Едно постоянно предизвикателство: изглед от Луанда, столицата на Ангола.
Иса Хаяту, камерунският президент на континенталната футболна федерация на Африка, споменава няколко похвали за организаторите на първенството относно ремонта и преустройството на летището. Строителните работи обаче не са завършили и човек не може да си купи нищо на него. Дори и шише вода.
Дълго време подготвителните работи по стадионите, хотелите, улиците, както и подобренията в електроснабдяването, транспорта и телекомуникациите, не изглеждат добре. В края, когато времето напредва критично, на помощ са извикани китайци, които помагат на анголците да приключат в срок. Съвсем нормален империализъм в Африка. Американците купуват анголския нефт, а китайците - анголската независимост.
Младата нация в югозападна Африка инвестира много повече от официалните 600 милиона евро в турнира. Вътрешните критики и недоволството в страната са изгладени от анголския президент Жозе Едуардо душ Сантуш със забележителните думи: "Ангола не се страхува от големите предизвикателства и ще предприемем всякакви мерки към изпълнение на плановете ни."
Парите играят опосредстваща роля в подготовката на престижното първенство в богатата на природен газ и други полезни изкопаеми страна. В инфраструктурата са направени значителни подобрения, както и в сферата на здравеопазването.
"300 долара, приятелю Харди!"
От друга страна транспортът в Ангола функционира само във въображението на организаторите. Който не иска да си има работа с нечовешки високите цени на кожодерите, каращи таксита, използва раздрънкания обществен превоз. В случая подходих индивидуално. "300 долара, приятелю Харди, това е нормалната цена от летището до туристическия център във Футонго", казва ми таксиджията Алмейда с най-убедителния възможен тон. Аз бях подготвен да платя 50 долара, колкото ми бяха казали швейцарските колеги, че струва превозът. Ако изобщо мога да използвам тази дума - в Ангола никой и за нищо не може да бъде "подготвен"!
Ангола, това е Афика във висококонцентрирана форма. Така, който е свикнал да импровизира с живота на "черния континент", намира поле за пълна изява в бившата португалска колония. Упадъкът на новото (нефтено) богатство е пуснало уродливите си корени. Във всяко едно отношение. След 45-минутни безплодни приказки, един изтощителен и потен "рунд" с многобройни събеседници, на които предлагам сумата от 100 долара за необходимия ми превоз, Алмейда най-сетне подкарва очуканата си зелена тойота корола. Още нищо не е уточнено.
През всепоглъщащата Луанда. Сблъсквам се с бедността и мизерията - мръсотия, кал и фекалии доминират в гледката. Но това ми е познато. В Мали беше донякъде подобно, Египет и Кайро също крият своите неприятни тайни. Но всички места си имаха своя собствен чар. Да не говорим за Гана и силно европеизирания Тунис.
Това също е Луанда: празната фасада на Националната банка на Ангола, а пред нея един мъж бяга за здраве.
Но Луанда? Градът експлозивно расте след края на гражданската война през 2002 г. Въпреки бягството на хората от града в миналото, жителите му се увеличават през последните седем години от 800 000 на невероятните 5 милиона. Там, където преди няколко години още расте дъждовна екваториална гора, днес се строи квартал след квартал в южната част.
Повечето са гета, в които живеят бедняци при изключително екстремни условия. Малкото заможни жители са издигнали високи стени и огради, които да ги предпазват от недружелюбния заобикалящ ги свят. Те събуждат впечатлението за нещо цивилизовано - шикозни вили, зелени градини и искрящосини басейни - точно както подобава на модерните времена.
Някои са просешко бедни - други приказно богати
Мнозинството от населението живее в колиби от вълнообразна ламарина или други материали, събрани от различни места. Живее се от дребна улична търговия например - банани, манго, вода, освежаващи напитки, природни камъни - всичко, което може да струва пари. Цената се определя според това кой пита. И, естествено, пазарлъка.
Изкарване на прехрана: дете търгува на улиците в Луанда с плодове.
Статистически необлагаемият месечен приход от около 500 долара се приема полу на доверие от властите при деклариране. За не-анголците е неразбираемо как бедните жители на страната успяват да преживяват и да съществуват с непосилните цени. "TIA" е отговорът - "This Is Africa" - Това е Африка.
Голямата опасност за бавноразвиващата се република след 2002 г., която преживява 27-годишна кървава гражданска война, са социалните различия. Някои просят, за да се прехранват, други са безбожно богати - благодарение на нефта, рудата и диамантите. Те са изместили кафето и какаото.
В нефтената страна Ангола няма бензиностанции
Абсурдът: въпреки богатият добив на нефт в някои от общо 18-те провинции, включително размирната Кабинда, няма почти никакви бензиностанции. Горивото се продава от дребни търговци на улицата. Те дебнат купувачите под изгарящото слънце, а течната им стока е в малки жълти бидони. Цената, както винаги, е предмет на договаряне.
За повечето анголци ежедневието е борба за преживяване. За жертвите на гражданската война е особено тежко. Мнозина имат осакатявания, особено по краката. В резултат на безбройните противопехотни мини, които и до днес често причиняват рани и смърт.
Някакси обаче Ангола се развива. Бързото забогатяване, причинено от природните ресурси е помогнало само на някои обаче. Държавната номенклатура е заграбила почти всичко за себе си. Ангола е страна на противоположностите. От една страна ламаринените колиби без никаква инфраструктура, а от друга - приказните дворци и чисто новия петзвезден хотел "Талатона", открит на 19 декември 2009 г., където са настанени функционерите, дошли за Купата на африканските нации. Простосмъртните плащат 600 долара на вечер. Средностатистическите страноприемници предлагат нощувки по 300 долара.
Между другото, относно американския долар - той е неофициалната валута в страната. Никой не брои анголските кванзи за някаква сериозни пари. Когато обаче опитах в една голяма банка да обменя моите евро в долари, ми казаха: "Можем да Ви дадем само кванзи."
Едва след умишления намек, че за хижоподобната ми квартира в Сентро Туристика трябва да платя 150 долара за двойна стая, обмяната на валута се осъществява - след одобрението на началника. И след 2 часа чакане в стаята с гишетата. Все пак след пробата за търпение узнавам как работи тук системата с тегленето на номерчета за чакане: някакъв мъж продава листчетата с по-малките номера, даващи право на предимство в обслужването. Това е Африка - такава, каквато я обичам. От личната ми връзка с Ангола обаче има какво още да се желае.
Харди Хаселбрух, Ангола
Януари 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар