Ерик Даниел Пиер Кантона, роден на 24 май 1966 г. в Марсилия, Франция
Той носи екипа с номер 7, числото на лудите. И сякаш този малък бунт не му беше достатъчен, че се наложи и да играе с вдигната яка. Този пренебрежителен поглед към съперника, тази поклащаща се походка! За какъв се мислеше този човек всъщност? Отговорът е прост: За велик. А неговите почитатели могат само да се съгласят. Те го наричат "Льо Роа", "Краля".
Ако човек види Ерик Кантона днес, приблизително десетилетие след края на активната му кариера, с дълги коси, буйна брада и закръглен корем, първосигнално съзнанието му ще асоциира бившия френски футболист с всичко, което може да се нарече декадентско. Да, той все още е крал, при това крал от Южните морета. Но от него също би излязъл и добър писател - както сам веднъж признава, Кантона се счита за поет, човек на изкуството и, да: философ.
Когато марсилските предградия се изчервиха
Този "философ" все още е бил студент по философия, когато през август 1987 г. отбелязва гол за Франция при загубата с 1:2 от Западна Германия. Малко по-късно той извежда своята страна до европейската титла за младежи. Той е един млад килър, който убива само с необходимите средства и нищо повече от тях. Той рита топката, когато е набрал скорост в движение, и докато защитниците само зяпват в своето учудване, кълбото почти къса мрежите. Кантона все още е играч на Оксер, но година след това той преминава в Олимпик Марсилия, любимия му отбор от детството. Въпреки че там той ниже гол след гол и става шампион на Франция, този му престой не е особено сполучлив. Дори и в тази ранна фаза на футболно развитие явно проличава неконтролируемата ярост на Кантона: В контролна среща с Торпедо Москва той хвърля фланелката си на земята. Ръководителите на марсилския отбор виждат в тази постъпка обида към клуба и решават да освободят футболиста. Националният селекционер на "петлите" Анри Мишел също престава да разчита на нападателя. Обидите на Кантона към Мишел са толкова свирепи, че дори и предградията на Марсилия се изчервяват от срам.
Единствено в Монпелие вярват в таланта на играча и са готови да преодолеят гневните му изблици. Като знак за благодарност той подарява на клуба френската купа. Също Мишел Платини осъзнава, че всъщност Ерик Кантона е един гениален футболист и го връща в националния отбор. Това не е причина за смирение: Той се сбива в съблекалнята със съотборник, когото смята за прекалено тъп, и отново е наказан. Когато обаче топката е наблизо, младият килър продължава да убива толкова последователно, че Марсилия си го връща на Стад Велодром. Там той печели титлата и купата, но тежка контузия в коляното го вади от игра за сметка на ветерана Клаус Алофс. Това положение не го удовлетворява и той заминава за Ним, където подписва с градския Олимпик. Следва ново избухване: В един мач той хвърля топката в лицето на главния съдия и е наказан да не играе за един месец. Това прелива чашата на търпението му и той определя всички рефери като "идиоти". След като санкцията е удвоена, Кантона публично обявява оттеглянето си от футбола. На 25-годишна възраст!
Често, твърде често Ерик Кантона е забравял през кариерата си. Или пък може би той никога не е притежавал памет? Но ако си беше спазил обещанието, французите щяха да си спомнят за него, колкото германците - за Волфрам Вутке, Андреас Засен или може би за Ян Шимак - играчи с огромен потенциал, но извън терена изпитващи такива трудности, че остават в историята не като победители, а като провалили се. Трябва да благодарим на Мишел Платини, който не губи вяра в качествата на Кантона, че не се стига до там. Той го убеждава да продължи да играе и го съветва да напусне Франция и да отиде на Острова в Лийдс Юнайтед. Там започва втората глава от кариерата на Кантона, заради която биографията му не попада на рафта с отхвърлените футболисти. Вместо това тя заема видно място до тези на Гаринча, Бест и Марадона.
"Ооо! Ааа! Кантона!"
В Лийдс - където играе заедно с шотландските ветерани Гордън Стракън и Гари МекАлистър - той се превръща от футболист, който досега се е интересувал само от това да убива, във водеща фигура. При това той не води отбора си към някакви победи в някакви мачове, които скоро ще бъдат забравени. Той сформира единна и хомогенна смес от играчи. Кантона ги тика към лудостта, брилянтността и дори отвъд тях. През 1992 г. той печели с Лийдс шампионската титла на Англия. И когато в срещата за "Чарити Шийлд" с вдигната яка отбелязва хет-трик срещу Ливърпул, феновете на Елънд Роуд започват да скандират известния боен вик: "Ооо! Ааа! Кантона!"
