Той е имитатор на Елвис, син на борец и най-младоликият футболист над 30-годишна възраст в историята на футбола: Оле Гунар Солшяер е феномен по времето на своята кариера, но един точно определен гол го превръща в абсолютна футболна легенда.
Може би това е част от мита на този знаменит мач, но съществува версия, че Оле Гунар Солшяер е обмислял да сложи край на футболната си кариера малко преди да отпразнува най-големия триумф в живота си. 26 май 1999 г., Барселона. 22:36 часа. И засечени 16 секунди с хронометър. Норвежецът Оле Гунар Солшяер, син на професионален борец от Кристиансунд, току-що е отбелязал попадението за 2:1 във финала за Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен. Голът на живота му. Десет години по-късно легендата на Манчестър Юнайтед ще каже пред списание "Кикер": "Бях като в транс."
Финалът на Шампионската лига през 1999 г., игран на Камп Ноу:
Празнуващият Солшяер се втурва към сектора с фенове на Манчестър Юнайтед и се плъзва по колена върху мократа трева на Камп Ноу. Секунди на екстаз. И на болка. Час по-късно, по време на партито на англичаните, където тапите от шампанско гърмят оглушително, Солшяер споделя със своя приятел Шерингъм: "Теди, мисля, че по време на радостта от гола съм си наранил коляното."
Днес, почти 11 години след триумфа над "баварците", Солшяер все още е част от "червените" от Манчестър. Този отбор е "като едно голямо семейство", както веднъж нападателят разказва пред официалния уебсайт на ФИФА. А в това голямо семейство Оле Гунар Солшяер се счита за едно от любимите деца. Все още в блока с ултрасите на "червените дяволи" стои банер с надписа "20 ЛЕГЕНДА". 20 е бил номерът му.
Превъзходен имитатор на Елвис
Солшяер, комуто освен другото се присъжда и завиден талант като имитатор на Елвис Пресли, е междувременно официален поддръжник на тръста на привържениците на Манчестър Юнайтед. Това е онази организация, която си е поставила за цел да освободи клуба от присъствието на клана "Глейзър". С други думи: чистата съвест на традиционния клуб. В интернет страницата на тръста Солшяер е цитиран: "Чувствам, че ми е отдадена чест. Важно е този клуб да се ръководи от правилните хора - а това са привържениците. Аз съм фен на Юнайтед и искам само най-доброто за този отбор." Ако той не беше вече легенда за червените фенове, със сигурност тези му думи щяха да го направят такава.
Историята на норвежкия футболист с лице на тийнейджър започва през 1996 г., когато Манчестър Юнайтед обявява трансфера на един неизвестен нападател, чието име никой английски език не би произнесъл правилно. Привържениците са разочаровани, защото всъщност са се надявали да видят на Олд Трафорд героя от наскоро приключилото европейско първенство Алън Шийрър, който преминава от Блекбърн Роувърс в Нюкасъл Юнайтед за рекордната сума от 15 милиона английски паунда. Оле Гунар Солшяер струва едва една десета от трансферната сума на Шийрър и вкарва гол още при дебюта си. Срещу Блекбърн Роувърс. Като резерва.
(* 26 февруари 1973 в Кристиансунд)
Конкурентите му се казват Кантона и Анди Коул
Човекът от резервната скамейка - никой друг футболист не е станал толкова известен поради факта, че в началото на срещите предимно седи на пейката. През сезона 1996/97 конкурентите на Солшяер се казват Анди Коул и Ерик Кантона. Всъщност това са прекалено велики имена за млад човек от Скандинавия. И въпреки това той вкарва в дебютния си сезон цели 18 гола. За феновете и медиите крехкото момче се превръща в своеобразен феномен. Това впечатление не се променя от последвалите години, които са изиграни предимно като резервен играч: норвежецът прави невъзможни неща.
Четири гола за десет минути
На 18 април 1998 г. Манчестър Юнайтед се нуждае от поне равен резултат, за да изпревари водача в класирането Арсенал. Юнайтед приема Нюкасъл на домашния Олд Трафорд. Няколко минути преди края младият Дейвид Бекъм центрира топката в наказателното поле на противника. Топката отскача и попада точно в краката на Робърт Лий. 70 000 души затаяват дъх, когато играчът на гостите се втурва към вратата на резервата на Шмайхел Раймонд ван дер Гоу, уверен, че ще порази целта. Лий вече е малко преди пеналтерията, когато Оле Гунар Солшяер го настига. Нападателят на "червените дяволи" е пробягал 70 метра и с летящо влизане поваля Лий на тревата, запазвайки шансовете за титла на своя отбор. В края Юнайтед пропуска първото място и Арсенал вдига трофея на английската Висша лига след аванс от една точка след последния кръг. Обаче манчестърските запалянковци завинаги са запазили слабия норвежец в сърцата си. Феърплейът да върви по дяволите.
Нарушението на Солшяер срещу Лий:
И, разбира се, 6 февруари 1999 г. е датата, когато Солшяер получава короната за най-добрия резервен футболист на всички времена. Юнайтед води с 4:1 срещу безпомощните противници Нотингам Форест, когато треньорът Алекс Фергюсън вкарва в игра своя коз 12 минути преди края. Само за 10 минути той бележи 4 попадения и феновете не могат да повярват какво са видели на терена. Алекс Фергюсън напълно хладнокръвно говори пред микрофоните: "В завършващата фаза Солшяер е един от най-добрите, които някога съм виждал."
Четирите гола на Солшяер срещу Нотингам:
"С удоволствие бих оставил Ефенберг на мира"
Това са лица, които всеки ще помни до края на живота си. Но името на Солшяер за вечни времена ще бъде свързвано с победния гол от Барселона. (повече за това на http://manorlegend.blogspot.com/2010/02/blog-post_1903.html): "22:32:17 часа – Гол! 2:1! "Манчестър Юнайтед достигна до Обетованата земя!', патетично говори английският телевизионен коментатор. Германският му колега Марсел Райф капитулира: 'Знаете ли какво? Изобщо нямам желание да анализирам това.' Петер Шмайхел прави колело в наказателното поле, а Сами Куфур рухва плачещ."
След последния съдийски сигнал Солшяер отива при виещите германци и се опитва да ги утеши, за това, за което няма утеха, с неуверените си думи ("Сори"). "Други бих предпочел да оставя на мира", казва той десет години след това пред "Кикер", "например Ефенберг - на него бих предпочел просто да му направя път." Малко по-късно той отново вижда "старото куче" от Байерн на допинг пробата. За момент си помисля, че обърканият Ефенберг ще започне дива кавга с него, но получава само едно непринудено "Конграчулейшънс". За Солшяер започва най-лудата парти-нощ в историята на Манчестър Юнайтед. Болката в коляното е почувствана едва, когато светлините угасват.
"Убиеца с бебешкото лице"
На 27 август 2007 г., почти осем години и два месеца след гола в Барселона, норвежецът, който е на гордата възраст от 34 години и носи прозвището "Убиеца с бебешкото лице", трябва да сложи край на кариерата си. Коляното така и не е престанало да го боли.
Само след 12 минути игра всичко в полуфиналния двубой за Купата на Германия изглежда решено: резултатът е 2:0 за фаворитите от Мюнхен. Но Шалке се връща в мача: Олаф Тон, само ден, след като е навършил 18 години, обръща най-лудата среща от турнира за германската купа за всички времена.
Репортаж от мача
След 12 минути от срещата феновете на Байерн спокойно биха изключили своите телевизори, ако можеха да видят как се развиват нещата. Но националните ефирни телевизии ARD и ZDF допускат сериозен организационен гаф като започват прякото предаване на двубоя по-късно поради конфликти в програмата си. Така телевизионните зрители виждат първите два гола на мюнхенците в последствие на запис.
В промеждутък от шест минути Крузе и младият Олаф Тон изравняват резултата, но отговорът на "баварците" не закъснява - Михаел Румениге отново извежда Байерн напред. Тон наваксва изоставането в резултата (с глава!), а попадението на Щихлер десет минути след това води до единственото повеждане на "кралскосините" в головото съотношение на този драматичен полуфинал. Малкият Румениге докарва 70-те хиляди зрители на Паркщадион на ръба на яростта с четвъртия гол за Байерн, а така мачът отива в продължения. В 112. минута Хьонес използва груба грешка на вратаря на Шалке Валтер Юнгхаус, но 3 минути след това ветеранът Дийц поразява Пфаф. Нов гол на Хьонес за 6:5 за трети път е обявен от коментатора на ZDF Фиггемайер за "окончателното решение".
Обаче Тон намира отлично топката в последните секунди на продълженията и за шести път я праща зад голлинията на Байерн. Шалке демонстрира колективен дух, а някои от футболистите на "миньорите" говорят за мача на живота си пред репортерския микрофон на ZDF. Фиггемайер обобщава: "Каквото тази фантастична среща направи за популяризирането на футбола, това до днес никога не е било правено."
Репортаж от двубоя:
Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ 1983/84:
Съдия: Волф Гюнтер Вийзел
Зрители: 70 000
Стадион: Паркщадион, Гелзенкирхен
Дата: 2 май 1984 г.
Реакции:
"В този мач бях гъвкав като змиорка." (Олаф Тон)
"Баварците наистина пребледняха!" (Олаф Тон)
"Това е решаващият гол!" (Коментаторът на ZDF Еберхард Фиггемайер предполага за трети път, че мачът е решен след гола на Хьонес за 6:5)
"Тон се включва. И Дийрсен стреля. Клуте-Зимон. И Тоооооооон. Не може да бъде. Уважаеми дами и господа, не може да бъде. Такъв мач досега не бях гледал. Редовното време приключи преди две минути и половина. Шалке 04 изглеждаше за трети, за четвърти път победен в тази среща. И тогава изведнъж отново се получи изравняване. Невероятен мач. Напрежение - драматизъм - голове. По-добре и по-красиво човек не може да си представи футбола. Каквото направиха срещите за купата и за първенството за популяризирането на футбола, това до днес не е правено." (Еберхард Фиггемайер е извън всякакъв контрол)
Интервю с Олаф Тон след края на срещата:
Господин Тон, простихте ли на Ролф Тьопервийн?
За какво?
След края на мача Тьопервийн Ви разкри като фен на Байерн в интервюто на пистата.
(смее се) Ах, за това ли? Да, така беше. Тьопервийн беше открил от някъде, че като малко момче спях в червено-бяла пижама от фенмагазина на Байерн Мюнхен, въпреки че това всъщност знаеха само моите родители. Естествено, той използва информацията си, тъй като едва ли би получил по-удобна възможност за това.
Това ядоса ли феновете на Шалке?
Не и онази вечер, все пак вкарах три гола. Но по-късно ми се случваше понякога да слушам това или онова. Обаче затова футболистите трябва да подхождат професионално и да търпят, когато чуват подобни мърморения.
Как изобщо е възможно един човек от Гелзенкирхен да стане фен на Байерн?
Бях на шест години и обичах Герд Мюлер. Толкова е просто. Обичах нападателния футбол, обичах головете, великите мачове и драматичните обрати. А Герд Мюлер непрекъснато беше замесен в такива събития и то като роден победител. След финала на Световното първенство през 1974 г., където Герд Мюлер вкара победното попадение срещу Холандия, на мен ми беше вече ясно: Герд Мюлер е моят герой, а Байерн Мюнхен - моят клуб.
Шалке обаче също е имал великолепни нападатели.
Вярно е. Например Клаус Фишер. Днес, при домакинските срещи, той седи през няколко места от мен и знае, че е моят номер 2. Но и до сега не съм махнал Герд Мюлер от върха в личното ми класиране. (смее се)
1988, четири години след това легендарно равенство 6:6, Вие отидохте в Байерн. Това за Вас сбъдната мечта ли беше?
По това време по-скоро предпочитах трансфер в чужбина. Милано или Мадрид - както обича да казва Анди Мьолер: важното е да е Италия. (смее се) Имах предложения от Сампдория и Атлетико Мадрид. Дълго жадувана мечта за мен беше да играя за Милан.
Не бяхте ли все пак щастлив след трансфера Ви в Мюнхен?
Естествено, че бях. Само като си помисля, че в детството ми за мен имаше само два отбора: Шалке 04 и Байерн Мюнхен. Кой днес може да се похвали, че е играл само за отборите, на които винаги е бил фен? Играх шест сезона за Байерн, през които три пъти станах шампион. Бяха много хубави години, точно толкова хубави, колкото ми обеща Ули Хьонес в нашия първи разговор.
Тогавашният треньор на Байерн Удо Латек непосредствено след мача каза, че веднага би Ви взел в своя отбор. Тогава той дойде ли при Вас?
