Магьосникът от Монтевидео

Нападателят Ектор Скароне играе особена роля във великия отбор на Уругвай, който става олимпийски шампион през 1924 и 1928 г. и печели първото световно първенство по футбол през 1930 г. Скароне, "Ел Маго" ("Магьосника"), от Монтевидео е знакова фигура за "небесносините" уругвайци и е един от най-великите футболисти на страната си. Титлата от 1930 г., за която той има огромен принос, е апогеят на неговата невероятна кариера.

Датата е 30 юли 1930 г. и почти 90 000 зрители са изпълнили до краен предел новопостроения по повод 100-годишнината от независимостта на Уругвай стадион "Сентенарио" ("Столетие") в столицата на страната Монтевидео. На него се провежда първия финал за световно първенство в историята на футбола. Един срещу друг се изправят два кръвни врага - домакините срещат Аржентина. В атаката на Уругвай играе един необикновен нападател - Ектор Скароне - "Магьосника".

Скароне не е някой непознат за света на футбола преди големия финал. През 20-те години той и неговите съотборници печелят два пъти подред златните олимпийски медали във футболния турнир на летните олимпийски игри през 1924 в Париж и през 1928 г. в Амстердам. Единадесеторката на малката страна от залива Ла Плата е футболна сила през тези години, а Скароне е знаковата й фигура.

Най-известният футболен философ на Уругвай Едуардо Галеано описва играта на Скароне с точните думи: "Ектор Скароне раздаваше пасовете си толкова красиво, като подаръци. Той се носеше във въздуха, напук на законите за земната гравитация." Заедно с гениалния си партньор в уругвайската атака Педро Сеа, той поставя неразрешима загадка пред противниковите защити.

Роденият през 1898 г. Скароне се намира вече в зенита на състезателния си път по време на Мондиал'30. Две години преди първенството той се обезсмъртява в Амстердам, когато в преиграването на финалоната среща, бележи в 73. минута от воле победния гол срещу Аржентина за 2:1. Босио, аржентинският вратар, плонжира след топката, но усилията му са насочени най-вече по ваденето й от мрежата.

31-ви гол за националния отбор - нов рекорд!


Място на провеждането на световния финал - стадион Сентенарио в Монтевидео се пръска по шевовете от близо 90 000 фенове. Всички места са заети в деня на финала.

Пред собствената публика, на току-що завършения стадион Сентенарио в родния му град, героят от олимпиадата трябва да прояви търпение - той е пуснат в игра едва в третия мач от предварителната група срещу Румъния и веднага бележи за "урусите" за победата с 4:0 срещу европейците. Това остава единственият му гол в първенството, но пък е един от общо 31 попадения за него - до днес рекорд за националния отбор на южноамериканската страна. От срещата с румънците до победния край Скароне не пропуска повече мачове и води своя отбор към световната титла.

Фаворитите, играещи в светло синьо, печелят в полуфинала срещу Югославия убедително с 6:1 и достигат до последния си решаващ мач срещу страрите съперници от Аржентина в невероятното дерби на "сребърния залив" Ла Плата. Сентенарио е претъпкан - 15 пълни лодки с футболни запалянковци от страната на пампата акостират в пристанището на Монтевидео - така гласи легендата.

На кейовете и при влизането на стадиона аржентинските зрители са претърсени за оръжие - така е разпоредил съдията Йоан Лангенус от Белгия. Преди началото на мача съперниците се изправят пред нов казус - не е постигнато съгласие с коя топка да се играе. Реферът проявява находчивост и накрая всички се споразумяват първата част да се играе с топката на аржентинците, а второто полувреме - с тази на уругвайците.

Реваншът на "гаучосите" за загубата в Амстердам отначало изглежда напълно възможен. На почивката гостите водят с 2:1 с гол на първия носител на "Златната обувка" Гилермо Стабиле. Обаче обединеният около Скароне уругвайски тим с полузащитния гений Хосе Андраде и с определяния за най-добрия защитник на времето си Хосе Насаци обръща двубоя и печели с 4:2. Уругвай е коронован като първият световен шампион в историята на футбола, а високият 175 см Скароне получава своето най-голямо признание.


Ектор Скароне (най-вдясно) се радва заедно със своите съотборници след последния съдийски сигнал за спечелената световната титла през 1930 г.

Приключване на кариерата в родния клуб

Скароне, който се превръща в играч от световна класа в своя Насионал Монтевидео, преминава в Италия и за три години смайва любителите на футбола на Апенините с екипа на Палермо и Интер Милано. След това се завръща в родния си клуб, на когото остава верен до 1938 г. Уругваецът опитва късмета си като треньор и през 50-те години тренира дори Реал Мадрид. Той умира през 1967 г. в Монтевидео.


Един от най-великите отбори във футболната история: героите от Уругвай със Скароне (вторият от ляво, долу) и Андраде (третият от дясно, горе).


Излизане за мача: капитанът на "урусите" Насаци, защитник от невероятна класа, преминава по дървено мостче на път за игрището, следван плътно от изключителния халф Андраде.