Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

събота, 1 май 2010 г.

За Севилската нощ и обезболяващите

Германия изостава с 1:3 срещу Франция на полуфинала от СП 1982, а Патрик Батистон лежи в болница след сблъсък с Шумахер. Но единадесеторката на Дервал се изправя на крака. Клаус Фишер си спомня.

Изображение

Репортаж от мача

"Още предварително знаехме, че ще има една невероятна борба. Французите бяха един превъзходен отбор с изключителни халфове: Платини, Тигана, Жирес..., това беше футбол от най-висока класа.

Знаехме също, че мачът ще бъде труден и това се потвърди след изиграването на 90-те минути: Беше една вълнуваща и интересна среща от първата до последната секунда, с много голови положения и спорни ситуации. В продълженията интригата отново присъстваше, но при пасив от 1:3 нещата вече изглеждаха безнадеждни. Но никога не изпитахме чувството, че всичко е приключило. В един внезапен момент Карл-Хайнц Румениге, нашият дълго време контузен капитан, влезе в игра като смяна и веднага направи гол. Това винаги дава нови сили.

И тогава все пак трябва и малко късмет. Нападнахме по крилото, последва центриране на Литбарски, Хрубеш ритна топката всъщност твърде встрани. Стоях с гръб към вратата и нямах друг избор - уцелих топката перфектно. Дори днес често ме заговарят за този гол. Имам футболна школа, а родителите разказват на своите деца: Клаус Фишер, който преди правеше головете със задни ножици."

Кадри от драмата:




Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ИСПАНИЯ'82:

ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - ФРАНЦИЯ 8:7 СЛЕД ДУЗПИ (1:1, 1:1, 2:3, 3:3)

Състави:
Западна Германия: Харалд Шумахер, Манфред Калц, Улрих Щилике, Карл-Хайнц Фьорстер, Бернд Фьорстер, Волфганг Дремлер, Паул Брайтнер, Феликс Магат (73. Хорст Хрубеш), Ханс-Петер Бригел (96. Карл-Хайнц Румениге), Клаус Фишер, Пиер Литбарски. Треньор: Юп Дервал.

Франция: Жан-Люк Етори, Манюел Аморос, Мариус Трезор, Жерар Жанвион, Максим Босис, Ален Жирес, Жан Тигана, Мишел Платини, Женгини (51.Патрик Батистон, 61. Кристиан Лопез), Доминик Рошато, Дидие Сикс. Треньор: Мишел Идалго.

Голове:

1:0 Литбарски (17.), 1:1 Платини (26. дузпа), 1:2 Трезор (92.), 1:3 Жирес (98.), 2:3 Румениге (102.), 3:3 Фишер (108.);
Дузпи: 0:1 Жирес, 1:1 Калц, 1:2 Аморос, 2:2 Брайтнер, 2:3 Рошато, Щилике ---, Сикс ---, 3:3 Литбарски, 3:4 Платини, 4:4 Румениге, Босис ---, 5:4 Хрубеш

Жълти картони: Жирес (35.)
Съдия: Корвер (Нидерландия)
Зрители: 70 000
Стадион: Естадио Рамон Санчес Писхуан (Севиля)
Дата: 8 юли 1982 г.

Изображение

Коментари:
"Не може да бъде справедливо един толкова важен двубой да се решава с дузпи. Четири години здрава работа се опропастиха с едно спасяване. Хората казват, че малкият финал е нелошо признание, но това е мач без значение. Не буди никакъв интерес и не бива да съществува. Ние искахме само едно нещо - място на финала. Реферът трябваше да ни даде дузпа за онова ужасно нападение срещу Батистон и щяхме да победим. Сега всичко е загубено, и да плачем, това няма да помогне." (Френският селекционер Идалго след срещата)

"Трябва да свалим шапки пред играчите за силата на характера, която демонтрираха. Имахме най-различни проблеми с контузии и заболявания, но отказахме да се предадем. Изпълненията на дузпи не е добър начин да се реши един двубой, но поне е еднакво честно спрямо двата отбора. Относно инцидентът с Батистон, Шумахер твърди, че е излязъл за топката, но е хвърлил твърде много сили, за да избегне сблъсъка. Той много съжалява за това, което се случи, но то е нещастен случай." (Германският селекционер Юп Дервал)