Не. Тогава аз бях доста труден за откриване, защото феновете ме понесоха на раменете си. Почти цял час въртях почетни обиколки на Паркщадион. Играчите на Байерн мълчаливо стояха на края на игрището или изчезнаха в катакомбите на стадиона. А Удо Латек даде интервю, в което каза нещо от сорта: "За това момче веднага бих извадил 10 милиона марки." Когато преминах в Байерн през 1988 г., те платиха за мен само 4 милиона. Така че съм им излязал с голяма отстъпка. (смее се)
Смятате ли, че Вашата кариера би се развила по различен начин, ако не беше това 6:6 на 2 май 1984 г.?
Не. Смятам, че един добър играч се налага рано или късно. Вижте Меси или Диего. Дори когато Диего не блестеше в някои мачове или когато в миналото не играеше постоянно в Порто, той днес успя да се наложи. Той никога не се предаде, а това отличава един добър играч от останалите футболисти. Такива изпитания имаха и световните шампиони от 1990 г.: Матеус, Литбарски, Хеслер, Мьолер. Те никога не бяха нервни преди важните срещи. Нямаха комплекси срещу кого ще играят. Още от ранна възраст те бяха разбрали, че трябва да дадат най-доброто от себе си, пък да става каквото ще.
Вие все пак не определяте ли това 6:6 срещу Байерн като ключовата среща във Вашата кариера?
Всъщност, определям го. Имал съм две срещи, които бяха особено важни за мен. Едната е мачът за първенство срещу Херта Берлин, който спечелихме с 3:2. Другата е полуфиналът с Байерн. И в двата двубоя, които се изиграха в разстояние на няколко месеца, аз вкарах по три гола. Това прогони и последното съмнение, че изявата ми е случайност или късмет. Хората вече бяха сигурни: момчето ги умее тези неща и няма да остане вечна надежда. Мисля, че тези два мача накараха по-късно Франц Бекенбауер да ме извика и в националния отбор.
Какво ясно си спомняте от този мач днес?
С особено задоволство днес си спомням, че в мача вкарах по един гол с глава, с левия и с десния крак. Вкарах и завършващото попадение за 6:6 - за това могат да се напишат книги. Когато започнахме продълженията, резултатът беше 4:4. В първото продължение не падна гол и чак в 112. минута Дитер Хьонес направи 4:5. За пореден път изравнихме три минути след това - голмайсто беше Бернард Дийц. В 118. минута Дитер Хьонес използва неловка грешка на Юнгхаус и прати топката в мрежата. Не знам колко пъти телевизионният коментатор по време на мача е говорил за "окончателното решение на спора". След това реферът ни подари още две минутки добавено време. Започнахме последната атака в мача, получих кълбото и го забих в мрежата на Жан-Мари Пфаф. Този гол завинаги ще остане в паметта ми. Когато днес някой дойде при мен и каже "6:6", в главата ми нещо изщраква и пред очите ми отново се появява този гол и секундите след него, когато всички се втурнаха към мен и бях "погребан" под телата на съотборниците ми.
Трябва да сте били на края на силите си.
Срещата се разви по такъв начин, че човек не усещаше умората. Всичко протече като на филмова лента, като в транс. А когато се играе срещу такива герои като Румениге, Пфаф и Лерби, краката сами тичат. В такъв мач просто няма как да се уморя.
Играхте като свободен нападател. Помните ли още кой трябваше да Ви пази персонално?
Мисля, че трябваше да бъде Бертрам Байерлорцер. Той сигурно и до днес сънува онзи мач. Както и мен. Просто никой не можеше да ме опази през онази вечер. Бях гъвкав като змиорка.
Шалке 04 започва срещата като явен аутсайдер. Почти бяхте си осигурили завръщането в елита, но към момента на двубоя все още бяхте втородивизионен отбор. От къде тимът на Шалке почерпи такава увереност, каквато демонстрира онази вечер?
Знаехме какво можем. И не се замисляхме, че срещу нас е великият Байерн Мюнхен. Помогна ни и фактът, че играем у дома пред 70 000 души.
След 12 минути обаче резултатът вече беше 0:2. Обикновено при такива обстоятелства един втородивизионен отбор просто рухва пред звездна селекция като тази на мюнхенците.
Така е. За момент си помислих: сега наистина ще ни пометат. Но ние бързо се окопитихме и успяхме да изравним само за 7 минути. И от този момент бях сигурен: "баварците" днес не са непобедими. Ние също имахме чудесен отбор: Бернард Дийц, Клаус Тойбер, Томас Крузе, Клаус Берге и всички останали. Имахме индивидуалната класа, за да се противопоставим на първодивизионните клубове. И ние знаехме: ако дадем всичко от себе си, ще бъдем в състояние да победим всеки един отбор в Германия.
Почувствахте ли, че "звездите" на Байерн се отпуснаха и подцениха ситуацията след 2:0 в тяхна полза?
Нещо такова. Байерн се дръпнаха назад и изпуснаха инициативата, вероятно си помислиха, че през оставащите 78 минути ще могат да играят на контраатаки. След като направихме 2:2, здравата се вкопчихме в борба, от която всеки можеше да излезе победител.
Вгледахте ли се в лицата на футболистите на Байерн след Вашия гол за 2:2?
Разбира се - имаше угрижени погледи навсякъде. Дори когато Румениге отново изведе мюнхенците напред преди почивката с гола си за 3:2, аз пак бях убеден: те здравата се бяха страснали, сигурно седяха в съблекалнята и коленете им трепереха. Това чувство ми е познато от собствен опит: като играч много бързо успяваш да забележиш, че нещата не се развиват така, както си си ги представял, а противникът ти отбелязва всеки удар, дриблира покрай теб и успява при всеки свой пас.
В разстояние само на няколко минути вие обърнахте един почти загубен двубой. Успяхте ли на почивката да си обясните какво се е случило на терена?
Да. При това ние вярвахме, че през онзи ден всичко може да се случи. Чувахме 70-те хиляди по трибуните и знаехме, разбира се, че те крещят за нас. Изведнъж ни обзе чувството, че днес ние сме непобедими, че дори да изоставахме с 2:4 или 2:5, пак щяхме да се върнем в мача. Мотото ми тогава, както и днес, беше: Никога не се предавай! С такава нагласа излязохме на игрището. И след това дори успяхме да поведем с 4:3.
Имахте ли чувството, че отборите, колкото по-дълго трае мачът, толкова повече изоставяха треньорските наставления?
Мачът премина под знака на умерената тактика - това не беше точно конкретна тактика за пазене на резултат или за окопаване в защита. Тактиката на отборите беше ръководена повече от главната идея на футбола - да се вкарват голове.
Другият полуфинал за Купата на Германия между Борусия Мьонхенгладбах и Вердер Бремен завърши 5:4 след продължения. Мислими ли са подобни резултати и днес?
Разбира се, днес защитите са много по-компактни и по-сигурни. Играта е станала много по-дефанзивна. Но и днес подобни мачове са възможни: спомням си за мача между Шалке и Леверкузен, който завърши 7:4 преди няколко години. Резултатът се увеличаваше ли увеличаваше. Някой ден тези резултати отново ще се повторят. Тази мисъл дава сили на нас, спортистите, на нас, футболистите, на нас, хората, да продължим напред.
Заслужаваше ли изобщо този двубой да има победител?
Всъщност не. Обаче вярвам, че ако имаше още едно продължение или изпълнение на дузпи, ние щяхме да спечелим. Намирам го за много разочароващо, че през тази вечер победителят не беше излъчен.
Шалке загуби преиграването в Мюнхен с 2:3. След мача бихте ли предпочели да сте спечелили първата среща с 1:0 или в съзнанието Ви беше по-важно самото изживяване на този епохален мач?
Още тогава осъзнавах, че този мач, по начина, по който протече, ще се окаже от много по-голямо значение - за отбора и в частност за мен - отколкото ако бяхме го спечелили по някакъв неатрактивен начин. Затова никога не бих заменил изживяването на това 6:6 за някаква мижава победа с 1:0.
Дори и когато можехте да спечелите Купата на Германия ли?
И какво щеше да стане ако бяхме загубили финала? Не обичам подобни размишления. Това са само хипотези. Просто до днес пазя спомена за това 6:6 в сърцето си и се радвам, че ще мога да философствам върху него до края на живота ми. (смее се)
Доколко важно е това 6:6 за Шалке 04?
Мачът се случи, когато почти се бяхме върнали в Първа Бундеслига, той се оказа генерална репетиция за нея. Поне така си мислехме. Когато заиграхме отново в първа лига, ние набързо се приземихме в реалността. Първият сезон завършихме на осмо място, а вторият - на десето. Играехме непостоянно. Стигна се до там, че Шалке отново изпадна през сезон 1987/88. След онова 6:6 обаче бяхме убедени, че сме във върхова форма и можем да се мерим с всеки един съперник.
Ден преди онзи полуфинал Вие навършихте 18 години. Как Ви подготви треньорът Дитхелм Фернер за двубоя?
Естествено, тогава още не бях изграден професионалист, но пък и не бях още толкова зелен и наивен, колкото си мислят някои. През сезона във втора дивизия 1983/84 играх във всички мачове и вкарах 14 гола. Към онзи момент бях част т отбора и дори основен играч. Освен това имах щастието да срещна много по-възрастни и по-опитни играчи като тримата тартоти на отбора - Бернард Дийц, Мани Дрекслер и Клаус Тойбер. Там бяха и Михаел Якобс и Петер Щихлер. На тях можех да разчитам. Треньорът нямаше нужда да ми говори много - ние почти сами знаехме какво да правим.
Днес все повече се говори, че младите футболисти трябва да се изграждат постепенно. Вие веднага бяхте хвърлен в епицентъра на събитията. Оценявате ли това като нещо позитивно сега?
Имах предимството, че играх първият си сезон във Втора Бундеслига. Това беше моята година за учене. И нещата бяха по-простички, отколкото са днес. Днес младите футболисти попадат в постоянна конкуренция с много силни чужденци, които често са национални играчи на своите страни. Помислете само за Лукас Подолски в Байерн, където непрекъснато стоеше в сянката на Лука Тони. Единственият чужденец, който тогава имахме в отбора беше Павел Мачак, резервният вратар на Валтер Юнгхаус.
Помогна ли Ви също и фактът, че тогава интересът на медиите не беше толкова голям, колкото е днес?
Тогава вече имаше интерес. Наистина не беше чак толкова висок, това е вярно. Освен това в началото почти не давах интервюта. Когато бях на 17 и 18 години, молех Руди Асауер да ме предпазва от журналистите, защото не се чувствах готов да отговарям на въпросите на медиите. След като придобих известен опит в бундеслигата, започнах да приемам покани за телевизионни интервюта. Например едно интервю с Ернст Хуберти по WDR преди предаването "Шпортщудио". Всичко беше предварително уговорено, добре премерено и подготвено.
Вие започвахте всеки мач като титуляр. Не се ли дръпвахте малко назад, при положение, че сте били само на 17 или 18 години?
Не, тогава знаех, че можех да запазвам самообладание. Забелязах това в тренировките. Преди срещи като онзи полуфинал през 1984 г. нямаш право да потъваш в някакъв страхопочитаем респект пред противника, само защото срещу себе си виждаш футболните гери на детството си. Тогава още можех, като млад футболист, да се "захапя" с изградени професионалисти като Карл-Хайнц Румениге или Карлхайнц Фьорстер. Разбира се, Първа Бундеслига беше нещо съвършено непознато за мен. Внезапно до теб идва Ули Боровка и ти казва: "Ако минеш покрай мен, ще ти счупя краката!" Той, разбира се, не е искал да каже това в буквалния смисъл, а просто така се заканваше. Аз можех добре да преценя това, защото втора лига беше една истинска школа за мен...
Какво всъщност правихте след мача?
Искате да кажете, след като феновете ме свалиха от раменете си? Заминах към моята приятелка, която днес е моя съпруга. Там ме чакаха приятели и роднини. Казах: "Добър вечер." Хората ме аплодираха и ми пожелаха всичко най-добро. Тогава казах: "Благодаря, мачът ми достави удоволствие." Това празненство, ако мога така да го нарека, продължи окло 5 минути. Когато се прибрах вкъщи, веднага си легнах в леглото. Не съм мислел да пия бира или да пиянствам изобщо. Всъщност не можах истински да отпразнувам срещата. Но това го осъзнах чак днес. (смее се)
Анализирахте двубоя на спокойствие?
Да. На следващия ден спах дълго, разбира се, оставих мисълта ми да свикне постепенно с това преживяване. Но след това нещата бързо продължиха своя ход. Сезонът приключваше, след три дни играехме срещу Ватеншайд. След това следваше преиграването, а малко по-късно станах национален футболист. Всъщност почти не ми оставаше време да мисля за онзи мач.
Преживявали ли сте във Вашата кариера друг мач, който да се доближава по драматизъм до този полуфинал?
Не. Финалът за Купата на УЕФА в Милано през 1997 г. беше също много вълнуващ. Обаче нямаше такива драматични обрати като мача с Байерн. Полуфиналът от Световното първенство през 1990 г. също означава много за мен, защото отбелязах решаващата дузпа.
За кой двубой говорите най-често?
Вероятно за мача с Байерн. На стадиона бяха само 70 000 зрители, но аз имах чувството, че там присъства половината свят. И той ме обгръщаше навсякъде по терена. (смее се) Може би тази среща наистина е една от тези, на които всеки футболен запалянко желае да бъде. Просто това е най-добрият турнирен мач за всички времена.
... или Десетте най-атрактивни оставания в дивизиите
Само преди няколко кръга Херта Берлин беше почти толкова пропаднала, колкото Дейвид Хаселхоф. Днес вече се говори за "завръщането на века". Ако успеят, берлинчани ще се наредят в компанията на няколко забележителни тима, впечатлили феновете с атрактивните си спасявания.
Емблематичният за Ковънтри Сити нападател Дион Дъблин.
1. Ковънтри Сити, 1996/97
Когато говорим за атрактивно оставане в някоя дивизия, първият отбор, който изплува в съзнанието ни е този на английския Ковънтри Сити през сезона на Висшата лига 1996/97. В 16. кръг Сити се влачи в края на класирането, записвайки загуба след загуба. Тогава обаче започва впечатляваща серия и след 22 изиграни срещи вече е чак на 11-то място. 8 мача по-късно Ковънтри отново е в зоната на изпадащите, заемайки предпоследната позиция. Отписаният от всички фенове отбор отново се "събужда", бие Ливърпул и Челси, но въпреки това кръг преди края отново е под чертата за изпадане. В крайна сметка, победата с 2:1 срещу Тотнъм Хотспър дава началото на продължителни празненства, ознаменуващи оставането в английския елит.
Ян-Ааге Фьортофт (вляво, с екипа на Мидълзбро) освен майстор на словото е и доста разкрепостен човек, както се вижда от отношенията му с вратаря Тим Флауърс.
2. Айнтрахт Франкфурт, 1998/99
Шест точки са дистанцията, която дели Айнтрахт Франкфурт и треньора Йорг Бергер от спасителния бряг четири кръга преди края. Обикновено при такъв пасив клубното ръководство спокойно може да започне да планира предстоящия сезон във Втора Бундеслига. Тогава обаче Айнтрахт печели всичките си 4 мача - за целия дотогавашен сезон франкфуртци са победили общо пет пъти! Легендарният 34. кръг с инфарктните голове в последните минути за победата с 5:1 срещу Кайзерслаутерн правят от Бергер и нападателя Ян-Ааге Фьортофт живи легенди. Норвежецът по-късно казва за наставника си: "Бергер би спасил дори и Титаник."
Магат разсъждава върху спасяването на Титаник.
3. Айнтрахт Франкфурт 1999/2000
Естествено, Бергер още е треньор във Франкфурт. Отборът започва отлично, но след това изпада в тежка криза. През зимната пауза всякаква надежда е изчезнала, а Айнтрахт е на последното място: Бергер е освободен. Кого мислите привлича ръководството? Феликс Магат. Той работи неуморно и през втория полусезон франкфуртската "Дива от Майн" печели цели 30 точки. След края на първенството Айнтрахт е на 15. място. 17-те мача от пролетта също записват името на Магат в историята на хесенския клуб. Ян-Ааге Фьортофт леко променя изказванията си за своите треньори: "Не знам, дали Магат би спасил Титаник. Във всеки случай обаче оцелелите ще са във върхова форма."
Геретс спасява "лаутерите" и ги класира на финал за Купата на Германия.
4. Кайзерслаутерн 2002/03
Който иска да напълни със смисъл понятието "повратна точка", моля да се концентрира върху 24. кръг на сезона от Първа Бундеслига 2002/03. Кайзерслаутерн приема Нюрнберг, а домакините заемат не особено престижното последно място в класирането и са на косъм от фалита. Дали преди двубоя треньорът на "червените дяволи" Ерик Геретс не е обещал на футболистите си по-високи заплати? Лаутерн отнасят "франките" с 5:0, след това печели 10 точки от 4 срещи и внезапно се озовава на десетото място. Тази серия се оказва достатъчна за запазване на мястото на червените от Пфалц в бундеслигата.
Момент от драматичния сезон за Арминия: Норберт Айленфелд преодолява Феликс Магат.
5. Арминия Билефелд 1980/81
Новакът Арминия изживява травматичен сезон. Рано-рано отборът се закотвя в дъното на класирането, треньорът Типенхауер пострадва тежко при автомобилна катастрофа и е заменен от Вили Нолтинг. Под ръководството на новия наставник източнофестфалският клуб прекарва около половин година на последното място, докато през декември 1980 г. Хорст Франц не поема кормилото на Билефелдер Алм и влива неподозирани сили на играчите. В 30. кръг Арминия обръща мача си с 1860 Мюнхен в последните 2 минути на срещата, печели с 3:2 и за първи път напуска последното 18-то място. Две победи в последните два кръга са достатъчни на новаците да запазят мястото си в Първа Бундеслига. И до днес Франц е известен в Билефелд с любвеобвилния псевдоним "Спасителя".
"Пожарникаря" Йорг Бергер
6. Шалке 04, 1993/94
Току-що класиралият се в Първа Бундеслига отбор на Шалке 04 започва своя сезон 1993/94 с бурна еуфория. След 11 кръга обаче треньорът Хелмут Шулте е освободен, тъй като "миньорите" се свличат в зоната на изпадащите. При търсенето на негов наследник клубното ръководство се води от принципа на германския държавник Конрад Аденауер, който гласи: "Без експерименти!" Назначен е Йорг Бергер, а Шалке през втория полусезон събира точки така, както катериците събират орехи преди зимата. Невероятните 17 точки от първите 7 мача след паузата осигуряват спокойното 14. място. А Йорг Бергер се задържа начело на отбора чак до 1996 г.
Аржентинецът Родолфо Кардосо помага за спасението на "брайзгауците" през 1994 г.
7. Фрайбург, 1993/94
"Ако Фрайбург не изпадне, значи сме сбъркали някъде", говори с ирония спортният директор на Щутгарт Дитер Хьонес и така предизвиква ответната реакция на баденския Фрайбург. Три кръга преди края 6 точки не достигат на "брайзгауците" за спасението. Точно тогава Фрайбург печели с 4:0 (срещу Щутгарт!), гол на Кардосо в последната минута срещу Лайпцих носи нова победа и, понеже Нюрнберг губи абсолютно всичките си срещи до края на сезона, 2:0 срещу Дуисбург в последния двубой е достатъчно за ново участие на Фрайбург в елита. Молитвите в проведената църковна служба преди последния мач са чути и дори безпристрастната германска преса обявява: "Доброто победи!"
Карлос Тевес и останалите "чукове" се радват на оставането си в Премиър лийг.
8. Уест Хем Юнайтед, 2006/07
През април 2007 г. Уест Хем е на крачка от срива във втора дивизия: 32 точки от 35 мача означават 19-то място в класирането. Момчетата на Алън Кърбишли са спечелили само девет мача - твърде малко, за да се надяват за оставане във Висшата лига. Тогава обаче "чуковете" вземат нещата в свои ръце и печелят последователно последните си четири двубоя. Младият талант Карлос Тевес вкарва гола на спасението в последния кръг срещу новия шампион Манчестър Юнайтед.
Фарудин Юсуфи
9. Ватеншайд 09, 1982/83
Югославянинът Фарудин Юсуфи работи само няколко години като треньор в Германия - той ръководи отбори от Гелзенкирхен и Ватеншайд в продължение на 6 години. Но за този период той може да разкаже значителен брой вълнуващи истории като например тази от сезон 1982/83, която до зимната пауза попада в раздел "Ужаси" на паметта му. Само два пъти Ватеншайд 09 не се е намирал на последното място в класирането на есенния дял на този сезон - това става след първия и след последния кръг на полусезона. През пролетта Ватеншайд започва серия, която в крайна сметка му носи 15-тото място. Юсуфи и неговият отбор повече не заемат последното място в таблицата.
Тифозите на Асколи
10. Асколи Калчо, 1974/75
Асколи, италианският отбор, в който 20 години по-късно един млад германец, носещ името Оливер Бирхоф, ще започне пътя си към големия футбол, успява да осъществи едно класическо оставане в елитната Серия А. До 18. кръг скромният тим заема последното 16-то място, а феновете му са оставили всяка надежда. Започналата успешна серия на Асколи обаче води до напускане на "опасната зона" още цели шест кръга преди финала на сезона.
Драматичните втори полувремена в 34. кръг на Първа Бундеслига през сезон 1998/99
