите <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули бяха: непреклонност, страст, дух за борба и сърце", казва Андре Трулзен, днешният помощник-треньор <span class="posthilit">на</span> Паули, който започва първия си сезон <span class="posthilit">на</span> Милернтор през 1986 г.<br />
<br />
"Пост-пънк и улич<span class="posthilit">на</span>та сце<span class="posthilit">на</span> се вписват в имиджа <span class="posthilit">на</span> отбора, понеже се изпитва острата нужда от зараждане <span class="posthilit">на</span> фен култура в квартала. Отблъс<span class="posthilit">на</span>тите от политическата работа леви активисти, <span class="posthilit">на</span>мират един вид социален отдушник <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span> в Санкт Паули", обяснява Рене Мартенс, автор <span class="posthilit">на</span> клигата "Чудеса все още се случват. Историята <span class="posthilit">на</span> отбора Санкт Паули". Посещението <span class="posthilit">на</span> футболен мач и политическата активност повече не са взаимноизключващи се понятия. Срещите от Втора Бундеслига се превръщат в хепънинги <span class="posthilit">на</span> левите фракции, а преди двубоите феновете се срещат до Балдуиновите стълби <span class="posthilit">на</span> пристанищ<span class="posthilit">на</span>та улица за подгрявка.<br />
<br />
От<span class="posthilit">на</span>чало има около 60 "бунтовници", които редовно стоят прави зад треньорските скамейки. Носейки черни пуловери с качулки или рокерски якета, част от тях с шарени коси, те мотивират играчите със странни възгласи от рода <span class="posthilit">на</span>: "Никога повече фашизъм, никога повече вой<span class="posthilit">на</span>, никога повече трета лига!". Феновете <span class="posthilit">на</span> Паули рязко се разграничават от дясноекстремистките ултраси <span class="posthilit">на</span> Хамбургер Шпортферайн. Те заканително клатят пръст към дългогодишното управление <span class="posthilit">на</span> пристанищния град от Германската социалдемократическа партия: "Кой ни предаде? Социалдемократите! Кой никога няма да ни предаде? Санкт Паули!". Редовите зрители често сменят местата си <span class="posthilit">на</span> свободния за движение Милернтор през второто полувреме и отиват от ед<span class="posthilit">на</span>та врата зад другата. Мястото <span class="posthilit">на</span> "бунтовниците" обаче ви<span class="posthilit">на</span>ги остава постоянно.<br />
<br />
На глав<span class="posthilit">на</span>та трибу<span class="posthilit">на</span> един до друг седят политици като Ханс Апел, търговци като бъдещия президент <span class="posthilit">на</span> отбора Хайнц Вайзенер и няколко сводници, лесно различими с техните ярки дрехи, носещи кошнички с декоративни кученца в тях и хва<span class="posthilit">на</span>ти под ръка с предизвикателни дами - <span class="posthilit">на</span> Милернтор витае ед<span class="posthilit">на</span> различ<span class="posthilit">на</span> атмосфера.<br />
<br />
Особеното: Поведението <span class="posthilit">на</span> феновете зависи от политическите събития по света. Всяка нова песен или скандиране са в пълен противовес със свирките и виковете "шалала" по другите германски стадиони. Вратарят Фолкер Ипих, който в <span class="posthilit">на</span>чалото <span class="posthilit">на</span> кариерата си в Санкт Паули си взема отпуск, за да се запише доброволец и да участва в строителни работи в следреволюцион<span class="posthilit">на</span> Никарагуа, става символ <span class="posthilit">на</span> формиращия се нов запалянковски дух, ориентиран към левия политически спектър. Скоро след това култов статус сред феновете <span class="posthilit">на</span> отбора получава тениска с <span class="posthilit">на</span>дпис: "Фолкер, чуйте сиг<span class="posthilit">на</span>ла". В блока с крайните привърженици стои и пънк-рокерът Мабузе от пристанищ<span class="posthilit">на</span>та улица. В ед<span class="posthilit">на</span> събот<span class="posthilit">на</span> вечер той решава да вземе з<span class="posthilit">на</span>ме с пиратския череп и кости за 90-те минути <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span>. От тогава този флаг, символиращ непокорство и своенрав<span class="posthilit">на</span> свобода, се превръща в марков за бастио<span class="posthilit">на</span> Милернтор. Днес черепът и кръстосаните кости <span class="posthilit">на</span> черен фон е нещо много повече от емблема <span class="posthilit">на</span> отбора и символ <span class="posthilit">на</span> неудобните революционери от Санкт Паули. <br />
<br />
Когато момчетата <span class="posthilit">на</span> Хелмут Шулте се класират в Първа Бундеслига <span class="posthilit">на</span> 29 май 1988 г. в Улм, ефир<span class="posthilit">на</span>та телевизия RTL, <span class="posthilit">на</span>пук <span class="posthilit">на</span> комерсиализирането <span class="posthilit">на</span> футбола, широко отразява имиджа <span class="posthilit">на</span> "по-различния футболен клуб" и го раз<span class="posthilit">на</span>ся из цялата стра<span class="posthilit">на</span>. Така чрез своя телевизор всеки един запалянко в Германия разбира за съществуването <span class="posthilit">на</span> отбора - "веселяците" от Кийц правят футбол<span class="posthilit">на</span>та карта <span class="posthilit">на</span> Европа още по-пъстра.<br />
<br />
Обаче политическата фенкултура <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули не буди само симпатии. През юни 1988 г., преди полуфи<span class="posthilit">на</span>ла за Евро'88 между Запад<span class="posthilit">на</span> Германия и Холандия в Хамбург, стотици германски хулигани преми<span class="posthilit">на</span>ват през пристанищния район <span class="posthilit">на</span> града. Ултрасите <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули, решени, че няма да толерират расистки и сексистки лозунги край Милернтор, отприщват омразата си към тези, които <span class="posthilit">на</span>рушават техните принципи и след срещата изкарват яда си от загубата в сблъсъци по улиците.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="425" src="http://www.faz.net/m/%7BECE6FDB9-DAB7-4852-B1EA-C04BE5278690%7DPicture.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Култовият вратар Фолкер Ипих днес</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Талисманът "Вумбо" е посрещ<span class="posthilit">на</span>т със залп от чаши с бира</span><br />
<br />
След като в мач срещу Нюрнберг футболистът <span class="posthilit">на</span> "франките" Сулейман Сане е <span class="posthilit">на</span>речен с обидното "негър", дейците от новия печатен фен-орган "Милернтор Роър" (МР), заедно с играчи като Фолкер Ипих и Петер Кнебел, изработват през август 1989 г. дипля<span class="posthilit">на</span> срещу <span class="posthilit">на</span>рушаването <span class="posthilit">на</span> човешките права по стадионите. Цитат от манифеста, създаден 18 години преди първата официал<span class="posthilit">на</span> кампания срещу <span class="posthilit">на</span>силието в Германия: "Нашият Санкт Паули стои за разбирателството между <span class="posthilit">на</span>родите и интер<span class="posthilit">на</span>цио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span>та култура <span class="posthilit">на</span> спорта." Лозунгът и до днес е ръководен за привържениците <span class="posthilit">на</span> клуба от Милернтор.<br />
<br />
"МР" е формиран като реакция <span class="posthilit">на</span> планирания от президента <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули Ото Паулик и архитекта Хайнц Вайзенер "Спорт-Доум" в <span class="posthilit">на</span>чалото <span class="posthilit">на</span> 1989 г. Тогава е трябвало да започне строителството <span class="posthilit">на</span> нов мултифункцио<span class="posthilit">на</span>лен стадион с хотел, модер<span class="posthilit">на</span> зала и магазини, възлизащо <span class="posthilit">на</span> обща стойност от 500 милио<span class="posthilit">на</span> марки. С флайъри, подписки и мълчалив протест в домакинството с Карлсруе се дава организиран отпор <span class="posthilit">на</span> плановете за мащаб<span class="posthilit">на</span> комерсиализация <span class="posthilit">на</span> любимия отбор. През април 1989 г. Паулик оповестява оттеглянето <span class="posthilit">на</span> своите проекти за "Спорт-Доум". И понеже официалният вестник <span class="posthilit">на</span> Паули е взел стра<span class="posthilit">на</span> в спора и не съобщава за протестите, някои ядосани активисти решават да <span class="posthilit">на</span>правят собствено печатно издание. Малко след това отваря врати и първият фенмагазин <span class="posthilit">на</span> клуба, където членът <span class="posthilit">на</span> "МР" Свен Брукс обслужва алтер<span class="posthilit">на</span>тивните запалянковци и мястото бързо се превръща в основен пункт за срещи. Интензив<span class="posthilit">на</span>та работа с феновете и подобре<span class="posthilit">на</span>та комуникация правят от организацията решаващ фактор в клубното управление. През октомври 1989 г. започва организираното посещение <span class="posthilit">на</span> гостувания. Докато през юни 1989 г. за мача <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули в Манхайм пътуват само 17 фенове, днес те са повече от 2000.<br />
<br />
Подобре<span class="posthilit">на</span>та работа с феновете води до раздвижване: изработеният от "МР" флайър "Феновете <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули срещу дясното" скоро става класика <span class="posthilit">на</span> съвременните дипляни и по-късно е взаимстван от много други клубове при <span class="posthilit">на</span>правата <span class="posthilit">на</span> техните агитационни материали. Когато треньорът Клаус Шлапнер и неговите момчета от Валдхоф Манхайм идват <span class="posthilit">на</span> Милернтор, паметливи запалянковци припомнят за обвързаността между курпфалцкия отбор и <span class="posthilit">на</span>цистите в ми<span class="posthilit">на</span>лото. Развятото <span class="posthilit">на</span> хамбургския стадион през 1990 г. от манхаймци з<span class="posthilit">на</span>ме от времето <span class="posthilit">на</span> Третия райх скоропостижно е премах<span class="posthilit">на</span>то собственоръчно от крайнолевите ултраси <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули. Тенденциите към футбол<span class="posthilit">на</span> комерсиализация също са изкоренени: когато един от спонсорите <span class="posthilit">на</span> отбора "подарява" <span class="posthilit">на</span> феновете талисман, отговарящ <span class="posthilit">на</span> името "Вумбо", бедното плюшено животинче е посрещ<span class="posthilit">на</span>то <span class="posthilit">на</span> почивката <span class="posthilit">на</span> едно от домакинствата със залп от чаши, пълни с бира "Астра", а това се оказва и последното му "дефилиране" пред трибу<span class="posthilit">на</span>та за правостоящи. Изпълнение <span class="posthilit">на</span> британски военен оркестър пък среща спонтанен отговор с песни <span class="posthilit">на</span> ИРА, които го заглушават <span class="posthilit">на</span>пълно. След този ден никога повече <span class="posthilit">на</span> Милернтор не се изпълнява духова музика.<br />
<br />
Отношенията между привърженици и отбор в края <span class="posthilit">на</span> 80-те години са нещо необикновено за един професио<span class="posthilit">на</span>лен клуб. Играчите стоят близо до феновете не само <span class="posthilit">на</span> думи, а те сякаш живеят заедно. "Много от <span class="posthilit">на</span>с учеха. Бяхме един интелигентен отбор, което се отрази и в <span class="posthilit">на</span>шите обществени ангажименти", спомня си Фолкер Ипих. Някои футболисти работят активно в "МР", а в "клуб<span class="posthilit">на</span>та къща" <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span> отборът задължително говори с привържениците след всеки мач. В кръчмата <span class="posthilit">на</span> Бриджит, която често сервира по жартиери, се пие заедно, но когато някой се самозабрави и стане дързък, той вед<span class="posthilit">на</span>га получава плесница от дамата, без з<span class="posthilit">на</span>чение дали е футболист или просто запалянко. Андре Трулзен си спомня: "Особено кухнята беше глав<span class="posthilit">на</span>та атракция. Имаше традиция пет-шест играчи да водят със себе си поз<span class="posthilit">на</span>ти фенове и там <span class="posthilit">на</span> спокойствие да изпият по бира или да изпушат по цигара."<br />
<br />
Тук кварталният отбор се претопява в едно голямо семейство. Успоредно с възхода <span class="posthilit">на</span> футболния клуб, квартал Санкт Паули също просперира през втората полови<span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span> 80-те години: в близост до стадио<span class="posthilit">на</span> изникват около 500 заведения, барове и дискотеки, които осигуряват възможност за запалянковците да се "подгреят" преди мач, както и привличат обичащите нощния живот. От новите предложения <span class="posthilit">на</span> квартала не се възползват само феновете, но и играчите. Трулзен: "Ви<span class="posthilit">на</span>ги ходехме в "Синя нощ" с хазяи<span class="posthilit">на</span> Изи. Днес такова нещо повече не е възможно, защото всички футболисти се подлагат непрекъс<span class="posthilit">на</span>то <span class="posthilit">на</span> медицински изследвания." В Кийц гледат с отвращение <span class="posthilit">на</span> звездните култове около играчите, създадени в другите отбори. Може би поради липса <span class="posthilit">на</span> футболисти от светов<span class="posthilit">на</span> класа. При загуби и слаби игри феновете проявяват своята несравнима емоцио<span class="posthilit">на</span>лност. Нещо повече - колкото по-зле играе отборът, толкова повече привържениците му почитат Санкт Паули. Ентусиазмът им е заразителен - карикатура <span class="posthilit">на</span> художника Шрьодер от 1993 г. показва бразилския Жокер <span class="posthilit">на</span> отбора Лео Манци, носен <span class="posthilit">на</span> ръцете <span class="posthilit">на</span> запалянковците с истеричните викове: "Лео, Лео". По някое време Манци се обажда: "Но аз влязох в игра в 90. минута и даже не успях да пип<span class="posthilit">на</span> топката." Това по никакъв <span class="posthilit">на</span>чин не впечатлява феновете и те продължават да крещят: "Лео, Лео!" Така е в Санкт Паули и до днес.<br />
<br />
В този дух отрасват следващите поколения футболисти <span class="posthilit">на</span> отбора. Отговорните фактори в клуба твърдят, че без тази връзка с феновете и без идентификацията с Кийц Санкт Паули не би имал шанс да оцелее. Днешният треньор Холгер Станиславски, който идва <span class="posthilit">на</span> Милернтор през 1993 г. от Хамбургер Шпортферайн, казва: "Митът <span class="posthilit">на</span> Паули не може да се обясни само в едно изречение. Човек има нужда от време, за да разбере истински къде се <span class="posthilit">на</span>мира. За мен този процес <span class="posthilit">на</span> опоз<span class="posthilit">на</span>ване и до днес не е завършил." Спортното развитие <span class="posthilit">на</span> Паули след 1986 г. - 18 години професио<span class="posthilit">на</span>лен футбол, 6 от които в Първа Бундеслига - води до такава близка емоцио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span> връзка между отбор и фенове, че дори и през трите години в треторазред<span class="posthilit">на</span>та Регио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span> лига Север след 2003 г. сред<span class="posthilit">на</span>та посещаемост <span class="posthilit">на</span> Милернтор е 15 000 зрители.<br />
<br />
На клуба се отдава да утвърди "Санкт Паули" като търговска марка <span class="posthilit">на</span> пазара, без това да води до загубата <span class="posthilit">на</span> алтер<span class="posthilit">на</span>тивния дух. Ханс Апел, член <span class="posthilit">на</span> отбора от 60 години, описва ситуацията така: "Санкт Паули е жив организъм и за много хора той представлява истински заместител <span class="posthilit">на</span> семейството или емоцио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span>та връзка." Това, което през 80-те години произлиза от субкултура с политически амбиции, от дълго време вече е погъл<span class="posthilit">на</span>то от комерсиалното течение. Различността повече не е поляризиращ недостатък <span class="posthilit">на</span> безгръб<span class="posthilit">на</span>чния футболен бизнес, а - що се от<span class="posthilit">на</span>ся до продажбите - важ<span class="posthilit">на</span> опор<span class="posthilit">на</span> точка за фи<span class="posthilit">на</span>нсовата стабилност <span class="posthilit">на</span> отбора. Свен Брукс, който след почти 9 години работа като отговорник за привържениците, е повишен в организационен директор <span class="posthilit">на</span> клуба, казва: "Тук се градят съхраняващите ценности <span class="posthilit">на</span> левите идеи. Ние трябва да съблюдаваме да не се отива отвъд допустимите граници <span class="posthilit">на</span> комерсиализацията."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="425" src="http://www.abendblatt.de/multimedia/archive/00291/moments_bayern_2_HA_291766b.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Информационното табло <span class="posthilit">на</span> Милернтор след з<span class="posthilit">на</span>менитата победа <span class="posthilit">на</span>д действащия шампион <span class="posthilit">на</span> света Байерн Мюнхен <span class="posthilit">на</span> 6 февруари 2002 г.</span><br />
<br />
Докато Брукс и другите фенове в ранните години са недолюбвани от чуждите фенгрупировки поради политическите си убеждения, днес Санкт Паули е един от <span class="posthilit">на</span>й-окуражаваните и подрепяните отбори в Германия, като дори и Ули Хьонес взема дейно участие в спасяването <span class="posthilit">на</span> отбора по време <span class="posthilit">на</span> послед<span class="posthilit">на</span>та криза в клуба през 2003 г. Британските медии със завист говорят за феноме<span class="posthilit">на</span> "Санкт Паули", който отива извън традиционните футболни ценности: той включва "Светата Троица" от бира, правостоящо място и иронизиращи скандирания. Английското футболно списание "ФоурФоурТу" <span class="posthilit">на</span>рича хамбургския отбор "<span class="posthilit">на</span>й-рокаджийския клуб <span class="posthilit">на</span> света".<br />
<br />
Но рискът от бумеранговия ефект <span class="posthilit">на</span> своята собстве<span class="posthilit">на</span> слава съществува. "Играчи, които по-рано бяха нужни да развиват фантазията <span class="posthilit">на</span> привържениците, днес повече не са необходими", смята Рене Мартенс: Така и така Милернтор е пълен <span class="posthilit">на</span> всеки мач. От икономическа глед<span class="posthilit">на</span> точка повече не е необходимо определени фенгрупи и разпръс<span class="posthilit">на</span>ти ветерани да стоят сред ултрасите <span class="posthilit">на</span> трибуните. Мабузе, пионерът <span class="posthilit">на</span> з<span class="posthilit">на</span>мето с мъртвешката глава, предпочита да ходи <span class="posthilit">на</span> мачовете <span class="posthilit">на</span> градските съперници Алто<span class="posthilit">на</span> 93, които играят в петоразред<span class="posthilit">на</span>та оберлига: Повече модерни фенове, повече комерсиалност. Както политическите амбиции, така и фенският фолклор отбелязва застой <span class="posthilit">на</span> Милернтор. Реалността се опитва да съживява мита с акции като "Вива Санкт Паули - Борбата с треторазредността" от 2004 г., обяве<span class="posthilit">на</span> от маркетинговия отдел <span class="posthilit">на</span> клуба като "ед<span class="posthilit">на</span> своеобраз<span class="posthilit">на</span> собстве<span class="posthilit">на</span> революция". Мотото е: "При <span class="posthilit">на</span>с не се лее кръв, а само бира Астра и Бомерлундер." Домакинствата <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули не са това, което е футболът в големите градове - медийно събитие и чисто развлечение. Малката разлика: другите отбори излизат под звуците <span class="posthilit">на</span> музиката от филма "Междузвездни войни", а организационният директор <span class="posthilit">на</span> Милернтор предпочита това да става с парчето <span class="posthilit">на</span> AC/DC "Hells Bells". По другите стадиони головете се празнуват с "Кан Кан", а <span class="posthilit">на</span> Милернтор - със "Song 2" <span class="posthilit">на</span> Блър.<br />
<br />
И ако в днешното общество изобщо може да се говори за свободен дух, то або<span class="posthilit">на</span>мент<span class="posthilit">на</span>та карта за срещите <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули е синоним <span class="posthilit">на</span> различност и обвързаност с клуба за модерните запалянковци. Политически безгласните избиратели също получават трибу<span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span> Милернтор: Малка утеха и свобод<span class="posthilit">на</span> мисъл след 70-часовата работ<span class="posthilit">на</span> седмица, прояве<span class="posthilit">на</span> веднъж <span class="posthilit">на</span> 14 дни. <br />
<br />
Клишето <span class="posthilit">на</span> футболния мейнстрийм гласи, че стадионите днес трябва да са пълни. Но какво във футбола не е клише? Фолкер Ипих казва: "Никога не съм харчил парите, които съм печелил като професио<span class="posthilit">на</span>лен футболист, за социални цели. Спестих ги и <span class="posthilit">на</span>края си купих къща. Нищо особено." Друго клише гласи, че средностатистическите футболисти нямат ясно изразен музикален вкус. В потвърждение <span class="posthilit">на</span> това 9 от всеки 10 футболисти в Германия отговарят <span class="posthilit">на</span> въпроса каква музика слушат с: "Ах, каквото пус<span class="posthilit">на</span>т по радиото." Нищо изне<span class="posthilit">на</span>дващо. На същото питане Марсел Егер от Санкт Паули отговаря с: "В момента любими са ми Арктик Мънкийс, Шаут Аут Лаудс и, ако съм в по-спокойно <span class="posthilit">на</span>строение, Деймиън Райс." Егер казва също и че неговото училище, от общо трите гим<span class="posthilit">на</span>зии във франконския град Ансбах, е била "по-скоро ед<span class="posthilit">на</span> хипи-гим<span class="posthilit">на</span>зия". От другите две средни училища излизали "зубрачи по математика и мамини синчета". Много малко от професио<span class="posthilit">на</span>лните футболисти биха обоз<span class="posthilit">на</span>чили средношколските си години като "хипи-гим<span class="posthilit">на</span>зия", а прилежните ученици като "мамини синчета". Слагаме край <span class="posthilit">на</span> клишетата, но става ясно горе-долу що за човек е Марсел Егер - той е прототип <span class="posthilit">на</span> различния професио<span class="posthilit">на</span>лен футболист. Точно като Фолкер Ипих, Петер Кнебел или Андре Трулзен и Холгер Станиславски.<br />
<br />
И като такъв, разбира се, пасва идеално <span class="posthilit">на</span> този клуб. Той е олицетворение <span class="posthilit">на</span> това очарование, което излъчва Санкт Паули. Денят, <span class="posthilit">на</span> който Егер осъз<span class="posthilit">на</span>ва това, е 20 май 2001 г. Тогава 24-годишният днес футболист, играещ за младежките отбори <span class="posthilit">на</span> Нюрнберг, присъства <span class="posthilit">на</span> Франкенщадион, когато Санкт Паули се класира за четвърти път в Първа Бундеслига. След последния съдийски сиг<span class="posthilit">на</span>л и двата отбора си разменят благопожелания, тъй като и "франките" постигат класиране в елита. Феновете <span class="posthilit">на</span> Нюрнберг, ползващи се от правото <span class="posthilit">на</span> домакинството, слизат <span class="posthilit">на</span> тере<span class="posthilit">на</span> да празнуват, докато запалянковците <span class="posthilit">на</span> Паули остават изолирани в сектора за гости и са обградени от полиция и стюарди. Това <span class="posthilit">на</span> пречи <span class="posthilit">на</span> хамбургците да се веселят по всички правила <span class="posthilit">на</span> това изкуство. Партито <span class="posthilit">на</span> "северните пирати" докарва феновете <span class="posthilit">на</span> "Клуба" чак до завист, включително и Марсел Егер - младата <span class="posthilit">на</span>дежда <span class="posthilit">на</span> Нюрнберг: "Що за яки пичове са това, помислихме си. Нищо не може да им развали удоволствието."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.ndr.de/sport/fussball/stpauli354_v-gallery.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Томас Мегле (вдясно) е готов да захапе някого за честта <span class="posthilit">на</span> Паули</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Мегле трябва да държи речи пред тълпата, стъпил <span class="posthilit">на</span> каса бира</span><br />
<br />
През главата му ми<span class="posthilit">на</span>ва мисълта колко хубаво би било да при<span class="posthilit">на</span>длежи към тази общност като играч и тези хора да скандират името му. Нещата в професио<span class="posthilit">на</span>лния футбол не ви<span class="posthilit">на</span>ги могат да се определят обаче като концерт по желание: след като <span class="posthilit">на</span> Егер е казано, че повече няма бъдеще в младежкия отбор <span class="posthilit">на</span> Нюрнберг, той преми<span class="posthilit">на</span>ва в състава <span class="posthilit">на</span> Фойхт в юж<span class="posthilit">на</span>та регио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span> лига. Докато младият футболист още се колебае дали да не се концентрира върху учението си, в родният си град съдбата го среща с Георг Фолкерт, някогашен ръководител в Санкт Паули. Стига се до разговор и Фолкерт пита Егер какви са бъдещите му планове. Егер разказва за своите виждания и мисли, а Фолкерт убедено отвръща: "Ти би пас<span class="posthilit">на</span>л добре <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули, защото там едно твърдо влизане получава повече овации, отколкото ед<span class="posthilit">на</span> зад<span class="posthilit">на</span> ножица." Скоро след срещата агентът <span class="posthilit">на</span> играча успява да уреди клиента си <span class="posthilit">на</span> Милернтор.<br />
<br />
Естествено, да се твърди, че всички футболисти <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули по рождение са футболни романтици и идеалисти, е пъл<span class="posthilit">на</span> глупост. Някои от тях просто чинно изпълняват професио<span class="posthilit">на</span>лните си задължения там, а при други апетитът се появява с яденето. Така става с Томас Мегле. "Тогава щях да отида и в Рот-Вайс Оберхаузен", казва 35-годишният днес футболист, който идва за пръв път в клуба от Кийц през 1997 г., а след това още два пъти подписва договор с Паули след престои в други отбори. Обаче освен спортните причини, които първо<span class="posthilit">на</span>чално са <span class="posthilit">на</span>й-важни за Мегле, съществуват и специфични фактори като "интересния вътрешен живот в отбора". Любопитният мюнхенец е въведен в света <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули от Свен Брукс и получава интересни преживявания: в бара <span class="posthilit">на</span> клуба той, стъпил <span class="posthilit">на</span> каса от бира "Астра", държи <span class="posthilit">на</span>родни речи. Нещо, което никога преди не би си представил. Мегле обяснява своя мироглед: "Нямам нужда да говоря толкова за политика. Аз имам нужда от човешка топли<span class="posthilit">на</span>, тя е факторът да се чувствам добре." Играчът, който влиза в историята като авторът <span class="posthilit">на</span> гола от мача с носителя <span class="posthilit">на</span> Междуконтинентал<span class="posthilit">на</span>та купа Байерн, все пак запазва един прагматичен подход по отношение <span class="posthilit">на</span> професио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span>та си кариера и опитва щастието си в други отбори като Ханза Росток и 1860 Мюнхен.<br />
<br />
Този прагматизъм е препоръчителен за всеки играч <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули, защото той се основава <span class="posthilit">на</span> принципа за многообразието. Никой не бива да си мисли, че клубът <span class="posthilit">на</span>ема един футболист, само защото той добре се вписва в удоб<span class="posthilit">на</span>та вселе<span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span> Паули. Бюрата в офиса <span class="posthilit">на</span> клуба са затрупани с молби <span class="posthilit">на</span> играчи, които искат да играят за хамбургския отбор поради неговото реноме - обаче <span class="posthilit">на</span>личието <span class="posthilit">на</span> подходящ характер и желание не са достатъчни за сключване <span class="posthilit">на</span> договор. Красноречив пример за това е Бенямин Адрион - футболистът, който даде <span class="posthilit">на</span>чалото <span class="posthilit">на</span> кампанията "Вива кон агуа" за чиста питей<span class="posthilit">на</span> вода в развиващите се страни по света и така за пореден път показа, че Паули е нещо повече от обикновен футболен клуб. Адрион имаше болезненото преживяване да не получи удължаване <span class="posthilit">на</span> контракта си, въпреки обществените си заслуги.<br />
<br />
Треньорът Холгер Станиславски обяснява: "Ние търсим играчи преди всичко заради спортните им качества и отборния им дух - чак тогава гледаме обществе<span class="posthilit">на</span>та им позиция и способността им да я изразяват." Да изградиш успешен отбор с малко пари и той да служи за идентификация <span class="posthilit">на</span> много футболни запалянковци е деликат<span class="posthilit">на</span> задача. За сплотяване <span class="posthilit">на</span> фенската маса Санкт Паули задължава своите футболисти веднъж годишно да правят заедно обиколка <span class="posthilit">на</span> града и след това да посетят клубния фенмагазин, за да заздравят връзката с квартала. Но това не е просто балансиращ акт, а част от самата философия <span class="posthilit">на</span> клуба. "Надявам се, че в близко бъдеще ще успеем да се класираме в първа дивизия и да се утвърдим там, без да загубим чара си и без да се поддадем <span class="posthilit">на</span> гнус<span class="posthilit">на</span>та печалба", казва Марсел Егер. Звучи почти невъзможно. За някои нещата вече са отишли твърде далеч. "Санкт Паули, заедно с Байерн и Борусия Дортмунд, е <span class="posthilit">на</span>й-комерсиализираният клуб в Германия", казва Маркус Линде<span class="posthilit">на</span>у, който е фен <span class="posthilit">на</span> кафяво-белите от раждането си. Хайко Шлеселман от феншопа също има подобни <span class="posthilit">на</span>блюдения: "Клубът осребрява всичко, с което разполага. В един момент просто не остава нещо, което да не се продава." В действителност Санкт Паули, предимно принуден от нуждата, в ми<span class="posthilit">на</span>лото е прехвърлял част от правата си върху кетъринга, продажбата <span class="posthilit">на</span> билетите или осбено печелившия мърчандайзинг <span class="posthilit">на</span> чужди компании. Но от друга стра<span class="posthilit">на</span> днес маркетинговите права отново са собственост <span class="posthilit">на</span> клуба и така той, заедно с Байерн Мюнхен и Фрайбург, е един от трите германски професио<span class="posthilit">на</span>лни отбора, които не са прехвърлили пазарните си дейности <span class="posthilit">на</span> външ<span class="posthilit">на</span> агенция. В днешно време страстите са <span class="posthilit">на</span>горещявани единствено от идеята за продажбата <span class="posthilit">на</span> името <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span>, а това си остава едно от последните табута в Санкт Паули. В емоцио<span class="posthilit">на</span>лно годишно клубно заседание членовете гласуват срещу подоб<span class="posthilit">на</span> продажба, но това решение не задължава юридически ръководството, а преди всичко ограничението е морално. Така или и<span class="posthilit">на</span>че вотът е едноз<span class="posthilit">на</span>чен, особено след изказването <span class="posthilit">на</span> Йохен Харберг от влиятелното фендвижение "Отделение за <span class="posthilit">на</span>сърчаване <span class="posthilit">на</span> членовете", което кара залата да заври - той метафорично заявява, че не бива стадионът да се превръща от "красиво езеро в локва с Астра".<br />
<br />
В деня след събранието Маркус Шулц, един от заместник-председателите <span class="posthilit">на</span> клуба, седи в административ<span class="posthilit">на</span>та сграда и казва: "Ще се съобразим с решението, дори да смятаме, че то е погрешно." Стаята за срещи е малка, но тя е <span class="posthilit">на</span>й-голямата <span class="posthilit">на</span> етажа в сградата <span class="posthilit">на</span> Щреземанщрасе, която временно се използва до завършването <span class="posthilit">на</span> реконструкцията <span class="posthilit">на</span> стадион Милернтор. Звучи "Rockin’ all over the World" <span class="posthilit">на</span> Стейтъс Куо и това може би е едно от последните германски бюра, <span class="posthilit">на</span> които открито може да се пуши. Изглежда, че това е ед<span class="posthilit">на</span> от последните твърдини срещу забра<span class="posthilit">на</span>та за тютюнопушене <span class="posthilit">на</span> обществени места. Когато обаче става дума за прекръстването <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span>, за търговията и за цялата тази бъркотия Шулц е убеден: "Аз съм реалист. Каква е ползата от един клуб, който живее само в паметта ни?" Самият мит не може да те изхрани, иска да каже той. Става дума, че трябва да се разграничи това, което може да се толерира, и това, което крепи отбора и засягането му може да предизвика вътрешен срив. Всички са единни, че Санкт Паули не се нуждае от плюшени талисмани и мажоретки, както и от гласовит говорител <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span>, който да съобщава съотношението <span class="posthilit">на</span> ъгловите удари като част от някаква реклам<span class="posthilit">на</span> стратегия. Относно името <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span> нещата стоят <span class="posthilit">на</span> доста по-слож<span class="posthilit">на</span> плоскост.<br />
<br />
Друга невралгич<span class="posthilit">на</span> точка беше така <span class="posthilit">на</span>рече<span class="posthilit">на</span>та кампания "Спасител" през пролетта <span class="posthilit">на</span> 2003 г., когато чрез продажба <span class="posthilit">на</span> специални тениски и акция <span class="posthilit">на</span> локалите в квартала са събрани повече от 2 милио<span class="posthilit">на</span> евро в касата <span class="posthilit">на</span> клуба и така са избег<span class="posthilit">на</span>ти отнемането <span class="posthilit">на</span> лиценза <span class="posthilit">на</span> отбора и пропаденето в оберлигата. Фактът, че цялата инициатива става с взаимодействието <span class="posthilit">на</span> класови врагове като "МакДо<span class="posthilit">на</span>лд'с" и кмета християндемократ Оле фон Бойст, е толкова скандален за някои привърженици, че те се отказват от своя отбор. Дори някои телефонни еротични линии по онова време съобщават, че част от таксата ще отиде за ед<span class="posthilit">на</span> добра цел. Още един удар по вижданията <span class="posthilit">на</span> запалянковците <span class="posthilit">на</span> Паули, които са яростни анти-сексисти. "Кампанията "Спасител" <span class="posthilit">на</span>несе нулева вреда", коментира Маркус Шулц. "Освен това тя беше чиста необходимост, и<span class="posthilit">на</span>че клубът щеше да фалира." Вероятно някои от противниците <span class="posthilit">на</span> инициативата биха предпочели да умрат красиво. А в такъв момент да се <span class="posthilit">на</span>мери точка <span class="posthilit">на</span> взаимен компромис, изглежда по-скоро невъзможно.<br />