От следващия сезон този вик се пренася на Олд Трафорд. Още през първата си година там Ерик Кантона печели титлата с Манчестър Юнайтед и така става първият футболист в историята на английския футбол, който става шампион в два последователни сезона с два различни отбора. И тъй като това е първият триумф за Ман Юнайтед след 26 години прекъсване, феновете на "червените дяволи" го възкачват на онзи пиедестал, който е скрит след напускането на Джордж Бест. Или може би Кантона сам се покатерва на него? Той небрежно вдига яката си и изобщо не се затруднява да играе ролята на новия лидер. Младият Рой Кийн израства под неговото крило и изобщо не е учудващо, че ирландецът също се превръща във фигура, която може само да бъде обичана или мразена. Заедно те печелят първото място и през 1994 г. През този сезон Кантона вкарва 18 гола, а при победата с 4:0 над Челси във финала за ФА Къп той реализира две дузпи с такова хладнокръвие в погледа, че съперниците му се смразяват. Всички профииграчи от Острова заедно го избират за футболист на годината.
Но и в Манчестър се стига до грозни сцени: При гостуване на бившия отбор Лийдс Кантона наплюва фен, а в Истанбул той тръгва да търси сметка от длъжностните лица и след това се сбива с турската полиция. Когато през 1993 г. в Париж френският национален отбор губи последната си среща от квалификациите за СП 1994 и така не успява да се класира, нападателят е доближен от един журналист в катакомбите на Парк де Пренс и е попитан как се чувства. Репортерът получава такова кроше, че моментално е нокаутиран. Разказва се, че Кантона хвърля цялата вина за отпадането към съиграча си Давид Жинола, тъй като полузащитникът допуска фатална грешка при решаващото попадение. Може би е осъзнавал, че това е бил последният му шанс да участва на голям турнир. След 43 мача за "петлите" Кантона приключва с кариерата си в представителния тим. При световната титла на "екип трикольор", воден от неговия антипод Зинедин Зидан, Краля е само зрител.
Тогава идва 25 януари 1995
В светлината на гениалността и лудостта, на успеха и на трагедията на този гневен човек изглежда, че историята му е достигнала връхната си точка. Но тогава се стига до 25 януари 1995 г., когато в среща от английската Висша лига срещу Кристъл Палас той отново е пратен преждевременно под душовете. Това е малко удовлетворение за хулигана Матю Симънс: Когато Кантона напуска игрището, той най-грозно напсува футболиста. Играчът на Юнайтед идентифицира моментално автора на обидните думи в множеството, внезапно се затичва към него, скача малко преди рекламните пана и поваля Симънс с невиждан ритник от Кунг-Фу. Всички, които виждат сцената, не вярват на очите си - в Англия, в цяла Европа и по света. ФА и ФИФА налагат безпрецедентно наказание и санкционират Кантона за осем месеца. Затворът е избегнат на косъм.
Обаче още през март ръководството на Манчестър Юнайтед удължава контракта на футболиста с три години, тъй като се страхува да не остане без него. Когато той се завръща на 1 октомври, веднага отбелязва гол и помага за третата титла на тима си в 4 сезона. След като добрият стар Стийв Брус приключва кариерата си, Кантона дори става капитан на "червените дяволи". Може би лентата на ръката му е причината сезон 1996/97 да е най-спокойният във футболния път на Кантона. Може пък това да е под влиянието на предчувствието за края: Само седмица след четвъртата шампионска титла в престоя му на Олд Трафорд той напълно неочаквано оповестява своето отказване.
"Първите винаги са първи"
Той направи Манчестър Юнайтед топотбор след дълги години безславно лутане. И не Дейвид Бекъм, Рой Кийн или Пол Скоулс, победителите в Шампионската лига през 1999 г., нито пък Джордж Бест, неговия славен предшественик, избират феновете за най-велик играч на Юнайтед за всички времена. Не, те избират Ерик Кантона, техния крал с вдигнатата яка.
В последвалите години Кантона открива страстта си към плажния футбол. Той лобира за въвеждането на професионална структура на този спорт във Франция и през 2005 г. печели световната титла като играещ треньор. С купата в ръце и с крака в пясъка кралят на Южните морета заявява: "Първите винаги са първи. Това е много важно за мен." И се ухилва доволно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар