Топката отскача от горната греда надолу и тупва на тревата. Пред или зад голлинията обаче? Самият главен съдия Готфрид Дийнст не е сигурен и се консултира със съветския си страничен помощник Тофик Бахрамов. Двамата не могат да се разберат с думи, тъй като не говорят един и същи език, но знаците на Бахрамов са категорични: топката е вътре, гол за Англия, 3:2 за домакините. Едно решение, което и до днес предизвиква разгорещени дискусии между футболните запалянковци. В Германия изразът "гол на Уембли" има значението на крайно съмнително попадение. 20 годино по-късно, в Мексико през 1986, съдбата обръща гръб на англичаните и те отпадат от Мондиал'86 след явна игра с ръка на Марадона.

Авторът на най-оспорвания гол в историята на футбола бележи още веднъж след това във финала и затвърждава името си в аналите: след дълъг пас на Боби Муур Хърст изскача зад излязлата напред германската защита и с поразяващ шут премахва интригата и запазва трофея със Златната Нике за своите съотборници - 4:2. По-късно Хърст споделя, че всъщност е искал да изрита топката далеч в трибуните, за да изтече по-бързо времето на продълженията.

Положението, което води до решаващия гол, ражда най-известните думи на английското спортно коментаторство. "И тук идва Хърст", крещи репортерът на Би Би Си Кенет Уолстънхолм, който тогава вижда, че няколко зрители притичват до терена, очаквайки края на мача: "Some people are on the pitch, they think it's all over. It is now! It's four!" (от английски: "Някои вече са вече на игрището. Те мислят, че всичко вече е приключило. И сега наистина е така! Четвърти гол!") Тези думи са включени от самите Бийтълс в една от техните песни.

Но обратно към Хърст. Нападателят на Уест Хем Юнайтед изравнява резултата още в 18. минута след ранното попадение на Хелмут Халер за германците. Той се възползва от центриране от пряк свободен удар на клубния си съотборник от тима на "чуковете" Боби Муур, а вторият гол за англичаните е дело на още един играч на Уест Хем - Мартин Питърс. Хърст до днес е единственият футболист, вкарал три гола на финал за световно първенство.
Освен това в началото на турнира Хърст не е титуляр в атаката на "Трите лъва". Националният селекционер Алф Рамзи използва в нападение Джими Грийвс от Тотнъм Хотспър и Роджър Хънт от Ливърпул. Но Грийвс се контузва в последната среща от предварителните групи срещу Франция в пищяла и Хърст, който е дебютирал с националния екип само пет месеца по-рано, получава шанса на живота си. И го използва.

След победно попадение срещу Аржентина в един изключително борбен четвъртфинал, нападателят затвърждава мястото си в титулярните единадесет. Въпреки че Грийвс е възстановен за финала и английската преса безусловно иска да го види в игра, Рамзи държи на 24-годишното острие - и това му носи успех. В осмия си от общо 49 мача за Англия Джеф Хърст влиза във футболните книги като героят при единствената световна титла за родината на най-популярната игра. През 1998 г. Кралица Елизабет II отличава футболиста с рицарско звание. Това, че победата във финала през 1966 г. е по-скоро подарък, отколкото постижение, е съвсем друга тема.

...пред или зад голлинията? Това тук е въпросът. Англичаните се радват, а германците протестират. След кратко съвещание с асистента си Тофик Бахрамов швейцарският рефер Готфрид Дийнст признава попадението. 3:2!





Джеф Хърст, роден на 8 декември 1941 г. в манчестърското предградие Ештън-андър-Лайн. По време на световното първенство в Германия през 2006 г. Хърст позира пред плакат на турнира Англия'66. Междувременно авторът на хет-трик във финала от 1966 г. рекламира Германия като туристическа цел в родината си.
Кадри от финала на Уембли през 1966 г.:
Няма коментари:
Публикуване на коментар