Германия ще си има нов капитан на задаващото се световно първенство в Южна Африка. Няма да е никак лесно начинание да извеждаш бундестима на игрището, при положение, че знаеш какви футболисти преди теб са имали тази чест. Предлагам ви всичките германски капитани през годините.
Фриц Сцепан
Всъщност легендарният футболист от златните години на Шалке 04 не иска да си има нищо общо с националния отбор още от 1931 г. Понеже се е почувствал изолиран от колегите си по време на една среща с Дания, той заявява на райхстреньора Нерц: "Знаете ли, ние в Шалке също имаме хубава трева. Освен това там играя с още десет другари, а това е много важно за мен, когато играя футбол." Все пак той преодолява дребните търкания с някои от съотборниците и води германците на световните първенства през 1934 и 1938 г. като капитан.
Фриц Валтер
Днес с известно задоволство се отбелязва, че по време на легендарния триумф в Швейцария през 1954 г. Фриц Валтер вече е бил на доста напреднала футболна възраст. Той извежда съотборниците си до титлата като 33-годишен футболист, който "носи първото си име както академикът - своето научно звание" (Руди Михел). Две години по-рано един вестник гневно е написал: "Махнете тоя старец!" Но тези думи никога повече не са повторени.
Ханс Шефер
"Де Кноле", както кьолнският народ нарича своя герой от първенството през 1954 г. с големия обонятелен орган, има неблагодарната задача да носи капитанската лента на бундестима през първенствата от 1958 и 1962 г. Три години преди Мондиал'62 в Чили Шефер всъщност иска да прекрати кариерата си, но решава да продължи след като получава милите комплименти на Зеп Хербергер. След отпадането през 1962 г. той мърмори: "Ако знаех, че Хербергер ще хване тая треска да играе дефанзивно, щях да предпочета да отида на почивка, отколкото да играя защитник в далечно Чили."
Уве Зеелер
Приказната кариера на "Нашия Уве" почти достига безславен край на един кален стокхолмски стадион - преди решаващата квалификационна среща за световното първенство през 1966 г. срещу Швеция пресата упражнява безмилостна критика към Зеелер и неговия патрон Хелмут Шьон. Краят на историята: Зеелер изтръгва победата, праща германците в Англия и "полива" събитието с Шьон в бара на шведския хотел. И с право: през 1966 и 1970 г. капитанът на германския отбор се казва Уве Зеелер.
Франц Бекенбауер
Какво ли още не е казано или написано за капитана от 1974 г.? Най-добре да оставим другите да говорят. "Какъв мъж, какво излъчване!" (Хилдегард Кнеф) "Пас от Франц е като най-високата октава при пеенето!" (Лучано Павароти) "За мен беше чест да го поканя на сватбата на дъщеря ми." (Президентът на Египет Садат) "Ах, защо той не е англичанин?" (Боби Чарлтън)
Берти Фогтс
Някои хора просто са на грешното място в неподходящото време. Например като германски капитан на катастрофалното първенство от 1978 г. Или като германски селекционер на катастрофалното първенство от 1994 г. На някои хора наистина не им е лесно. Като например на световния шампион, носителя на Купата на УЕФА, треньора на европейския шампион и многократния германски футболист на годината Ханс-Хуберт Фогтс. Катастрофално.
Карл-Хайнц Румениге
Мон дьо, Рюмениш! Както когато става дума за качеството на липщатските курабийки, така и по един друг въпрос френският президент Митеран, поп-дуетът Алън & Денийз и изобщо всички футболни фенове са единодушни: "Харесваме Румениге заради това, че навремето той беше единственият германски национал, който можеше да различи футболната топка от топчето за боулинг." Европейският шампион води германския национален отбор на финал през 1982 и 1986 г. дори с разкъсан мускул. Като утешителна награда задвете загуби вълшебникът "Кале" получава приза "Секси коляно".
Лотар Матеус
"Да не си пъхаме пясъка в главата". Цитат, запазена марка на "Лодар". Матеус не получава капитанската лента никак лесно. На финала през 1986 г. в Мексико той успява да надиграе за пореден път дори велик футболист като Диего Марадона. Времето между мачовете любимецът на жените прекарва в ресторанти и при фризьори. Понякога играе и шах. Партньор: Румениге.
Юрген Клинсман
Неизменно ухиления син на щутгартски пекар получава завързана лента на ръката си преди СП 1998 - неговата лебедова песен в националния тим. Световният шампион от 1990 г. е играл цяло десетилетие за бундестима и влиза в книгите по футболна история като изобретател на головата радост "Гмуркач", при която футболистът (или поне този футболист, който е вкарал гол) се пързаля с изпънато тяло по (мократа) трева след попадението си. Както се казва в Англия: "Doing a Klinsmann".
Оливер Кан
Заглавието на неговата автобиография гласи: "Аз. Успехът идва отвътре". Какво можем да кажем към това освен: Да, със сигурност е така. Никога размерът и величието не са вървели толкова близо, хваната ръка за ръка, както при уникалния и единствения "Титан", който се къпе в море от адреналин. Световният футболист демострира безусловна воля за победа. И точно с нея капитанът от 2002 г. тика напред своите съиграчи, които достигат чак до финала. Призът за най-добър футболист на турнира заслужено е присъден на германския вратар.
Михаел Балак
Под ръководството на селекционера Юрген Клинсман през 2006 г. Михаел Балак получава предимство пред "Титана" Кан. Ролята на капитан е изпълнена грандиозно добре от халфа по време на домашната футболна приказка. Но неуморният му стремеж към международен трофей не е възнаграден с успех. Южна Африка може би беше последният шанс на Балак за триумф с националния отбор. Влизането на Кевин-Принс Боатенг сложи край на надеждите му.