<br />
Вбъдеще Санкт Паули ще продължи да изяснява дилемата си дали иска да бъде един съвсем нормален професио<span class="posthilit">на</span>лен клуб или би желал да има по-скоро ед<span class="posthilit">на</span> романтич<span class="posthilit">на</span> визия. А защо да не опита да съчетае и двете, стига едното да не влиза в конфликт с другото? "Аз също изпитвам огромен копнеж към автентич<span class="posthilit">на</span>та игра", казва Шулц, "и се питам, как бих <span class="posthilit">на</span>правил възможно съществуването <span class="posthilit">на</span> един <span class="posthilit">на</span>пълно некомерсиален клуб."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="478" src="http://www.bild.de/BILD/regional/hamburg/dpa/2009/11/13/corny-littmann,templateId=renderScaled,property=Bild,height=349.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Ексцентричният президент Корни Литман</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">В случай <span class="posthilit">на</span> нужда клубът продава пожизнени або<span class="posthilit">на</span>ментни карти</span><br />
<br />
Хайко Шлеселман от феншопа не звучи много по-различно, когато споделя: "Искам да си пожелая да останем един остров <span class="posthilit">на</span> щастието и да не вземаме отношение по всяка простотия <span class="posthilit">на</span> заобикалящия ни свят." Президентът Корни Литман, който успява да се <span class="posthilit">на</span>ложи <span class="posthilit">на</span>д вътрешните си опоненти в клуба, постепенно изплаща дълговете и прави от Санкт Паули един отбор с бъдеще. Литман обаче все още е противоречива личност за феновете, които често му се противопоставят по време <span class="posthilit">на</span> заседанията <span class="posthilit">на</span> доминирания от тях управителен съвет. "Като един гей от квартала той въплъщава в себе си всички идеали <span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span>шите запалянковци", смята Шлеселман, "обаче поради своя характер, той често влиза в конфликти." Управителят <span class="posthilit">на</span> два театъра в Кийц твърди, че не разбира от футбол и оставя свобода <span class="posthilit">на</span> феновете при изразяване <span class="posthilit">на</span> мнението им и при организацията <span class="posthilit">на</span> фенските им инициативи. По фи<span class="posthilit">на</span>нсовите въпроси обаче той не говори с удоволствие. Литман желае лично да отговаря при сключванетото <span class="posthilit">на</span> договорите с футболисти и служители, както и да ръководи изкъсо търговските операции <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули. В хода <span class="posthilit">на</span> кампанията "Спасител" по идея <span class="posthilit">на</span> президиума клубът продава 450 доживотни або<span class="posthilit">на</span>ментни карти за Милернтор <span class="posthilit">на</span> стойност от 1910 евро за един брой. Младите фенове мигновено се възползват от изключително изгод<span class="posthilit">на</span>та сделка, подпомог<span class="posthilit">на</span>ти от мест<span class="posthilit">на</span> банка, която отпуска целеви кредит при нулева лихва. Така клубът губи парите <span class="posthilit">на</span> тези хора вбъдеще. През март 2007 г. <span class="posthilit">на</span> извънредно заседание се стига до своеобразен заключителен сблъсък между управата <span class="posthilit">на</span> Литман и <span class="posthilit">на</span>дзорния съвет <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули, доминиран от феновете. Литман е обвинен, че е подправил договорите <span class="posthilit">на</span> някои играчи и че не действа сериозно по пла<span class="posthilit">на</span> с фи<span class="posthilit">на</span>нсирането <span class="posthilit">на</span> реконструкцията <span class="posthilit">на</span> стадио<span class="posthilit">на</span>. Президентът обаче успява да отклони обвиненията като представя убедителен план за новия Милернтор. Малко след това заседание юж<span class="posthilit">на</span>та трибу<span class="posthilit">на</span> е съборе<span class="posthilit">на</span> и днес вече е изцяло завърше<span class="posthilit">на</span>. Томас Мегле си спомня: "Когато през 1997 г. дойдох в клуба, се говореше: След половин годи<span class="posthilit">на</span> започваме строителните работи. Оттогава до сега всяко лято чаках да дойдат багерите."<br />
<br />
Сега чакането вече е към своя край и когато новата аре<span class="posthilit">на</span>, проектира<span class="posthilit">на</span> в английски стил, бъде завърше<span class="posthilit">на</span> през 2014 г., тя не само ще бъде уникал<span class="posthilit">на</span> като проект, но и ще бъде с повече места за правостоящи, отколкото със седалки (15 000 от общо 27 000 места). И британците отново ще гледат завистливо към Хамбург, защото Англия е всъщност стра<span class="posthilit">на</span>та, която претендира да е <span class="posthilit">на</span>й-благосклон<span class="posthilit">на</span> към футболните фенове. Обаче клуб<span class="posthilit">на</span>та сграда, място <span class="posthilit">на</span> срещи между отбора и привържениците му в продължение <span class="posthilit">на</span> десетилетия ще бъде съборе<span class="posthilit">на</span>. Дали характер<span class="posthilit">на</span>та близост между фенове и играчи ще бъде запазе<span class="posthilit">на</span> ще покаже бъдещето.<br />
<img alt="Изображение" height="430" src="http://www.abendblatt.de/multimedia/archive/00085/HolgerStanislawski_H_85786b.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Треньорското дуо <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули: Холгер Станиславски и Андре Трулзен</span><br />
<br />
Решаващо за бъдещата харизма <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули ще бъде това дали ще се отдаде <span class="posthilit">на</span> отбора да превърне новия Милернтор в непревземаема крепост за противника. Репутацията <span class="posthilit">на</span> стария стадион вече е увреде<span class="posthilit">на</span>. Извест<span class="posthilit">на</span>та някога със своя рев отсрещ<span class="posthilit">на</span> трибу<span class="posthilit">на</span> е смене<span class="posthilit">на</span> от юж<span class="posthilit">на</span>та част, където младите ултраси си правят своите хореографийки, а повечето други зрители идват от такава обществе<span class="posthilit">на</span> прослойка, която понякога се <span class="posthilit">на</span>рича презрително "фракция Галао" - консуматори <span class="posthilit">на</span> португалско кафе с мляко, което се радва <span class="posthilit">на</span> голяма популярност в неохипарския работнически квартал. Тази част от града се е променила: някогашните сбирки <span class="posthilit">на</span> <span class="posthilit">на</span>ркомани, обменящи метадон, са заменени от срещи <span class="posthilit">на</span> бохеми, които разговарят <span class="posthilit">на</span> чаша Галао <span class="posthilit">на</span> квартал<span class="posthilit">на</span>та пиаца. В сутерените <span class="posthilit">на</span> пристанищните къщи хората повече не обсъждат светов<span class="posthilit">на</span>та политика, а вече говорят за показателите <span class="posthilit">на</span> новата икономика.<br />
<br />
Свен Брукс, само един от многото фен-пионери, които са <span class="posthilit">на</span>ети от клуба и работят за него, обаче не вижда в социалните промени някаква опасност за Санкт Паули: "Смятам, че и днешните жители в квартала могат да бъдат доста емоцио<span class="posthilit">на</span>лни. Те запазиха своята вяра в отбора и през годините в регио<span class="posthilit">на</span>л<span class="posthilit">на</span>та лига." Но те не са способни да определят <span class="posthilit">на</span>строението по трибуните и в това отношение са безполезни. И когато някои от тях обвинят присъстващите от години по стадио<span class="posthilit">на</span> активисти, че имат <span class="posthilit">на</span>цистки виждания, тъй като не могат да <span class="posthilit">на</span>правят разграничение между възгледите им, <span class="posthilit">на</span> хора като Хайко Шлеселман това им идва в повече. За да се предотвари прекомерното застаряване <span class="posthilit">на</span> публиката, клубът осигурява по 600 билета <span class="posthilit">на</span> лявата групировка "Ултра Санкт Паули" (USP), за да могат така някои младежи да <span class="posthilit">на</span>мерят отново мястото си <span class="posthilit">на</span> трибуните. Надеждите са, че в близко бъдеще днешните млади ще изместят "фракцията Галао" и ще осигурят едно по-добро взаимодействие между юж<span class="posthilit">на</span>та и отсрещ<span class="posthilit">на</span>та трибу<span class="posthilit">на</span>. Станиславски казва: "Едно време единството между феновете <span class="posthilit">на</span> различните трибуни беше ясно осезаемо <span class="posthilit">на</span> тере<span class="posthilit">на</span>."<br />
<br />
В по-ново време, при представянето <span class="posthilit">на</span> новата трибу<span class="posthilit">на</span> по време <span class="posthilit">на</span> домакинството срещу Аугсбург, във въздуха витае чувството, че се задават по-добри време<span class="posthilit">на</span>. Това обаче не важи за някогашния герой <span class="posthilit">на</span> Паули Феликс Луц, който преди сезо<span class="posthilit">на</span> е преми<span class="posthilit">на</span>л в редицита <span class="posthilit">на</span> аугсбургския клуб с желанието "да се подобри в спортно отношение", но там изпада в ролята <span class="posthilit">на</span> твърда резерва и често <span class="posthilit">на</span>блюдава мачовете <span class="posthilit">на</span> новия си тим от пейката. Така от юж<span class="posthilit">на</span>та трибу<span class="posthilit">на</span> с ултрасите <span class="posthilit">на</span> Санкт Паули звучи поз<span class="posthilit">на</span>та мелодия за Руди Фьолер, но с променени думи: "Подобри се спортно, подобри се спортно..." И отново това Паули-чувство. Или както казва ико<span class="posthilit">на</span>та <span class="posthilit">на</span> Паули Фолкер Ипих: "Цялостното произведение <span class="posthilit">на</span> изкуството "Санкт Паули" е живо. По различен <span class="posthilit">на</span>чин от моето време, но е живо."<br />
<br />
<br />
<a class="postlink" href="http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=41575"></a></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-31961266672694130582010-12-02T17:56:00.001+02:002010-12-18T12:17:41.542+02:00Ново рождение в тенджера за вурстове<div><b>Преди 60 години германският футбол получава своя втори шанс: в първия си официален двубой след края на Втората световна война бундестимът побеждава съседите Швейцария с 1:0. Една история за стомана, кръв и едно швейцарско джобно ножче.</b><br />
<br />
<img alt="" border="0" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/134308_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Особените поводи изискват особени думи. "Войната, която осея страната със стомана и напои пръстта с кръв", с трепереща ръка пише журналистът от "ШпортМагацин" Хайнц Крон през ноември 1950 г., "остави своите опустошителни последици и във футбола." Съвременникът на военните събития Крон има всички основания да използва тези патетични слова: На 22 ноември 1950 г. западногерманският национален отбор среща Швейцария. Това е първата международна среща на младата тогава страна след края на войната.<br />
<br />
А действително за националния селекционер Зеп Хербергер не е никак лесно да мобилизира един достоен отбор за двубоя в Щутгарт. Девет от общо дванадесетте, играли в мача футболисти, в края на краищата са пълни дебютанти. Много от възпитаниците на германския наставник от преди дори не могат да присъстват като зрители на Некарщадион в Швабия - те са или мъртви от години, или все още се намират във военен плен. Младежта е смазана от военната загуба, заслепяващия фанатизъм и оръжията на врага.<br />
<br />
<u>Близане на раните и преживяване</u><br />
<br />
Цели пет години са изминали от безусловната капитулация на 7 май 1945 г., от пет години вече "Фюрера" е мъртъв. Той, който прати футболистите, заедно с милиони други човешки същества, в бездната на катастрофата, сам отне живота си на 30 април 1945 г. Пет години, в които опечалени жени търсят своите съпрузи, деца и близки в развалините, ближат раните си и живеят ден за ден. Как биха могли хората да мислят за футбол в такива времена? <br />
<br />
Германците все пак успяват да го сторят. Футболът, от елитните оберлиги до най-закътаните селца, се превръща в опиум за народа. Първите местни таланти се превръщат в регионални герои, а малко след това германската общественост търси ново преразпределение на силите върху европейската футболна карта. Но световната организация ФИФА първоначално отказва да приеме Западна Германия за член на признатите футболни нации. Едва на заседанието в Брюксел на 22 септември 1950 г. е постигната промяна: Германия отново е на борда. Поне що се отнася до членството. Сега страната се намира в нова нужда. Само два месеца по-късно трябва да се проведе първата международна среща на новата членка на ФИФА.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="640" src="http://fussballbuecher.com/WM_1950_Sport_Magazin.jpg" width="460" /><br />
<i>Корица на "ШпортМагацин" от 1950 г.</i><br />
<br />
<u>По ирония на съдбата: Щутгарт; по ирония на съдбата: 22 ноември</u><br />
<br />
По ирония на съдбата мачът се играе в Щутгарт. Осем години преди това, на 1 ноември 1942 г., нацистка Германия играе в столицата на Швабия и на стадиона, наречен "Адолф-Хитлер-Кампфбан", последното си домакинство - то е спечелено с 5:1 срещу Хърватия. По ирония на съдбата двубоят с Швейцария е насрочен за 22 ноември. Осем години преди това тимът на Зеп Хербергер играе последната си среща изобщо - тя е спечелена с 5:2 срещу Словакия. След това: идва краят на света. Поне такъв, какъвто германците са го познавали.<br />
<br />
Това, че през 1950 г. в Щутгарт се играе футбол, почти граничи с чудо. Срещу швейцарците Хербергер изпраща на терена следните играчи: Турек - Бурденски, Щрайтле, Купфер, Бауман, Баруфка - Б. Клот, Морлок, О. Валтер, Балог, Р. Херман. Малко преди началният сигнал Рьорих сяда на пейката като единствената резерва и така допълва историческата единадесеторка. Едно име липсва: Фриц Валтер. Някога вундеркинд на нацисткия германски футбол, след това глътнат от войната, по-късно изплют от нея, Валтер е най-важният човек на Хербергер. Обаче "Шефа", както германските футболисти наричат своя треньор, оставя пфалцкия играч извън игрището. Така германският футбол се сдобива с първия си скандал, свързан с националния отбор. Защо Валтер не играе? Три възможни причини се дискутират в пресата: обикновена контузия в коляното, нервна криза и гняв поради негативните критики. "Фриц Валтер се държи като някакъв пощръклял козел от цирка", пише един от вестниците. "От истеричен плач се преминава в нервен шок", твърди друг. Никой не е сигурен относно истинската причина, дори и самият "ШпортМагацин", който отбелязва след края на срещата: "Победата с него щеше да е още по-убедителна, но успяхме да спечелим и без него!"<br />
<br />
<u>"Голът съпътства семейството ни до днес."</u><br />
<br />
Германците печелят с 1:0, а реализираната дузпа от Херберт Бурденски, бащата на вратаря от бундеслигата Дийтер Бурденски, решава спора в полза на домакините. Четири дни след победата авторът на решителното попадение става баща, а синът Дийтер разказва по-късно: "Този гол съпътства нашето семейство и до днес." Футболен празник? На терена - със сигурност. Около игрището на препълнения Некарщадион обаче за малко не се стига до истинска катастрофа. 115 000 души настъпват към подгизналите от дъжда естествени трибуни, а който не разполага с билет, просто намира пукнатина в оградата около стадиона. В деня след мача зрители съобщават за препълнената зона са правостоящи, в която хората били натикани като "вурстове в тенджера". "Не изглеждахме по-различно от пехотинци след тежък военен щурм в пресечена местност. Бяхме целите пребити и посинени", разказва очевидец, позвайки милитаристични аналогии.<br />
<br />
И все пак: Огромното човешко множство образува един грандиозен кулис за този първи двубой на националния отбор, който Зеп Хербергер бързо определя като "новото раждане на нашата национална единадесеторка". Когато преди началото оркестърът свири, той изпълнява химна само на гостите. Понеже младата германска държава все още няма собствен химн, целият стадион просто мълчи в продължение точно на една минута. А когато реферът Елис дава сигнал за край след изтичането на 90-те минути в щутгартското небе политат ракети. Репортерът на "ШпортМагацин" Фрийдеберт Бекер, току-що завърнал се от световното първенство в Бразилия, почти съзира латиноамериканска страст в това: "Между другото: Сигнални ракети! В Рио могат само да се учат. В Щутгарт се забелязаха няколко сигнални средства. А сега си представете стотици и хиляди такива ракети. Така ще получите някаква бегла представа за "акустичния фойерверк" на едно световно първенство!"<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="427" src="http://www.welt.de/multimedia/archive/01260/dfbschweiz1950_DW__1260160p.jpg" width="640" /><br />
<i>Германецът Макс Морлок бие с глава покрай плонжиралия швейцарски вратар Адолфе Хуг</i><br />
<br />
<u>Отново водеща роля?</u><br />
<br />
Бекер е този, който в цялата еуфория не пропуска да използва определението "световна класа" относно германските футболисти. "Но все пак смея да твърдя, че примерно третият от световното първенство - прекрасноиграещите шведи, в никакъв случай не са по-силни от игралия германски бундестим!" С охота вестникът на Бекер цитира също и съдията Елис, който след последвалия банкет, може би опиянен от едно или друго алкохолно питие обявява своята позиция по въпроса: "Ръководил съм много срещи в Европа, а наскоро и на първенството в Рио де Жанейро и твърдя, че германският футбол скоро отново ще играе водеща роля."<br />
<br />
Втората световна война, която потопи Германия в стомана и кръв, нито е простена, нито е забравена на този 22 ноември 1950 г. Но поне новоприетата във футболното семейство нация е направила първата си крачка в посока на нормалността. Четири години по-късно Хербергер, заедно с новоизпечения си отбор, дори празнува световната титла. В Швейцария. След 3:2 срещу Унгария трима от общо дванадесетте футболисти от състава в Щутгарт играят отново - това са Макс Морлок, Тони Турек и Отмар Валтер.<br />
<br />
<u>До трупа паднал лежи един джобен нож</u><br />
<br />
Може би Фриц Балог също щеше да бъде един от световните шампиони, но пресбургчанинът, който празнува дебюта си с националната фланелка срещу Швейцария, умира на 14 януари 1951 г. При прибирането на неговия отбор Некерау от гостуване на Байерн Мюнхен в мач за първенството на Оберлига Юг, Балог пада от влака 12 километра преди град Улм. До трупа му паднало лежи едно швейцарско джобно ножче. Подарък от гостите за мача от 22 ноември 1950 г.<br />
<br />
<img alt="" border="0" height="449" src="http://www.siebenbuerger.de/bild/zeitung/2009/herberger_1951.jpg" width="640" /><br />
<i>Зеп Хербергер (в близък план), заедно с Фриц Валтер (в средата) и Курт Мюлер, отдъхва край езерото Ванзее до Берлин.</i></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-80668487208533418492010-10-14T09:48:00.001+03:002010-12-18T12:22:56.734+02:00Първа кръв ... или 50-те най-корави дербита на планетата<span style="font-weight: bold;">Шалке срещу Дортмунд, Занкт Паули срещу Хамбургер Шпортферайн, Унион Берлин срещу Херта. Всичко е красиво и наред, но в следващите редове ще бъдат представени 50-те най-добри дербита на света, подбрани и подредени от германското списание за футболна култура "Елф Фройнде".</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/132790_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Алекс Фъргюсън, който навремето още е доста далеч от честта да бъде удостоен със званието "Сър", всъщност само е искал да се вслуша в зова на любовта. Но изборът на неговото сърце провокира пристъп на недоверие и е причина нападателят на Глазгоу Рейнджърс да си търси нов отбор. Фъргюсън се е осмелил да се ожени за католичка, а това е прекалено за добрите нрави на Айброкс. Глазгоуският футбол повече от век е разделен с демаркационна линия от два отбора: от едната страна е Рейнджърс, син, протестантски и стоящ зад консервативните ценности на шотландското общество; от другата страна е Селтик. зелено-бял, католически и представящ бедните ирландски преселници. Тези идеали днес са се запазили само наполовина, но думата ни сега не е за това.<br />
<br />
Добре дошли в страната на дербитата, където футболните стойности и страсти излизат отвъд всякакви нормални граници. Приберете си здравия човешки разсъдък в гардероба и го заключете добре, преди да решите да стъпите на този терен. Тук легендите са много по-важни от историческата истина, тук не се вземат пленници, тук се работи с най-грубите сечива и отмъщението е по-сладко от където и да било. На тази земя властват героите, предателите и подлеците, а съдиите и без това винаги са виновни. Феноменът на дербитата е най-вълнуващият, който футболната изобщо може да предложи. А понякога е и най-отвратителният продукт на света. Някои събития остават премълчани.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Два стари мелнични камъка дават началото на първото дерби</span><br />
<br />
В началото всичко изглежда съвсем незначително и дори не може да се нарече истински футбол. През 17. век в малкото английско селце Ешборн в графство Дерби започват по традиция да се играят мачове по британския спорт шроветайд, противопоставящи жителите на долните махали срещу тези от горните. В продължение на цели два дена (на Сирни Заговезни и последващия ден) стотици участници се опитват да докоснат с топката една от двете врати, отдалечени на 5 км една от друга, по продължение на река Хенмор, разделяща Ешборн на две половини. Доколкото "врати" могат да бъдат наречени двата стари мелнични камъка. Събитията в този "спорт" са меко казано груби и са ръководени от закона на джунглата - по време на играта на шроветайд играчите ритат, удрят и се борят с този, у когото е топката. Нерядко се случва някой от участниците да се удави в реката. Все пак има нещо, по което дербитата по шроветайд си приличат с днешните футболни дербита - това са невероятните емоции и силното местно съперничество между отборите. След изтичането на спортните два дни в Ешборн отново настъпва идилия и съседите, които довчера бясно са се биели в името на спорта, отново се обичат. Такава поведенческа промяна може да предизвика само едно дерби.<br />
<br />
Най-старото дерби в света изобщо не се провежда далеч от Ешборн. 1866 е годината, когато в централноанглийския град Нотингам един срещу друг за победата се борят местните футболни отбори Форест и Нотс Каунти. Разковничето на тяхното съперничество се крие в идентификацията на поддръжниците на тези два тима: буржоазната прослойка (Нотс Каунти) застава срещу пролетарските работници, дошли от провинцията (Форест). Или поне така е било в началото. По-късно, под изключителното ръководство на треньора Браян Клъф, провинциалният клуб Нотингам достига невероятни висоти и в края на 70-те години печели два пъти Купата на европейските шампиони, но след това отново идва време на застой.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Има още няколко години до следващото нотингамско дерби</span><br />
<br />
Значението на нотингамското дерби страда от обстоятелството, че просто то се провежда прекалено рядко, тъй като Форест и Нотс Каунти просто не играят в една и съща лига. В днешно време всеки от клубовете си има достатъчно грижи. Докато Форест с известни затруднения се опитва да напомни за силните си години и все пак успява да се наложи в челната група на втора английска дивизия, Нотс Каунти се срива в четвърта лига, но все пак има за меценат един арабски шейх, който беше привлякъл бившият английски национален селекционер Свен Йоран Ериксон на длъжността спортен директор. До следващото дерби между двата нотингамски отбора обаче вероятно остават още няколко години.<br />
<br />
Съдбата на Нотингам е споделена от други английски градове, в които тяхното дерби, като връхна точка в местния спортен живот, е избледняло поради изгубването на съперниците в различни футболни дивизии: питайте хората от Шефилд, Стоук-он-Трент или Бристъл. Дори в Манчестър доскоро съперничеството между Сити и Юнайтед се води предимно в кръчмите между феновете, защото "Гражданите" не са равностоен противник на футболното игрище. Известният привърженик на Сити Ноуъл Гелахър от британската рок група Оуейсиз отговаря на въпроса защо семейството му преди е било бедно по следния начин: "Това не е учудващо, защото татко залагаше всичките си пари за победи на Сити, нали?" А писателят Колин Шиндлър хвърля директно обвинение срещу градския враг, озаглавявайки своята автобиография "Манчестър Юнайтед разруши живота ми". Така не е изненадващо, че публиката на Олд Трафърд е загубила желанието си за дербита и се е концентрирала повече върху регионалните двубои с "Червените" от Ливърпул.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">В Мадрид дербито по-скоро е въпрос на чест</span><br />
<br />
Как изобщо значението на градските дербита е олекнало при много от европейските грандове. Например при Реал Мадрид мачът с Атлетико по-скоро е въпрос на чест, а това, което всъщност има истинско значение, е суперкласикото с Барселона. А какво значение има в днешно време за Ювентус едно дерби с пропадналите съседи от Торино в сравнение с празниците около гостуването на Интер, Милан, че дори и Рома?<br />
<br />
Може да се каже, че дербито, в своята първоначална форма, се намира в червената книга на застрашените видове на модерния футбол. И причината за това не е толкова в изпадането на един от съперниците в по-долна дивизия, а повече в едно неоправдано прекалено използване на термина "дерби". Когато всеки мач е "дерби", какво му е специалното на събитието тогава? Ако се вярва на телевизиите и на булевардната преса, то Германия тогава е страната на дербитата, където всяка седмица се стига до подобни дуели, макар че емоциите и напрежението изобщо не са толкова силни, колкото би трябвало да бъдат. Фактът, че срещата между Вердер Бремен и Хамбургер ШФ се обозначава като "северно дерби", може да се преглътне по някакъв начин, поради огромното значение на този двубой в Северногерманската равнина. Но Херта срещу Котбус? Росток срещу Унион Берлин? Хофенхайм срещу Фрайбург? Моля ви... Според вас колко души се вълнуват от регионалното "дерби" между аматьорите на Волфсбург и Магдебург?<br />
<br />
Добър пример за изгубеното значение на градския двубой е елекризиращият някога сблъсък на Мюнхен между Байерн и 1860. Още преди няколко години, когато и двата тима играеха в Първа Бундеслига, ветеранът на Байерн "Каче" Шварценбек се оплаква пред "Зюддойче Цайтунг": "Преди години хората в продължение на седмици горяха в треската на дербито. Кой ще играе? А кой няма? Днес този мач е станал просто един нормален двубой от бундеслигата." Обяснението за това дава самият Шварценбек: в отборите има само няколко местни баварски футболисти, което е голямата разлика от времената, когато на игрището са излизали младежи от Мюнхен и региона при дербитата между "Червени" и "Сини".<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Един шейх за Лъвовете</span><br />
<br />
Тогава все още значение са имали принципите и традициите на Мюнхен, а едно момче от Гийзинг като Франц Бекенбауер, което всъщност е наследствен фен на 1860, отива да тренира в Байерн, защото на един младежки турнир е зашлевен в лицето от футболист на "Лъвовете". Какво би станало с футболната история ако Кайзерът беше станал Крал на 1860, а Герд Мюлер не се беше уплашил от силната конкуренция в атаката на сините от Мюнхен и бе решил да играе в по-стария градски отбор? Но това е една съвсем друга история. Но така от Байерн щеше да се получи отбор-еднодневка, а 1860 щеше да бъде големият доминант в германския футбол - все пак това развитие също изключва равностойният дуел. Днес нормално дерби между мюнхенските отбори е възможно само ако някой арабски шейх си хареса "Лъвовете" преди изчерпването на световните запаси от петрол.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648871.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">50. Ливърпул - Евертън (Англия)</span><br />
<span style="font-style: italic;">Градският дуел край Мърси е известен под всяко друго име, но не и като "Приятелско дерби", макар че в първите години от историята си Евертън домакинства на легендарния Енфийлд Роуд, до деня, в който един алчен собственик на пивоварна на име Джон Хулдинг не решава да повиши наема на игрището, Евертън се премества в Гудисън Парк, а Хулдинг и няколко шотландци основават Ливърпул Футбол Клъб & Атлетик Кампъни Лимитид. Началото на едно чудно приятелство.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648873.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">49. Чивас - Атлас Гуадалахара (Мексико)</span><br />
<span style="font-style: italic;">Милионният град Гуадалахара се гордее с най-сторото дерби в Мексико: "Ел Класико Тапатио". Един негов репортаж от 1957 г, не е загубил актуалността си до днес: "Срещата беше, както всички Тапатио-дербита, белязано от борба, разправии по терена и по трибуните, нахлувания на треньорите, отстранени футболисти и бой с полицията."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648874.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">48. Грасхопърс - Цюрих (Швейцария)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Пламъкът, който символизира враждата в "дуела на неравните съседи" (цитат на вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг"), става все по-малък и по-малък. Почти са отминали времената, в които президентът на Цюрих "Щумпен-Еди" Негели отказва трансфера на националния футболист "Коби" Куун в Грасхопърс с материалистичните думи: "Само през трупа ми". През настоящето Цюрих, както и техният градски съперник, се борят да върнат публиката на стадиона.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648875.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">47. Хартс ъф Мидлотиън - Хибърниан (Шотландия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Произходът на враждата в едно от най-старите дербита на света (първият единбъргски дуел е изигран на първия коледен ден през 1875 г.) се намира в навечерието на полуфинала от турнира за Купата на Шотландия през 1881 г., когато Хартс се опитват с некрасиви средства да си отворят пътя към финала. Те искат от Шотландската футболна асоциация да изключи служебно Хибс от турнира поради показано неспортсменство. Гласуването по това предложение завършва с 10 на 10 гласа и е отхвърлено. Хибърниън, мотивирани до мозъка на костите си, печелят последвалата среща с 3:1.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648877.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">46. АИК Солна - Юргорден Стокхолм (Швеция)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Европейското първенство от 1992 г. е причина за един сериозен футболен бум в Швеция, който обаче има съмнителни последици за стокхолмската футболна култура. При дербитата между Солна и Юргорден (бивш кралски зоопарк) настроението в секторите с ултраси се диктува от "Черната армия" (АИК) и "Сините светци" (Юргорден). От тази година най-големият проблем на шведския футбол е хулиганското насилие. През 1996 г. бруталността на стокхолмското дерби замалко неволно да промени шведската футболна история. Рецидивните изстъпления на "Сините светци" води до това, че Юргорден е принуден да домакинства множество срещи пред празни трибуни и това почти причинява банкрут на клуба.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648878.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">45. Хамбургер ШФ - Занкт Паули (Германия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Днес това може да звучи невероятно, но преди 30 години няма и следа от еуфория преди срещата между Ха Ес Фау и Занкт Паули. През 1977 г. вестник "Хамбургер Абендблат" пише за дербито: "На главата с шапка на Хамбургер Шпортферайн, а на уста с възгласи "Занкт Паулиииииии". Зрителите вземат бебето на бундеслигата в своя скут и добронамерено окуражават новаците в дивизията." Няколко години след това нещата са доста по-различни. "Шпийгел" пише през 1983 г.: "На западната извивка на Фолкспаркщадион се случиха особено силни безредици и крайно десни демонстрации." Това е началото на политическибазираната вражда между запалянковците на Хамбург и Занкт Паули, която продължава и до сега. Не може ли всичко това да си остане в историята? Хорст Метцгер: "Такава вражда преди никога не е имало. Някога сме се шегували помежду си, но само това е останало в миналото."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648879.jpg" width="548" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">44. Клуб Африкен - Есперанс (Тунис)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">В Тунис съществува традицията при домакински междунарадни мачове на омразния градски съперник многобройни тълпи да подкрепят гостуващия отбор. Когато Есперанс губи финала на африканската Шампионска лига, феновете на Африкен празнуват цяла нощ по улиците на града.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648881.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">43. Ланс - Лил</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Френското "северно дерби" придобива своя интензитет поради десетилетните драстични икономически разлики между градовете Ланс и Лил. Поддръжниците на "Льо Сан ет Ор" ("Кървавите и Златните") идват от традиционната работническа класа, която не е понасяна от по-богатите и модерните жители на Лил. По тази причина побоищата по трибуните на стадион "Феликс Болер" и по улиците на Лил никак не са редки.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648882.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">42. Спарта - Славия Прага (Чехия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Най-старото и най-традиционното чешко дерби е преминало през изпитанията на нацизма и комунизма. За Славия, отборът на славянската интелигенция, съществуването е по-трудно от това на Спарта. През май 1945 г. нацистите запалват трибуните на клубния стадион, а след това комунистите умишлено подтискат клуба, докато през 1989 г. фенове на Славия се солидаризират с демонстриращите срещу тоталитарния режим студенти.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648884.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">41. Олимпиа - Серо Портено (Парагвай)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Колко сериозно е съперничеството между "Ел Декано" (Олимпиа) и "Отбора на народа" Серо Портено може да се разбере от действията на парагваската вратарска икона Хосе Луис Чилаверт. През 2004 г. той отказва изгодно предложение за договор при Серо Портено с думите: "Аз съм идол за цял Парагвай. Ако заиграя за един от тези два отбора, противниковите запалянковци ще ме намразят. Аз не искам това." Най-легендарният дуел се провежда през 1915 г., когато се решава съдбата на титлата. След 3:3 в редовното време, Серо вкарва четири попадения в продълженията.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648885.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">40. Атлетико - Реал Мадрид (Испания)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">"Кралският" отбор срещу "най-омаразния от всички противници" (цитат на писателя Хавиер Мариас, фен на Реал) - столичните отбори делят история, която - що се отнася до титли и трофеи - не би могла да бъде по-различна. Двата тима създават прецедент през пролетта на 1959 г., когата в полуфинал от КЕШ за първи път се стига до градско дерби в международен европейски футболен турнир. Едва в решаващия двубой, изигран в Сарагоса, Реал надделява. "Белия балет" побеждава и във финала срещу френския Реймс, игран на стадиона в Щутгарт, и така взема четвърта поредна купа на европейските шампиони. Нещо, което е повече от безразлично за запалянковците на "дюшекчиите".