Може би това е част от мита на този знаменит мач, но съществува версия, че Оле Гунар Солшяер е обмислял да сложи край на футболната си кариера малко преди да отпразнува най-големия триумф в живота си. 26 май 1999 г., Барселона. 22:36 часа. И засечени 16 секунди с хронометър. Норвежецът Оле Гунар Солшяер, син на професионален борец от Кристиансунд, току-що е отбелязал попадението за 2:1 във финала за Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен. Голът на живота му. Десет години по-късно легендата на Манчестър Юнайтед ще каже пред списание "Кикер": "Бях като в транс."
Финалът на Шампионската лига през 1999 г., игран на Камп Ноу:
Празнуващият Солшяер се втурва към сектора с фенове на Манчестър Юнайтед и се плъзва по колена върху мократа трева на Камп Ноу. Секунди на екстаз. И на болка. Час по-късно, по време на партито на англичаните, където тапите от шампанско гърмят оглушително, Солшяер споделя със своя приятел Шерингъм: "Теди, мисля, че по време на радостта от гола съм си наранил коляното."
Днес, почти 11 години след триумфа над "баварците", Солшяер все още е част от "червените" от Манчестър. Този отбор е "като едно голямо семейство", както веднъж нападателят разказва пред официалния уебсайт на ФИФА. А в това голямо семейство Оле Гунар Солшяер се счита за едно от любимите деца. Все още в блока с ултрасите на "червените дяволи" стои банер с надписа "20 ЛЕГЕНДА". 20 е бил номерът му.
Превъзходен имитатор на Елвис
Солшяер, комуто освен другото се присъжда и завиден талант като имитатор на Елвис Пресли, е междувременно официален поддръжник на тръста на привържениците на Манчестър Юнайтед. Това е онази организация, която си е поставила за цел да освободи клуба от присъствието на клана "Глейзър". С други думи: чистата съвест на традиционния клуб. В интернет страницата на тръста Солшяер е цитиран: "Чувствам, че ми е отдадена чест. Важно е този клуб да се ръководи от правилните хора - а това са привържениците. Аз съм фен на Юнайтед и искам само най-доброто за този отбор." Ако той не беше вече легенда за червените фенове, със сигурност тези му думи щяха да го направят такава.
Историята на норвежкия футболист с лице на тийнейджър започва през 1996 г., когато Манчестър Юнайтед обявява трансфера на един неизвестен нападател, чието име никой английски език не би произнесъл правилно. Привържениците са разочаровани, защото всъщност са се надявали да видят на Олд Трафорд героя от наскоро приключилото европейско първенство Алън Шийрър, който преминава от Блекбърн Роувърс в Нюкасъл Юнайтед за рекордната сума от 15 милиона английски паунда. Оле Гунар Солшяер струва едва една десета от трансферната сума на Шийрър и вкарва гол още при дебюта си. Срещу Блекбърн Роувърс. Като резерва.
(* 26 февруари 1973 в Кристиансунд)
Конкурентите му се казват Кантона и Анди Коул
Човекът от резервната скамейка - никой друг футболист не е станал толкова известен поради факта, че в началото на срещите предимно седи на пейката. През сезона 1996/97 конкурентите на Солшяер се казват Анди Коул и Ерик Кантона. Всъщност това са прекалено велики имена за млад човек от Скандинавия. И въпреки това той вкарва в дебютния си сезон цели 18 гола. За феновете и медиите крехкото момче се превръща в своеобразен феномен. Това впечатление не се променя от последвалите години, които са изиграни предимно като резервен играч: норвежецът прави невъзможни неща.
Четири гола за десет минути
На 18 април 1998 г. Манчестър Юнайтед се нуждае от поне равен резултат, за да изпревари водача в класирането Арсенал. Юнайтед приема Нюкасъл на домашния Олд Трафорд. Няколко минути преди края младият Дейвид Бекъм центрира топката в наказателното поле на противника. Топката отскача и попада точно в краката на Робърт Лий. 70 000 души затаяват дъх, когато играчът на гостите се втурва към вратата на резервата на Шмайхел Раймонд ван дер Гоу, уверен, че ще порази целта. Лий вече е малко преди пеналтерията, когато Оле Гунар Солшяер го настига. Нападателят на "червените дяволи" е пробягал 70 метра и с летящо влизане поваля Лий на тревата, запазвайки шансовете за титла на своя отбор. В края Юнайтед пропуска първото място и Арсенал вдига трофея на английската Висша лига след аванс от една точка след последния кръг. Обаче манчестърските запалянковци завинаги са запазили слабия норвежец в сърцата си. Феърплейът да върви по дяволите.
Нарушението на Солшяер срещу Лий:
И, разбира се, 6 февруари 1999 г. е датата, когато Солшяер получава короната за най-добрия резервен футболист на всички времена. Юнайтед води с 4:1 срещу безпомощните противници Нотингам Форест, когато треньорът Алекс Фергюсън вкарва в игра своя коз 12 минути преди края. Само за 10 минути той бележи 4 попадения и феновете не могат да повярват какво са видели на терена. Алекс Фергюсън напълно хладнокръвно говори пред микрофоните: "В завършващата фаза Солшяер е един от най-добрите, които някога съм виждал."
Четирите гола на Солшяер срещу Нотингам:
"С удоволствие бих оставил Ефенберг на мира"
Това са лица, които всеки ще помни до края на живота си. Но името на Солшяер за вечни времена ще бъде свързвано с победния гол от Барселона. (повече за това на http://manorlegend.blogspot.com/2010/02/blog-post_1903.html): "22:32:17 часа – Гол! 2:1! "Манчестър Юнайтед достигна до Обетованата земя!', патетично говори английският телевизионен коментатор. Германският му колега Марсел Райф капитулира: 'Знаете ли какво? Изобщо нямам желание да анализирам това.' Петер Шмайхел прави колело в наказателното поле, а Сами Куфур рухва плачещ."
След последния съдийски сигнал Солшяер отива при виещите германци и се опитва да ги утеши, за това, за което няма утеха, с неуверените си думи ("Сори"). "Други бих предпочел да оставя на мира", казва той десет години след това пред "Кикер", "например Ефенберг - на него бих предпочел просто да му направя път." Малко по-късно той отново вижда "старото куче" от Байерн на допинг пробата. За момент си помисля, че обърканият Ефенберг ще започне дива кавга с него, но получава само едно непринудено "Конграчулейшънс". За Солшяер започва най-лудата парти-нощ в историята на Манчестър Юнайтед. Болката в коляното е почувствана едва, когато светлините угасват.
"Убиеца с бебешкото лице"
На 27 август 2007 г., почти осем години и два месеца след гола в Барселона, норвежецът, който е на гордата възраст от 34 години и носи прозвището "Убиеца с бебешкото лице", трябва да сложи край на кариерата си. Коляното така и не е престанало да го боли.
Прощалното изпращане на Олд Трафорд:
Песен за Солшяер:
Няма коментари:
Публикуване на коментар