"Много по-трудно е да гледаш мача отстрани, отколкото да участваш в него. Умирах хиляди пъти, преди да реша да рискувам по-тежка контузия, когато Франция отбеляза втория си гол. Хазартното действие обаче си заслужаваше и успях с влизането си да намаля пасива. Франция игра красиво днес, но те избраха наивна тактика, след като поведоха с 3:1. Дадоха ни възможност да се върнем в играта и ние я използвахме." (Карл-Хайнц Румениге)

"Убеден съм, светът знае, че най-добрият отбор загуби. Обаче можем да се сърдим само на себе си. Германците биха играли сигурно и защитно ако водеха с 3:1, но това не е нашият начин да играем футбол. Научихме нещо от този мач." (Мишел Платини)

"Между професионалистите няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон." (Последваща вербална атака на Тони Шумахер срещу Батистон)

"Престъплението на века": Шумахер срещу Батистон:


Случи се на 8 юли. По-точно казано: на 8 юли 1982 г., преди почти 28 години. Случи се на полуфинала от Мондиал'82 Франция срещу Германия в Севиля. Случи се в 57. минута. Патрик Батистон, по него време футболист на Сен Етиен, е влязъл в игра само 7 минути преди това на мястото на Бернар Женгини. Той получава отличен извеждащ пас от дълбочина и излиза сам срещу германската врата. Вратарят Тони Шумахер напуска малкото си поле и скача, когато вижда, че не може да достигне топката, и се сблъсква с Батистон. Още във въздуха Шумахер се извърта и забива лакъта си под брадичката на Батистон. Един грозен фаул, който никой на стадиона не вижда - нито съдията Корвер от Холандия, тъй като всички очи следят пътя на топката.

Едва по-късно, когато телевизията показва сцената безброй пъти, бруталността излиза наяве, нищо че Шумахер доста след мача опитва да намери извинение за действието си с оправданието: "Опитах да предпазя коляното си и затова се обърнах така." Батистон губи съзнание и е изнесен от терена на носилка. Мишел Платини държи ръката на своя приятел, тича покрай носилката до страничната линия. Напълно безчуствено след края Шумахер научава, че французинът е бил на границата между живота и смъртта и че при удара е загубил два зъба. Жестокият коментар на германеца гласи: "Между професионалните футболисти няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон."

"Това не беше злополука"

Думите на Шумахер предизвикват по-голямо възмущение дори от действието му. Патрик Батистон, който днес работи в младежката академия на Бордо, си спомня 25 години след инцидента: "Все още вярвам, че това беше един преднамерен фаул, а не нещастен случай. За всеки случай обаче мисля, че той не искаше да ме контузи тежко. Това е един парадокс: Естествено, че бих предпочел ударът ми, който мина замалко край гредата, да беше влязъл и да водехме с 2:1. Така щях да бъда изнесен от стадиона като герой. Но не стана така и днес, с необременено съзнание, мога да заявя: Този бруталност срещу мен ме направи по-известен, отколкото някога бих бил само с футболните си умения."

По това време Франция сервира футболно шампанско, а Германия - застояла вода. Франция повежда в продълженията с 3:1, но допуска изравняване 3:3 и губи при изпълненията на дузпи. Батистон, две години по-късно станал европейски шампион, споделя: "Ние бяхме прекалено неопитни." 56-кратният национален футболист, който на 12 март стана на 53 години (женен, с двама сина), няколко седмици след мача се среща за приятелски разговор с Шумахер: "Темата се дъвчеше постоянно от медиите и футболните федерации ни посъветваха да се срещнем лице в лице и да си поговорим като другари. В името на футболното добруване ние се съгласихме, но така и не станахме приятели. Понякога случайно се засичахме на футболни мачове, но повече от едно "Добър ден" не си разменяхме."