</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648887.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">39. Естехлал - Пирузи Техеран (Иран)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">"Градското първенство на Техеран", казва бившият наставник на Естехлал Роланд Кох, "има дори по-голямо значение от държавното първенство на Иран." 17-те футболни вестника в 13-милионния град пишат ежедневно за "Червените" (Пирузи) и "Сините" (Естехлал), а дербитата между тези тимове обичайно събират над 100 000 зрители на стадион Азади (от 1979 г. достъпът на жени на трибуните е забранен). След като запалянковците на Пирузи нахлуват на терена през 1995 г. и провокирани от съмнителни съдийски отсъждания започват побоища, за рефери на това дерби се назначават само чужденци. Мачът се излъчва по телевизиите по целия свят, за да могат и иранските емигранти да го наблюдават. Кох: "Никой не може да избяга от това дерби."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648888.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">38. Ференцварош - Уйпещ Будапеща (Унгария)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Боледуващият унгарски футбол за съжаление повече не привлича много зрители, а атмосферата по трибуните не е това, което трябва да бъде. Изключение прави класическото столично дерби между "Фради" и най-стария унгарски тим Уйпещ. Водещите фенклубове "Зелени чудовища" (Ференцварош) и "Ултра Виола Булдогове" (Уйпещ) всеки път се стараят и осигуряват истински спектакъл по трибуните на стадиона. Извадка от банер в сектора на Уйпещ, която обобщава най-точно кредото на феновете относно мача на годината: "Мачът, който има значение - отборът, който е важен."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648890.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">37. Съндерленд - Нюкасъл (Англия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Легендарната вражда на "дербито на Тайн и Уеър" разделя градовете Нюкасъл и Съндърленд от суровия английски Североизток не само във футболно отношение. Продължаващото до днес съперничество датира от времето на английската гражданска война между 1641 и 1651 г. А още през 1901 г. феновете през Сейнт Джеймсис Парк се пребиват до кръв, защото 70 000 души искат да влязат на стадион, предназначен за 30 000 зрители.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648891.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">36. Интер - Милан (Италия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Липсата на екипировка и канцеларски материали е единствената причина за присъствието на цветовете синьо и черно във фланелките и емблемата на Интер. Защото 43-мата мъже в елитарния и направения по британски образец Милан Крикет енд Футбол Клъб са отлично екипирани, но едва могат да играят, възмутена група спортисти, водени от художника Джорджо Мугджани през 1908 г. основават собствен клуб: Футбол Клъб Интернационале Милано. Художникът изработва екипировката с подръчни материали в цветовете черно и синьо - с други цветове просто той не е разполагал. Дълго време този дуел е класика на световния футбол. За Ханзи Мюлер, изиграл 48 мача с фланелката на Интернационале, това е "дербито на Мадонина - най-интензивното събитие, което е преживявал някога. Още седмици предварително телевизионните канали и вестниците са наводнени от съобщения за мача." Когато "хубавият Ханзи" успява да отбележи чуднокрасив гол от пряк свободен удар на съвместно използвания стадион Сан Сиро, арената "експлодира. Помислих си, че 85 000 души ме гледат право в лицето."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648892.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">35. Реал Бетис - Севиля (Испания)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Според легендите, през 1907 г. работниците в една севилска фабрика имали силното желание да играят футбол, но фините джентълмени от футболен клуб Севиля отказват тази привилегия на пролетариата. Следват бурните протести на работническата класа, а бачкаторите в крайна сметка си основават собствен отбор: Бетис. Списъкът с невероятните анекдоти за андалуското дерби е доста дълъг. Вероятно най-хубавият от тях гласи: През 1918 г. двамата най-добри играчи на Бетис не са пуснати от армията, за да излязат на терена срещу Севиля. В знак на протест Бетис започват мача само с юноши и губят с 0:22. Числото 22 преследва Бетис до днес, а за феновете на Севиля редовно използват този щастлив за тях номер, когато играят тото.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648894.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">34. Индепендиенте - Расинг (Аржентина)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Географската близост прави разликата: Нито един друг дуел от аржентинския професионален футбол не е по-близък в буквалния смисъл на думата. Стадионите на Индепендиенте и Расинг се намират само на около 200 метра един от друг. Дербито на Авеянеда, един пристанищен град в провинция Буенос Айрес, се смята за един от най-важните срещи в страната след "Суперкласикото" между Бока Хуниорс и Ривър Плейт.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648895.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">33. Уайдад - Раджа Казабланка (Мароко)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Съперничеството в класиката на Казабланка е свързано с мароканския футболен пионер Пере Хего, който през 1937 г. първо основава Уайдад ("Любов"), а по-късно напуска клуба в посока Раджа ("Надежда"). От тогава мачовете между тези два отбора се считат като сблъсъци в почит на Хего, който сам заявява в миналото, че сърцето му бие за Уайдад, но поради "твърдоглавието на характера му" по-скоро би подкрепял Раджа.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648897.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">32. Ман Юнайтед - Ман Сити (Англия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">В предпоследния кръг на сезон 1973/74 манчестърското дерби е решаващо за второто изпадане в историята на "Червените дяволи": Неочаквано легендата на Юнайтед Денис Лоу вкарва важния втори гол с пета, само че това става с екипа на Сити. След скучновати 80 минути Лоу достига подаването на Френсиз Лий и изключителният нападател го оползотворява в мрежата на старата си любов. "В продължение на 19 години давах всичко от себе си, за да вкарвам голове. Сега отбелязах това попадение с пета, но ми се иска никога да не го бях правил." Лоу приключва кариерата си с това почти траурно нещастие. Но все пак в повечето случаи победител в дербито на град Манчестър е Юнайтед.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648898.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">31. Нюрнберг - Гройтер Фюрт (Германия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Когато на 21 април 1921 г. най-после в националния отбор на Германия за срещата с Холандия са включени играчи на Нюрнберг и на Фюрт, футболистите изпълняват своите задължения на игрището и побеждават съседната страна със 7:2. Все пак те прекарват пътуването до стадиона в отделни влакови вагони. Победата със 7:2 в полза на Фюрт през 1956 г. е коментирана от бившия футболист на Нюрнберг "Бумбес" Шмит с думите: "Сълзите се появиха в очите ми докато мачът още се играеше! И съвсем неочаквано тъпаците от Фюрт спечелиха!" Тъпото в случая е, че в този момент Шмит е треньор на Фюрт.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648899.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">30. Източен Бенгал - Мохун Баган (Индия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Какъвто и да е резултатът: След индийското дерби, провеждано нерядко пред 100 000 зрители на "Стадиона на индийската младеж" (стадион "Юба-Бхарати-Киранган"), наличността по иначе добре снабдените рибни пазари в Калкута е доста оскъдна. Феновете на Мохун Баган традиционно празнуват победата в дербито на индийската лига с ястие от раци, а привържениците на Източен Бенгал похапват риба хилза в случай на успех на техния тим. Двата клуба се срещат за пръв път през 1925 г., а съперничеството между Източен Бенгал и Мохун Баган, първите мачове от което се играят в градината на едно богато семейство, определено е по-старо от враждата между Индия и Пакистан. Междувременно са изиграни повече от 250 издания на този сблъсък, които за съжаление не винаги протичат приятелски: през август 1980 г. 16 души загиват след тежки запалянковски изстъпления.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648901.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">29. Бешикташ - Фенербахче (Турция)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">"Две неща", пише експертът по турски футбол Тобиас Шехтер, "турският мъж защитава с неизчерпаема страст: своята нация и своят футболен клуб." Дори когато дуелът между "Орлите" (Бешикташ) и "Канарите" (Фенер) се счита за "малкото дерби" на милионният метрополис Истанбул - страстта няма спирачки. След като в продължение на много години се стига до кървави сблъсъци по повод на тази среща, от началото на 90-те години феновете на гостуващия тим получават едва 5 процента от билетите за дербито. Което не помага особено много. Насилието продължава.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648902.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">28. Орландо Пайрътс - Кайзер Чийфс (Южна Африка)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">"През 70-те и 80-те години", казва Мзион Мофокенг, който вероятно е най-познатият фен на Пайрътс, "беше немислимо дъщерята на фен на Пайрътс да има нещо общо със сина на привърженик на Чийфс." Времената са се променили, но това не е засегнало въодушевлението на южноафриканците от най-важната среща в страната им. Понякога обаче този двубой има драматични последици: Най-печалното издание на дербито на Совето в югозападния Йоханесбург се изиграва през 1991 г. Тогава при внезапна масова паника по трибуните 40 души са стъпкани до смърт. Чийфс срещу Пайрътс разделят футболните фенове "сякаш са две различни религии", както споделя игралият в Южна Африка германски треньор на вратарите Райнер Динкелакер. Двата клуба започват след трагедията от 1991 г. различни и разнообразни запалянковски инициативи, но това начинание няма голям успех: през 2001 г. при напускането на стадион "Елис Парк" отново загиват 40 души. </span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648903.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">27. Железничар - ФК Сараево (Босна и Херцеговина)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Когато тези два тима се срещат помежду си, дори и най-силните семейни връзки са подложени на огромно изпитание, защото Железничар и ФК Сараево имат фенове във всички социални сфери на обществото: това е причина току-що влюбени двойки се карат, а братя д ане си говорят. "Сараевското дерби" е спортното събитие в Босна и Херцеговина. По време на гражданската война в тази страна стадионът на отборите е служел за база на "Сините каски" от ООН, а 700 дървени кръста около тренировъчните игрища свидетелстват за мъката по жертвите от войната. Стадион "Гърбавица" на Железничар е бил заобиколен от минно поле и демаркационна линия. Едва през 1996 г. хиляди зрители преживяват първото следвоенно дерби.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="432" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284648905.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">26. Айнтрахт Франкфурт - Кикерс Офенбах (Германия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Списание "Шпийгел" нарича съперничеството между двата традиционни хесенски отбора с претенциозното определение "майката на всички дербита". Рядко във футболна Германия може да се срещне повече омраза. При последния двубой между тези тимове в Първа Бундеслига през 1983 г. полицията прави грешката да постави само една ограда между запалянковците на Айнтрахт и Кикерс и те започват да се обстрелват със стрели от дартс над главите на пазителите на реда. Чак през 2003 г. двата клуба се срещат отново в мач за Купата на Германия - футболистът на Франкфурт Джърмейн Джоунс отпразнува победата на своя отбор по своеобразен начин, показвайки среден пръст на офенбахската публика.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Класацията за 50-те най твърди дербита на света продължава след кратко прекъсване. Един разделен шотландски град, вечната надпревара между бедни и богати, "Гробарите" срещу "Смелите" и "Свещената война" в Полша.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/132807_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Истинска дерби треска между два яростно сражаващи се противници днес съществува само в някои изключителни случаи, като например в Глазгоу, Истанбул или Атина. Или там, където често има губещ, който иска да запази своята гордост, както често се получава в първенствата от бившия източноевропейски социалистически блок. Или в Южна Америка. Не е случайно попадането на множество източноевропейски и латиноамарикански дербита в класациите на сайта von footballderbies.com, който макар и леко изперкал на тази тема, давайки рейтинг на значението на всяко дерби, все пак е показателен за градските дуели и ги разграничава от регионалните дербита като Дортмунд/Шалке и Нюкасъл/Съндърленд. За дербита в класическия смисъл на думата не се считат испанското Суперкласико, нито холандската традиция Аякс Амстердам - Фейеноорд Ротердам, нито хърватската война между Хайдук Сплит и Динамо Загреб. Във всички случаи идеята на едно дерби е малко по-различна: Става дума за това, кой е господарят в общата къща.<br />
<br />
Какво прави дербито толкова уникален и единствен по рода си двубой, чието значение често по никакъв начин не зависи от временното класиране в момента? "Не е важно как се представяте в първенството. Ако спечелите срещу онези от Люденшайд, значи сезонът е бил добър." - така в Шалке се надъхват преди мачовете с дортмундската Борусия. Но това е преувеличено, защото треньоруте със сивите коси добре знаят, че професиналните клубове имат други приоритете, понеже дори победите в дербитата носят само 3 точки, а в края на сезона тимът с най-много точки ще е шампион. Тази унищожителна аритметика не отчита фактът, че в дербитата футболистите горят в играта и често се случва да допуснат изненадваща домакинска загуба срещу някой аутсайдер, защото са емоционално изтощени и обеззверени.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Това топло чувство на увереност"</span><br />
<br />
Бившият британски национален футболист Джон Колинс, който по времето на активната си кариера е събрал безбройни участия в дербита на Единбърг, Глазгоу и Ливърпул, описва този футболен феномен доста точно в интервю пред английския вестник "Индипендънт". "Едно дерби е нещо уникално и напълно непредвидимо откъм развитие", казва Колинс. "Можеш да си преминал през ужасяваща негативна серия и ключовите ти играчи да са в отчайваща форма. Тогава обаче вкарваш ранен гол, публиката е извън себе си от радост и внезапно получаваш това топло чувство на увереност, което се промъква през цялото ти тяло."<br />
<br />
Колинс обаче добре знае, че дерби-чувството не се отразява много добре на някои футболисти и това става най-вече по време на глазгоуския "Олд Фърм". По време на една от битките за Глазгоу напрежението е било толкова силно, че футболистите започват буквално да треперят от обкръжаващата ги атмосфера. Цялата възбуда води до това, че в първите минути топката е почти неконтролируема като в машина за флипер. Тя се търкаля и подскача, неподвластна на законите на физиката и гравитацията, сякаш напътствана от някаква непозната сила. "На стадион Айброкс има един голям часовник", разказва Колинс. "Гледаш нагоре и виждаш, че са изтекли цели 43 минути. А имаш чувството, че мачът е започнал само преди малко."<br />
<br />
При тези обстоятелства може да се случи нещо необикновено както по трибуните, така и на игрището. В най-добрия случай атмосферата кулминира в някакво вибриращо нещо, за което всички замесени в дербите ще си спомнят до края на живота си. Както става на 5 април 1992 г. в аржентинската Ла Плата, когато Хосе Педромо вкарва от пряк свободен удар за 1:0 за Есгрима срещу съперниците от Естудиантес, зрителите по трибуните полудяват в такава степен, че учените от близкия сеизмологичен институт регистрират леко земетресение. <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Кой бомбардира Олд Трафорд? Дядото на Уве!</span><br />
<br />
Не бива да се пропуска и възможността едно дерби да завърши без голове, която в повечето случаи се дължи на високото напрежение, което сковава краката на футболистите. И не всичко, което хрумва на феновете преди един такъв двубой е съгласувано с Конвенцията за човешките права на ООН. Привличането на германеца Уве Рьослер в Манчестър Сити кара привържениците на "Гражданите" да скандират: "Кой бомбардира Олд Трафорд? Дядото на Уве!" Това някакси може да бъде прието, дотолкова доколкото не излиза от рамките на типичния британски черен хумор, но в Източна Европа и в Латинска Америка неминуемо се стига до жертви след прояви на чудат хумор и псевдооригиналност. Така водещ член на групировката "Ла 12", гравитираща около Бока Хуниорс, е осъден за убийството на двама привърженици на Ривър след мач през пролетта на 1994 г. Ривър побеждава с 2:0, а ултрасите на Бока са искали да "изравнят резултата" чрез смъртта на двама от враговете. Също толкова извратена е проявата на ултрасите на Арис Солун, които след загуба от ПАОК се натъкват на черно-бяло (цветовете на градските врагове) улично куче на връщане от стадиона. Те поливат бедното животно с бензин и го запалват.<br />
<br />
В добрите случаи обаче дербитата са един приятен анахронизъм на футболната история, събитие, което олицетворява триумфа на спортния чар над парите и хладнокръвните калкулации. Чудовищните странични ефекти просто трябва да се приемат по начина, по който са: Дербитата не са справедливи и съвсем не са политически коректни. Разбира се, за всеки логично разсъждаващ човек напускането от Алекс Фъргюсън на Глазгоу Рейнджърс, само защото се е оженил за "неправилната жена", е крещящо слабоумие. Но все пак на шотландеца се отдава да направи една съвсем прилична кариера след това. Пък и от 44 години е щастливо женен.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652000.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">25. Пенярол - Насионал Монтевидео (Уругвай)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Когато Пенярол води на почивката с 2:0 в мач за купата през 1949 г., играчите на Насионал напускат стадиона през задната врата на тяхната съблекалня. Феновете на Насионал оправдават тази постъпка по-късно с множеството спорни съдийски решения в техен ущърб. Истинската причина: Футболистите са се страхували да не запишат разгромна загуба и така да влязат в историята.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652002.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">24. Лок - Хеми Лайпцих (Германия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Една вражда, продължила десетилетия, въпреки всички преименувания последвали след падането на Стената. Когато през 2009 г. в дербито на пета германска лига се стига до изстъпления, арбитърът прекъсва двубоя и праща отборите в съблекалните, говорителката на лайпцихската полиция заявява: "За едно градско дерби на Лайпцих, обстановката беше относително спокойна."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652003.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">23. Арис - ПАОК Солун (Гърция)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Солунските врагове се срещат помежду си четири пъти в годината - на футбол и на баскетбол. Това е дуел между гърците и гръцките имигранти, а дълго време филмаджии по хоби заснемат със своите нестабилни ръчни камери кадри с улични боеве по улиците на пристанищния град на Егейско море. Може да се види по YouTube: много дим по градските кръстовища и млади мъже в здрави битки. Коментар на потребител под видеото: "Run, chicken, run!" През 2004 г. дербито се провежда на стадиона в провинциалния град Трикала поради лишаване от домакинство на ПАОК. След само 12 изиграни минути играчите на двата тима трябва отново да се прибират в катакомбите - поради щурм на терена от няколко десетки хулигани.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652004.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">22. Рапид - Аустрия Виена (Австрия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Изразът "виенско дерби" започва да се използва през 50-те години. Със своите около 400 издания това е и най-играното европейско дерби след "Олд Фърм" (виж първото място). Отборът на работниците Рапид среща буржоазната Аустрия. В това дерби двама легендарни футболисти са отстранени от игрището: Франц "Бимбо" Биндер (Рапид) и Матиас Зинделар (Аустрия). "Хартиения" Зинделар цапардосва противников играч.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652006.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">21. Палмейрас - Коринтианс (Бразилия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Какво се прави, когато един отбор няма местен съперник? Ами отборът сам си основава такъв. Няколко привърженици на Коринтианс основават Палмейрас през 1914 г. под името Палестра Италиа. В следващите години поддръжниците на Коринтианс, които в по-голямата си част са преселници от Европа, се разцепват на две. Бившите запалянковци на Коринтианс, наречени "предатели", фанатично подкрепят Палмейрас и са в основата на една от най-горчивите вражди в град Сан Паулу. Нарицателното "Дерби Паулища" за първи път е употребено от бразилския футболен журналист Томаз Мацони през 40-те години на миналия век. Феновете на Коринтианс преимуществено наричат своите контрахенти "свине", докато те им отвръщат с "раци". Дербито е увековечено в една бразилска комедия "O Casamento de Romeu e Julieta". Там дъщерята на президента на Палмейрас се влюбва в един фен на Коринтианс.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652007.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20. Динамо - Стяуа Букурещ (Румъния)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Футболът в румънската столица усеща силно политическо влияние. През 2006 г. Динамо, във връзка с опитите си да се спре насилието по трибуните, заранява продажбата на билети за жени. Така се предотвратяват опитите на изобретателните запалянковци на Стяуа да пратят жените си за билети, а по-късно да седнат на една трибуна с ултрасите на Динамо.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652008.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">19. Бенфика - Спортинг Лисабон (Португалия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Витрините с трофеи на Бенфика и Спортинг не само са много големи, но и са препълнени. Когато двата идентификационни отбора на португалската столица Лисабон застават един срещу друг, цялата страна затаява дъх. Съперничеството е основано през 1907 г., когато осем футболисти на Бенфика, който по това време е бил клубът на подтиснатите и непривилегированите, преминават при по-богатите конкуренти, защото виждат там по-добри условия за развитие. Друг повратен момент: През 1928 г. Спортинг приема зелено-белите раирани фланелки на отделението по ръгби, тъй като есенното време при едно от лисабонските дербита е доста студено. Това налага преобличане на почивката и в края Спортинг триумфира. Ежегодно това дерби чупи рекорди по зрителски интерес, дори що се отнася до телевизионни зрители в бившите португалски колонии. Стадионите на двата тима са отдалечени само на няколко километра един от друг. По време на Евро'2004 туристите са били инструктирани да не питат таксиметровите шофьори за официалните имена "Ла Луж" или "Жозе Алваладе", а за стадионите на Бенфика или, съответно, Спортинг.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652010.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">18. Сампдория - Дженоа (Италия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Името »Derby della Lanterna« се свързва с фара, който се намира на генуезкото пристанище. CFC, който накратко се нарича Дженоа, е особено почитан в централната част на града, докато привържениците на Сампдория живеят в предградията. Провокациите и прекъсванията на срещите са постоянни спътници на дербито на Генуа. Двата клуба все пак делят един стадион: "Мараси".</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652011.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">17. Висла - Краковия Краков (Полша)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Прякорът на краковското градско дерби е новаторски. Когато в католическа Полша един футболен двубой се обявява за "свещена война", посетителите на стадиона се предполга, че носят портрет на папата в портфейлите си. През 2006 г. двата клуба празнуват 100-годишнините си, но единствените, които не празнуват, са ... техните фенове. Вместо това има водни струи, обстрелвани с предмети автомобили и полицейски хеликоптер - всичко това не предотвратява един привърженик на Висла да бъде намушкан от ултраси на Краковия след дербито на Краков. От този ден "свещената война" се провежда без фенове на гостуващия тим.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652012.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">16. Галатасарай - Бешикташ (Турция)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Дуелът между "Лъвовете" и "Орлите" през 2007 г. е първото турско дерби, което се изиграва без зрители по трибуните. Галатасарай е наказан да домакинства 5 срещи при затворени врати, защото в другото градско дерби с Фенербахче (виж трето място) се стига до безредици. Едва 5 процента от билетите за стадиона се предоставят на гостуващия клуб от началото на 90-те години. Когато дербито бъде загубено, критиката се насочва към треньора и играчите. По-рано футболистите понякога дори са били бити, а днес най-много някой да бъде ударен с бутилка от минерална вода по главата. Вероятно само един много уважаван треньор може да си позволи това, което Кали Фелдкамп практикува през 2007 г.: Като треньор на "Гала" той наказва преди дербито с Бешикташ звездите на своя отборХакан Шюкюр и Линколн, защото са си позволили да се видят с роднини в тренировъчния лагер на клуба. Той казва: "За хората тук футболът е много важна част от ежедневието. Феновете се идентифицират със своите отбори и при загуби са много разочаровани в продължение на дни. Човек не отива просто така на стадиона и не е фен просто ей така."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652014.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">15. Барселона - Емелек (Еквадор)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Най-важното дерби на Еквадор се провежда в най-големия град на тази страна - пристанището Гаякил. Когато "Класико дел Астийеро", дербито на корабостроителниците, започва, един срещу друг застават милионерският клуб (Емелек) срещу рекордния шампион (Барселона). Последният - както подсказва името - е основан от бедни испански и каталонски преселници. През 1949 г. осветлението мистериозно спира, когато Барселона води с 3:0 като гост. След подновяването на играта Емелек успява да изравни - 3:3, а бесните фенове на гостите обсаждат сградата на местната електрическа компания. Рекорд на века: Франсиско Анибал Сибейра успява в три поредни дербита през 1978 г. да вкара за Емелек по един гол директно от корнер - при 2:1 в юли, при 1:2 през септември и при 1:0 през ноември. </span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652015.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">14. Астън Вила - Бърмингам Сити (Англия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Двата клуба от втория по големина английски град за първи път се срещат помежду си на 27 септември 1879 г. Краен резултат на стадиона на Мунтц Стрийт: 1:0 за Сити. Финландският вратар Петер Енкелман започва да мрази градското дерби, след като през 2002 г. копира грешката на Жан-Мари Пфаф след хвърляне на Олоф Мелберг. Прекалено трудно да бъде понесено от феновете на Сити: последните пет мача печели Вила.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652016.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">13. Универсидад - Коло Коло (Чили)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Духовете са разбунени през 1940 г., когато Коло Коло печели едно дерби с 1:0, но футболист от победителите шамаросва съперник као своеобразна санкция за извършено нарушение. Иван Саморано, играл за отбори като Реал Мадрид, Интер и Америка (Мексико), казва: "От всички дербита, в които съм играл в моя живот, Коло Коло - Универсидад беше най-значимото."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652018.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">12. Рома - Лацио (Италия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Два клуба от един град и само един колизеум: двата фенлагера споделят крайнодесните политически възгледи, което винаги води до жестоки сблъсъци и ръкопашни схватки. През 1979 г. фен на Лацио загива, след като е уцелен със светлинна ракета. През 2004 г. ултрасите на Рома прекъсват едно от римските дербита - откровена демонстрация на сила. След изстрелване на залпове от фойерверки, феновете на "Вълците" нахлуват на игрището и заплашват дори капитана на своя отбор Франческо Тоти. "Берлинер Цайтунг" пише през 2004 г.: "Принципно в такива случаи се ползат сълзотворен газ и бронирани полицейски бусове, които укротяват вилнеещите вандали." Кой ли не би посетил безобидно звучащото италианско "столично дерби"?</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652019.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">11. Ал Ахли - Замалек (Египет)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Райнер Цобел, който работи като треньор в Кайро между 1998 и 2000 г., казва: "Трафикът в града е истинско безумие. Само когато се играе дербито, улиците в мегаполиса са напълно безлюдни." Това е най-великият сблъсък, който човек може да преживее на африканския континент. Играе се на препълнения със 100 000 фанатични запалянковци национален стадион в Египет, а съдиите задължително пристигат от друга държава. През 2008 г. британският вестни "Гардиън" праща свой репортер на египетската класика. Таксиметровият шофьор се изказва доста скептично: "Ти не отива там. Ти ще бъде убит."</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652020.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">10. Борусия Дортмунд - Шалке 04 (Германия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Вечната борба за определяне на футболната столица на областта Рур продължава от няколко поколения животновъди, земеделци и собственици на малки градини. Рядко отношенията на любов-омраза между Люденшайд и Херне-Запад са изобразявани по-добре, отколкото във филма "Футболът е нашият живот". Тана Шанцара (в ролята на баба Кете) носи своя шал на Дортмунд и в кухнята, на който могат да се прочетат неща от сорта на "Проклета сган Шалке". Уве Окзенкнехт, облечен в екипировка на Шалке, заплашва: "Бабо, внимавай какво приказваш, тук си на вражеска територия." През 1997 г. стражът на Шалке Йенс Леман става първият вратар от бундеслигата, който отбелязва гол от игрова ситуация - това става в последната минута за 2:2 на препълнения дортмундски Вестфаленщадион. В деня на 100-годишнината на Борусия Дортмунд, на стадиона на жълто-черните се пее песента "Денят, в който Шайсе (германски: Човешко изпражнение) 04 умря".</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652022.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">9. Уест Хем - Милуол (Англия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Докери срещу корабостроители и обратното: Лондонското местно дерби, което е в центъра на действието на филма "Грийн Стрийт Хулиганс" с Илайджа Ууд, представлява пътуване във времето назад към 80-те години. Чак през август отново политат светлинни ракети, бутилки и камъни, когато един отбор от английската Висша лига среща тим от трета дивизия в мач за купата. Двубоят е прекъсван три пъти от главния съдия, тъй като зрителите продължават да нахлуват на игрището. В един от футболните интернет форуми на Острова може да бъде прочетено следното мнение относно екстремния мач: "Не си забравяйте бухалките и си оставете децата вкъщи!"</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652023.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">8. Нюел'с Олд Бойс - Росарио Сентрал (Аржентина)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Най-важното аржентинско дерби извън столицата. Първодивизионните отбори от и около Буенос Айрес са не по-малко от дванадесет. В Росарио, третият най-голям град в Аржентина, всичко се разделя на две половини. Уругвайският писател Едуардо Галеано описва, колко жестоко е съперничеството: Привърженици на Росарио Сентрал излизат по улиците след финала на Копа Либертадорес през 1988 г. и празнуват загубата на своите врагове срещу Насионал Монтевидео. Произходът на враждата е необичаен: През 20-те години се провежда благотворителен мач, приходите от който ще бъдат преведени за строежа на клиника за проказа. Благодарение на този двубой двата клуба получават своите псевдоними. Играчите на Росарио Сентрал от тогава са известни като "Канаяс" ("Злодеите"), а Нюел'с Олд Бойс носят прякора "Лос Лепросос" ("Прокажените"). От този ден, който иска да посети това дерби, се нуждае от сериозен къмпинг-опит. Последният път, когато привържениците на Сентрал искат да посетят този мач, те лагеруват в продължение на 3 дена пред касите на стадиона, за да закупят 3 000 билета.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652024.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">7. Фламенго - Флуминензе (Бразилия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Фронтовата линия на борбата между Фла-Флу минава по границата между богатството и бедността. Отборът на жителите на гетата, Фламенго, се конкурира с тима на висшата класа. Атмосферата в деня на дербито не се отличава от тази в деня на карнавала в Рио: Около стадион Маракана се танцува и се пее от различните школи по самба. По-елегантният футбол се играе от Фламенго в повечето случаи, благодарение на играчи като Зико и Сократес. През 1941 г. Флу се нуждае от равенство, за да стане шампион. Техен играч изритва топката през телената мрежа на стадиона в близката река. Противникът явно е очаквал подобен ход, защото е назначил гмуркачи в близост до водоизточника, които бързо изваждат кожения уред на повърхността. Но и това не помага, защото срещата завършва 2:2.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652026.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">6. Цървена Звезда - Партизан Белград (Сърбия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Както обикновено в бивша Югославия съперничеството не се изчерпва само с един вид спорт. "Вечното дерби" се нарича така, също и защото се провежда постоянно - на футбол, хандбал и баскетбол. В Сърбия всеки втори подкрепя Цървена звезда, а 30 процента от населението стискат палци за Партизан. Понеже в днешно време спортното качество не е особено високо, в центъра на вниманието при белградските дербита са ултрасите на отборите: "Делийе" ("Смелите") срещу "Гробарите".</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652027.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">5. ЦСКА - Левски София (България)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">ЦСКА е бил отборът на комунистическата армия, а Левски е бил подкрепян от народната милиция. През 1985 г. двата съперника си устройват зрелищен побой на терена по време на финала за държавната купа. Шестима футболисти (между които все още младият Христо Стоичков) са наказани да не играят профифутбол до живот, но тази присъда е отменена след година. През 2009 г. Левски грубо е измамен в дните преди дербито: руснаците от Рубин Казан внезапно изявяват интерес към четирима играчи на българския клуб. Квартетът отлита за Русия и пропуска сблъсъка с ЦСКА, който Левски губи с 0:2. Обаче: в Рубин никой не е чувал нищо за някакъв трансфер! Факсът е бил фалшифициран. Междувременно дербитата на България се провеждат на неутрален терен - на националния стадион.