Филип Лам
Фриц Сцепан
Всъщност легендарният футболист от златните години на Шалке 04 не иска да си има нищо общо с националния отбор още от 1931 г. Понеже се е почувствал изолиран от колегите си по време на една среща с Дания, той заявява на райхстреньора Нерц: "Знаете ли, ние в Шалке също имаме хубава трева. Освен това там играя с още десет другари, а това е много важно за мен, когато играя футбол." Все пак той преодолява дребните търкания с някои от съотборниците и води германците на световните първенства през 1934 и 1938 г. като капитан.
Фриц Валтер
Днес с известно задоволство се отбелязва, че по време на легендарния триумф в Швейцария през 1954 г. Фриц Валтер вече е бил на доста напреднала футболна възраст. Той извежда съотборниците си до титлата като 33-годишен футболист, който "носи първото си име както академикът - своето научно звание" (Руди Михел). Две години по-рано един вестник гневно е написал: "Махнете тоя старец!" Но тези думи никога повече не са повторени.
Ханс Шефер
"Де Кноле", както кьолнският народ нарича своя герой от първенството през 1954 г. с големия обонятелен орган, има неблагодарната задача да носи капитанската лента на бундестима през първенствата от 1958 и 1962 г. Три години преди Мондиал'62 в Чили Шефер всъщност иска да прекрати кариерата си, но решава да продължи след като получава милите комплименти на Зеп Хербергер. След отпадането през 1962 г. той мърмори: "Ако знаех, че Хербергер ще хване тая треска да играе дефанзивно, щях да предпочета да отида на почивка, отколкото да играя защитник в далечно Чили."
Уве Зеелер
Приказната кариера на "Нашия Уве" почти достига безславен край на един кален стокхолмски стадион - преди решаващата квалификационна среща за световното първенство през 1966 г. срещу Швеция пресата упражнява безмилостна критика към Зеелер и неговия патрон Хелмут Шьон. Краят на историята: Зеелер изтръгва победата, праща германците в Англия и "полива" събитието с Шьон в бара на шведския хотел. И с право: през 1966 и 1970 г. капитанът на германския отбор се казва Уве Зеелер.
Франц Бекенбауер
Какво ли още не е казано или написано за капитана от 1974 г.? Най-добре да оставим другите да говорят. "Какъв мъж, какво излъчване!" (Хилдегард Кнеф) "Пас от Франц е като най-високата октава при пеенето!" (Лучано Павароти) "За мен беше чест да го поканя на сватбата на дъщеря ми." (Президентът на Египет Садат) "Ах, защо той не е англичанин?" (Боби Чарлтън)
Берти Фогтс
Някои хора просто са на грешното място в неподходящото време. Например като германски капитан на катастрофалното първенство от 1978 г. Или като германски селекционер на катастрофалното първенство от 1994 г. На някои хора наистина не им е лесно. Като например на световния шампион, носителя на Купата на УЕФА, треньора на европейския шампион и многократния германски футболист на годината Ханс-Хуберт Фогтс. Катастрофално.
Карл-Хайнц Румениге
Мон дьо, Рюмениш! Както когато става дума за качеството на липщатските курабийки, така и по един друг въпрос френският президент Митеран, поп-дуетът Алън & Денийз и изобщо всички футболни фенове са единодушни: "Харесваме Румениге заради това, че навремето той беше единственият германски национал, който можеше да различи футболната топка от топчето за боулинг." Европейският шампион води германския национален отбор на финал през 1982 и 1986 г. дори с разкъсан мускул. Като утешителна награда задвете загуби вълшебникът "Кале" получава приза "Секси коляно".
Лотар Матеус
"Да не си пъхаме пясъка в главата". Цитат, запазена марка на "Лодар". Матеус не получава капитанската лента никак лесно. На финала през 1986 г. в Мексико той успява да надиграе за пореден път дори велик футболист като Диего Марадона. Времето между мачовете любимецът на жените прекарва в ресторанти и при фризьори. Понякога играе и шах. Партньор: Румениге.
Юрген Клинсман
Неизменно ухиления син на щутгартски пекар получава завързана лента на ръката си преди СП 1998 - неговата лебедова песен в националния тим. Световният шампион от 1990 г. е играл цяло десетилетие за бундестима и влиза в книгите по футболна история като изобретател на головата радост "Гмуркач", при която футболистът (или поне този футболист, който е вкарал гол) се пързаля с изпънато тяло по (мократа) трева след попадението си. Както се казва в Англия: "Doing a Klinsmann".
Оливер Кан
Заглавието на неговата автобиография гласи: "Аз. Успехът идва отвътре". Какво можем да кажем към това освен: Да, със сигурност е така. Никога размерът и величието не са вървели толкова близо, хваната ръка за ръка, както при уникалния и единствения "Титан", който се къпе в море от адреналин. Световният футболист демострира безусловна воля за победа. И точно с нея капитанът от 2002 г. тика напред своите съиграчи, които достигат чак до финала. Призът за най-добър футболист на турнира заслужено е присъден на германския вратар.
Михаел Балак
Под ръководството на селекционера Юрген Клинсман през 2006 г. Михаел Балак получава предимство пред "Титана" Кан. Ролята на капитан е изпълнена грандиозно добре от халфа по време на домашната футболна приказка. Но неуморният му стремеж към международен трофей не е възнаграден с успех. Южна Африка може би беше последният шанс на Балак за триумф с националния отбор. Влизането на Кевин-Принс Боатенг сложи край на надеждите му.
Филип Лам
Няма коментари:
Публикуване на коментар