Батистон се опитва да избягва разговори с децата футболисти относно успешното му футболно минало: "Те не бива да чуят това." Вместо това той се опитва да обясни значението на думи като "ценности" и "уважение", както и да покаже, че успехът не е възможен без усилена работа: "Те имат всичко и мислят, че всичко което хвърчи се яде. Притежават мобилен телефон, интернет и вече вярват, че само талантът е достатъчен за постигането на целите. Опитвам се ясно да им кажа, че без труд във футбола нищо не проработва - както и в живота по принцип." Накрая Патрик Батистон формулира една мъдра сентенция: "Вярвам, че през живота си човек трябва да е честен, но да не приема всичко като израз на честност. Това е моята житейска философия."

Изображение

Днес скандалният бивш вратар се изявява като треньор. Предлагам ви един разговор с вратарската легенда Тони Шумахер за болката, прекалената употреба на обезболяващи, кръвта в коляното, огромните подутини и изкуствените цветя на гроба му.

Визитка: Тони Шумахер
Изображение

Харалд Антон Шумахер е роден в райнландския град Дюрен на 6 март 1954 г., но придобива известност като Тони Шумахер. Той е един от първите вратари, които използват силното си хвърляне с ръка, за да пращат топката в противниковото наказателно поле. През кариерата си Шумахер играе за Кьолн (422 мача в периода 1972-1987), Шалке 07 (33 мача през 1987/88), Фенербахче (65 мача през 1988-1991), Байерн Мюнхен (8 мача през 1991/92) и Борусия Дортмунд (1 мач през 1995/96), както и за "бундестима" (76 срещи в периода 1979-1986).

През 1987 г. Шумахер издава скандалната си книга "Начален сигнал", в която прави скандални разкрития за живота на германските професионални футболисти, включително и за злоупотреби с различни медикаменти. Повече за книгата прочетете на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB. В следствие на това той е изваден от националния отбор, както и от клубния си тим Кьолн.


Изображение

Тони Шумахер, вярно ли е, че сте играли финала на Евро'80 със счупена ръка?

Да, така е. Фрактурата се получи в заключителната тренировка, когато някой стъпа на ръката ми. Но кой би се отказал да играе на финал? Обадих се на моя лекар в Кьолн, който тогава долетя в Рим и ми направи един здрав коктейл.

Какво имате предвид под "здрав коктейл"?

Обезболяващи.

Ефектът на обезболяващите обаче отминава по някое време през мача.

В такъв случай се вземат още на почивката. Освен това още в началото на 70-те години тренирам по собствен стил, който ми помага да подтисна мисълта за болка и точно през онзи финал той ми беше много полезен.

Имаше ли във финала на ЕП 1980 ситуация, в която усетихте болката от контузията?

Не, тя беше елиминирана с медикаментите. А счупеното място бях пристегнал здраво. Когато в други случаи играех със счупен пръст на ръката, подготвях ръкавиците си по специален начин. Сестра ми имаше криви шноли за коса, направени от рог, с които аз извивах пръстите на ръкавицата и така облекчавах натоварването върху болния пръст.

Освен тези, какви са били най-болезнените Ви контузии?

Кръстните ми връзки са скъсани и никога не заздравяха правилно. В следствие на това съм опериран шест пъти на това място и менискусът ми е изгладен. Лявото ми коляно също е оперирано два пъти, отново на менискуса. Разбира се, пръстите ми на ръцете постоянно ме болят. Чупил съм различни пръсти, получавал съм разкъсвания на мускули и на капачката на коляното. Почти всеки един пръст на ръцете ми е увреден. Вземах обезболяващи преди мачовете, но не и преди тренировки. При контузия в капачката кракът се подува ужасно, но трябва да се продължи да се тренира. Всъщност медикаментите би трябвало да се вземат само в крайни случаи. Но болките ми ме караха да ги вземам постоянно. Правех го и от егоизъм, защото когато аз играех, никой друг не можеше да застане на вратата.

Постоянно изпитвахте болка и въпреки това играехте?