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652028.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">4. Бока Хуниорс - Ривър Плейт (Аржентина)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Който пътува като турист до Буенос Айрес, бързо ще установи, че един от първите въпроси, на които ще трябва да отговаря е: "Ти от Бока или от Ривър си?" Спортното значение на вечния дуел между бедните (Бока) и богатите (Ривър) в последно време е олекнало поради множеството трансфери в Европа, но по улиците на аржентинската столица никой не се вълнува, че след топката тичат тийнейджъри и играчи над 30-годишна възраст. Дъното е постигнато през 2005 г., когато се изиграва "най-скучното суперкласико на всички времена", завършило 0:0. Безкомпромисно е поведението на и извън терена. Членовете на фенклуба на Ривър "Ла Барра Брава", който всъщност по-скоро е престъпна групировка, редовно са арестувани от полицията преди дербито. Най-лошата трагедия се случва на 23 юни 1968 г., когато при масова паника феновете не могат да напуснат стадиона, защото изходите са заключени отвън. Катастрофата коства животите на 71 души. </span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652030.jpg" width="548" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">3. Фенербахче - Галатасарай (Турция)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Шотландският треньор Греъм Сунес навремето силно подценява дълбоките чувства, които поражда този мач у турците. При своя престой като наставник на Галатасарай той забива знаме на своя отбор в центъра на игрището на Фенербахче. Английският ежедневник "Индипендънт" съобщава, че постъпката на треньоре е довела до "множество заколени кози в Истанбул и около града". Географите говорят за едно дерби на континентите: Галатасарай се намира на европейския бряг в квартал Бейолу, а Фенербахче - в азиатския Кадъкьой. Доскоро в този мач имаше и друг интересен сблъсък на треньорските скамейки: Германия (Кристоф Даум) срещу Холандия (Франк Райкард).</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652031.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">2. Олимпиакос Пирея - Панатинайкос Атина (Гърция)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">За мнозина това дерби не е нито повече, нито по-малко "майката на всички боеве". Когато Олимпиакос среща Панатинайкос, в гръцката столица за няколко дни цари пълна тишина. И почти всеки дуел е белязан от тежки битки между ултраси. Вилнеещите запалянковци владеят до съвършенство всички дисциплини на хулиганския десетобой. Особено впечатляващо е използването на факли на стадиона. Някога Олимпиакос е бил тимът на работниците от атинското пристанище, а Панатинайкос е представлявал интересите на висшата класа. Тези класови разграничения са отпаднали с течение на времето, но остава нещо друго: Олимпиакос домакинства в самостоятелната някога Пирея. До сблъсъци между двата клуба се стига не само, когато играят футболните отбори, но и тези по баскетбол или волейбол. През 2007 г. 22-годишен фен на "Пана" е намушкан с нож по време на атинското дерби по женски волейбол срещу Олимпиакос. Гневът в Гърция е толкова силен, че правителството спира всички отборни спортни първенства в страната в продължение на две седмици.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="433" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1284652032.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">1. Селтик - Рейнджърс (Шотландия)</span><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">26 ноември 2000 г. е денят, в който един червенокос германец става безсмъртен в Глазгоу, поне що се отнася до синята половина на града. При 5:1 над Селтик Йорг Албертц инспирира 3 от общо 5-те попадения на Рейнджърс и за пореден път разделя града на две групи. Протестантите празнуват със сините победители, а католическият клуб на ирландските преселници е гневен и обиден. Отплата за добрата игра: Албертц попада, заедно с други 72 футболисти, в Залата на славата на Рейнджърс. Прякорът на дербито "Олд Фърм" възниква в ранните години на 20. век, а днес то се провежда поне 4 пъти в сезона. Статистиката от гледна точка на Рейнджърс: 385 срещи за първенство, за купата на страната и за купата на лигата, 154 победи, 94 равенства и 137 загуби. Кулминацията: През лятото на 1969 г. финалът за купата на Шотландия между сините и зелено-белите е гледан от невероятните 132 870 души.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="489" src="http://www.newsoftheworld.co.uk/multimedia/archive/00097/SPORTSCOTTBROWNRED_5_97523a.jpg" width="640" />DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-67559922258652840522010-10-09T15:04:00.002+03:002010-12-19T13:29:04.573+02:00Германска футболна гастрономия<div class="quotecontent"><div><b>Всеки български фен на футбола е наясно, че по българските стадиони зрителите с охота хапват печени слънчогледови семки. Те с удоволствие биха сърбали и ракийка, ако това беше позволено от правилата за сигурност, но нека не изпадаме в такива отклонения. Мисълта ми е, че такива са българските традиции. В Германия нито един мач не минава без бира и братвурст. Предлагам ви нагледно представяне на германските футболни бири с техните количества и цени, продавани по арените от Първа Бундеслига. Наздраве!</b><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/14.png" /> <span style="font-weight: bold;">Байерн Мюнхен</span> - <span style="text-decoration: underline;">Пауланер (0,5 литра - 4 евро)</span><br />
<br />
Единственият баварски клуб в бундеслигата (Нюрнберг е франкски) Байерн Мюнхен сервира на своята Алианц-Арена само и единствено типичната баварска пшенична бяла бира Пауланер, която се слави с добър аромат и отличен вкус. Цените също са за ценители - 4 евро за половин литър при средна цена в магазините от 80 цента.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://beerbeer.org/wp-content/uploads/2008/12/paulaner-weissbier.jpg" width="547" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/12.png" /> <span style="font-weight: bold;">Хамбург</span> - <span style="text-decoration: underline;">Холстен (0,5 литра - 4 евро)</span><br />
<br />
За съжаление на много футболни фенове от Хамбург биреното недоразумение Холстен е официалната бира на Хамбургер ШФ. Това е типично светло пиво, произвеждано от хамбургската пивоварна, дъщерна компания на датския гигант Карлсберг. Обърнете внимание - Холстен е една от малкото маркови бири, които затварят продукцията си в пе ве це-бутилки и ги продават в Алди. При това стадионната цена е прекалено висока - за тия пари могат да се купят цели 6 холстен-а от магазина. Срамота!<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.voxcoach.de/media/holsten.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/2.png" /> <span style="font-weight: bold;">Шалке 04</span> - <span style="text-decoration: underline;">Фелтинс (0,5 литра - 3,60 евро)</span><br />
<br />
Бирата на Шалке винаги е била и ще остане Фелтинс. Не само защото новата арена на "Кралскосините" е прекръстена на бирената марка, но и заради неразривната връзка между пивоварната от зауерландския град Мешеде и футболния клуб. Светлото пиво Фелтинс не е нещо кой знае какво за германска бира, но когато е ледено студено, то всъщност може да достави удоволствие дори и на по-претенциозните потребители.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.ao-getraenke.de/images/Veltins-20x0,5.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/15.png" /> <span style="font-weight: bold;">Борусия Мьонхенгладбах</span> - <span style="text-decoration: underline;">Болтен, Йефер (0,4 литра - 3 евро)</span><br />
<br />
Гордостта на региона Долен Рейн е бирата алт (в Англия известна като "ейл") - тъмна, горчива и с характерен аромат. Този специалитет се консумира в Дюселдорф, Гладбах и околните територии и е задължителен за всеки турист, посетил тези места. Факт е, че не всеки харесва алт-а, но пък за тези фенове на стадиона на мьонхенгладбахската Борусия, които не желаят Болтен-Алт, домакините са предвидили чудесното светло пиво Йефер, което е сравнително горчиво на вкус и се прави във фризийските територии на Долна Саксония. Цените на стадиона са доста приемливи, макар и за 400 мл.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:IcX9zEIta-H0xM:http://www.shop-016.de/shop_cfg/KingFood/25397.jpg&t=1" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="637" src="http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:IcX9zEIta-H0xM:http://www.shop-016.de/shop_cfg/KingFood/25397.jpg&t=1" width="640" /></a></div><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.austrianbeer.co.uk/images/jever.jpg" width="640" /><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/4.png" /> <span style="font-weight: bold;">Вердер Бремен</span> - <span style="text-decoration: underline;">Хааке Бек (0,5 литра - 3,50)</span><br />
<br />
Бременската пивоварна Хааке Бек, собственост на белгийско-бразилската корпорация ИнБев, вари официалната бира на градската гордост Вердер. Светлото й пиво обаче не е нищо особено според мен и спокойно може да се сравни с тази на съгражданите от Бек'с - типична комерсиална бира.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.tinesgetraenke.de/images/12x12aufmacherhaakebeck.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/81.png" /> <span style="font-weight: bold;">Нюрнберг</span> - <span style="text-decoration: underline;">Кулмбахер (0,5 литра - 3,70 евро)</span><br />
<br />
Бирата от франконския град Кулмбах е официалната за футболния клуб на град Нюрнберг. Кулмбахер прави 29 различни вида бира и е най-известната бирена марка на Франкония. Има силен аромат и вкус - истинско удоволствие за бирените ценители, както всъщност и всички бири от провинция Бавария. Цената на Франкенщадион е леко висока.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="585" src="http://www.vorlo-getraenke.de/assets/images/kulmbacher-pils03.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2010/fussball/vereine/xs/3209.png" /> <span style="font-weight: bold;">Хофенхайм</span> - <span style="text-decoration: underline;">Битбургер (0,3 литра - 3,10 евро)</span><br />
<br />
Явно запалянковците на Хофе са извършили нещо ужасяващо в предишния си живот, защото стадионното им ръководство на ги е наказало с малки бири (300 мл) на сравнително висока цена - 3,10 евро. Бирата идва от една от най-големите и най-комерсиалните германски пивоварни, Битбургер, която освен за Хофенхайм осигурява пиво и за доста други тимове, включително е и официална бира на германския национален отбор. Достойнствата на Битбургер са безспорни, а централата на компанията е в град Битбург в провинция Райнланд-Пфалц.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.bermeshof.de/Bitburger.jpg" width="628" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/58.png" /> <span style="font-weight: bold;">Хановер 96</span> - <span style="text-decoration: underline;">Гилде, Хасерьодер (0,5 литра - 3,50 евро)</span><br />
<br />
Най-старата фабрика в град Хановер изобщо е пивоварната Гилде, основана през 1609 г. Светлата бира Гилде е също така и една от най-известните марки от долносаксонската столица. Освен Гилде, на Нийдерзаксенщадион се предлага и официалното пиво на Хановер 96 Хасерьодер от близкия град Вернигероде. Качеството определено е на страната на Гилде, а цените на стадиона са ОК.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://bestesbierdeutschlands.files.wordpress.com/2009/01/gilde_ratskeller.jpg?w=292&h=469" width="396" /><br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.ao-getraenke.de/images/Hasseroeder-20x0,5.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/17.png" /> <span style="font-weight: bold;">Борусия Дортмунд</span> - <span style="text-decoration: underline;">Бринкхоф'с (0,5 литра - 3,70 евро)</span><br />
<br />
Дортмунд е германският град с най-много пивоварни, но за мое голямо разочарование, продукцията на нито една от тях не ме впечатли особено. Изключение не прави и дортмундската бира Бринкхоф'с, която от няколко години се произвежда от съгражданите им от ДАБ. Това е нов удар по феновете на градската Борусия, които след неприятното откритие, че вурстовете на Вестфаленщадион се правят в месарницата на боса на Шалке 04 Тьонийс, сега трябва да се примирят, че бирата им е по-лоша от тази на вечния съперник - Фелтинс.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://brinkhoffs.kundenspiele.de/kickerflipper/ressources/images/beer_glass.jpg" width="385" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/16.png" /> <span style="font-weight: bold;">Кьолн</span> - <span style="text-decoration: underline;">Гафел, Битбургер (0,5 литра - 3,90 евро)</span><br />
<br />
Кьолнчани се гордеят със своя местен специалитет - бирата кьолш, която наподобява светлото пиво като цвят и мирис, но вкусът му е доста по-хмелов. Официалната напитка на кьолнските "Козли" е кьолшът Гафел, който в сравнение с Фрю-Кьолш и Зион-Кьолш (да не споменаваме Кюперс-Кьолш) е крачка напред в качествено отношение. Вкусовете на гражданите от катедралния метрополис обаче не се споделят в останалата част на страната и кьолшът общо взето се пие само край бреговете на Рейн. За феновете, които не искат да си имат вземане-даване с тая бирена разновидност, домакините на бившия Мюнгерсдорферщадион в Кьолн е предвидило светло пиво Битбургер.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://soheil.callage.com/photo%20Galleries/Beers/images/Germany-Gaffel%20Kolsch.jpg" width="480" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/7.png" /> <span style="font-weight: bold;">Фрайбург</span> - <span style="text-decoration: underline;">Ротхаус (0,4 литра - 2,70 евро)</span><br />
<br />
Бирата на спортния клуб Фрайбург се казва Ротхаус и се прави във високопланинския град Графенхаузен в масива Шварцвалд. Светлото пиво Ротхаус е доста популярно в Южен Баден, а стадионните му цени на Драйзамщадион са много приемливи. Пивоварната прави и бяла пшенична бира.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.rothaus-shop.de/rothaus-sites/images/startbild3.jpg" width="545" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/32.png" /> <span style="font-weight: bold;">Айнтрахт Франкфурт</span> - <span style="text-decoration: underline;">Лихер (0,5 литра - 3,90 евро)</span><br />
<br />
Лих е градче в централната част на Хесен, в близост до Гийсен, в което се прави най-известното светло пиво на тази федерална провинция. То се предлага и на стадиона на Айнтрахт Франкфурт на една доста височка цена. Това обаче със сигурност не би притеснило един наш съфорумец, който е убеден в качествата на бирата Лихер. Наздраве, адаш!<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="556" src="http://www.licher.de/uploads/tx_templavoila/071219_licher_home_02.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/18.png" /> <span style="font-weight: bold;">Санкт Паули</span> - <span style="text-decoration: underline;">Астра (0,5 литра - 3,50 евро)</span><br />
<br />
Култовият хамбургски клуб Санкт Паули в бирено отношение се свързва неизменно със своя дългогодишен партньор - бирата Астра. От няколко години тя се прави от комерсиалната пивоварна Холстен, което леко навреди на качеството й, но феновете на Кийцкикерите все така продължават да са влюбени в своята Астра - светла бира на средна цена на Милернтор.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.blog-ums-bier.de/wp-content/gallery/200903/astrarotlicht.jpg" width="480" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2010/fussball/vereine/xs/37.png" /> <span style="font-weight: bold;">Кайзерслаутерн</span> - <span style="text-decoration: underline;">Карлсберг Урпилс (0,4 литра - 3,20 евро)</span><br />
<br />
Бирата за "Червените дяволи" се осигурява от саарландската пивоварна Карлсберг (да не се бърка с датската бирена компания с подомно име), правеща урпилс - светло пиво със силно изразен горчив вкус. Взаимоотношенията между Кайзерслаутерн и Карлсберг датират още от 70-те години и няма изглед скоро да бъдат прекъснати. Цените на урпилса на Фриц-Валтер-Щадион са средни за Германия.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="452" src="http://www.karlsberg.de/biergefuehl/img/urpils_gr.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/30.png" /> <span style="font-weight: bold;">Майнц 05</span> - <span style="text-decoration: underline;">Кирнер (0,4 литра - 2,0 евро)</span><br />
<br />
Бирата на райнланд-пфалцкото градче Кирн, намиращо се между Майнц и Кайзерслаутерн, се предлага на доста народна цена на майнцкия Брухвег-Щадион. Светлото пиво не е нещо изключително, но все пак този регион се слави с виното си, а не със своята бира. Много добро съотношение цена/качество.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="409" src="http://www.kirner.de/uploads/pics/Kirner_Pils_w09_05.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/11.gif" /> <span style="font-weight: bold;">Щутгарт</span> - <span style="text-decoration: underline;">Динкелакер (0,4 литра - 3,20 евро)</span><br />
<br />
Швабската фабрика Динкелакер предлага чудесната си бира на щутгартската арена. Светлото й пиво има приятен вкус и добър аромат. За нещастие тази бира се продава предимно в Баден-Вюртемберг и другите региони на Германия са леко "ощетени". Цената е приемлива.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="628" src="http://www.gotbeer.com/content/user_1/lDinkelAckerSixPack.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/9.png" /> <span style="font-weight: bold;">Байер Леверкузен</span> - <span style="text-decoration: underline;">Гафел, Битбургер (0,5 литра - 3,50 евро)</span><br />
<br />
На БайАрена бирите и количествата са същите като на кьолнския Райн-Енерги-Щадион, само че цените са по-ниски. В Леверкузен ясно се усеща силното влияние от катедралния град, изразено в предлагането на бира кьолш.<br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://mediadb.kicker.de/2009/fussball/vereine/xs/24.png" /> <span style="font-weight: bold;">Волфсбург</span> - <span style="text-decoration: underline;">Кромбахер (0,4 литра - 3 евро)</span><br />
<br />
Волфсбург е заложил на най-голямата германска пивоварна Кромбахер, прославила се със своето светло пиво, но все пак за тази бира ценителите просто биха казали "става". Името Кромбахер идва от квартал Кромбах на райнландското градче Кройцтал, намиращо се между Кьолн и Франкфурт на Майн. Стадионната цена е приемлива.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.presseportal.de/showbin.htx?id=87395&type=preview.w425" width="475" /></div></div><br />
<br />
Айде накрая и един вурст от мен <img alt=";)" src="http://forum.gong.bg/gong/images/smilies/icon_e_wink.gif" title="Wink" /><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.schweinepriester.de/files/u35/DSC00140.jpg" width="640" />DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-37379987541075046172010-10-09T14:59:00.001+03:002010-12-18T12:26:22.755+02:00Суперкупата на Германия в периода 1987-1996 г.<span style="text-decoration: underline;">Финалите през годините:</span><br />
1977 <span style="font-weight: bold;">Хамбург - Борусия Мьонхенгладбах</span> 2:3 (0:2) Фолкспаркщадион (Хамбург)<br />
<br />
1982 <span style="font-weight: bold;">Байерн Мюнхен - Хамбург</span> 4:2 сл. дузпи (1:1 в редовното време) Олимпийски стадион (Мюнхен)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1987</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.bundesliga.de/media/images/07_historie/00_sonstiges/supercup_fcb_345.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Носителите на суперкупата от 1987 г. Лотар Матеус е на долния ред, трети от дясно на ляво.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Десет години след неофициалната премиера на Суперкупата през 1977 г., трофеят придобива официален статус. През 1977 и 1982 г. шампионът и носителят на купата играят помежду си по собствена инициатива, без срещите им да бъдат провеждани под егидата на някаква футболна организация. Сега вече се провежда официален двубой на неутрален терен, а именно - франкфуртския Валдщадион.</span><br />
<br />
Отново помежду си се срещат шампионът Байерн Мюнхен и носителят на купата Хамбург, които са най-силните германски клубове на 80-те години. Но и двата тима са на прага на промените. В Мюнхен шампионският наставник Удо Латек се е оттеглил от поста си след третата поредна титла и е заминал за Кьолн, където носи своя син пуловер и от трибуните подкрепя младия и енергичен треньор Кристоф Даум в качеството си на спортен директор. <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Млади момчета на скамейките</span><br />
<br />
При Ха Ес Фау също е приключила цяла една епоха. След шест успешни години треньорската легенда Ернст Хапел се е завърнал обратно в родната Австрия, където е поел отбора на Тирол. На сбогуване Хапел спечелва Купата на Германия след сива победа с 3:1 срещу Щутгартер Кикерс. Преди това австриецът е донесъл в Хамбург две германски шампионски титли и Купата на европейските шампиони.<br />
<br />
Двамата треньори заемат местата си на скамейките - за баварците това е Юп Хайнкес, а за Хамбург - сравнително неизвестният югославянин Йосип Скоблар. Медийният интерес е голям, но франкфуртският Валдщадион не е пълен - около 22 000 души се намират по трибуните на стадиона.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бруталната проява на Щайн</span><br />
<br />
Мачът ще се запомни най-вече с една сцена малко преди края. В 87. минута хамбургският вратар Ули Щайн си изпуска нервите. Нападателят на Байерн Юрген Вегман току-що е вкарал за 2:1 и докато той се радва, Щайн го просва на тревата с боксово кроше в центъра на лицето му. <br />
<br />
Дори години по-късно Щайн не може да обясни логично проявата си и я определя като "момент на безумие". Стражът е наказан да не играе 10 седмици, изгонен е от клуба си и преминава в Айнтрахт Франкфурт. Байерн печелят мача с 2:1, но в края на сезона не успяват да защитят титлата си и финишират втори. Скоблар е освободен от треньорския пост на Фолкспаркщадион след 15. кръг. В края на годината северногерманците са шести.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Байерн Мюнхен - Хамбург 2:1 (0:1)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Байерн:</span> Ауман - Нахтвай - Винкълхофер, Едер, Пфлюглер - Бреме (46. Флик), Матеус , Дорфнер, Румениге - Вегман, Волфарт. Треньор: Хайнкес <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Хамбург:</span> Щайн - Якобс, Байерсдорфер, Кобер (87. Голц), Калц - Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц (90. Шмьолер) - Кастъл, Оконски. Треньор: Скоблар <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Жълти картони:</span> Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц <br />
<span style="text-decoration: underline;">Червен картон:</span> Щайн (87.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 0:1 Оконски (39.), 1:1 Вегман (60.), 2:1 Вегман (87.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 22 000 на Валдщадион (Франкфурт/Майн) <br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Дийтер Паули (Райд)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1988</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.bundesliga.de/media/images/07_historie/00_sonstiges/supercup_1988_bre_345.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Вердер със суперкупата. Днешният треньор на бременци Томас Шааф е най-вдясно долу.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">На седмата година от своето ръководство на Везерщадион Ото Рехагел най-после успява да спечели шампионската титла през 1988 г. След две нещастно проиграни първенства през 1983 и 1986 г. Вердер печели първото място най-вече на отличната си защита. Вратарят на бременци Оливер Рек допуска само 22 гола - рекорд на бундеслигата, подобрен чак през 2008 г. от Оливер Кан с 1 попадение по-малко.</span><br />
<br />
Носителят на купата Айнтрахт Франкфурт е съперник на германския шампион. Под ръководството на Карл-Хайнц Фелдкамп айнтрахтците мъчно побеждават на финала за купата аутсайдера Бохум само с 1:0. Реализаторът на ценния гол, Лайош Детари, преминава след само година в Германия в гръцкия гранд Олимпиакос за рекордната за времето си трансферна сума от 17 милиона марки.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бургсмюлер поставя точка на спора</span><br />
<br />
Айнтрахт инвестира тези пари в новия нападателен дует Хайнц Грюндел и Йорн Андерсен, който за първи път играе пред собствена публика в официален двубой. Както и година по-рано, мачът за Суперкупата се провежда на франкфуртския Валдщадион, а домакините слабо се възползват от домашното си преимущество. Те губят пред едва 20 500 футболни любители с 0:2.<br />
<br />
Ото Рехагел пуска в игра титулярните си играчи с изключение на Руне Братсет. Така в срещата за Суперкупата в зелено-бели екипи излизат 11 германци. По-опитните бременци контролират топката, а с това и мача. Карл-Хайнц Рийдле извежда Вердер напред в резултата преди почивката, а 38-годишният ветеран Манфред Бургсмюлер бележи в последната минута за крайното 2:0.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Франкфурт се бори за оставане в дивизията</span><br />
<br />
В последвалия сезон Вердер постига някои забележителни резултати като онова легендарно 5:0 срещу Динамо от Източен Берлин за КЕШ. В края на годината бременците завършват трети и играят финал за купата, загубен с 1:4 от Борусия Дортмунд.<br />
<br />
Франкфуртците истински се провалят. Новосформираният отбор не успява да изпълнят високите очаквания и попада в борба за оцеляване. Завършилият на 16. място Айнтрахт е спасен от "Пожарникаря" Йорг Бергер чак в баража за оставане, където хесенците побеждават Заарбрюкен.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Вердер Бремен - Айнтрахт Франкфурт 2:0 (1:0)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бремен:</span> Рек - Зауер - Боровка, Кутцоп, Отен (46. Майер) - Шааф, Вотава, Херман - Нойбарт, Рийдле, Орденевиц (46. Бургсмюлер). Треньор: Рехагел <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Франкфурт:</span> Щайн - Бинц - Зийферс, Кьорбел, Щудер - Шулц, Хобди (46. Рот), Шлиндвайн, Хайденрайх (57. Балцис) - Андерзен, Грюндел. Треньор: Фелдкамп<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 1:0 Рийдле (24.), 2:0 Бургсмюлер (90.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 20 500 на Валдщадион (Франкфурт/Майн) <br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Асенмахер (Хюрт)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1989</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.bundesliga.de/media/images/07_historie/00_sonstiges/supercup_1989_moeller_mihaj.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Анди Мьолер (в жълто) срещу Радмило Михайлович.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">След две домакинства във Франкфурт Суперкупата за първи път се провежда в Кайзерслаутерн през 1989 г. На Бетценберг един срещу друг излизат Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. През изминалия сезон мюнхенците убедително са спечелили титлата.</span><br />
<br />
За Юп Хайнкес това е първи треньорски трофей изобщо. Титлата за кратко е в опасност, след като воденият от "провокатора" Кристоф Даум Кьолн използва временен спад във формата на "Баварците" и ги настига в класирането. Но три кръга преди края рекордният шампион побеждава "Козлите" като гост с 3:1 след 3 гола на Роланд Волфарт. Първото място е завоювано, а Даум спира с вербалните си нападки.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">МекИнъли и Михайлович вместо Волфарт</span><br />
<br />
За новия сезон Юп Хайнкес се отказва от услугите на Волфарт и залага на милионните нови покупки: шотландеца Алън МекИнъли и югославянина Радмило Михайлович. И двамата доказват головите си качества като отбелязват по едно попадение в мача за Суперкупата.<br />
<br />
Но това не е достатъчно за победата. Новоизпеченият носител на купата от Дортмунд не се впечатлява от противника и печели най-резултатния двубой за германската Суперкупа в историята с 4:3. След един криволичещ сезон, включващ треньорска смяна (Райнхард Зафтих е заменен от Хорст Кьопел) вестфалците изненадващо убедително печелят Купата на Германия след победа срещу Вердер Бремен с 4:1 и така носят първи трофей на площад Борзихплац след 23 години прекъсване.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Кобрата" хапе за Борусия</span><br />
<br />
Треньорът Кьопел може да разчита на един обигран състав, подсилен от бившия нападател на Байерн Юрген Вегман. "Кобрата", както наричат Вегман, хапе и в срещата за Суперкупата, вкарвайки гол и така става първият футболист, спечелил тази купа два пъти, след като през 1987 г. триумфира с Байерн. Освен Вегман, за дортмундската Борусия се разписват и Гюнтер Брайтцке (на два пъти), както и Анди Мьолер.<br />
<br />
Борусия Дортмунд изиграва силен сезон 1989/90 и завършва на четвърто място, а Байерн се представя дори по-добре и защитава титлата си. Но докато шотландецът МекИнъли вкарва 10 гола, Михайлович никога не оправдава големите надежди, които му се възлагат. Роланд Волфарт си връща титулярното място и става голмайстор на Бундеслигата.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Борусия Дортмунд - Байерн Мюнхен 4:3 (1:2)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Дортмунд:</span> де Беер (76. Майер) - Крот - Хелмер, Шулц - Брайтцке, Цорк, Мьолер, МекЛиод (46. Кутовски), М. Румениге - Вегман, Дрилер. Треньор: Кьопел <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Байерн:</span> Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Ройтер, Флик (46. Дорфнер), Тон, Кьогъл, Пфлюглер - МекИнъли, Михайлович. Треньор: Хайнкес<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 0:1 МекИнъли (21.), 1:1 Брайтцке (40.), 1:2 Грахамер (42.), 2:2 Брайтцке (56.), 3:2 Вегман (64.), 3:3 Михайлович (66.), 4:3 Мьолер (88.) <br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 16 000 на Фриц-Валтер-Щадион (Кайзерслаутерн)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Делвинг (Осбург)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1990</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.bundesliga.de/media/images/07_historie/00_sonstiges/supercup_1990_augenthaler_3.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Капитанът на Байерн Мюнхен Клаус Аугенталер извежда съотборниците си на терена.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Бундеслигата е под властта на Байерн Мюнхен. Петата титла през последните шест сезона е красноречива демонстрация за мощта на баварците в Германия. Момчетата на Юп Хайнкес безпроблемно печелят първото място с 6 точки преднина (при правилото за 2 точки за победа) пред вицешампиона Кьолн.</span><br />
<br />
След спечеленото първенство победният ход на някои от баварските играчи продължава и на Мондиал'90 в Италия. Шестима футболисти на Байерн (Ауман, Аугенталер, Колер, Пфлюглер, Ройтер и Тон) стават световни шампиони на Апенините. Петима от тях попадат в титулярния състав на Хайнкес за мача от Суперкупата.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Байерн е превъзходен</span><br />
<br />
Баварците не дават индикации, че гладът им за успехи е утолен. Стремежът за успехи е подсилен с талантливи футболисти като Щефан Ефенберг и Бриан Лаудруп, които са привлечени от Мьонхенгладбах и, съответно, Юрдинген на брега на река Изар.<br />
<br />
В мача за суперкупата "Баварците" срещат Кайзерслаутерн, които са ръководени от техния спасител Карл-Хайнц Фелдкамп, помогнал на "Червените дяволи" в борбата им срещу изпадането и извел ги сензационно до победа в турнира за Купата на Германия - първа кура за пфалцкия отбор и първи трофей изобщо след титлата им от 1953 г.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Кайзерслаутерн изпреварва Байерн</span><br />
<br />
За суперкупата Кайзерслаутерн безнадеждно губи от Байерн. Мюнхенците изправят противника до стената и се разправят с него. След 19 игрови минути Щефан Ройтер и Юрген Колер бележат за 2:0, а още преди почивката авансът на шампионите вече е 4:0, благодарение на головете на Манфред Бендер и Томас Щрунц. През втората част Байерн намалява темпото и допуска Щефан Кунц да вкара почетно попадение за "Червените дяволи".<br />
<br />
27-хилядите зрители на Вилдпаркщадион в Карлсруе са убедени, че в този мач са видели бъдещия шампион на Германия. И са прави. Но за тяхна изненада това не са Байерн, а шокиращо триумфиралите със сребърната салатиера Кайзерслаутерн. При това, че в 5. кръг Байерн отново разгромява пфалцкия отбор, този път с 4:0. След успех с 2:1 през пролетта обаче Лаутерн повежда в класирането и не изпуска водачеството до края на сезона.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Байерн Мюнхен - Кайзерслаутерн 4:1 (4:0)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Байерн:</span> Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Пфлюглер - Ройтер, Щрунц, Бендер (68. Щернкопф), Ефенберг - Лаудруп (74. Волфарт), Михайлович. Треньор: Хайнкес <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Кайзерслаутерн:</span> Ерман - Щумпф (30. Роос) - Кадлец, Лутц - Шер (56. Хофман), Дуули, Ернст, Шуп, Кранц - Хотич, Кунц. Треньор: Фелдкамп<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 1:0 Ройтер (6.), 2:0 Колер (19.), 3:0 Бендер (28.), 4:0 Щрунц (45.), 4:1 Кунц (62.) <br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 27.000 in Karlsruhe<br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Вебер (Есен)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1991</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.bundesliga.de/media/images/07_historie/00_sonstiges/supercup_1991_kuntz_schluen.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Капитаните Щефан Кунц (вляво, Кайзерслаутерн) и Юри Шлюнц (вдясно, Ханза Росток) си разменят флагчета преди началото на полуфинала на Остзеещадион.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">За първи път Суперкупата на Германия се провежда в рамките на турнир с четири отбора. Обединението на Германия, станало през есента на 1990 г. налага това. Футболната федерация на ГДР се обединява с Германския футболен съюз на 20 ноември 1990 г.</span><br />
<br />
След края на сезон 1990/91 двата най-добре представили се отбора от Оберлигата на ГДР, Ханза Росток и Динамо Дрезден, получават правото да играят в новата германска Бундеслига.<br />
<br />
В турнира за суперкупата участие вземат спечелилият дубъл в Източна Германия отбор на Ханза Росток и финалиста за източногерманската купа Щал Айзенхютенщат, както и изненадващия шампион на бундеслигата Кайзерслаутерн и носителя на купата на Западна Германия Вердер Бремен. В полуфиналите се срещат шампионите Кайзерслаутерн и Ханза и Вердер - Айзенхютенщат.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Витечек бележи, Лаутерн печели</span><br />
<br />
Ханза Росток приема на домашния си Остзеешадион Кайзерслаутерн пред 12 000 зрители. Треньорът на гостите Карл-Хайнц Фелдкамп експериментира и пуска голмайстора си Щефан Кунц на позицията класически либеро. В атака е пуснат привлеченият от Юрдинген нападател Марсел Витечек. Планът на Фелдкамп проработва. Кунц ръководи отбраната, Витечек вкарва, Лаутерн печели с 2:1.<br />
<br />
Вторият полуфинал е проведен на неутрален терен в Оснабрюк. Пред само 4 000 души фаворитът от Бремен трудно надделява и печели с 1:0 над оберлигистите от Щал Айзенхютенщат, които не успяват да се класират в професионалния футбол, благодарение на гола на Уинтън Руфър малко преди последния съдийски сигнал. <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Росток изпада</span><br />
<br />
Финалът за суперкупата е повторение на финала за Купата на Германия от 1990 г. И отново двубоят е спечелен от Кайзерслаутерн. На Нийдерзаксенщадион в Хановер Фелдкамп се доверява още веднъж на Кунц като либеро и прави промени в атака, пускайки този път Юрген Деген и Бернхард Винклер.<br />
<br />
И "треньорската лисица" отново е прав. Дошлият от Хамбург Деген поразява мрежата на съперника два пъти, а Винклер подпечатва победата. "Червените дяволи" печелят с 3:1 и така Фелдкамп за първи път печели трофея на третото си участие на финал.<br />
<br />
Докато Лаутерн завършва сезона в бундеслигата на пето място и изиграва един добър шампионат, Бремен разочароващо финишира девети. Все пак отборът от Везерщадион се реваншира за слабото си представяне в първенството и печели КНК. Ханза Росток започва годината отлично, побеждава Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен, но след това рухва и в крайна сметка изпада.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;"><span style="font-weight: bold;">Кайзерслаутерн - Вердер Бремен 3:1 (1:0)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Кайзерслаутерн:</span> Зер - Кунц - Роос, Шефер - Леле, Дуули (68. В. Функел), Хабер, Хофман, Голдбек (75. Лутц) - Винклер, Деген. Треньор: Фелдкамп<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бремен:</span> Рек - Вотава - Шааф, Боровка - Айлтс, Боде, К. Алофс, Херман, Легат - Коон, (46. Руфър), Веншлаг (46. Хартген). Треньор: Рехагел<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 1:0 Деген (27.), 2:0 Деген (65.), 2:1 Руфър (88.), 3:1 Винклер (90.) <br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 8 000 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Вийзел (Отберген)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1992</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.bundesliga.de/media/images/00_vereinsbilder/stuttgart/buchwald_fans_92_345.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Гуидо Бухвалд (в средата) е капитан на Щутгарт и през 1992 г. вкарва с глава решаващия гол, спечелил титлата за неговия тим.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">През 1992 г. носителят на суперкупата отново е определен след изиграване само на една среща, както е било в предходните сезони преди падането на Берлинската стена. Съперниците в този мач отново са малко изненадващи - това са Щутгарт и Хановер 96.</span><br />
<br />
Щутгарт става шампион след драматичен финал на сезона, когато три отбора до последния момент имат шанс за първото място. Голът на Гуидо Бухвалд в последния кръг, четири минути преди последния съдийски сигнал в Леверкузен изправя на крака цяла Швабия. Така отборът на Кристоф Даум отмъква трофея под носа на Айнтрахт Франкфурт и Борусия Дортмунд.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Героят за купата Зийферс</span><br />
<br />
Почти като сензационен може да се определи триумфът на "Червените" от Хановер 96 в турнира за Купата на Германия. Тренираните от Михаел Лорковски долносаксонци завършват посредствения си сезон във Втора Бундеслига на шестото място, но за купата поднасят огромна изненада.<br />
<br />
"96" последователно елиминира Бохум, станалия по-късно вицешампион Борусия Дортмунд, Байер Юрдинген, Карлсруе и действащия носител на купата Вердер Бремен. На финала втородивизионният отбор надделява и над фаворизираната Борусия Мьонхенгладбах, макар и след повече късмет при изпълненията на дузпи, в които за герой е обявен вратарят на Хановер Йорг Зийферс.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Хановер се държи</span><br />
<br />
За суперкупата, на домашния Нийдерзаксенщадион пред 21 200 зрители, на пейката на Хановер 96 седи новият треньор Еберхард Фогел, след като Михаел Лорковски е преминал в Занкт Паули. Фогел гласува доверие на шестима играчи, играли в победния финал за купата, както и известни нови попълнения като Райнхолд Мати, Райнхолд Дашнер и младия Сергей Барбарез.<br />
<br />
Аутсайдерът дълго време се държи равностойно на фаворита, но макар че повежда в резултата, в крайна сметка губи с 1:3. За Щутгарт, който е напуснат от може би най-важният си футболист Матиас Замер, на терена излизат нови играчи като Андре Голке, Томас Щрунц и Адриан Кнуп.<br />
<br />
Последвалият сезон обаче ще покаже, че Замер е бил незаменим. "Швабите" завършват едва седми и не успяват да се класират в европейските клубни турнири. Хановер 96 завършва девети във втора лига.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Щутгарт - Хановер 96 3:1 (2:1)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Щутгарт:</span> Имел - Дубайич - Шефер (66. Шнайдер), Фронтцек - Щрунц, Бухвалд, Бук, Гаудино, Кьогъл - Голке, Валтер, (46. Кнуп). Треньор: Даум <br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Хановер:</span> Зийферс - Куулмай - Зундерман, Клюц, Райчкович, Хеемзот - Шьонберг (46. Барбарез), Зирокс, Крецшмар, Мати - Кох (46. Дашнер). Треньор: Фогел<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 0:1 Кох (3.), 1:1 Гаудино (30.), 2:1 Бухвалд (42.), 3:1 Кьогъл (58.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители</span>: 21 200 на Нийдерзаксенщадион (Хановер) <br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Теобалд (Вийбелскирхен)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1993</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.fcaugsburg.de/html/img/pool/supercup_1993.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Бременският вратар Оливер Рек е герой за своите в този мач.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Сезонът на Първа Бундеслига 1992/93 завършва с един забележително куриозен финал: цели 32 кръга, от самото начало, Байерн Мюнхен е на върха на класирането, тогава победа (!) "само" с 3:1 срещу Бохум коства първото място на мюнхенците, защото Вердер Бремен разгромява Хамбург с 5:0 и благодарение на по-добрата си голова разлика изпреварва Байерн. В последния кръг северногерманците си осигуряват титлата в Щутгарт, където седем години преди това проиграват първото място при подобен сценарий. Ото Рехагел отново извежда Вердер до сребърната салатиера след 1988 г.</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Степи" сменя фронтовете</span><br />
<br />
За суперкупата в Леверкузен се срещат шампионът Вердер Бремен и носителят на Купата на Германия Байер Леверкузен. Леверкузенци печелят среща за купата убедително с 3:0 срещу Айнтрахт Франкфурт, а тогавашният наставник на франкфуртския тим Драгослав Степанович, който вече е имал предварителен договор с Байер Леверкузен, подава оставка като треньор на "Дивата от Майн". Пет кръга преди края на сезона той изненадващо е обявен за наставник на Райнхард Зафтих и преждевременно е поставен на треньорската пейка в Леверкузен. Той става пети със "Заводския отбор" и печели купата на страната след измъчено 1:0 над аматьорите на Херта Берлин.<br />
<br />
За малко Степанович да донесе и суперкупата в Леверкузен. Малко преди края на мача Байер води след гол на Андреас Фишер, но тогава бременчанинът Бернд Хобш изравнява. В продълженията Уинтън Руфър и Улф Кирстен оформят крайното 2:2.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Единствен Хапе се проваля</span><br />
<br />
За първи път в историята на германската Суперкупа трофеят се печели след изпълнения на дузпи. Но и това не става никак лесно. Чак след като са изпълнени 13 единадесетметрови наказателни удари, ударът на защитника на Байер Маркус Хапе е париран от Оливер Рек.<br />
<br />
Вердер Бремен печели трофея за втори път след 1988 г. и отново побеждава отбора-домакин. Така за трети път домакинският тим губи мача за суперкупата - това правят Айнтрахт Франкфурт през 1988 г., Хановер 96 през 1992 г. и Байер Леверкузен през 1993 г. <br />
<br />
През последвалия сезон леверкузенският клуб завършва трети, а Вердер са осми, но затова пък бременците празнуват от балкона на градското кметство спечелената Купа на Германия заедно със своите запалянковци.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Вердер Бремен- Байер Леверкузен 2:2 сл. прод. (1:1, 0:0), 7:6 сл. дузпи</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бремен:</span> Рек, Нойбарт, Байерсдорфер, (46. Баслер), Боровка, Айлтс, Боде (106. Вийденер), Вотава, Волтер, Херцог, Хобш, Руфър. Треньор: Рехагел<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Леверкузен:</span> Фолборн, Фода, Вьорнс, Мелцих (77. Бекер), Фишер, Лупеску, Шустер, Хапал, Серджо, Том (46. Хапе), Кирстен. Треньор: Степанович<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 0:1 Фишер (61.), 1:1 Хобш (90.), 2:1 Руфър (92., дузпа), 2:2 Кирстен (97.).<br />
<span style="text-decoration: underline;">Дузпи:</span> 1:0 Херцог, 1:1 Хапал, 2:1 Вотава, 2:2 Кирстен, 3:2 Руфър, 3:3 Лупеску, 4:3 Баслер, 4:4 Фода, 5:4 Боровка, 5:5 Шустер, 6:5 Вийденер, 6:6 Бекер, 7:6 Волтер, Хапе (Рек спасява).<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 14 000 на Улрих-Хаберланд-Щадион (Леверкузен)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Амерел (Мюнхен)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1994</span><br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.fcaugsburg.de/html/img/pool/supercup_1994.jpg" width="470" /><br />
<span style="font-style: italic;">Руснакът Владимир Бесчастних (на снимката в двубой с колумбиеца Валенсиа) открива резултата за Вердер още във втората минута.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Турнирът за купата има своите собствени закони, а изглежда, че и този за суперкупата - също. След осмото издание на мача за този трофей се наблюдават някои интересни закономерности. Самият Байерн Мюнхен не успява да спечели суперкупата като домакин. Освен "Баварците", други три отбора (Айнтрахт Франкфурт, Хановер 96 и Байер Леверкузен) не успяват да използват домакинското си предимство.</span><br />
<br />
Шампионът от 1994 г. губи от носителя на купата Вердер Бремен на домашния Олимпийски стадион в Мюнхен с 1:3 след продължения. Така пък за първи път един отбор успява да защити трофея си от предходната година. Третата спечелена суперкупа прави от бременците рекорден носител на отличието.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бекенбауер заменя Рибек</span><br />
<br />
Осъществяването на стария северно-южен шлагер първоначално изглежда доста невероятно. За първи и последен път в историята на германската бундеслига шампион става отбор, който сменя треньора си по време на сезона. Това постижение принадлежи на Байерн, които през зимната пауза сменят безуспешния си наставник Ерих Рибек с клубната легенда Франц Бекенбауер. Кой друг освен самият Кайзер ще успее да постигне нещо толкова куриозно?<br />
<br />
Бременци изиграват един доста тромав сезон и след титлата си от 1993 г. завършват чак на осмо място. Победата във финала за германската купа срещу втородивизионния Рот-Вайс Есен спасява сезона им. Но все пак: Вердер успява да спечели трофей за четвърта поредна година - нещо, което се е отдавало само на Байерн Мюнхен в Германия.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Контрите на Вердер решават спора</span><br />
<br />
През 1994 г. суперкупата започва ударно. Още във втората минута Владимир Бесчастних извежда бременците напред в резултата. В средата на второто полувреме Кристиан Нерлингер изравнява. Срещата отива в продължения, в които Вердер заиграва на контраатаки и с голове на Михаел Шулц и Уинтън Руфър печели суперкупата с 3:1.<br />
<br />
За италианския легендарен треньор Джовани Трапатони, заменил Бекенбауер на баварската треньорска пейка, приключението "Бундеслига" започва по негативен начин. И продължава по негативен начин. В края на сезон 1994/95 рекордният германски шампион е едва шести - и до днес най-лошото класиране на клуба в последните 18 години.<br />
<br />
След година Трапатони подава своята оставка. Наследен е от Ото Рехагел, който е извел Вердер до вицешампионското звание и след 14 години край река Везер заминава за Мюнхен.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Вердер Бремен - Байерн Мюнхен 3:1 сл. прод. (1:1; 1:0)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Бремен:</span> Рек, Рамзи, Байерсдорфер, Шулц, Вотава, Боровка (67. Волтер), Херцог, Айлтс, Баслер, Боде, Бесчастних (46. Руфър). Треньор: Рехагел<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Байерн:</span> Кан - Матеус, Кройцер, Хелмер, Шуп, Фрай, Шол, Нерлингер, Сутер (38. Валенсиа), Щернкопф, Папен (60. Хаман). Треньор: Трапатони<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 1:0 Бесчастних (2.), 1:1 Нерлингер (65.), 2:1 Шулц (104.), 3:1 Руфър (116.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 22 000 на Олимпийския стадион (Мюнхен)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Хайнеман (Магдебург)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1995</span><br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.fcaugsburg.de/html/img/pool/supercup_1995.jpg" width="470" /><br />
<span style="font-style: italic;">Хесенецът Андреас Мьолер се завръща на Вестфаленщадион и извежда съотборниците си към победа за суперкупата през 1995 г.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Феновете на Борусия Дортмунд чакат този ден от 32 години. През юни 1995 г. чакането свършва. Борусия представя сребърната салатиера на Борзихплац и за първи път от въвеждането на бундеслигата е шампион на Германия. Привлеченият от Швейцария наставник Отмар Хицфелд сбъдва жълто-черните мечти в своята четвърта година начело на отбора.</span><br />
<br />
Систематично Борусия Дортмунд подбира своите играчи - това са преди всичко германски национални футболисти, които преди да се завърнат в родината си играят в италианското първенство. Така мениджърът Михаел Майер успява да убеди звезди като Матиас Замер, Андреас Мьолер, Щефан Ройтер и Юрген Колер да заиграят в Рур.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Успешна смесица</span><br />
<br />
Към всички тях идва и известният бразилски бранител Жулио Сезар. Отборът на Хицфелд е допълнен от дортмундски момчета като вратаря Щефан Клос и нападателя Ларс Рикен и с тях успява да изпревари Байерн в крайното класиране на шампионата.<br />
<br />
По подобен начин се развива и другата Борусия. Мьонхенгладбахците, противници на дортмундската Борусия в мача за Суперкупата на Германия, и техният спортен директор Ролф Рюсман хвърлят всички сили, за да върнат Щефан Ефенберг обратно на Бьокелберг от Флоренция.<br />
<br />
Направените инвестиции се отплащат. Ефенберг се превръща в големия лидер на тренираната от Бернд Краус Борусия, която завършва първенството на пето място и печели Купата на Германия след победа над втородивизионния тогава Волфсбург. След шест години посредственост "Жребчетата от Долен Рейн" отново искат да се намесят в голямата игра.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Сезар отбелязва единственото попадение</span><br />
<br />
Двете Борусии се срещат в Дюселдорф пред само 16 000 зрители. Треньорите на двата тима се доверяват на успешните си формации от предходния сезон. Единственият отсъстващ е голмайсторът на бундеслигата Хайко Херлих, който обявява безусловното си желание да премине от Мьонхенгладбах в Дортмунд и след дълга трансферна сага е спазарен за 11 милиона марки - най-високата трансферна сума, заплащана дотогава за преминаването на футболист от един германски клуб в друг.<br />
<br />
Самият мач не се смята за най-добрите в историята на надпреварата. Дортмундският защитник Жулио Сезар забива златното попадение в 71. минута и носи втора суперкупа в Дортмунд след тази от 1989 г. В последвалия сезон Борусия Дортмунд защитава титлата си, а мьонхенгладбахската й съименница финишира на четвърта позиция.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Борусия Дортмунд - Борусия Мьонхенгладбах 1:0 (0:0)</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Дортмунд:</span> Клос - Ройтер, Колер (72. Шмит), Сезар, Крее - Фройнд, Замер, Бергер, Райнхарт (89. Курц) - Рикен (87. Тречок), Мьолер. Треньор: Хицфелд<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Мьонхенгладбах:</span> Кампс - Кастенмайер (75. Пфлипзен), Клинкерт, Андерсон, Нойн - Хохщетер, Ефенберг, Вюнхоф - Щернкопф, Далин, Хуибертс (75. Нийлсен). Треньор: Краус<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Гол:</span> 1:0 Сезар (71.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 16 000 на Райнщадион (Дюселдорф)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Съдия:</span> Мерк (Кайзерслаутерн)<br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">1996</span><br />
<img alt="Изображение" height="470" src="http://www.fcaugsburg.de/html/img/pool/supercup_1996.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Нервите на опитния Роджер Лутц (в червено) не издържат и той е един от тримата играчи на лаутерите, които пропускат дузпи в куриозния финал за суперкупата от 1996 г.</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Десетото издание на Суперкупата на Германия се оказва и последното до този момент. През последвалите години се провежда Купата на лигата, която също изчезва от календара поради програмни конфликти, за да се поднови отново мачът за Суперкупата през тази година. </span><br />
<br />
На финала през 1996 г. се срещат изпадналият от бундеслигата носител на германската купа Кайзерслаутерн и защитаващият суперкупата си шампион Борусия Дортмунд.<br />
<br />
Лаутерите се опитват да поправят "трудовата си злополука" от изпадането и запазват почти всичките си футболисти. Все пак треньорът Екхард Краутцун е освободен.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Изпадане само с 37 допуснати гола</span><br />
<br />
Пфалцкият клуб чупи всички антирекорди, след като изпада от елитната дивизия само с 10 загуби и 37 допуснати попадения. Така втората (!) най-добра защита в лигата е неутрализирана от неспособността на нападателите на "Червените дяволи" да бележат. Силният човек в Кайзерслаутерн Юрген "Атце" Фрийдрих успява след изпадането на своя клуб да убеди своя приятел Ото Рехагел да поеме треньорския пост на Фриц-Валтер-Щадион. "Крал Ото" дава своето съгласие за това само няколко седмици след срамното си уволнение от Байерн Мюнхен.<br />
<br />
Борусия Дортмунд започва мача със своят опитен шампионски състав, включващ многообещаващи таланти като Владимир Бут, Денис Вайланд и Денис Фогт. Срещата започва добре за тях, но с изключение на двата гола на Олаф Маршал и Карстен Волтерс, тя е бедна на някакви по-интересни събития.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Луд развой на изпълнението на дузпи</span><br />
<br />
Скуката отстъпва място на откачената драма при изпълнението на единадесетметровите наказателни удари. Пред 22 000 зрители в Манхайм Кайзерслаутерн повежда с 3:0 при дузпите, но в крайна сметка не успява да спечели трофея. След като първите трима изпълнители на Лаутерн реализират, Ратиньо, Роджер Лутц и Аксел Роос последователно се провалят от бялата точка. За сметка на това всички четири дузпаджии на Борусия Дортмунд не грешат, а последният удар на таланта Денис Вайланд носи суперкупата в Дортмунд.<br />
<br />
Сезон 1996/97 протича доста успешно и за двата отбора. Макар че дортмундците се провалят в опита си за три поредни титли, те печелят най-значимото постижение в клубната си история - Шампионската лига. Кайзерслаутерн става убедителен първенец на Втора Бундеслига.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;"><span style="text-decoration: underline;">Борусия Дортмунд - Кайзерслаутерн 1:1 сл. прод. (1:1, 0:0), 4:3 сл. дузпи</span></span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Дортмунд:</span> Клос, Замер (91. Фогт), Колер (60. Кутовски), Хайнрих, Волтерс, Ройтер, Цорк, Мьолер, Вайланд, Шапюиза, Рикен (71. Бут). Треньор: Хицфелд<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Кайзерслаутерн:</span> Райнке, Бреме (99. Брос), Кох, Лутц, Грайнер, Роос, Шефер, Вегман (91. Ратиньо), Вагнер, Маршал (91. Рише), Кука. Треньор: Рехагел<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Голове:</span> 0:1 Маршал (55.), 1:1 Волтерс (66.)<br />
<span style="text-decoration: underline;">Дузпи:</span> 0:1 Вагнер, Ройтер (спасен), 0:2 Кука, Мьолер (спасен), 0:3 Шефер, 1:3 Шапюиза, Ратиньо (пропуска), 2:3 Бут, Лутц (пропуска), 3:3 Цорк, Роос (спасен), 4:3 Вайланд<br />
<span style="text-decoration: underline;">Зрители:</span> 22 000 на Карл-Бенц-Щадион (Манхайм)DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-565372611992473112010-10-08T16:23:00.004+03:002010-12-18T15:21:38.795+02:00... и накрая печелят германците<span style="font-weight: bold;">Германия победи Англия на осминафинала от СП 2010. Преди 20 години една друга селекция, тази на ФРГ, среща британците в едно италианско лято през 1990 г.Стадион "Деле Алпи" в Торино. Полуфинал за световно първенство. Поздрав за всички, обичащи германския футбол...</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/131009_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Западна Германия - Англия<br />
Сряда, 4 юли 1990 г., 20:00 часа<br />
Полуфинал от СП 1990<br />
<br />
Стадион: Стадио Деле Алпи, Торино<br />
Зрители: 62 628<br />
Съдия: Хосе Рамис Райт</span><br />
<br />
Състави:<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Западна Германия:</span><br />
Бодо Илгнер - Клаус Аугенталер, Томас Бертолд, Гуидо Бухвалд, Юрген Колер, Андреас Бреме, Томас Хеслер, Лотар Матеус, Олаф Тон, Юрген Клинсман, Руди Фьолер<br />
Треньор: Франц Бекенбауер<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Англия:</span><br />
Питър Шилтън - Стюарт Пиърс, Дез Уокър, Тери Бътчър, Пол Паркър, Марк Райт, Крис Уодъл, Дейвид Плат, Пол Гаскойн, Гери Линекър, Питър Биърдсли<br />
Треньор: Боби Робсън<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635931.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:00 часа</span><br />
Двата отбора излизат на терена. Германците още в началото залагат на пълна конфронтация, излизайки за първи път в турнира със своите зелени екипи, което пък рязко повишава риска от очни заболявания на зрителите! Ако оптическите фаулове се санкционираха, досега всички футболисти на бундестима да бяха получили по един жълт картон. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635933.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:01 часа</span><br />
Олаф Тон и Томас Хеслер се завръщат в титулярния германски отбор и демонстрират увереност. Англичаните са впечатлени от показаните физически достойнства на своите съперници и реагират напълно панически. Те забиват Тери Бътчър най-отзад като либеро и зарязват зоновата си защитна тактика. Някои английски фенове явно вече са понапълнили гащите!<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635934.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:11 часа</span><br />
Англичаните изглеждат окопитени след първоначалния шок. Пол Гаскойн загрява ръкавиците на Бодо Илгнер - явно вече напълно е изтрезнял след запоя от предходната нощ. Халфът е някакво чудо на човешката физиология - издържал вече две срещи с продължения в настоящото световно първенство, докато всяка вечер опустошава безброй халби бира. Забележително.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635935.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:16 часа</span><br />
Томас Хеслер също се раздава на игрището. Явно е решил да направи добро впечатление на бъдещите си италиански работодатели. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635936.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:36 часа</span><br />
Руди Фьолер необезпокояван изстрелва топката чак в странично хвърляне. Хитрата лисица обаче не е вчерашна и се опитва да прикрие гафа си като симулира контузия. Помощник-коментаторът Ото Рехагел, който добре познава бившия си футболист, се включва в театралната постановка: "Възможно е Руди да е получил някакво разкъсване."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635938.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:37 часа</span><br />
Германският отобр съпреживява драмата на Фьолер и не успява да се задържи на високото си игрово ниво отпреди "контузията". Крис Уодъл получава топката в централния кръг и от 40 метра затруднява Бодо Илгнер. Какъв късмет, че вратарят следи играта.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635939.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:38 часа</span><br />
Май Руди Фьолер наистина се е контузил, защото на негово място в игра влиза Кале Рийдле. Ако Фьолер е здрав, то това е най-убедителната симулация във футболната история.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635940.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">20:45 часа</span><br />
Почивка между полувремената. Кайзерът нервно си намества очилата и изчезва в съблекалнята. Зап Майер небрежно снима трибуните с портативна видео камера и мисли за напрегнатостта в треньорския щаб. Дявол да го вземе, време е за разбор, Зеп.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635942.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">21:00 часа</span><br />
За подновяването на играта коментаторът Дийтер Кюртен не ни залива с надежди. "Експертите предполагат, че англичаните няма да издържат физически повече на това темпо на игра, но аз лично не съм убеден в това." Супер. И ти наричаш себе си познавач?<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635944.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">21:15 часа</span><br />
Гол за Германия! Анди Бреме, този бог на геометрията. Той разбира се веднага забеляза, че вратарят-доайен Питър Шилтън е излязъл прекалено напред от голлинията си. Анди шутира от многообещаваща позиция пред надутите островитяни, горна греда, гол. Дали причината за попадението е по-ниският ръст на Шилтън в сравнение с Илгнер или неадекватната подредба на английската защита - все едно.<br />
<br />
Дийтер Кюртен е психически нестабилен в следствие на остра дехидратация и налудничево хвали стоящия до него Рехагел: "Ото, много добре", но колегата му, който се намира в коренно противоположно състояние на духа, отвръща: "Още ли стоиш зад думите си?".<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635945.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">21:35 часа</span><br />
Гол за Англия! Невероятно. Три огромни пробойни зейват в германската отбрана, а топката лети с пълна сила към вратата десет минути преди края. Линекър. Невероятно.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635946.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">21:43 часа</span><br />
Гаскойн вижда жълтия цвят. Финалът при всички положения ще се играе без "Газа". Всичките жестикулации, убеждения и молби не произвеждат нищо, съдията Хосе Рамис Райт не знае пощада. Шумът от разбиването на сърцето на Гаскойн отеква и до най-отдалечените места по стадиона. Болката, изписана по лицето на англичанина, докосва душата и на най-закоравелия телевизионен наблюдател. Потичат сълзи. Който не е забелязал изблика на емоционалност веднага, малко по-късно разбира за това настроение по жестовете на неговите съотборници към английската скамейка: Човекът е психически сринат.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635947.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">21:45 часа</span><br />
Край, край, край на мача. Или поне на редовното време. Продължения.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635949.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">Продължения</span><br />
<br />
Помощ, сърцето ми! Клинсман уцелва Шилтън и тревата до англиския страничен стълб, Уодъл удря германската греда, а Бухвалд привлича топката, все едно тялото му е магнит, а тя е метална. Това момче може всичко! Последен сигнал. СЕГА. НАРЕД. СА. ДУЗПИТЕ.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635950.jpg" width="640" /><br />
Бекенбауер и Робсън се ръкуват и си разменят любезности. Дали Кайзера би повторил думите си за Бодо Илгнер, че вратарят не бил дузпаджия? <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635951.jpg" width="640" /><br />
До този момент и двата съперника реализират по три дузпи. Напрежението бавно, но сигурно се покачва.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635953.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">22:41 часа</span><br />
Стюарт Пиърс пропуска. Може да се каже, че Бодо Илгнер избива топката с коляно. Също така може да се каже, че Бодо не скочи достатъчно бързо от първоначалната си позиция. Екстаз.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635954.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">22:43 часа</span><br />
Уодъл печели наградата в състезанието "Най-автентичен-пропуск-от-точката-на-дузпата-наподобяващ-този-на-Ули-Хьонес" и праща топката в нощното небе на Торино. Финал!!!<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/fotostrecken/1277635955.jpg" width="640" /><br />
<span style="text-decoration: underline;">22:44 часа</span><br />
Всички прегради за германската радост се сриват, дори самият Зеп Майер спринтира като някой хлапак по тревата и взема участие в бурното празненство на обезумелите от радост германски играчи. Германия е на финал, а Англия подсмърчайки си заминава у дома. Защо всеки един ден не е такъв? Танц, Франц, Тралала, колко е хубаво всичко! Отваме да пием бира с Ото и наздраве на всички! Ще се видим на финала!DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-42545897095123548942010-10-08T16:15:00.003+03:002010-12-18T15:22:44.445+02:00Германските национални селекционери през годините<span style="font-weight: bold;">Йоаким Льов е един от десетте национални треньори на Германия, всички от които имат нещо общо помежду си - повече или по-малко обичани, рано или късно те напускат своя пост. Понякога доброволно, понякога не съвсем доброволно.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="478" src="http://www.merkur-online.de/bilder/2009/10/14/493300/197823849-vogts-klinsmann-ribbeck-herberger.9.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Ото Нерц (1926-1938)</span><br />
<br />
Германският национален отбор по футбол съществува от 102 години, но не винаги той е бил ръководен от наставник. Преди <span style="font-weight: bold;">Ото Нерц</span> да бъде назначен на този пост през 1926 г., бундестимът е бил съставян на пропорционален принцип от регионалните футболни съюзи в страната и е бил ръководен тактически от капитана на отбора.<br />
<br />
По времето на своето ръководство Ото Нерц носи званието "райхстренер". Той е бил твърд поддръжник на нацизма и извежда националния отбор до третото място през 1934 г., когато световното първенство в Италия е организирано от "Дучето" Мусолини. След това обаче Нерц допуска непростимата грешка да излезе с резервните футболисти на четвъртфинала с Норвегия от Летните олимпийски игри в Берлин'36. За зла участ това е първият национален футболен двубой, който Адолф Хитлер наблюдаван на живо на стадиона. Германия губи с 0:2, а и двата гола са дело на футболист със звучното име <span style="text-decoration: underline;">Исак</span>сен. Понякога съдбата си прави странни шеги. След тази среща Нерц е вече пътник, само че никой няма смелостта да му каже в лицето, че той е освободен. За първия мач след олимпиадата длъжностните лица просто игнорират Нерц и "спускат" на поста някой си "Господин Хербергер от Дуисбург". Театърът с двамата селекционери приключва през май 1938 г., когато Нерц обиден си тръгва.<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Зеп Хербергер</span> се превръща в национален герой през 1954 г. в Берн и ръководи националния отбор до своята 67-годишна възраст. За Германския футболен съюз изобщо не е лесно да накара инатестия старец да се откаже. А с напредването на възрастта си Хербергер прави все по-чудати неща: за СП 1962 в Чили той иска да включи в отбора 41-годишния Фриц Валтер, който на всичкото отгоре е спрял с активния футбол 3 години преди това. След словестни схватки с ГФС по медиите, продължили дълги месеци, Хербергер сдава поста през 1964 г. на <span style="font-weight: bold;">Хелмут Шьон</span>, въпреки че дотогава той счита наследника си за твърде мек, за да може да ръководи националната формация.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/127584_huge.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Зеп Хербергер (1938-1964)</span><br />
<br />
Но Шьон бързо показва своята самостоятелност и печели големи успехи, най-значимият от които е световната титла през 1974 г. ГФС му осигурява безрезервен кредит на доверие, въпреки че по време на мондиала наяве излизат някои "кирливи ризи" като спора за шампионските премии и казармения режим в националния отбор. Главен принцип на Шьон е той да държи и ножа, и хляба в своите ръце. Още преди СП 1978 в Аржентина треньорът анонсира отказването си след турнира. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="587" src="http://www.hall-of-fame-sport.de/media/athletes/16_picture_shortinfo.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Хелмут Шьон (1964-1978)</span><br />
<br />
Неговият наследник <span style="font-weight: bold;">Юп Дервал</span> става първият бундесселекционер, чийто контракт предсрочно е прекратен от ГФС. Също така Дервал е първият, който пада жертва на интриги, предизвикани отвън. След отпадането в предварителните групи на ЕП 1984 във Франция <span style="font-weight: bold;">Франц Бекенбауер</span>, с мощната подкрепа на вестник "Билд", си присвоява треньорското звание. Повече никой не се интересува от Дервал. Бекенбауер заема поста толкова време, колкото му доставя удоволствие - до триумфа на СП 1990 в Италия. Мястото му на националната скамейка е твърде неудобно за <span style="font-weight: bold;">Берти Фогтс</span>, който пък не е взет насериозно от "Билд". Изнервеният Фогтс се оттегля през 1998 г., две години след спечелването на европейската титла в Англия. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.fussballboom.de/wp-content/uploads/2007/06/derwall-jupp400.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Юп Дервал (1978-1984)</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.hall-of-fame-sport.de/media/athletes/2_picture_shortinfo.jpg" width="492" /><br />
<span style="font-style: italic;">Франц Бекенбауер (1984-1990)</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="468" src="http://www.iffhs-media.de/9-b/9-WorldNationalTrainer-1996-2.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Берти Фогтс (1990-1998)</span><br />
<br />
Идва времето на <span style="font-weight: bold;">Ерих Рибек</span> кара ГФС горчиво да съжалява, че някога изобщо е обсъждал възможността да го назначи на работа. След две години "кошмарът Рибек" отминава и безпомощният съюз случайно уцелва най-удачното решение на треньорския въпрос с привличането на <span style="font-weight: bold;">Руди Фьолер</span>. Срамното в случая е, че след нещастното ЕП 2004 в Португалия Фьолер неочаквано губи интерес в своята работа и доброволно се отказва. За всеобщо веселие на медиите ГФС свиква "треньорски експертен съвет", който да излъчи кандидат за овакантения пост. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="505" src="http://static.rp-online.de/layout/showbilder/52249-101000_DEU_FUSSBALL_RIBBECK_GEBURTSTAG_FRA110466ec83c1e0b.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Ерих Рибек (1998-2000)</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="478" src="http://www.merkur-online.de/bilder/2009/02/21/82037/1291249652-rudi-voeller.9.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Руди Фьолер (2000-2004)</span><br />
<br />
Така <span style="font-weight: bold;">Юрген Клинсман</span> влиза в голямата игра, въпреки че преди това той никога не е бил кандидат за треньорската длъжност на националния отбор понеже желае да "инсталира" в тима целия си треньорски щаб. ГФС като нищо щеше да смени Клинсман броени дни преди СП 2006 под натиска на "Билд", ако не беше победата над САЩ в конролен мач. Следващият национален селекционер <span style="font-weight: bold;">Йоаким Льов</span> никога не чувства подобно медийно напрежение. Поне до следващата седмица...<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://thesportboys.files.wordpress.com/2009/02/klinsmann.jpg" width="427" /><br />
<span style="font-style: italic;">Юрген Клинсман (2004-2006)</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="534" src="http://www.calciomercato.it/imagenes/original/NEWS_1257523048_loew.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Йоаким Льов (2006-днес)</span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-57802705704404861672010-10-07T13:14:00.001+03:002010-12-18T15:26:18.411+02:00Съдбата на източногерманските отбори (Част 1)<div style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><span style="font-size: 150%; line-height: 116%;"></span><img alt="Изображение" height="400" src="http://www.mgfa-potsdam.de/images/standorte_karte.jpg" width="291" /></div><br />
<span style="font-style: italic;">Карта на Германската демократична република</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">2+6. Наглед простичка задачка. За футбола в залязващата Германска демократична република обаче тази формула има революционно значение. Какво става с отборите от оберлигата на бившата Източна Германия? Два отбора от оберлигата на ГДР отиват в Първа Бундеслига, други 6 - във Втора Бундеслига, а останалите 6 тима трябва да се състезават в третите дивизии на Обединена Германия. Тези правила стават ясни преди началото на последния сезон на източногерманското първенство през 1990/91 и това го прави ожесточено и брутално. Цените на билетите също скачат. Въпреки това стадионите не са пълни, а много от зрителите имат по-добри неща за вършене, нежелаейки или не можейки да платят по-високите цени за вход. Хулиганската вълна свършва останалото. Безпардонността на източногерманската полиция превръща футболното първенство на страната в рай за търсещите масови побоища и отблъсква запалянковците, които не си падат да наблюдават и практикуват бокс и източни бойни изкуства. Отборите от Оберлигата трябва да спазват нови трансферни правила: играчите вече не се "делегират" и "командироват" от един клуб в друг, а се купуват и продават. Заводите и колективите, отговорни за издръжката на клубовете, се преобразуват и така се налага да се намерят други начини за финансиране. Обаче ръководителите и представа си нямат как да действат в новите условия и изпитват огромни затруднения, когато трябва да се занимават с маркетинг. Така те се приземяват в едно напълно непознато общество, където не са подготвени да оцелеят в безмилостната борба за по-високо класиране. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="388" src="http://www.universalhandel24.de/images/DDR2.jpeg" width="640" /><br />
<br />
Звездите като Замер, Кирстен и Том моментално са "глътнати" от западногерманските отбори и така започва ново преразпределение на силите в германския футбол. Никой от тимовете на ГДР не знае къде се намира, но всички знаят къде искат да отидат: в професионалния футбол! На практика това означава класиране в първите осем места през един-единствен сезон, пращащ по дяволите 40-годишната история на първенството. Това е ретроспекция на отборите от последното първенство на Източна Германия по реда, в който са завършили в класирането. Започваме от последните места и с Форвертс от Франкфурт на Одер.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://i37.photobucket.com/albums/e67/DeyanTheLegend/Others/FCVorwe4rtsFrankfurt.png" /><br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">ФОРВЕРТС ФРАНКФУРТ</span><br />
<span style="text-decoration: underline;">14. място / 13:39 точки / голова разлика 29:54</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125156_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Някогашният армейски спортен клуб е новак в лигата, но не успява по никакъв начин да покаже нещо запомнящо се. Той отново изпада, без да остави следа след себе си. Всъщност истинският упадък на отбора започва още през 1971 г., когато тогавашният рекорден шампион на ГДР Форвертс Берлин е "делегиран" във Франкфурт на Одер. Там той се превръща от отбора на 60-те години в Източна Германия в един асансьор между първа и втора дивизия, като преживява само инцидентен проблясък с участието в квалификациите за Купата на УЕФА.<br />
<br />
След разпускането на армията на ГДР и включването й в германския бундесвер основата на отбора рухва. Шок, от който Форвертс никога не успява да се възстанови. От 1991 г. отборът, под името Виктория, се лута между петодивизионната оберлига и шестодивизионната фербандслига, без амбиции за нещо по-съществено и при поделяне на градския Стадион на дружбата с другите местни тимове.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="401" src="http://groundhopping.de/frankog4.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">12-хилядният "Стадион на дружбата" във Франкфурт на Одер</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://www.sport1.de/dynamic/datencenter/gfx/emblem/s/545.gif" /><br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">ЕНЕРГИ КОТБУС</span><br />
<span style="text-decoration: underline;">13. място / 16:36 точки / голова разлика 21:38</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125159_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Невероятното развитие на Енерги Котбус, започнало в средата на 90-те години, заглушава спомена колко безнадеждно мъртъв изглежда клубът след Обединението на Германия. Във футболно отношение район Лаузиц излиза един от големите победители след промените.</span><br />
<br />
Докато преди Енерги основателно може да се оплаче, че е принуден да дава най-добрите си футболисти на Динамо Берлин по време на социализма, в днешно време отборът е последният източногермански тим, играл в Първа Бундеслига и е един от най-силните от бившата ГДР. Енерги никога не успява истински да се утвърди в оберлигата и пет от общо седемте му участия там завършват с изпадане. Така става и през 1990/91, когато предпоследното място носи участие в общогерманските трети дивизии.<br />
<br />
Но пъргаво и енергично клубът започва работа по съживяването и модернизацията си. 1994 г. носи успешно класиране в отново въведените третодивизионни регионални лиги, а 1997 г. - квалификация за Втора Бундеслига и финал за Купата на Германия. Приказката от Лаузиц не свършва и под ръководството на дългогодишния наставник Едуард Гайер футболистите влизат в Първа Бундеслига през 2000 г. Въпреки славата си на отбор, изграден само от чужденци, Енерги успява да се задържи в германския елит и това красноречиво говори за качеството на работа в клуба. Между 2006 и 2009 г. следва ново тригодишно приключение в Първа Бундеслига, по време на което "Стадионът на дружбата" в Котбус е напълно ремонтиран и обновен. Днес феновете на отбора са горди от начина, по който техният отбор стои на футболната карта, макар и във Втора Бундеслига.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="369" src="http://www.spox.com/de/sport/fussball/bundesliga/0901/Bilder/stadion-der-freundschaft-514.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">"Стадионът на дружбата" в Котбус с капацитет 22 528 места</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://t-online.sport-dienst.de/bilder/vereinslogos/klein/3053.gif" /><br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">ЗАКСЕН ЛАЙПЦИХ</span> (сливане на Грюн-Вайс Лайпцих - бивш Хеми Лайпцих - и Хеми Бьолен)<br />
<span style="text-decoration: underline;">12. място / 22:30 точки / голова разлика 23:28</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Фалити, "малки свинчета" и Джими Хартвих. Заксен Лайпцих преживява много през последните 20 години. Някогашният оберлигист на ГДР попада между воденичните камъни на футболната история.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125160_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Основаването на Заксен Лайпцих се определя като "трудно раждане". Отборът е наследник на легендарния Хеми Лайпцих, който след промените е преименуван на Грюн-Вайс Лайпцих. Каква главозамайваща смяна на етикетите! Все пак лиценза за участие в сезон 1990/91 в Оберлигата е притежание на новака от Бьолен, малко градче до Лайпцих. Поради недостига на пари Хеми Бьолен се обединява с по-големия лайпцихски брат.<br />
<br />
Така се стига до сливане под общото наименование Заксен Лайпцих. На вратата на отбора застава не някой друг, а иконата на Лок Лайпцих Рене Мюлер, а за треньор е назначен бившият футболист на Хамбург Джими Хартвих - първият западногермански наставник в ГДР. Той обаче не се задържа дълго на поста си и е освободен, след като нарича международния съдия Зийгфрид Киршен "малко свинче". Краткотраен проблясък извежда Заксен на временното второ място, но само няколко седмици след това "саксонците" рухват на дъното в класирането. В края тимът е 12-ти - класиране, даващо право на баражи за последните две места във Втора Бундеслига. В квалификационната група Заксен обаче се представя много слабо и завършва последен. Това обаче не слага край на опитите на клуба да се класира за втрория германски футболен ешелон - през 1993 г. отнемане на лиценза на клуба е причината той да не участва в баражите за класиране, а през 1995 г. Заксен е вицепървенец на нововъведената Регионална лига Североизток.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Професионалният футбол никога не се приближава повече</span><br />
<br />
"Саксонците" никога повече не се доблиьават толкова близо до професионалния футбол, въпреки че играят значима роля в своята регионална лига. Често отборът се опитва да състави боеспособен отбор и да започне на чисто, но за това винаги са нужни пари, а когато те липсват резултатът е само един - неуспех. През 1999 г. банкрутът на Заксен е избегнат с помощта на собственика на филмовата компания "Киновелт" Михаел Кьолмел, но и той не успява да спаси тима през 2001. След служебното изпадане клубът попада в Оберлига Североизток, подразделение Юг. Отборът показва признаци на съживяване през 2003 г., когато се завръща в регионалната лига под ръководството на четирима треньори, включително и от българина Христо Бонев. Към всичко това се добавя и завършването на строителните работи по реконструирания градски Централщадион, част от Световното първенство 2006. Плановете са Заксен скоро да се завърне в професионалния футбол с невероятен стадион, Едуард Гайер като спортен директор и Ред Бул като генерален спонсор. Обаче от това не произлиза нищо.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Въпреки Гайер и Ред Бул: фалитът чука на вратата</span><br />
<br />
Отново банкрутът заплашва Заксен Лайпцих и отново Кьолмел се намесва решаващо - бизнесменът се оказва най-силно вярващия в отбора. С много късмет през 2008 г. Заксен достига класиране в четвърторазредната регионална лига,но финансовите проблеми този път са толкова сериозни, че фалитът е неминуем. От 2009 г. лайпцихският отбор играе в пета дивизия и бившият шампион на ГДР от 1964 г. попада между воденичните камъни на футболната история.<br />
<br />
А да, отпадъчният продукт на сливането от 1990 г. Хеми Бьолен мъждука в нискодивизионния футбол, банкрутира веднъж и днес играе в градската лига на Лайпцих.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="449" src="http://fanclub-family.com/images/stadien/zentralstadion.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Старият Централщадион в Лайпцих - най-големият стадион в ГДР</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="425" src="http://www.freewebs.com/stadions/Zentralstadion2.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Центалщадион днес</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://www.biesdorfer-fussballjugend.de/g/logos/BFC-Dynamo-Berlin.gif" /><br />
ФК БЕРЛИН/<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">ДИНАМО БЕРЛИН</span><br />
<span style="text-decoration: underline;">11. място / 22:30 точки / голова разлика 25:39</span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Любимият отбор на директора на ЩАЗИ Мийлке Динамо Берлин става 10 пъти подред шампион на Източна Германия, но след падането на Стената пропада със страшна сила. След като звездите на отбора с итръгват, на тяхно място идват паричните проблеми и насилието. От този злополучен имидж клубът и до днес не се е отърсил.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125161_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Не малко запалянковци смятат, че съдбата на Динамо Берлин след промените е напълно заслужена. Динамо е отборът на ЩАЗИ и неговия директор Ерих Мийлке, той е "шампионът-измамник". И той пада наистина от високо.<br />
<br />
Едно падение, програмирано още преди свалянето на комунистическия режим. Отборът, който, между 1979 и 1988 г, неизменно печели титлата, постепенно започва да се свлича на земята. През 1989 г. той е "само" вицешампион, а през 1990 г. Динамо е четвърти. Така за първи път от дълго време столичният клуб не играе на европейската сцена. Започва разпадането му - Андреас Том отива в Леверкузен, Томас Дол и Франк Роде - в Хамбург, а Райнер Ернст - в Кайзерслаутерн.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Звездите напускат, отборът се разпада</span><br />
<br />
Споменатите трансфери пълнят касата с много пари. Чия каса обаче - това остава спорно. Накратко: някакви милиони изчезват някъде и Динамо изпитва остър недостиг на средства. Дискредитиран от мрачната си досегашна слава и в опит да избяга от сянката на комунистическите тайни служби се преименува на ФК Берлин. В крайна сметка това не помага особено. Малкото спонсори, които имат желание да инвестират в източногерманския футбол, правят остър завой щом наближат квартала на Динамо Хоеншьонхаузен и изобщо не се интересуват дали клубът се казва Динамо или Берлин.<br />
<br />
Спомените за спорни дузпи, както и проблемът с хулиганите са налице. С името на ФК Берлин се свързва една от най-големите сцени на насилие в (източно-)германския футбол. Смъртта на Майк Поли на 3 ноември 1990 г. е връхната точка на това негативно развитие. Поли бива застрелян от полицай по време на сблъсък при гостуването на ФКБ в Лайпцих на Заксен. Предвид тези проблеми ФКБ се свлича на 11 място в съдбоносния сезон на оберлигата и губи с малко от Бранденбург на баража. Рекордьорът по титли се превръща в треторазреден тим. В трета дивизия берлинчани се представят добре и през 1992 г. успяват да участват в квалификационен кръг за Втора Бундеслига. Там обаче Волфсбург надделява и депресията се завръща в редиците на ФК Берлин.<br />
<br />
Клубът напуска арената, станала свидетел на всичките негови успехи, Ян-Шпортпарк, и заиграва на първия си стадион - Шпортфорум в квартал Хоеншьонхаузен. През 1994 г. още веднъж се стига до участие в квалификации за регионалната лига, но там ФК Берлин се представя безлично. Попаднали в спортната неизвестност, привържениците на отбора с болка си припомнят миналите славни времена и така задочно вземат участие във вълната носталгия към социализма.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Феновете на берлинския отбор допринасят за носталгията по социализма</span><br />
<br />
ФК Берлин отново се прекръства на Динамо през 1999 г., поради което възникват спорове, свързани с търговските права по използването на старата емблема. След промените те са закупени за смешните 80 марки от производител на фенартикули, който по-късно ги препродава на член на групата "Хел'с Ейнджълс". С името нещата не стоят по-добре. Когато общо четирите регионални лиги са слети в две, Динамо е пратен в оберлигата. През 2001 г. тимът има шанс за класиране, но се проваля в двете баражни срещи със стария съперник Магдебург. За двата съперника баражните срещи имат колосално значение - победата е с цената на оцеляването. В случая Динамо е икономическото камикадзе.<br />
<br />
Магдебург има късмет, а Динамо банкрутира и е принуден служебно да изпадне в берлинската окръжна лига поради катастрофалното си материално положение. Тогава на сцената излизат феновете, които го съживяват. Обаче се стига до парадоксално противоречие: от една страна Динамо има нужда от моралната и материалната подкрепа на привържениците си, а от друга - поради техния десен екстремизъм, клубът би трябвало да се дистанцира от тях, за да остане конкурентноспособен. В окръжната лига отборът стъпва на крака. През 2004 г. той се завръща в оберлигата и още при първото си гостуване попада в черните журналистически хроники - ултрасите на Динамо предизвикват масово сбиване и погром при гостуването на Бабелсберг в Потсдам, сякаш искайки да кажат: "Ние отново сме тук!"<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Икономическо камикадзе</span><br />
<br />
В следствие на бабелсбергските изстъпления пред съда е изправен Петер Майер. Днес този Майер е председател на стопанския съвет на Динамо и собственик на телекомуникационната фирма, която е главен спонсор на отбора. Това в никакъв случай не способства за прогонването на негативния имидж на клуба, а напротив - привържениците на отбора се идентифицират като "лоши момчета". Голямата трибуна за проявите им обаче се оказва недостижима и днес техният отбор играе в петодивизионната оберлига.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="449" src="http://mythosbfc.surfino.info/uploads/Sportforum_4.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Стадионът в Шпортфорум Хоеншьонхаузен - домашната арена на Динамо</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://tabellen.online-ligamanager.de/bilder/1185725449-1186558706-1._FC_Magdeburg.png" /><br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">МАГДЕБУРГ</span><br />
<span style="text-decoration: underline;">10. място / 26:26 точки / голова разлика 34:32 </span><br />
<br />
Всъщност това е една катастрофа. Единственият носител на европейски клубен трофей от ГДР не е вдишал въздуха на бундеслигата дори и за секунда. Защо става така, обяснява експерът по източногермански футбол Матиас Елерс.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="353" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125162_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Когато попиташ някого в бившата Източна Германия кой отбор е "клуба", не се учудвай ако ти отговорят с "Магдебург". Там Нюрнберг е просто ФК Нюрнберг, а Магдебург е "клуба". Едно бивше величие, носещо славата на турнирен боец. Магдебургци не губят нито един от седемте си финала за Купата на ГДР и така стават рекорден победител в турнира. Но също както и при други знаменити източногермански тимове, Промяната носи края на едно велико време за "Клуба".<br />
<br />
От тогава Магдебург не е изиграл нито секундичка професионален футбол в Обединена Германия. През заключителния сезон на източногерманската елитна оберлига магдебурците започват с големи амбиции. Третото място през 1990 г. и замалко пропуснатата шампионска титла предполагат ново участие в разпределението на призовите места през следващата кампания. Надеждите за добро представяне са заменени с горчиво разочарование, а оттеглянето на треньора Йоаким Щрайх и важни футболисти като Дирк Шустер и Волфганг Щайнбах води само до десетото място. В баражите за последните места във Втора Бундеслига нещата изглеждат още по-зле и Магдебург не успява да постигне нито една победа, като пропуска последния си шанс за участие в първите две германски дивизии. Някогашният носител на КНК е зачислен към Оберлига Североизток.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Големи очаквания, които не са изпълнени</span><br />
<br />
Вратичката от там към втора лига е много малка: победителите на всяка оберлига играят помежду си за определянето на класиралите се в по-горната дивизия. Това означава, че освен спечелване на цял сезон, за промоция се изискват и здрави нерви в квалификациите. Така само четири от победителите в общо десет оберлиги получават право за участие във Втора Бундеслига. Нови надежди за успех носи завръщането на Йоаким Щрайх в града край река Елба. След безуспешна година на пейката в Айнтрахт Брауншвайг Щрайх се завръща в тима, където е постигнал най-големите си успехи, но само след 9 месеца той отново е освободен. Неговите момчета играят много добре, но завършват втори след Унион Берлин и така остават с празни ръце и не успяват да продължат борбата за класиране в професионалния футбол.<br />
<br />
А става все по-лошо. През 1994 г. отборът пропуска класирането в отново въведената регионална лига с равни точки, но по-лоша голова разлика от Херта Целендорф. Това е истински шок за гордите магдебургци, които в разочарованието си, едвам успяват да се задържат в четвърта дивизия. След това ръководителите му се вземат в ръце и успяват да върнат отбора в регионалната лига през 1997 г. Магдебург отново влиза в битка за класиране във Втора Бундеслига през 1999 г., но завършва трети и за пореден път се проваля в опита си да попадне в професионалните дивизии. Новото пропадане на тима не изненадва никого - следва изпадане в четвърта дивизия, но веднага източногерманският клуб се завръща, след като отбелязва общо 120 гола в групата си. Магдебургци защитават славата си на турнирен отбор, след като в турнира за Купата на Германия отстраняват Байерн Мюнхен и Кьолн и така достигат четвъртфинал. Само две срещи с Динамо Берлин разделят Магдебург от завръщане в по-горната дивизия. Те завършват 0:0 и 5:2. За Магдебург.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Успехи, изградени на песъчлива почва</span><br />
<br />
Успех, изграден върху пясък. Постигнат с една утопична материална база, която не покрива клубните амбиции. Лицензът е спасен със спонтанно организирана от феновете дарителска акция. Но през 2002 г. запалянковците не могат да помогнат повече. Банкрут. Служебно изпадане. Оберлига. Отново е необходимо едно ново начало. Но не само на терена, а и в ръководството. Западналият Ернст-Грубе-Щадион е разрушен и на негово място е изграден нов дом на отбора. С перспективата за новия стадион Магдебург играе отлично в оберлигата и през 2006 г. успява да се класира за регионалната лига. Нещо повече - той дори е финансово оздравен. Малко преди Коледа феновете получават дългоочаквания си подарък - новата арена е открита. Това е огромен тласък напред за футболистите, които играят дори над нивото на собствените си възможности и малко преди края на сезона се намират с единия крак във Втора Бундеслига. Три мача преди края Магдебург има пет точки преднина от първото място, което не дава право на промоция.<br />
<br />
Парадният преход от четвърта във втора дивизия изглежда факт. Огромна еуфория в града. Време е. Отбор, съставен от истински магдебургци. Многобройна публика, която за последно е виждана през годините на социализма. Но футболистите се провалят и произграват считаното за сигурно класиране. През следващата година ново разочарование. През 2008 г., по подобие на събитията през 1994, Магдебург пропуска да влезе в новосформираната Трета лига поради по-лошата си голова разлика в сравнение с конкурентите си за място там и е зачислен за участие в четвъртодивизионната Регионална лига Север.<br />
<br />
Дори и в четвъртия ешелон на Германия публиката на Магдебург остава вярна на отбора си. Всички зрители искат най-после да видят това, което чакат дълго време - "Клубът" да играе професионален футбол.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.die-lostauer.de/stadion/GrubestadionMD.jpg" width="640" /><br />
<img alt="Изображение" height="342" src="http://www.stadion-magdeburg.info/images/1190275373.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Старият и новият Ернст-Грубе-Щадион, който днес носи "странното" име Ем Де Це Це-Арена</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://www.ahnungslose-maurer.de/aml/tippabgabe/wappen/eisenhuettenstadt_fc_stahl.gif" /><br />
ЩАЛ АЙЗЕНХЮТЕНЩАТ<br />
<span style="text-decoration: underline;">9. място / 26:26 точки / голова разлика 29:25 </span><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Съдбата има странни планове за футбола в Айзенхютенщат през 1990 г. Безлично място в средата на таблицата за първенството и участие в европейските клубни турнири, благодарение на Ханза. Следва обяснението защо клубът изчезва в неизвестността след това.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125216_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
За браншовите спортни отбори съществуването в източногерманския футбол не е лесно повече. Те са доведените деца на спорта в ГДР и са част от долните стъпала на пирамидата на привилегиите в социалистическата страна. Това на практика означава, че трябва да преживяваш с играчите, които са отхвърлени от големите отбори като безперспективни. Тази тежка участ се оказва решаваща за браншовите формации, въпреки че понякога зад тях стоят доста заможни заводи.<br />
<br />
Какъвто в случая е Енергийният комбинат "Изток", най-голямото стоманопреработвателно предприятие в ГДР. За завода е чест да финансира успешен футбол край река Одра. В Айзенхютенщат, в "Хюте", в "Шротгарод", този град за пример в ГДР, тази индустриална крепост, доминирана от обработката на стомана. Това е Волфсбург на Източна Германия. Един град, който се труди. Но за разлика от случая с Волфсбург, на Изток спортният успех не може просто да бъде купен. Все пак парите не са съвсем без значение, но много по-важни са връзките, привилегиите, влиянието, за да се стигне до нещо значимо. Когато в края на 60-те години енергийният комбинат опитва да инвестира повече в клуба, футболният съюз не чака дълго, за да извади служебно "Хюте" от групата и да го прати в трета дивизия. Баналната причина: прекалено високи плащания на треньори и футболисти. Социалистическото общество е разтърсено от опита за злоупотреба с народната собственост.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Един град за пример в ГДР, една индустриална крепост</span><br />
<br />
Това е само пример как браншовите клубове служат за измиване на ръцете на политическите функционери. Едва през 1989 г. Щал се завръща в оберлигата и успява да запази мястото си там само благодарение на по-добрата си голова разлика в равнение с директния конкурент. Отборът претърпява известни организационни преустройства и повече не е типичен браншови клуб, но градският комбинат все пак остава главен спонсор. Заводът вече може да инвестира неограничено в спортното дружество Щал, но упадъкът на социализма води до намаляване на платежоспособността му. Ирония на историята.<br />
<br />
Все пак "Хюте" успява да хване една голяма риба на своята въдица. Бодо Рудвалайт, бивш национален вратар на ГДР и десетократен шампион на Източна Германия, е освободен от Динамо Берлин и през 1990 г. решава да премине в Айзенхютенщат. Но дори и с такава знаменитост на вратата Щал изиграва един колеблив сезон. За първенство тимът завършва девети, но за купата "Хюте" се промъква чак до финала. За щастие загубата във финалния двубой идва от шампиона Ханза Росток и така за първи път в историята си Щал Айзенхютенщат получава право да играе в европейските клубни турнири.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Хюте" в Европа</span><br />
<br />
Европейската изява безспорно е украшението на сезона, но много по-важно за бъдещето на клуба са заключителните баражи, които определят последните два участника от Изтока в обединената германска Втора Бундеслига. И когато Лок Лайпцих надделява в допълнителните срещи за сметка на клуба от Айзенхютенщат, земята между краката на "Хюте" се разделя и зейва една огромна пропаст: от една страна - участие в Европа и финал за Суперкупата, а от друга - трета дивизия. Един отбор между върха и забравата. Надеждата бързо угасва - противниците на източногерманския тим за суперкупата (Вердер Бремен) и в европейските турнири (Галатасарай) са една класа над нивото на Щал. "Хюте" се приземява в реалността на Оберлига Североизток, където криволичи между победите и честите загуби. През 1994 г. успешно е постигнато класиране в Регионална лига Североизток, която по това време е своеобразна възстановка на елитната дивизия на бившата ГДР. Под ръководството на треньора Хари Рат Щал успява да се задържи в дивизията и през 1998 г. дори става трети, но през повечето време отборът крета в средата на таблицата. Рат е лицето на клуба - треньор, мениджър, съгледвач, при нужда - икономически консултант, Рат е въплъщението на Щал Айзенхютенщат.<br />
<br />
Въпреки всичко през 1999 г. той си взема шапката, понеже 22 поредни срещи без победа са прекалени, дори за ръководител като Рат. Като последица от тази негативна серия в края на сезона Щал изпада от регионалната лига, но все пак служебно е оставен там, след като Шпандау не успява да покрие финансовите изисквания на ГФС и административно е изваден от групата. Така Хари Рат, който принадлежи на града така, както и енергийният комбинат, се завръща в Щал. На клуба обаче принадлежи и така присъщото му непостоянство, защото след постепенни криволичения и участия в четвърта лига, той се приземява в "ничията земя".<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Този отбор просто е непостоянен</span><br />
<br />
Щал отново се завръща в телевизионните репортажи за футбол благодарение на своя нападател Норман Елзнер. На 9 март 2004 г. Елзнер праща топката в противниковата врата от централната линия, само след 4 изиграни секунди. Попадението е обявено от телевизия А Ер Де за гол на месеца. Малко след това обаче светлините изгасват. Лошият призрак на фалита се появява отново в Айзенхютенщат. Следва служебно изпадане. И ново начало във Фербандслига Бранденбург. През 2007 г. следва ново изпадане в ландеслигата в резултат този път на спортни неуспехи. Там "Хюте" среща старите си познайници от първенството на ГДР Щал Бранденбург и Виктория Франкфурт.<br />
<br />
А Хари Рат? Той все още е там.DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-33809255224694027552010-10-07T13:00:00.002+03:002010-12-18T15:28:49.944+02:00Всичко, без бундеслигата<span style="font-weight: bold;">22 април 1986 г. Резултатът в мача между Вердер и Байерн е 0:0. Михаел Кутцоп се засилва да изпълни дузпа. Ако вкара, шампион ще бъде Вердер. Обаче той уцелва дясната греда и е принуден до днес да слуша заядливи подмятания.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="353" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/118221_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
"Съдбата може да бъде много жестока: Вкарвал съм над 40 дузпи в първа и втора дивизия, но единственият ми пропуск продължава да ме преследва. Много хора твърдят, че ако не беше онази невкарана дузпа срещу Байерн, днес никой нямаше да си спомня за мен. Нямам представа, дали това наистина щеше да бъде така.<br />
<br />
Важното е, че и сега мога да чуя звука от удара на топката в гредата. Ако беше влязла, баварците нямаше как да ни настигнат повече. Джони Отен по-късно каза на шега, че така съм го принудил да си купи собствено жилище...<br />
<br />
Кой знае дали някога изобщо ще има такава подобна ситуация, както преди 33. кръг на сезон 1985/86: Преди домакинството ни на мюнхенците имахме преднина от 2 точки, а тогава още важеше правилото за 2 точки при победа. До 88. минута резултатът беше 0:0 и тогава Руди Фьолер проби от дясно. Той опита да центрира и топката удари Сьорен Лерби. Руди каза след мача, че дузпа не е имало. Обаче съдията Фолкер Рот видя игра с ръка и свири. Малко след това топката изчезна, понеже помощник-треньорът на Байерн Егон Кордес я изрита нанякъде от яд. А пък нямаше резервна топка. Говори се, че са изминали цели 15 минути докато топката се намери и се постави на точката за изпълнение на дузпа, но не знам дали това наистина е така. На мен ми се стори като цяла вечност. Може би имах прекалено много време за размисъл. Играчите на Байерн направиха обичайните трикове, те ми казаха някои "мили" неща в ухото и ме понастъпаха по крака, но това е част от играта.<br />
<br />
Най-накрая топката е поставена. Бавно се затичах, след това забавих ход и пратих Жан-Мари Пфаф в грешния ъгъл. Направих почти всичко така, както трябва, но за съжаление само почти: греда. Какво се случи след това, не мога да кажа точно. Беше като изрязана филмова лента. Още си спомням, че Бруно Пеци ме прати напред при халфовете и вместо мен започна да пази Дитер Хьонес. Вероятно Бруно си помисли, че там мога да направя по-малко поразии, защото не бях на себе си.<br />
<br />
След мача Руди и тогавашната му съпруга дойдоха у нас. Разочаровани пихме по бира, а Ангела направи нещо за ядене. Но не хапнах нито залък, толкова ужасно се чувствах. Всъщност след срещата все още имахме всички шансове, защото в Щутгарт просто трябваше да измъкнем поне точка. Обаче аз можех да реша всичко предварително, а сега имах някакво лошо предчувствие. И опасенията ми се сбъднаха - последната среща в Щутгарт беше загубена с 1:2. Байерн биха Гладбах с 6:0 и поради по-добрата си голова разлика станаха шампиони. Към мен тогава нямаше обвинения - нито от треньора, нито от съиграчите, нито от феновете. "Михаел, Вие се радвате на пълното ми доверие", каза ми Ото Рехагел. "Ако има дузпа, пак Вие ще я биете." Както и се получи през следващия сезон.<br />
<br />
След последния мач Ото Рехагел накъса договора ми - за забавление. Последва пътуване около света с Вердер. Почувствах се по-добре, понеже имах усещането, че съм попаднал в някаква дупка. Като се върнах няколко забавни фенове на Байерн ме бяха решили да ме дразнят, защото постоянно ми звъняха по телефона, за да ми благодарят за пропуснатата дузпа. Смених си номера. През 1988 г. все пак станах шампион с Вердер, а Руди Фьолер вече играеше в Рома. "Спечелих всичко, само не и германското първенство, а това - заради теб", налагаше ми се от време на време да слушам това от него. Тогава, когато изпиеше една-две бири. Разбира се, Руди не говори сериозно, това е шега между приятели. Просто тази дузпа е част от неговата и от моята кариера."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="425" src="http://www.abendblatt.de/multimedia/archive/00102/mil_HA_Wirtschaft_B_102207c.jpg" width="640" /><br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Състави:</span><br />
<span style="text-decoration: underline;">Вердер Бремен:</span> Дитер Бурденски, Бруно Пецай, Михаел Кутцоп, Ясухико Окудера, Джони Отен, Томас Шааф, Норберт Майер (77. Руди Фьолер), Мирко Вотава, Томас Волтер, Манфред Бургсмюлер, Франк Нойбарт. <span style="font-weight: bold;">Треньор:</span> Ото Рехагел<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Байерн Мюнхен:</span> Жан-Мари Пфаф, Норберт Едер, Ханс Пфлюглер, Клаус Аугенталер, Лотар Матеус, Норберт Нахтвай, Сьорен Лерби, Райнхолд Мати, Дитер Хьонес, Михаел Румениге, Роланд Волфарт. <span style="font-weight: bold;">Треньор:</span> Удо Латек<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Статистика:</span><br />
без голове<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Най-интересно положение:</span> Кутцоп пропуска дузпа (89.) - удря греда<br />
<span style="font-weight: bold;">Жълти картони:</span> Пацай - Аугенталер, Румениге<br />
<span style="font-weight: bold;">Съдия:</span> Фолкер Рот<br />
<span style="font-weight: bold;">Зрители:</span> 40 800<br />
<span style="font-weight: bold;">Стадион:</span> Везерщадион Бремен<br />
<span style="font-weight: bold;">Дата:</span> 22 април 1986<br />
<span style="font-weight: bold;">Турнир:</span> Бундеслига (33. кръг)<br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Кадри от срещата:</span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-54679854639186956312010-07-08T11:22:00.001+03:002010-12-19T21:27:00.834+02:00Необикновената история на братята ДаслерНа 3 ноември 1900 г. в семейството на обущаря Кристоф Даслер и неговата съпруга Паулина се ражда още един син. Кръщават го Адолф, но всички го наричат галено "Ади". В родния провинциален франконски град Херцоганаурах забавленията липсват и на тяхно място преобладава трудът. Бащата Кристоф неуморно се труди, подпомаган от децата си - сръчния Ади и 2 години по-големия от него Рудолф.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="481" src="http://www.vipshop.com/theme/200909/117/04.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Адолф Даслер проверява качеството на изработените от него футболни обувки</span><br />
<br />
След като завършва училище и се научава на пекарски занаят Ади заминава на фронта и се бие за родината си през Първата световна война. Младежът обаче не намира своето призвание в живота нито като пекар, нито като войник. Когато се завръща в родното градче, той сам изработва от плат първия си чифт спортни обувки в пералната стаичка на своята майка. През 1920 г. Ади поема обущарското ателие на баща си, който дотогава се е бил специализирал в направата на домашни чехли и пантофи. Новата насока, по която поема обущарницата след одобрението на Кристоф Даслер, е производството на обувки за спорт, които са подходящи за различни типове спортисти и са универсални. Четири години по-късно братът на Ади, Рудолф Даслер, също се присъединява към малкото предприятие и така името на компанията се променя на "Братя Даслер". Руди е по-контактният и по-предприемчивият от двамата, докато Ади е по-затворен, но и по-талантлив. От 1925 г. се появяват първите футболни обувки със сменяеми бутони, както и първите лекоатлетически маратонки с шпайкове. На олимпиадата в Берлин през 1936 г. много от лекоатлетите, включително и знаменития Джеси Оуенс, тичат с шпайковете на братята Даслер. Спортната компания жъне голям успех за времето си.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="486" src="http://static.guim.co.uk/Guardian/sport/gallery/2008/mar/31/photography/GD6762113@11th-June-1932--Cleve-6763.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Джеси Оуенс доминира на лекоатлетическата писта през 1936 г. в нацистката столица Берлин</span><br />
<br />
Политическите възгледи на двамата братя не се различават много от тези на мнозинството германци в периода между двете световни войни. От май 1933 г. братя Даслер са активни членове на националсоциалистическата партия в Германия. По-късно Рудолф споделя, че е избрал нацизма за своя политическа идеология, защото така се е надявал да получи подкрепа за бизнеса си. Ади е мобилизиран за началото на Втората световна война, но скоро след това получава разрешение да се завърне във фабриката си. След края на военния конфликт срещу него не са повдигнати обвинения от американските окупатори, понеже е снабдявал американските спортисти през 30-те години със спортна екипировка. Брат му Рудолф е изпратен през март 1943 г. в Глаухау, а през април е назначен като чиновник към военновременната финансова служба в Лодз. През януари 1945 г. Рудолф бяга от прииждащата Червена армия и заминава за родния Херцогенаурах. Три месеца след това той е заловен от Гестапо заради дезертьорство и неподчинение на военна заповед. При транспортирането му към концлагера в Дахау Руди Даслер първоначално е освободен от американски войници. Все пак по-големият брат прекарва една година в американски плен в град Хамелбург. Обвинен е в шпионаж и във взаимодействие с нацистките секретни служби. <br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://ale1101.files.wordpress.com/2009/04/rudolfdasslerpumafounder.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Рудолф Даслер (26 март 1898 - 27 октомври 1974)</span><br />
<br />
От този момент нататък отношенията между Рудолф и Ади, както и между техните потомци, рязко се влошават. В затвора американците са разказали на по-големия брат, че някой негов много близък роднина е свидетелствал срещу него. Рудолф заподозира, че именно Ади се е съгласил доброволно да помага на окупаторите и така сам се е отървал от присъда. Освен това Рудолф изпитва остри опасения, че по-младият му брат всъщност използва отсъствието му, за да го изолира от фирмените дела. Това чувство се подсилва от факта, че Адолф Даслер енергично разраства компанията, но, от друга страна, изобщо не се интересува от съдбата на затворения си брат. Преди това винаги е имало разправии и противопоставяния между двамата, но никога конфликтите не са били толкова яростни. Шофьорът на Ади Даслер твърди, че семейството на по-големия брат често е обичало да плаща за почивките си от общите пари на фирмата. На всичкото отгоре изглежда така, че Рудолф е имал афера с жената на брат си Кете в началото на 40-те години. След освобождаването си на 31 юли 1946 г. решилият да си отмъсти Рудолф наклеветява брат си пред американските военни власти. Американците, които накрая така не успяват да разберат кой брат лъже и кой казва истината, решават да оставят нещата както са и не предприемат мерки срещу никого. Така или иначе разривът между Ади и Рудолф е налице - двамата решават да разделят своята компания на две части. Затова изобщо не е чудно и случайно, че централите на две от най-големите производители на спортна екипировка днес се намират само на няколко стотин метра една от друга в провинциалното градче Херцоганаурах в Бавария. Адолф кръщава своята фирма "Адидас" (основана на 18 август 1949 г.), използвайки галеното си име "Ади" и първите три букви на фамилията си. Рудолф първоначално възнамерява да направи нещо подобно като измисля наименованието "Руда", но после е разубеден от близките си и се спира на "Пума" поради по-доброто благозвучие и асоциацията с динамичността на северноамериканските хищни котки.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://diepresse.com/images/uploads/b/8/4/502660/adi_dassler__2_.jpg" width="444" /><br />
<span style="font-style: italic;">Ади Даслер в своя обувен цех</span><br />
<br />
От 1954 г. Адидас започва да снабдява футболния отбор на Западна Германия със спортна екипировка за световното първенство през същата година в Швейцария. Освен всичко друго Ади Даслер е член и на треньорския щаб на Хербергер като подпомага треньора при някои от домакинските задължения. Легендарни стават футболните обувки с бутони за дъжд, които дават сериозно предимство на германските футболисти срещу по-техничните унгарци на финала в Берн. Техническото превъзходство на маджарите е неутрализирано от пороя и по-стабилният на тревата "бундестим" печели с 3:2. Триумфът на съотборниците на капитана Фриц Валтер се счита за истинският пробив на Адидас на световния пазар. Преди това чест обект на спорове между братята Даслер е различното виждане на двамата за подметката на спортните обувки, но именно Адолф е този, който превръща теорията в реалност, изработвайки споменатите бутонки от "Чудото в Берн".<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="392" src="http://diepresse.com/images/uploads/b/8/4/502660/RTXCC6I.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Обувките, използвани по време на "Чудото от Берн" през 1954 г.</span><br />
<br />
През 1970 г. братската война отстъпва място на синовна война. Тогава започва яростният конфликт между Хорст Даслер (син на Ади Даслер) и Армин Даслер (син на Рудолф Даслер). Преди това бащите им са се срещали, за да уточняват и договарят контракти, засягащи различни спортисти и отбори. Братята са постигнали своеобразно примирие относно договорните отношения с бразилския играч Пеле, но Армин Даслер едностранно нарушава споразумението и примамва бразилеца да подпише само с "Пума". Така избухва войната на синовете.<br />
<br />
Адолф и Рудолф Даслер до смъртта си в продължение на години не си разменят повече нито дума. Търговският диалог между компаниите се води от посредници. След кончината на Рудолф през 1974 г. семейството на Ади Даслер е помолено за коментар, но отказва такъв поради "съображения за благочестивост".<br />
<br />
От 1956 г. датира сътрудничеството между "Адидас" и ФИФА за осигуряване на топки за световните първенства. Тази традиция продължава и до днес. Синът на Ади, Хорст Даслер, започва през 1959 г. да развива дъщерната компания "Адидас Франция", която поставя основите на международна мрежа от филиали на "Адидас" и скоро са построени заводи в други страни. През 1973 г. Хорст основава спортната марка "Арена", произвеждаща плувна екипировка. Освен футболни обувки, "Адидас" изработва и футболни топки, както и спортни дрехи при взаимодействието си с френската компания "Льо Кок Спортиф". След смъртта на Ади през 1978 г. съпругата му Кете и синът му Хорст поемат предприятието. През 80-те години "Адидас" постепенно запада, което принуждава управляващото семейство да се отвори за външни инвеститори. Все пак до 1990 г., когато 80% от фирмата е продадена на противоречивия френски предприемач Бернар Тапи за 470 милиона германски марки, "Адидас" е собственост на фамилия Даслер.<br />
<br />
От друга страна "Пума" създава първите в света футболни обувки с бутони серийно производство, като за развитието на продукцията си привлича футболни експерти като националния селекционер на Западна Германия Зеп Хербергер. Моделът на "Пума", наречен "Супер Атом" влиза в употреба през сезон 1952/53, когато този тип обувки е ползван от футболисти на германски клубове като Борусия Дортмунд, Айнтрахт Франкфурт, Щутгарт и Кайзерслаутерн, включително и световните шампиони от 1954 г. Хорст Екел и Вернер Лийбрих, играли за "Червените дяволи" от Пфалц. Друг успешен модел на фирмата на Руди Даслер е "Бразил", използван от футболистите на Хановер 96, които стават германски шампиони през 1954 г. Истинската световна слава обаче спохожда "Пума" едва при управлението на Армин Даслер. При неговият баща компанията е просто една малка провинциална работилница. Рудолф Даслер умира на 27 октомври 1974 г. на 76-годишна възраст от рак на белите дробове.<br />
<br />
Днес компанията "Адидас" осигурява работа на близо 40 000 души по света ("Пума": 10 000), има годишен оборот от 10 381 милиарда евро ("Пума": 2 500 милиарда евро), печели чисти 358 милиона евро на година и е собственик на спортната марка "Рийбок". Запазените символи на "Адидас" са трите ивици, както и емблемата с трите листенца, символизиращи олимпийския дух и трите континентални масива (Америка, Евразия и Африка). <br />
<br />
<span style="font-weight: bold;">Знаете ли, че...:</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://www.buygolfgear.co.uk/WebRoot/BT3/Shops/Store3_002E_Shop2261/4AFD/70C7/5CDB/0D8B/5A7F/0A0A/33E8/1920/adidas_logo_s.jpg" /><br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> Турнирът Купа-Ади-Даслер, който е провеждан през 1985 и 1986 г. под егидата на Германския футболен съюз, носи името на Адолф Даслер;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> Холандската футболна федерация сключва договор за екипировка с "Адидас" през 1974 г., но поради ексклузивните рекламни ангажименти на звездата на "Лалетата" Йохан Кройф със съперниците от "Пума", той отказва да облича спортни дрехи на компанията на Адолф Даслер. "Адидас" се принуждава да възложи на "Ерима" направата на оранжевите фланелки, които имат само две ивици по ръкавите си, вместо обичайните три. Така се раждат легендарните екипи на холандците от финалите за световно първенство от 1974 и 1978 г.;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> Рекламни лица на "Адидас" са Мадона, Дейвид Бекъм, Елена Изинбаева, Рън Ди Ем Си;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> През последните години "Адидас" безуспешно води дела срещу различни европейски спортни компании, които използват две ивици по спортните си обувки. Засега всеки производител е свободен да ползва ивиците, стига те да не са три;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> Футболни отбори, които традиционно играят с "Адидас": Байерн Мюнхен, Шалке 04, Байер Леверкузен, Нюрнберг, Олимпик Марсилия, Динамо Киев, Бешикташ, Аякс, Бенфика, Галатасарай, Фенербахче, Рапид Виена, Панатинайкос, Нюкасъл Юнайтед, Сен Етиен, Локомотив Москва; националните отбори на Германия, Испания, Аржентина, Франция, Гърция, Мексико, Нигерия, Парагвай, Дания, Южна Африка, Япония, Румъния, Финландия, Китай и много други;<br />
<br />
<img alt="Изображение" src="http://www.sportlink.co.uk/images/puma_logo.gif" /><br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> От 2007 г. "Пума" стартира проекта си "Обединени за Африка", чрез който финансира футболни школи и други социални мероприятия на африканския континент и най-вече в Уганда;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> През 2008 г. моделът футболни обувки на "Пума" "Кинг" празнува своя 40-годишен рожден ден. С този модел легендарният португалски нападател Еузебио вкарва 42 гола през 1968 г. и така печели отличието "Златната обувка" за най-добър голмайстор в Европа. Прилепналият дизайн на "Кинг", способстващ за по-добър контакт с топката, помага на футболисти като Пеле, Марадона, Фьолер и Матеус да постигнат изключително много през футболните си кариери;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> Футболни отбори, които играят с "Пума": Щутгарт, Хофенхайм, Фортуна Дюселдорф, Тотнъм, Йънг Бойс, Зенит Санкт Петербург, Шефилд Уензди, Фейенорд, Видзев Лодз; националните отбори на Австрия, България, Италия, Египет, Кот Д'Ивоар, Гана, Иран, Камерун, Швейцария, Того, Чехия, Тунис, Уругвай и много други;<br />
<span style="font-weight: bold;">*</span> През 2004 г. Камерун взема участие в турнира за Купата на африканските нации с прилепнали екипи, съставени само от една част, като шортите и фланелките са пришити едни за други. ФИФА съзира нарушение на правилата си, които гласят, че спортната екипировка на един отбор трябва да бъде съставена от отделни фланелки и шорти. Камерунците са глобени с 20 000 швейцарски франка и от актива им в квалификациите за СП 2006 са отнети 6 точки. Камерунската федерация обжалва наказанието и молбата им е уважена от гражданския съд.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="384" src="http://static.guim.co.uk/sys-images/Guardian/About/General/2009/10/16/1255714872945/adidas-001.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Руди Даслер (вляво) и Ади Даслер (вдясно) заедно с германския спортен министър Вайцер през 1930 г.</span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-16283299808345067322010-06-04T13:01:00.004+03:002010-12-19T13:35:57.230+02:00Спектърът на утехата<span style="font-weight: bold;">Хаити никога не е била блестяща звезда на футболния небосклон. Тогава обаче - на Мондиал'74 - Емануел Санон вкарва гол на великия италиански вратар Дино Дзоф и се превръща в герой на една сиромашка нация. Един материал на журналиста Джон Спърлинг, преведен от моя милост.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/127107_huge.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Емануел "Мано" Санон (25 юни 1951 - 21 февруари 2008)</span><br />
<br />
Да отидеш в нова страна често представлява напълно пренасищане и претоварване на сетивата и разума. Когато човек излезе от херметическата стерилност на самолета, той е ударен в лицето от картини, звуци и непознати аромати.<br />
<br />
В хаитянската столица Порт-о-Пренс те са придружени и от нечовешката тропическа жега, която те цапардосва като гореща мокра кърпа. Невъзможно е при пристигането на Хиспаниола, карибския остров, който Хаити дели с благоденстващите си съседи от Доминиканската република, да не си нервен и напрегнат. Европейците биват предупреждавани да посещават Хаити, най-бедната страна в региона според ООН, само, когато е "безусловно необходимо".<br />
<br />
Честно казано това авантюристично пътуване не е безусловно необходимо. Известният нападател от тима, който участва на световното първенство през 1974 г., Емануел "Мано" Санон ми сподели по телефона какво му е на душата малко преди смъртта му в началото на 2008 г. Освен това редовно поддържам връзка с доста футболисти и футболни ръководители по интернет. Но Санон беше заявил: "Трябва някой път да наминеш на посещение, приятелю, иначе може да ти бъде невъзможно да проумееш какво въздействие имаше тогавашното ни класиране върху Хаити."<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Какво търсиш тук, мой човек?"</span><br />
<br />
Когато се срещам с моето лице за свръзка на хаитянското летище, то ме поглежда набързо, изсумтява презрително и заявява: "Много биеш на очи. Ако не внимаваш, ще бъдеш отвлечен." Усещам лека шеговитост в гласа му, но наистина посетителите на Хаити са предупреждавани в туристическите бюра да си отварят очите за "спонтанни изблици на насилие и незаконни блокади на улиците". Човекът от паспортния контрол също ме гледа скептично. "Какво търсиш тук, мой човек?", пита той. "Да не си фен на Джеймс Бонд? Няколко фенове от САЩ и Европа пристигнаха тук в последно време." Въпреки бушуващите епидемии от тиф и дезинтерия Порт-о-Пренс е извлякъл полза от снимките на последния филм с Даниел Крейг "Спектърът на утехата", които са направени в пристанищната част на града. Когато информирам служителя за целта на моето посещение, той ме поглежда развеселено. "Стой настрана от вуду и другите ритуали", подсмихва се той, "има достатъчно музика и слънце. Тук можеш да намериш всичко, ако си направиш добре сметката."<br />
<br />
По време на двудневния ми престой на острова думите на паспортния контрольор се оказват почти пророчески. За засегнатата от политически катаклизми, икономически проблеми и двулични водачи нация значението на едно участие на световно първенство е повече от едно обикновено спортно приключение. Истарията му е пълна със съобщения за черна магия, богоподобно преклонение пред лидерите на отбора, музика и машинациите на служителя от тайните служби Тонтон Макуте. Все пак футбол в Хаити се е играл от дълго време, но едва след окупирането на властта от Франсоа "Папа Док" Дювелие този спорт придобива голямо значение в страната, което се дължи най-вече на факта, че диктаторът влага огромни количества злато и пари във футбола от средата на 60-те години. Като страстен почитател на италианския и южноамериканския стил на игра той знае, че нищо друго не обединява така, както футбола и умело използва това, за да привлече нацията на своя страна, изграждайки силен национален отбор.<br />
<br />
Папа Док има късмет: На карибското младежко първенство през 1965 г. хаитянският тим прави впечатление с представянето си. Играчи като талантливият ляв халф Роже Сен Вил, вратарят Анри Франсийон и станалият по-късно капитан на отбора Филип Ворбе започват да събуждат интереса на европейските клубове. Но Папа Док твърдо е решил да запази нешлифованите си диаманти заедно. За да не напуснат страната, както правят много хаитяни, диктаторът отказва всички предложения за трансфер в чужбина. Сен Вил, който днес живее в Ню Йорк, си спомня: "Ние получихме по-добри условия за тренировки, а когато играехме срещу друг отбор от Карибите, бяхме настанявани в първокласни хотели и получавахме всичко. Не забравяйте от къде произхождахме. Много от нас идваха от бедни семейства, а Франсоа Дювалие внесе светлина в нашия живот."<br />
<br />
Националният отбор работи неуморно за световното първенство в Мексико през 1970 г. Крайният му провал в квалификациите и до днес остава като един тъжен спомен. Визите за първенството тогава са спечелени от Ел Салвадор, чийто национален отбор побеждава в решителен двубой на неутрален терен в Ямайка с 1:0. Този допълнителен мач става необходим след като хаитяните печелят гостуването си в Ел Салвадор с 3:0, но губят реванша у дома с 1:2. "Беше невероятно горчиво", казва Жо Намфи, бивш генерален секретар на хаитянския футболен съюз. "По онова време броят на отбелязаните голове не се вземаше под внимание, защото ако това беше така ние щяхме да се класираме за Мексико. Отборът ни беше също толкова силен, колкото и селекцията ни, която игра на световните финали 4 години след това."<br />
<br />
Смелият нападателен футбол, въведен от хитрия треньор Антоан Таси, впечатлява наблюдателите, а след провала в квалификациите режимът на Дювалие излиза с декларация, която заявява: "Ние обещаваме на нашия народ, че националният тим ще достигне до световното първенство през 1974 г., а президентът Дювалие ще продължи да следи напредъка на отбора и да подкрепя футболистите и треньора, за да може тази мечта да се сбъдне."<br />
<br />
След като диктаторът печели поредица от манипулирани избори с 28 милиона гласа в своя полза (3000 дръзки души гласуват срещу него), Папа Док се обявява за пожизнен президент на Хаити през 1964 г. Като убеден поддръжник на чернокожата раса той получава безрезервната подкрепа на бедното черно население, гледащо с недоверие към мулатския елит на страната. Мано Санон обяснява: "Дювалие лансира идеята за черната доминация, която се прие много добре от масите. Тя показваше, че ние също имаме някаква стойност, а не сме просто някакви си чернокожи. Дювалие, както и наставникът Таси, използваха това, за да вдъхновят играчите. Знаех, че аз представям както Хаити, така и моята раса, когато носех оранжевата фланелка. Обаче тогава в отбора играеха и няколко мулати, но ние бяхме едно цяло с тях, защото Таси се отнасяше с всички по един и същи начин. Затова си мисля, че националният отбор възпроизвежда идеала за Хаити."<br />
<br />
При всички положения Дювалие харесва не само италианския футбол, но и се възхищава на "черните ризи" на Мусолини - той взаимства примера на личната армия на Дучето за създаването на тайната си полиция. Поддръжниците на Папа Док не са платени, а припечелват прехраната си с рекет и присвояване на средства, изпратени от международните организации за социални цели в бедните региони на Хаити. Санон: "Това беше онази страна на режима, която не беше позната на футболистите, въпреки че тези подли типове висяха с отбора навсякъде, особено когато ходехме в чужбина. Те се смееха заедно с нас. Ние никога не видяхме грозната им страна, поне не и преди световната купа през 1974 г."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="584" src="http://www.rootsweb.ancestry.com/%7Elbnwgw/whoiswho/images/Duvalier.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">"Бейби Док" (вляво) и неговият баща "Папа Док" - диктатори на Хаити</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Мразех Дювалие до дъното на сърцето ми"</span><br />
<br />
Тогава повечето играчи на Хаити още живеят в родината си. Това, което извършва кланът "Тонтон Макуте" на населението в провинцията, никой не може да оспори. Хората на Папа Док заграбват голяма част от най-добрата обработваема земя и принуждават много хора да бягат в опасната и заплашвана от епидемии столица. Един член на тогавашния отбор, който и днес има малко магазинче за електроника в Порт-о-Пренс, казва: "Мразех Дювалие до дъното на сърцето ми. Човек само трябваше да си отвори очите, за да разбере какво се случва около него. Тогава някои от роднините ми изчезнаха, а моите братовчеди изгубиха земята си, за която работиха здраво дълги години. Но за амбициозен футболист като мен ми беше ясно, че съдбата ми зависи от благоволението на Дювалие. Тогава човек просто си въобразяваше нещо и си казваше, че всичко, което хората говорят, просто не е вярно. Пропагандата твърдеше, че не Папа Док, а неговите врагове са отговорни за множеството изчезвания. Ако човек е сляп и глух, то той почти може да повярва на това."<br />
<br />
Папа Док умира през 1971 г. и неговият единствен син, Жан Клод "Бейби Док" Дювалие, става най-младият президент на света със своите 20 години. Макар че вътрешнополитическите въпроси не лежат особено на сърцето на Бейби Док, който предпочита да се концентрира върху сладкия си живот на плейбой, на него му е ясно, че скоро ще бъде атакуван - най-вероятно чрез заговор на ЦРУ - ако не се сбогува с авторитарния стил на управление, наложен от неговия баща. Под натиска на САЩ той въвежда един по-умерен режим, освобождава политическите затворници, облекчава цензурата към медиите и започва реформи. Като акт на добра воля американското правителство възобновява паричните си помощи за Хаити в края на 1971 г. Благодарение на финансовата инженкция карибската страна изживява едно своеобразно малко икономическо чудо. Историкът Жан Антоан: "Разбира се, имаше и много неприятни моменти, но много хаитяни си спомнят с носталгична гордост за онези години. Броят на грабежите, убийствата и епидемиите намаля, а правителствеото предприе целенасочени усилия да осигури на всяко дете нормално училищно образование. Националният отбор също извлече огромна полза от това."<br />
<br />
Бейби Док развързва кесията и създава отделна банкова сметка за хаитянската футболна федерация. Жо Нимфи разказва: "Той финансираше всичко, включително и националния стадион "Силвио Катор", който беше напълно реконструиран за един милион долара по случай финалите на Купа КОНКАКАФ през 1973 г. Той здраво държеше всичко под контрол, малко като Силвио Берлускони в Милан." Емануел Санон споделя: "Той не остави никакво съмнение, че това е неговият национален отбор и неговите пари са тези, които ни бяха поставили там, където се намирахме. Беше значително по-общителен от баща си, посещаваще тренировките ни и редовно се обаждаше на мен и други играчи, за да се осведоми дали всичко с нас е наред. Някои не се чувстваха особено удобно, когато Жан Клод беше наблизо. Въпреки че беше толкова млад, той беше нещо като баща за нас. Грижеше се винаги да сме добре, но също можеше и да наказва, ако смяташе, че това е уместно."<br />
<br />
Купата на КОНКАКАФ от 1973 г. играе ролята и на квалификация за световното първенство през следващата година. Всички мачове са изиграни на 30-хилядния "Силвио Катор" в Порт-о-Пренс, което е сравнен с врящ котел. Мано Санон признава значението на домашната подкрепа: "Публиката създаваше адска какофония и това смрази опонентите ни. Срещите в Централна Америка и на Карибите са предимно шумни, обаче в случая това мина всякакви граници, акто по терена и по противниковите играчи бяха хвърляни предмети. Имаше оплаквания от чужди футболисти, че са тормозени на паркинга пред стадиона. Никой от нас не би одобрил това, но не мога да отрека, че това ни помогна."<br />
<br />
<blockquote class="uncited"><div><span style="text-decoration: underline;"><span style="font-weight: bold;">Легендата за черното куче</span></span><br />
<br />
Дори и днес споменаването на името на Дювалие кара много хаитяни да се разтреперят от страх. Съществува история за лидера на групировката "Тонтон Макуте" Клемен Барбо. Тя гласи: Веднъж Папа Док достига до убеждението, че Барбо иска да заговорничи срещу него и дава заповед за екзекуция. Един вуду шаман разказва на диктатора, че духът на убития се е вселил в едно черно куче. Дювалие разпорежда всички черни кучета в страната да бъдат застреляни веднага. След това заповядва главата на Барбо да се сложи в лед и да му се донесе. Той прекарва продължителни часове, взирайки се в нея, докато се опитва да влезе в контакт с духа на екзекутирания.</div></blockquote><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">"Диригенти" в публиката</span><br />
<br />
Както и неговия баща, също и Бейби Док е обвинен в манипулации, особено преди важния двубой с Тринидад и Тобаго, спечелен от Хаити с 2:1. Тринидадският нападател Стийв Дейвид твърди, че "съдийският фактор е помогнал на Хаити да победи". Подозренията му към представянето на рефера Енрикес от Ел Салвадор, който отменя четири гола на тринидадците, изглеждат потвърдени, когато по-късно Енрикес е отстранен от съдийството за вземане на подкупи. Междувременно става ясно, че Бейби Док е разполагал в публиката свои подставени лица.<br />
<br />
Съдържателят на нощно заведение Пиер Диердисте, познато лице на хаитянския национален отбор през 70-те години, твърди пред държавен служител по време на разпит, че по време на срещите е разгорещявал зрителите. "Даваше ми се мегафон и няколко барабанисти и ми беше заповядано да създам атмосфера. На стадиона се намираха множоство подобни диригенти, както и шамани, които призоваваха духове и омагьосваха противника."<br />
<br />
<object height="344" width="425"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/ZQ7hsGsB_4Q&feature=player_embedded&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/v/ZQ7hsGsB_4Q&feature=player_embedded&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object><br />
<br />
Известният хаитянски музикант Боб Лемоан написва "Toup Pou Yo" ("Вкарай гол"), която е изпята от футболистите и до днес остава като най-популярната футболна песен в страната. Бившият полузащитник Жан Ербер Остин си спомня: "Тези три седмици бяха най-невероятните, които някога съм изживявал в Порт-о-Пренс. След всяка победа имаше карнавал по улиците и целият град не се вълнуваше от нищо друго. Решаващият мач беше срещу Гватемала. Преди началния сигнал Дювалие дойде в съблекалнята и ни закле да спечелим заради Хаити. И ние точно това направихме." Когато съдията дава края на двубоя при резултат 2:1, Мано Санон "се свлича на колене и благодари на Господ за този шанс, който му се дава".<br />
<br />
Други плачат или крещят като обезумели, а цялата страна е в истерия. След като полицията разпръсква публиката и играчите могат да напуснат стадиона, те празнуват заедно с Бейби Док. "Вие сте герои, всеки един от вас", сияе добродетелят. Той е осъществил мечтата на умрелия си баща.<br />
<br />
Две седмици преди началото на мондиала отборът отлита за Германия и се настанява в квартирата си до спортния комплекс Груневалд в Мюнхен, където трябва да се подготви за трудните си срещи в групата срещу Италия, Полша и Аржентина. Повечето играчи за първи път посещават Европа. Жан Ербер Остин си спомня, че "някои от тях се чувстваха много изолирани, отдалечени от всичко, което са познавали". Въпреки всичко те едва дочакват момента, в който трябва да излязат срещу Италия. Остин: "Италианците не бяха получавали гол от 1100 игрови минути, което тогава беше световен рекорд, но те вече бяха на възраст и ние искахме да опитаме да им направим живота възможно най-труден."<br />
<br />
Италианската единадесеторка с Дино Дзоф на вратата практикува катеначо в най-чистата му форма. Но Санон е човекът, който шокира южноевропейците малко след почивката, когато получава топката между защитниците след точен до милиметри пас от Филип Ворбе, надиграва Дзоф и шутира кълбото в италианската врата. "Спомням си това, сякаш беше вчера", казва нападателят.<br />
<br />
<object height="344" width="425"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/Spy1CHzpmio&feature=player_embedded&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/v/Spy1CHzpmio&feature=player_embedded&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object><br />
<span style="font-style: italic;">Кадри от срещата между Италия и Хаити на СП 1974</span><br />
<br />
"Знаех, че мога да причиня доста неприятности на италианската защита с моята бързина. С този гол Хаити придоби международна известност, а това, което се случи след него нямаше особено значение. Претоварихме се психически и загубихме концентрацията си. Обаче голът си остана най-великият момент в моята кариера. Дзоф беше бесен на защитата пред него и аз бях изключително радостен, защото знаех, че у дома всички бяха откачили от щастие."<br />
<br />
Все пак "адзурите" обръщат мача и печелят с 3:1, но италианската преса не крие негодуванието си от факта, че безобидният аутсайдер Хаити е сложил край на рекорда на Дзоф след цели 1147 "сухи" минути без допуснато попадение. Санон и неговите съиграчи стават героите на деня. На следващата сутрин те гордо крачат в мюнхенския зоопарк и се наслаждават на медийното внимание. Бейби Док, който много рядко напуска Хаити, също изпраща своите поздравления.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="531" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvrEEf6JqzcxP86A0ZN6ZwcAY49ozzpjtRsT-UKqu5SfYhW49IIMhsTh95jOTJA97N1WmOE-kmEAuHR-nwY3jQaPPA8P5nQHcsttYtKBbNTYt5AEawZgN06sa7lp0-Ut8p0rAgFb_HerU/s640/Sanon2.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Дино Дзоф има доблестта да поздрави Санон след края на двубоя</span><br />
<br />
Но тогава се случва нещо, което внезапно нарушава идиличното настроение. Рутинният допинг тест на Ернст Жан-Жозеф, мулатския халф, се оказва положителен. Жан-Жозеф протестира, че е трябвало да вземе хапчета поради своята астма, но лекарят на отбора споделя пред пресата, че това е било глупост и футболистът е бил "твърде глупав, за да разбере какво върши".<br />
<br />
На другия ден снимките на Жан-Жозеф, сгушен в своята безумна тъга в лобито на хотел "Пента", обикалят вестниците по света. Изведнъж хора от хаитянската делегация нахлуват в спортния комплекс Груневалд, хващат крещящия футболист, извличат го навън, докато го бият пред очите на журналистите, натъпкват го в един автомобил и го откарват в чакащия на летището самолет за Хаити. Съотборниците на Жан-Жозеф са шокирани. "Спомням си отвратителната гримаса на лицето на един от нашите администратори, който преди инцидента само се беше смял с нас", казва живеещият днес в Маями Фриц Плантен, бивш централен защитник. "Изживяхме тъмната страна на режима, който преди това винаги ни пазеше, тъй като имахме успехи. Преди срещата с Полша прекарахме една безсънна нощ и, честно казано, тогава си мислех само за Ернст и изобщо не ми пукаше за мача."<br />
<br />
Вероятно и другите футболисти са били в такова състояние, защото на игрището са разгромени от без това доста силния полски отбор с 0:7. "На почивката изоставахме с 0:5", казва Плантен, "а те можеха да спечелят и с двуцифрен резултат, което нямаше да бъде съвсем незаслужено."<br />
<br />
По-късно Жан-Жозеф е инструктиран да се обади в квартирата на отбора и да каже на капитана Филип Ворбе, че е още жив. Това успокоява тима и той се представя достойно срещу Аржентина, макар че губи с 1:4, а Санон отново се разписва в противниковата врата.<br />
<br />
Жан-Жозеф, който никога не е говорил за съмнителната си чест да бъде първият футболист изобщо, който е изваден от световно първенство поради положителна допинг проба, обещава преди моето пристигане, че ще ми даде интервю, но след това сякаш потъва вдън земя, преди най-накрая да успея да го открия в Порт-о-Пренс. Един приятел на семейството му се съгласява да се срещнем и отрича съобщенията, според които Тонтон Макуте е счупил и двете ръце на Жан-Жозеф. "Той имаше късмета да бъде един от любимите играчи на Бейби Док и е наясно с това", казва приятелят. "Той не говори с удоволствие за тогавашните събития, защото смята, че е опозорил Хаити. До днес той живее с тази мисъл." Дали наказанието на Жан-Жозеф е отнело малко от блясъка на представянето на Хаити? "Може би малко", признава Санон, "но Ернст се завърна в националния отбор и продължи кариерата си. Така че няма някакъв трагичен край или нещо такова. 1974 г. беше нашата година, нашето време. Време, през което Хаити беше толкова стабилна страна, колкото от много дълго време не е била."<br />
<br />
<blockquote class="uncited"><div><span style="text-decoration: underline;"><span style="font-weight: bold;">Случаят "Джо Гетджонс"</span></span><br />
<br />
Двадесет години преди попадението на Мано Санон един друг футболист от Хаити се превръща в любимец на народа. Джо Гетджонс играе за САЩ и на световното първенство през 1954 г. в Швейцария вкарва с глава единственото попадение, с което американците побеждават гордите англичани с 1:0. По-късно играчът се завръща в Порт-о-Пренс и тренира хаитянския национален отбор. За негово нещастие брат му Жерар работи с опозиционни политически кръгове. През 1963 г. двама души от тайната полиция на Папа Док отиват до ръководения от семейство Гетджонс завод за почистващи препарати и с извадени пистолети принуждават Джо да влезе с тях в колата си. Три дни по-късно синьото комби е намерено пред полицейското управление в Порт-о-Пренс, а съдбата на Джо Гетджонс остава неизвестна до ден-днешен.</div></blockquote><br />
<br />
В Порт-о-Пренс Мано Санон е толкова силно обожествяван както Диего Марадона в Неапол или Луиджи Рива в Сардиния. В безброй кафенета и барове е окачена негова снимка, а в раздрънканите автобуси в града, така наречените тап-тапи, звучи песента на Боб Лемоан. За разлика от футболистите на другия изразен аутсайдер на Мондиал'74 Заир животът на хаитянските играчи се развива добре след края на турнира. Генералният секрета Жозеф Намфи: "Мнозина успяха да си намерят отбори в чужбина след добрите си игри на първенството. Санон игра в Антверпен, вратарят Франсийон - в 1860 Мюнхен, а Жозеф, Матиу и Антоан отидоха в американската сокър лига и Чикаго Стинг. Голяма част от отбора се запази до квалификациите за СП 1978, в които завършихме втори. Тогава, за съжаление, само един отбор от нашия регион получаваше право на участие."<br />
<br />
Няколко играчи днес отново живеят в Хаити, други са отишли в чужбина и поддържат редки контакти с родината си. Всички те обаче се събират още веднъж заедно, когато Санон умира през февруари 2008 г. от рак на простатата. На погребението му в Порт-о-Пренс членове на отбора носят неговия ковчег. По повод на събирането всички футболисти от знаменития тим получават от правителството обещание за доживотна пенсия, която за някои е истинска благословия и избавление от мизерията.<br />
<br />
Бейби Док не присъства на траурната церемония. Бившият властелин живее в изгнание в Париж и материалното му състояние е по-скоро лошо, отколкото добро, след като почти пропилява цялото си състояние и губи много пари в следствие на скъп развод. Понякога той говори, че иска да се завърне в Хаити, но страхът от неговите сънародници, че ще му отмъстят за престъпленията на клана му, го държи далеч. Диктаторът губи властта през 1986 г. след военен преврат, но и до днес Дювалие има мнозина непоправими привърженици, които твърдят, че 70-те години са били една истинска златна епоха за държавата, въпреки многобройните кризи, грабежи и изчезвания на парични помощи.<br />
<br />