Това е част от играта. През целия си живот съм изпитвал болка, днес също. Болят ме пръстите, ставите. Но аз успявам да контролирам това чувство.

Изображение
Тони Шумахер с европейската купа през 1980 г.

Никога ли не сте мислили за възможните последици?

Човек не се замисля. Днес е другояче. При това изкарвах добри пари и не исках до края на живота ми да имам финансови затруднения. Затова контузиите не ме спираха, в крайна сметка важни тогава бяха премиите за победи и успехи.

Какво беше вашето ежедневие като професионален футболист извън терена?

Между мачовете използвах всяка минута, за да възстановявам пръстите на ръцете си. Така например нощем ги мажех с лекарства и се опитвах да ги държа неподвижно, което изобщо не е лесна работа.

Какво Ви посъветваха лекарите? Един футболен лекар не може да прати в игра с чиста съвест вратар със счупени пръсти.

Винаги казвах на лекарите на отбора: "Дали ще играя, решавам аз. В крайна сметка моето здраве е в опасност." Имам дълъг белег над коляното, който получих в един мач, игран в средата на седмицата. Отвън раната изглеждаше като известната контузия на Евалд Лийнен. Разкъсването беше бинтовано още по време на двубоя, а след последния съдийски сигнал ме закараха в болница и ме зашиха с 20 шева. В събота отново играх. Ясно осъзнавах: В най-лошия случай шевовете можеха да се разкъсат отново.

И тогава?

Тогава пак щяха да ме шият.

Значи болките се основна съставна част от работата на професионалните футболисти?

При всички положения. Когато се хвърлях с главата напред в куп от играчи за топката, не се замислях дали по-късно ще изпитвам болки от това. Фокусирах се само върху топката. Чак след края на мача осъзнавах, че всичко ме боли. През 1974 г. получих разкъсване на кръстните връзки, когато Волфганг Франк се подхлъзна и ме удари в крака. Тогава почивах два дни, източиха ми половин литър кръв от коляното и в събота отново бях на вратата - без коленни връзки и с огромен компрес.

Как е възможно това?

Това е чисто психологическо внушение в съзнанието.

И причина за артрозата, от която страдате днес?

Да.

Изображение
Шумахер в "разговор" с арбитъра Дитер Паули.

През 1974 г. Вие сте в началото на кариерата си. Никога ли не сте се страхували от ранно инвалидизиране?

Не, дори когато лекарят ми казваше: "Някой ден ще си имаш огромни проблеми с коляното."

Лекарите Ви казваха това. Как се държаха треньорите? Казваха ли по-скоро нещо като: "Не им се връзвай толкова!"

Така и не ги питах (смее се). Треньорите естествено се доверяваха на тимовите лекари и физиотерапевти. А дали пръстът на ръката ми след някоя среща е бил подут не интересуваше никого. Нито пък мен.

Той е бил превързан и обезболен. Колко обичайна беше консумацията на обезболяващи по времето на ативната Ви кариера, за да можете да издържите цял мач?

Редовно вземах хапчета. Толкова много, че днес имам впечатлението, че организмът ми не може да приеме повче някои от тях, а други просто нямат ефект върху мен.

Какво означава много? Всеки ден?

Тогава не обръщахме внимание какво и колко вземаме. Когато днес изпитвам болка, трябва да премина към по-сериозни медикаменти.

Да разбираме, че преди сте били безжалостно премедикаментиран?

На шега казвам понякога: "Когато умра, няма нужда да садите цветя на гроба ми, защото те няма да оцелеят. Трябва да забождате изкуствени букети от пластмаса."

Били сте ходещо шкафче за лекарства.

Ограниченията дойдоха чак, след като писах за допинга и обезболяващите средства в моята книга "Начален сигнал".

Значи това, което аз бих взел срещу махмурлук, вероятно няма да има никакво въздействие върху Вашия организъм?

Не. В такъв случай съм свикнал да ползвам други средства.

Дитер Престин има изкуствени коленни стави и схванати стави на китките, Бернд Кулман страда от изтръпнали пети, защото преди всеки двубой си е биел инжекция в петата. Нормално ли беше в съблекалнята на Кьолн в началото на 80-те години да се ползват подобни техники за поддържане на форма?