А има няколко футболисти, които не биха отрекли това.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="396" src="http://www.haitiantreasures.com/national_team.damien.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Хаитянският отбор на мечтите</span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-68073221584741515202010-06-03T20:32:00.001+03:002010-12-19T13:32:34.701+02:00Изгубените леопарди<span style="font-weight: bold;">Заир е първата чернокожа африканска страна, която взема участие на световно първенство. Това става през 1974 г., но изпълнената с надежда мисия завършва катастрофално, не на последно място, благодарение на един безскруполен диктатор. Разследване на журналиста Джон Спърлинг, преведено от DeyanFCK.</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="355" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/125411_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
Това се случва в навечерието на световната купа през 1974 г., когато заирският деспотичен президент Мобуту все повече и повече започва да се интересува от съдбата на националния отбор по футбол. За първи път в историята на световните първенства участие там ще вземе чернокож африкански отбор и Мобуту вижда в това възможност да придобие международна известност и признание покрай успехите на държавния си тим. Той е взел властта през 1965 г. след преврат, подкрепен от ЦРУ. След като Заир декларира независимостта си от Белгия през 1960 г., в страната властват етнически и регионални конфликти. С помощта на футбола Мобуту иска да обедини различните народностни групи и не пести подаръците и похвалите за представителните футболисти, когато има повод за това. Бившият защитник Илунга Мвепу и няколко негови съотборници обаче вече са се опасявали, че нещо лошо ще се случи ако нещата в Германия не се развият така, както Мобуту си ги е представял. Страховете им дори са надминати. Представянето на "леопардите" е толкова под очакванията, а гневът на Мобуту - толкова яростен, че футболистите продължително време се страхуват даже за живота си.<br />
<br />
Да откриете все още живите играчи от онзи отбор е трудна задача. Много от тях отдавна са напуснали спортните среди, а останалите просто отказват да говорят за тогавашните събития. В посолството на страната, която междувременно се казва Демократична република Конго, няма нито възможност, нито желание да се помогне при търсенето. Начинанието вече изглежда безнадеждно, когато успявам да установя контакт в столицата Киншаса с живеещ там френски журналист на име Клод Февре, който има възможност да издири няколко членове на отбора.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Конго е една огромна страна, в която хората просто изчезват</span><br />
<br />
"За отбора са разказани толкова много неверни неща", казва Февре, "чак човек не може да си представи." Може и така да е, при положение, че в продължение на месеци съм засипван с безброй повече или по-малко невероятни истории. "Говори се, че защитникът Лобило е намерил смъртта си от режима след слабата си игра на първенството, но това не е вярно." Всъщност той и още двама футболисти бягат в Уганда и по-късно са убити от Иди Амин. Доказателства за това няма, но веднага щом някой изчезне в страна като Заир, автоматически се приема, че той е убит. Установено е, че тримата играчи са мъртви, включително халфът Киласу и вратарят Казади. Конго е една огромна страна, в която хората просто изчезват, което пък води до най-безумни спекулации.<br />
<br />
Единственият член на отбора, който отива в чужбина, е Етепе Какоко. По-късно той заиграва в Германия за Щутгарт, Саарбрюкен и Борусия Нойнкирхен. Най-известният от "леопардите" обаче до днес остава Илунга Мвепу, който попада в центъра на една от най-куриозните сцени от историята на световните първенства. Малко преди края на срещата с Бразилия при резултат 0:2 той изхвръква от построената заирска стена, докато Жаирзиньо и Ривелино се приготвят да изпълненят свободен удар, и просто изритва топката силно в трибуните. Докато бразилците се превиват от смях, Мвепу се покланя пред публиката и е официално предупреден от арбитъра. През 2002 г. зрителите на английския "Канал 4" поставят тази сцена на четвърто място в класацията за най-забележителните моменти от историята на световните първенства. В подобно запитване, направено от бразилска спортна телевизия, странното поведение на Мвепу е класирано на шеста позиция, което, с оглед на богатата футболна история на Бразилия, е доста забележително. Февре разказва, че Мвепу си спомня за този момент със смесени чувства: "На всеки четири години той разказва своята история и така заработва малко пари. От друга страна той има чувството, че е станал изкупителна жертва."<br />
<br />
През февруари 1974 г. Мвепу и неговите колеги получават телеграма, в която Мобуту кани отбора в своя президентски дворец в Нзеле на брега на река Конго. "Спомням си го така, сякаш беше вчера", казва Мвепу. "В телеграмата пишеше: "Мобуту Сесе Секо Куку Нгбенгу Ва За Банга (нещо като: Всемогъщият воин, който благодарение на своята упоритост и несломима воля върви от едно свое завоевание към друго, оставяйки огън в стъпките си, и като слънцето, което побеждава нощта, се състои от кръвта и прахта на своите врагове) кани победоносните леопарди в своя дом, за да отпразнуват заедно невероятните успехи на националния отбор."" Мвепу обяснява: "За мен Мобуту беше бог - някой, който беше доказал на света, че Заир може да бъде една динамична и развиваща се страна. Той показа, че един африкански водач може да управлява държава без влиянието на бялата раса."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://thefastertimes.com/internationallaw-society/files/2009/08/mobutu2.jpg" width="523" /><br />
<span style="font-style: italic;">Президентът Мобуту в своя кабинет</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Кораб-лазарет на име "Мама Мобуту"</span><br />
<br />
При пристигането в Нзеле играчите носят абакости, един вид заирски вариант на туниката на Мао, които всички заирци са длъжни да обличат по заповед на Мобуту при официални поводи. "Той имаше собствена зоологическа градина", казва Мвепу, "чудни градини и цяла флотилия от мерцедеси и минибусове. Сградата беше направена от най-финия бял мрамор." В реката са завързани две лодки: яхтата на президента, която се казва "Президент Мобуту", и кораб-лазарет на име "Мама Мобуту". Футболистите са въведени от силновъоръжени охранители в главната сграда и след няколко минути се озовават в кабинета на Мобуту. Президентът е заобиколен от "своите съветници и безгранично великолепие" като носи своята характерна шапка от леопардова кожа и своите очила. "Синове мои", призовава ги той, "доближете се, за да можем да поговорим."<br />
<br />
Играчите предварително са инструктирани да не се ръкуват с Мобуту, да не говорят, освен ако това не им е заповядано, и да не правят внезапни движения, тъй като Мобуту се е страхувал от покушение. "Той говори за това, че световното първенство е идеалната трибуна да се представи новата Африка и за това, колко е горд той, че Заир е първата чернокожа африканска страна, която е успяла да се класира на световни футболни финали. Самият Боба Лобило, чийто брат е бил третиран лошо от Мобуту, беше възхитен от президента. Бяхме особено впечатлени, когато Мобуту започна да говори за нашите жълти екипи. "Жълтото стои добре на черната кожа. Вие ще се чувствате като единадесет Пеле-та, когато играете футбол с тези фланелки."" Мобуту е направил дизайна на екипите и е инвестирал значително във финасово и логистично отношение за направата им. Освен това той загатва на отбора перспективата за щедри подаръци. "Той ни обеща по една чисто нова кола, къща, по 20 000 долара на човек и още пари при завръщането ни от Германия. Такова богатство в Заир беше напълно неописуемо и на повечето от нас им се виеше свят като напуснахме Нзеле. При всички положения бяхме забелязали, че на охранителите никак не им хареса колко много ни обеща Мобуту и по-късно това щеше да стане голям проблем."<br />
<br />
Предварителните сигнали от спортно естество са всичко друго, но не и добри. След поредица от крахове в контролните срещи с швейцарски и италиански клубни тимове треньорът Багойе Видинич трябва да се примири, че неговите футболисти просто не са подготвени достатъчно за високите изисквания на подобен турнир. Благодарение на контактите на Мобуту и благословията на богатството му (възлизащо на 50 милиона в швейцарски банки) отборът се радва на изключително приятен престой в Германия. Футболистите достигат до франкфуртското летище на борда на чартърен Боинг 747, а от аерогарата те са закарани в хотела си с лъскав автобус мерцедес. "Много от нас никога преди това не бяха посещавали Европа", разказва Мвепу. "Благоденствието и изобилието, което видяхме в Германия, ни спря дъха." Преди първата среща с Шотландия в отбора цари един почти наивен оптимизъм. Мвепу си спомня за настроението в съблекалнята: "Ние горяхме в националистически плам. Бяхме обзети от чувството да играем за Африка, за нас самите и за Мобуту."<br />
<br />
Преди двубоя по-скоро мълчаливият шотландски треньор Уили Ормънд заявява: "Ако загубим от Заир, ще пратя моя отбор вкъщи." Обаче в първия половин час заирците изненадват островитяните със своите бързи пасове по земя и вдъхновяват франкфуртската публика, но така и не достигат до попадение. В крайна сметка Шотландия достига до измъчена победа с 2:0 след голове на Питър Лоримър и Джо Джордан. Джордан се възползва от изправяща косата грешка на заирския вратар Казади, както и неумение на защитата да организира изкуствена засада, и бележи с глава. Въпреки това африканците са изпратени с аплодисменти. "Настроението в съблекалнята ни беше доста позитивно", твърди Мвепу. "Имахме чувството, че сме загубили достойно." Един белгийски вестник пише, че заирците са "влели свежа кръв" в турнира. Все пак заирският отбор е ужасен от расистките обиди на един от шотландските футболисти. "Това беше една международна футболна звезда", твърди Мвепу. ""Ей, негър", развика се той. "Отивай си в Африка, бимбо!" Беше страшно, а съдията не направи нищо по въпроса."<br />
<br />
Освен това скоро играчите разбират, че гаранциите на Мобуту не са нищо повече от празни обещания. "След мача с Шотландия няколко от нас искаха да излязат из града и затова попитахме треньора, дали можем да получим малко от обещаните пари. Но от това не произлезе нищо. Той ни отговори да се прибираме по стаите и да се държим като професионалисти. Едва след като видях горилите на Мобуту, започнах да разбирам накъде отиват нещата. Охранителите на президента бяха наоколо по всяко време. Те ни изпратиха до стаите и ни казаха, че не сме дошли в Германия, за да се забавляваме." От тогава насетне "леопардите" практически се намират под домашен арест и напускат своя хотел само за тренировки. Те гледат телевизия на език, който не разбират, пият и пушат повече, отколкото е добре за тях. Два дена преди двубоя с Югославия вратарят Казади предлага на играчите да се съберат в неговата стая след вечеря. Той предлага на футболистите да бойкотират мача, за да стане ясно на Мобуту, че не може да си има доверие на неговите гардове. "Бяхме много развълнувани. Мисля, че освен Казади, още седем играчи се съгласиха да протестират, но останалите преценихме, че ще е национално предателство ако не излезем за двубоя." Когато единадесеторката се появява на терена срещу югославяните, взаимното доверие между футболистите е толкова крехко, че всъщност никой повече не вярва на своя съиграч.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="360" src="http://assets.espn.go.com/photo/2010/0303/soccer_g_zaire74_576.jpg" width="640" /><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Яростта на Мобуту се покачва</span><br />
<br />
Срещата на Заир с Югославия се смята за едно от най-тъжните събития от историята на световните първенства. Мобуту гледа двубоя у дома по телевизията (поради страха си от атентат той рядко напуска квартирата си и то само при важни случаи) и е принуден да наблюдава как Казади инкасира три попадения само за четвърт час. Треньорът Видинич предсрочно заменя стража и отбелязва по-късно за протокола, че причината за смяната трябва "да остане държавна тайна". Говори се, че резервният вратар Димби Тубиланду е бил един от любимците на Мобуту, и това е потвърдено от Мвепу. Тубиланду тъкмо е заел мястото си на вратата, когато югославяните покачват на 4:0. Мобуту с нарастващ гняв вижда как плачевната защита получава още 5 гола преди последния съдийски сигнал. В началото на второто полувреме телевизионната камера показва в кадър скамейката на африканците и 100 милиона зрители по целия свят могат да видят как трима резервни футболисти безгрижно са запалили цигара. Няколко играчи дори въстават срещу наставника си Видинич и го обвиняват, че е влязъл в заговор със своите балкански сънародници.<br />
<br />
След като мълчаливо вечерят, футболистите с пълна сила са ударени от гнева на своя президент. "Бяхме инструктирани да останем в трапезарията, докато журналистите бъдат изпратени от фоайето на хотела", съобщава Мвепу. "Знаехме, че ще стане лошо и изпитвахме ужасяващ страх. След няколко минути пристигнаха три длъжностни лица с каменни физиономии. Те носеха съобщение от Мобуту. "Той казва, че вие сте донесли срам за страната ни. Вие сте били измет и кучи синове. Ако в последната среща с Бразилия сте пуснели повече от три гола никога повече няма да видите Заир и своите семейства. Вашият водач е отвратен от вас." <br />
<br />
Когато Заир започва последния си мач от предварителната група, на играчите е ясно, че от изхода на двубоя буквално зависи живота им. На всичкото отгоре действащият световен шампион Бразилия също не е съвсем безгрижен. "Кариоките" трябва да спечелят поне с три гола разлика, защото в противен случай ще се определя с жребий дали те или Шотландия ще продължат напред в състезанието. Заирците знаят, че ще загубят, но те трябва да опитат поне да се борят. И правят точно това. Единадесеторката, която е разбита от Югославия и така предопределя съдбата си, смело се бори с южноамериканците и прави живота им възможно най-сложен. На почивката "леопардите" губят едва с 0:1.<br />
<br />
В средата на втората част Ривелино вкарва в мрежата един от типичните си 30-метрови удари за 2:0 и така успокоява треньора си Марио Загало. Бразилия след това натиска за трети гол и тогава се случва онзи незабравим момент, който остава в историята. Докато Ривелино и Жаирзиньо се уговарят кой да изпълни прекия свободен удар, заирците построяват стена пред топката. Мвепу стои от дясната страна. Неговият колега в защитата Мукомбо го изръчква и му казва: "Погрижи се да няма пролуки в стената, в противен случай ще си имаме големи проблеми." Мвепу разказва: "Видях Ривелино да подсмърча и да премерва петте си крачки за засилване. Спомням си го толкова ясно, сякаш беше вчера. Той ни изгледа, а краката му бяха като дървестни стволове. Помислих си: "О, по дяволите" и изпаднах в паника. Всички знаем на какво е способен той от такова разстояние и си помислих, че в този момент ще допуснем трети гол и така ще сме обречени. Мина ми през главата, че мога да спечеля малко време като изритам топката далеч, още преди съдията да е дал сигнал за изпълнение. Така и направих. Веднага се почувствах като пълен идиот. Зрителите се смееха, както и бразилските играчи. Поклоних се пред публиката и извиках: "Копелета такива!"" Така и дума не може да става, че Мвепу си е позволил шега, когато е изритал кълбото. "Трябва да имаме предвид, че ние тогава играехме за живота си", казва той.<br />
<br />
Когато Ривелино най-после изпълнява статичното положение, топката спира в стената и тогава Мвепу съвсем според правилата я праща далеч от опасната зона. Малко преди края бразилският защитник Валдомиро започва една последна атака от дясно, стреля към заирската врата и вратарят Казади боксира кълбото в собствената мрежа. Непосредствено след това прозвучава и последната свирка. Бразилците празнуват класирането си в следващия кръг, а заирците си заминават след три загуби при голова разлика от 0:14. Това, което на първо време утешава футболистите е, че поне могат да се завърнат вкъщи. Обаче висящ остава въпросът как "бащата на нацията" ще реагира след пристигането на своите разочаровали синове.<br />
<br />
<span style="font-style: italic;">Куриозният момент от срещата с бразилците:</span><br />
<object height="344" width="425"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/aYDXkVGpMpc&feature=player_embedded&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/v/aYDXkVGpMpc&feature=player_embedded&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object><br />
<br />
Сега, отмъщението на Мобуту не закъснява и, както се очаква, то е достатъчно строго. Тимът отлита за родината си и пристига посред нощ в Киншаса. Никой не очаква футболистите на летището, за да ги поздрави. "Нашият баща", спомня си Мвепу с горчивина, "си взе подаръците обратно. По-късно ни беше разказано, че телоохранителите му са били станали толкова завистливи, че той се принудил да им подари някои от колите, къщите и парите, които са били предназначени за нас. Договорите с нашите клубове бяха прекратени, а когато някои от по-опитните футболисти се опитаха да започнат треньорска дейност, те бяха отказани от намеренията си. Мобуту беше на мнението, че отборът е върнал африканския футбол с 20 години назад в развитието си." Опитът на Мобуту да подобри имиджа на страната си чрез футбола се проваля, но диктаторът вече е подготвил нов смел план. През 1975 г. на националния стадион в Киншаса се провежда "Rumble in the Jungle" - боят за световната титла по бокс между Джордж Форман и Мохамед Али. Преди него на сцената в Заир се появяват световноизвестни музиканти като Джеймс Браун и Спинърс.<br />
<br />
"Много от нас живеят като скитници", признава Мвепу и не оставя съмнение дали обещанията на президента са изпълнени. Според Февре двама членове на отбора загиват по време на безредиците през 1997 г., които водят до падането на Мобуту. Диктаторът бяга в изгнание в Мароко, където през същата година умира от рак на простатата. Въпреки всичко много конгоанци пазят хубави спомени за отбора от 1974 г. като напомняне за един сравнително проспериращ и стабилен период от историята на страната. Непосредствено след битката между Форман и Али следва рязък спад в цената на медта, основната суровина, която изнася Заир. Това, заедно с безпрецедентното разграбване на държавните богатства от Мобуту, водят до социален и икономически колапс. Славата на "леопардите" също е към своя край: през 1978 г. националният отбор се оттегля от квалификациите за мондиала в Аржентина, след като управляващият режим спира финансирането на тима. За футболистите, както и за останалото население, след 1974 г, започва едно десетилетие на крайна бедност.<br />
<br />
Изявата на Илунга Мвепу срещу Бразилия, заедно с танца на Роже Мила край ъгловите флагчета на СП 1990, е вероятно най-известният момент, дело на Черна Африка по световните футболни терени. Какво мисли Мвепу 26 години след своите 5 секунди слава? "Ако можех да върна времето назад и да започна отначало", отговаря той, "бих предпочел да стана фермер."<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgLtf_kBKZoBh6U6p_0Ja8rc-CYDBvGLsuc4l9fnF7bHJ93xmrWv2gzOtoEciaKaNQ2rM23xQy78JqJ3pglsRZXLRBiBlRfJ7xrvTGrsV94D-SDTxkuEAlu5Y1ing3-HnMTG2wZ58M93Rs/s400/_1993333_mwepu150.jpg" width="333" /><br />
<span style="font-style: italic;">Илунга Мвепу</span><br />
<br />
<span style="font-size: 150%; line-height: 116%;">Епилог</span><br />
<br />
Когато националният отбор на Заир (днес Демократична република Конго) става шампион на Африка през 1974 г. и получава право на участие на Мондиал'74 като изобщо първия тим от южната част на континента, играл на световно футболно първенство, президентът Мобуту Сесе Секо е повече от доволен. Това е времето на икономическия бум в Заир и светът трябва да види на какво е способна тази страна. Заир, географски разположен в средата на Африка, е сърцето на континента.<br />
<br />
"Могъщият воин" е щедър към тези, които водят страната към слава. След победата на финала за африканската купа срещу Замбия всеки футболист получава къща с двор, до който е паркиран по един мерцедес. Това е "улицата на леопардите", а на победоносните "леопарди" не бива да липсва нищо. Или поне докато са победоносни.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="353" src="http://www.11freunde.de/img/artikel/116342_huge.jpg" width="640" /><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Заплахи за смърт</span><br />
<br />
На тази улица днес живее само жената на един от играчите, другите къщи се били принудително или по желание продадени. Световното първенство, което е трябвало да бъде големия триумф, се превръща в катастрофа, поне в очите на президента. В първия си двубой заирците се борят смело, но губят с 0:2 от Шотландия. След разправии в отбора, предимно за пари, следва 0:9 от Югославия. Извън себе си от ярост, Мобуту ясно дава да се разбере, че футболистите не могат да бъдат сигурни за живота на семействата си ако загубят от Бразилия с повече от три гола. Заир успява да падне "само" с 0:3, но съдбата на играчите е предопределена.<br />
<br />
Днес почти никой повече не говори за "леопардите". Само десет членове на тима, който взема участие през 1974 г. в Германия, са живи. Едва-двама футболисти успяват да направят спортна кариера - нападателят Етепе Какоко играе за Щутгарт и Саарбрюкен, а Димби Тубиланду, който влиза в игра като резервен вратар при позорната загуба от югославяните, днес е треньор на конгоанската женска национална селекция, която след третото си място на африканското първенство през 1998 г., е много обичана в Конго.<br />
<br />
Група от студенти сега решава да търси следите на миналото с помощта и ръководството на живеещите в Белгия конгоански режисьори Моник Фоба Мбека и Ги Кабея Муя. Идеята да се направи филм за "леопардите" принадлежи на един от младежите, чийто брат е професионален футболист в Конго. Той се е запитал какво е станало с идолите на брат му и защо никой повече не говори за тях. Така за три години е направена лентата "Между купата и изборите". Демократичната република Конго е в процес на промяна, а през 2006 г. там се провеждат първите демократични избори от 46 години насам. За необходимото търсене на идентичност, според Ги Кабея Муя, футболът - и най-вече националният отбор - може да изиграе една много значима роля. Конго е една от най-големите държави в Африка и в нейните граници съжителстват многообразие от етнически групи. За повечето конгоанци обаче етничестата идентичност стои над националната, което предпоставя за множество конфликти и ограничава функционалността на държавата в много отношения.<br />
<br />
Футболът винаги е играл някаква роля в Конго. Всяко дете играе с топка, без значение къде, а тя често е кълбо от стара торба за боклук. Също така има и професионално първенство. Понякога се стига до търкания между привърженици на различни отбори. "Националният отбор може да обедини страната, но съперничеството между отделните клубни запалянковци само задълбочава етническите различия."<br />
<br />
Това не може да се сравни например със съперничеството между Челси и Арсенал, обяснява Кабея Муя, тъй като етническите измерения са нещо много характерно за Конго. Веднъж обаче това противопоставяне има положителен ефект. След мач за първенство между А.С.В. Клуб и Микадо през 1959 г. се стига до изстъпления, които постепенно се разрастват в сблъсъци из цяло белгийско Конго. Белгийското колониално правителство преценява, че ситуацията излиза извън контрол и светкавично напуска страната. Това е началото на политическата независимост. За няколко дни на практика всички бели чиновници напускат африканската държава. Така се появява властови вакуум. Още преди бягството на белгийците е имало демократични стремежи, но никой не е очаквал такова внезапно установяване на автономност. Борбите за надмощие, които започват, водят до завземането на властта от диктатора Мобуту. И до днес се усеща действието на политическите събития от онова време.<br />
<br />
Други футболни срещи пък обединяват Конго. Когато Заир за първи път става африкански шампион през 1968 г., по улиците заедно с футболистите празнуват всички, без оглед на етническата си принадлежност. Футболът като средство за народно единство - така Кабея Муя предпочита да гледа на играта.<br />
<br />
Но какво се обърка? Защо най-успешният голмайстор на африканските национални първенства за всички времена, Муламба Ндайе, работи до смъртта си като служител в южноафрикански супермаркет, който прибира пазарските колички от паркинга на магазина? Идолите, които в продължение на години са обединителен символ на страната, днес са или забравени, или осмивани. От нашата гледна точка е напълно неразбираемо защо гневът на Мобуту изригва с такава яростна сила. Снимки и информации от 1974 г. още съществуват, но те небрежно са натикани в една кутия в архива на конгоанската телеграфна агенция, без ред, без описание. Ги Кабея Муя и неговите помощници записват материалите си при трудни условия. Но това е правилният момент да се направи филм, който да се опита да преоцени миналото. Да накара хората да се замислят върху своето минало и своето бъдеще: "Каква е моята роля в обществото?"<br />
<br />
<object height="344" width="425"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/w0XbRgu4tiE&NR=1&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/v/w0XbRgu4tiE&NR=1&rel=en&fs=1&color1=0x234900&color2=0xd4d4d4" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object><br />
<span style="font-style: italic;">Кадри от разгромната загуба от югославяните</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">От къде да знаят какво представлява един добър политик?</span><br />
<br />
В една от филмовите сцени могат да се видят играчите на "ветеранския отбор", съставен от бившите "леопарди", да седят заедно. Те се питат какво всъщност могат да очакват от едно ново правителство. Един от отбора от 1974 г. сам се е кандидатирал за министерски пост. Трябва ли да го изберат, защото е бил добър спортсмен? Поради редките демократични прояви в Конго много малко хора знаят как би изглеждал един добър политик. Пожелават си повече признателност. Въпреки че са били отборът на цяла една страна, който е донесъл слава на Конго като първия южноафрикански отбор на световни финали, въпреки че представят Конго на световната сцена, нито един министър или важен държавен човек не присъства на погребението на някой от членовете на знаменития тим. По време на снимките умират трима футболисти, но отново никой не уважава паметта им. Обещания за повече признателност идват от много политици, но това е била само част от предизборната борба, когато се изговарят много празни приказки, както е навсякъде по света.<br />
<br />
Не само футболистите страдат от неразвитата социално-осигурителна система в Конго. Обаче на тях им се обещават много пари, за да рискуват здравето си за доброто на нацията. И те се чувстват излъгани. Мобуту е щедър само към онези, които винаги побеждават. От къде ще потекат парите, които трябва да получат "леопардите" в случай на добро представяне в Германия, не знае никой. Почти по едно и също време с упадъка на националния отбор идва и икономическият срив на Конго. <br />
<br />
Само един от зелените мерцедеси, които получават "леопардите" след спечелването на африканската купа, преживява стопанската криза. Неговият притежател е горд, не е толкова огорчен като другите играчи, след световното първенство той е получил диплома за механик, в противен случай е щял да попадне на произвола на съдбата. Натъжава се, че навремето отборът се е представил под възможностите си поради караници за пари. Но такъв е животът, миналото не може да се промени. "Бяхме млади."<br />
<br />
Мобуту го няма повече, а надеждата за по-добър живот в сърцето на Африка продължава да е жива.<br />
<br />
<img alt="Изображение" height="364" src="http://www.retrofootball.com/blog/wp-content/uploads/2010/01/zaire.jpg" width="640" /><br />
<span style="font-style: italic;">Изгубените леопарди</span>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7570439195340942771.post-24045605444105858972010-05-29T14:47:00.001+03:002010-12-19T21:25:15.110+02:00Капитаните на "Бундестима"<div class="content"><span style="font-weight: bold;">Германия ще си има нов капитан на задаващото се световно първенство в Южна Африка. Няма да е никак лесно начинание да извеждаш бундестима на игрището, при положение, че знаеш какви футболисти преди теб са имали тази чест. Предлагам ви всичките германски капитани през годините.</span><br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Фриц Сцепан</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.wdr.de/themen/kultur/stichtag/2009/12/_img/bild1214_400h.jpg" width="480" /><br />
<br />
Всъщност легендарният футболист от златните години на Шалке 04 не иска да си има нищо общо с националния отбор още от 1931 г. Понеже се е почувствал изолиран от колегите си по време на една среща с Дания, той заявява на райхстреньора Нерц: "Знаете ли, ние в Шалке също имаме хубава трева. Освен това там играя с още десет другари, а това е много важно за мен, когато играя футбол." Все пак той преодолява дребните търкания с някои от съотборниците и води германците на световните първенства през 1934 и 1938 г. като капитан.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Фриц Валтер</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.iffhs-media.de/9-b/9-welt00-82.jpg" width="452" /><br />
<br />
Днес с известно задоволство се отбелязва, че по време на легендарния триумф в Швейцария през 1954 г. Фриц Валтер вече е бил на доста напреднала футболна възраст. Той извежда съотборниците си до титлата като 33-годишен футболист, който "носи първото си име както академикът - своето научно звание" (Руди Михел). Две години по-рано един вестник гневно е написал: "Махнете тоя старец!" Но тези думи никога повече не са повторени.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Ханс Шефер</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://retrosport.files.wordpress.com/2009/10/hans-schafer.jpg" width="640" /><br />
<br />
"Де Кноле", както кьолнският народ нарича своя герой от първенството през 1954 г. с големия обонятелен орган, има неблагодарната задача да носи капитанската лента на бундестима през първенствата от 1958 и 1962 г. Три години преди Мондиал'62 в Чили Шефер всъщност иска да прекрати кариерата си, но решава да продължи след като получава милите комплименти на Зеп Хербергер. След отпадането през 1962 г. той мърмори: "Ако знаех, че Хербергер ще хване тая треска да играе дефанзивно, щях да предпочета да отида на почивка, отколкото да играя защитник в далечно Чили."<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Уве Зеелер</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="480" src="http://www.n24.de/media/_fotos/4sport/2008_3/juni_9/080603_3/bgkapitne/seeler_dpa_gr.jpg" width="640" /><br />
<br />
Приказната кариера на "Нашия Уве" почти достига безславен край на един кален стокхолмски стадион - преди решаващата квалификационна среща за световното първенство през 1966 г. срещу Швеция пресата упражнява безмилостна критика към Зеелер и неговия патрон Хелмут Шьон. Краят на историята: Зеелер изтръгва победата, праща германците в Англия и "полива" събитието с Шьон в бара на шведския хотел. И с право: през 1966 и 1970 г. капитанът на германския отбор се казва Уве Зеелер.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Франц Бекенбауер</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://footballteamplayers.com/wp-content/uploads/2009/07/franzbeckenbauer.jpg" width="563" /><br />
<br />
Какво ли още не е казано или написано за капитана от 1974 г.? Най-добре да оставим другите да говорят. "Какъв мъж, какво излъчване!" (Хилдегард Кнеф) "Пас от Франц е като най-високата октава при пеенето!" (Лучано Павароти) "За мен беше чест да го поканя на сватбата на дъщеря ми." (Президентът на Египет Садат) "Ах, защо той не е англичанин?" (Боби Чарлтън)<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Берти Фогтс</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.fifa.com/mm/photo/worldfootball/contlcomp/app2001111721362_14092_full-prt.jpg" width="425" /><br />
<br />
Някои хора просто са на грешното място в неподходящото време. Например като германски капитан на катастрофалното първенство от 1978 г. Или като германски селекционер на катастрофалното първенство от 1994 г. На някои хора наистина не им е лесно. Като например на световния шампион, носителя на Купата на УЕФА, треньора на европейския шампион и многократния германски футболист на годината Ханс-Хуберт Фогтс. Катастрофално.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Карл-Хайнц Румениге</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.elenganche.es/wp-content/uploads/2009/09/rummenigge2.jpg" width="425" /><br />
<br />
Мон дьо, Рюмениш! Както когато става дума за качеството на липщатските курабийки, така и по един друг въпрос френският президент Митеран, поп-дуетът Алън & Денийз и изобщо всички футболни фенове са единодушни: "Харесваме Румениге заради това, че навремето той беше единственият германски национал, който можеше да различи футболната топка от топчето за боулинг." Европейският шампион води германския национален отбор на финал през 1982 и 1986 г. дори с разкъсан мускул. Като утешителна награда задвете загуби вълшебникът "Кале" получава приза "Секси коляно".<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Лотар Матеус</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://www.thedailystar.net/2006/05/30/2006-05-30__sports01.jpg" width="440" /><br />
<br />
"Да не си пъхаме пясъка в главата". Цитат, запазена марка на "Лодар". Матеус не получава капитанската лента никак лесно. На финала през 1986 г. в Мексико той успява да надиграе за пореден път дори велик футболист като Диего Марадона. Времето между мачовете любимецът на жените прекарва в ресторанти и при фризьори. Понякога играе и шах. Партньор: Румениге.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Юрген Клинсман</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://farm2.static.flickr.com/1062/1376783988_482ea43476.jpg" width="425" /><br />
<br />
Неизменно ухиления син на щутгартски пекар получава завързана лента на ръката си преди СП 1998 - неговата лебедова песен в националния тим. Световният шампион от 1990 г. е играл цяло десетилетие за бундестима и влиза в книгите по футболна история като изобретател на головата радост "Гмуркач", при която футболистът (или поне този футболист, който е вкарал гол) се пързаля с изпънато тяло по (мократа) трева след попадението си. Както се казва в Англия: "Doing a Klinsmann".<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Оливер Кан</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://jc3.uol.com.br/blogs/repositorio/oliver.jpg" width="440" /><br />
<br />
Заглавието на неговата автобиография гласи: "Аз. Успехът идва отвътре". Какво можем да кажем към това освен: Да, със сигурност е така. Никога размерът и величието не са вървели толкова близо, хваната ръка за ръка, както при уникалния и единствения "Титан", който се къпе в море от адреналин. Световният футболист демострира безусловна воля за победа. И точно с нея капитанът от 2002 г. тика напред своите съиграчи, които достигат чак до финала. Призът за най-добър футболист на турнира заслужено е присъден на германския вратар.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Михаел Балак</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="560" src="http://news.bbc.co.uk/media/images/41663000/jpg/_41663402_ballack_ap.jpg" width="640" /><br />
<br />
Под ръководството на селекционера Юрген Клинсман през 2006 г. Михаел Балак получава предимство пред "Титана" Кан. Ролята на капитан е изпълнена грандиозно добре от халфа по време на домашната футболна приказка. Но неуморният му стремеж към международен трофей не е възнаграден с успех. Южна Африка може би беше последният шанс на Балак за триумф с националния отбор. Влизането на Кевин-Принс Боатенг сложи край на надеждите му.<br />
<br />
<span style="text-decoration: underline;">Филип Лам</span><br />
<br />
<img alt="Изображение" height="640" src="http://sport.ard.de/wm2006/wm/news200603/22/img/lahm_afp_300.jpg" width="480" /></div>DeyanFCKhttp://www.blogger.com/profile/17101349680912636966noreply@blogger.com0