Иначе нямаше да мога да играя. Аз не съм някакъв мазохист и не изпитвам удоволствие от болката. Не можех да вземам хапчета по всяко време, защото те влияеха на цялото тяло, но частичните упойки бяха нещо нормално.

Имали ли сте негативни преживявания заради хапчетата?

Не, въздържах се от тях, защото осъзнавах, че те влияят на целия организъм. Затова ползвах само локални упойки, например новокаин.

Налагало ли Ви се е понякога по време на мач да подтискате сълзите си от болка?

Поне се опитвах никой да не забелязва това. Най-вече противникът.

Опитва ли се един професионален футболист умишлено да нарани опонента, при положение, че знае за съществуваща контузия?

Когато знам, че противникът ми е с дебели кокали, аз му влизам малко по-твърдо. Това не бих нарекъл неспортсменско, а по-скоро професионално.

Имало ли е моменти, в които сте си помислили: "Тоя мач не мога да го издържа до края"?

Не. Собствената ми тренировка ми е помагала в някои много тежки ситуации. В първата среща след инцидента с Батистон, играна във Франция, зад вратата ми беше издигната кукла по мое подобие на бесилка. Това беше лошо, но можех да се абстрахирам от това.

Душевните болки по-тежки ли са от физическите?

Не зная, но за всеки случай съм се научил да си казвам, че болката е само илюзия.

И това работи също при счупвания?

Да, работи. Както беше и с онази история, когато казах на тогавашната ми жена да си изгаси цигарата в ръката ми. Исках да демонстрирам, че човек може да подтисне болката.

Дори когато съзнанието контролира болката: Вземали ли сте и необходимите медикаменти към това?

Сами не си биехме инжекциите, това правеха лекарите. Но винаги вземахме таблетки. Днес те биха ми помогнали срещу проблемите в лакъта ми, но сега с неохота вземам подобни медикаменти.

Как тренира Тони Шумахер:


Значи все пак преосмислихте някои неща?

Не бива да ги вземам повече, защото не бих могъл да водя повече тренировки. Съпругата ми много внимава за това да вземам възможно най-малко от тези неща. Когато се запознахме с нея, тя ми преподреди шкафчето в банята. Беше потресена как е възможно да има толкова много лекарства в него.

Опасявате ли се от последващи вътрешни последствия в следствие на предишната Ви консумация на медикаменти?

Не. Редовно ходя на прегледи. Всичко е наред.

Тони Шумахер, в каква степен употребата на болкоуспокояващи е допинг?

Трудно е да се каже. Ако сега можех да играя само с необходимите ми болкоуспокояващи, това би било допинг при всички положения.

Това означава, че всъщност преди сте били допингиран, макар това да не е било така по тогавашния правилник.

Не сме вземали нищо, което да е подобрявало постиженията ни. Но след като ГФС е обявил болкоуспокояващите инжекции за допинг, те не бива повече да се използват.

Какво би станало ако ГФС беше направил това по-рано?

Тогава много играчи изобщо нямаше да могат да играят. И времето за възстановяване щеше да бъде малко по-дълго.

Значи ли това, че ако е имало такава забрана за болкоуспокоителни по Ваше време, при положение, че отборите са били с по 20 футболисти, тимовете щяха да са принуждавани да играят с по 8 играчи?

Тогава със сигурност щяхме да се принудим да попълним състава с аматьори. При сегашните медицински щабове определено щях да получа забрана да играя от лекарите.

Кой беше най-болезненият Ви момент на терена?

На терена никога не съм изпитвал болка. Поради адреналина! Днес съжалявам, че повече не мога да бягам за здраве. Пробвах с възстановителни тренировки, но просто не се получава повече. Мога само да карам велосипед и да плувам. Ставите и мускулите ме болят, имам артроза на ръцете. Но това е част от риска, когато човек иска да бъде професионален футболист.

Изображение

Няма коментари:

Публикуване на коментар