Необикновената история на братята Даслер

На 3 ноември 1900 г. в семейството на обущаря Кристоф Даслер и неговата съпруга Паулина се ражда още един син. Кръщават го Адолф, но всички го наричат галено "Ади". В родния провинциален франконски град Херцоганаурах забавленията липсват и на тяхно място преобладава трудът. Бащата Кристоф неуморно се труди, подпомаган от децата си - сръчния Ади и 2 години по-големия от него Рудолф.


Адолф Даслер проверява качеството на изработените от него футболни обувки

След като завършва училище и се научава на пекарски занаят Ади заминава на фронта и се бие за родината си през Първата световна война. Младежът обаче не намира своето призвание в живота нито като пекар, нито като войник. Когато се завръща в родното градче, той сам изработва от плат първия си чифт спортни обувки в пералната стаичка на своята майка. През 1920 г. Ади поема обущарското ателие на баща си, който дотогава се е бил специализирал в направата на домашни чехли и пантофи. Новата насока, по която поема обущарницата след одобрението на Кристоф Даслер, е производството на обувки за спорт, които са подходящи за различни типове спортисти и са универсални. Четири години по-късно братът на Ади, Рудолф Даслер, също се присъединява към малкото предприятие и така името на компанията се променя на "Братя Даслер". Руди е по-контактният и по-предприемчивият от двамата, докато Ади е по-затворен, но и по-талантлив. От 1925 г. се появяват първите футболни обувки със сменяеми бутони, както и първите лекоатлетически маратонки с шпайкове. На олимпиадата в Берлин през 1936 г. много от лекоатлетите, включително и знаменития Джеси Оуенс, тичат с шпайковете на братята Даслер. Спортната компания жъне голям успех за времето си.


Джеси Оуенс доминира на лекоатлетическата писта през 1936 г. в нацистката столица Берлин

Политическите възгледи на двамата братя не се различават много от тези на мнозинството германци в периода между двете световни войни. От май 1933 г. братя Даслер са активни членове на националсоциалистическата партия в Германия. По-късно Рудолф споделя, че е избрал нацизма за своя политическа идеология, защото така се е надявал да получи подкрепа за бизнеса си. Ади е мобилизиран за началото на Втората световна война, но скоро след това получава разрешение да се завърне във фабриката си. След края на военния конфликт срещу него не са повдигнати обвинения от американските окупатори, понеже е снабдявал американските спортисти през 30-те години със спортна екипировка. Брат му Рудолф е изпратен през март 1943 г. в Глаухау, а през април е назначен като чиновник към военновременната финансова служба в Лодз. През януари 1945 г. Рудолф бяга от прииждащата Червена армия и заминава за родния Херцогенаурах. Три месеца след това той е заловен от Гестапо заради дезертьорство и неподчинение на военна заповед. При транспортирането му към концлагера в Дахау Руди Даслер първоначално е освободен от американски войници. Все пак по-големият брат прекарва една година в американски плен в град Хамелбург. Обвинен е в шпионаж и във взаимодействие с нацистките секретни служби.


Рудолф Даслер (26 март 1898 - 27 октомври 1974)

От този момент нататък отношенията между Рудолф и Ади, както и между техните потомци, рязко се влошават. В затвора американците са разказали на по-големия брат, че някой негов много близък роднина е свидетелствал срещу него. Рудолф заподозира, че именно Ади се е съгласил доброволно да помага на окупаторите и така сам се е отървал от присъда. Освен това Рудолф изпитва остри опасения, че по-младият му брат всъщност използва отсъствието му, за да го изолира от фирмените дела. Това чувство се подсилва от факта, че Адолф Даслер енергично разраства компанията, но, от друга страна, изобщо не се интересува от съдбата на затворения си брат. Преди това винаги е имало разправии и противопоставяния между двамата, но никога конфликтите не са били толкова яростни. Шофьорът на Ади Даслер твърди, че семейството на по-големия брат често е обичало да плаща за почивките си от общите пари на фирмата. На всичкото отгоре изглежда така, че Рудолф е имал афера с жената на брат си Кете в началото на 40-те години. След освобождаването си на 31 юли 1946 г. решилият да си отмъсти Рудолф наклеветява брат си пред американските военни власти. Американците, които накрая така не успяват да разберат кой брат лъже и кой казва истината, решават да оставят нещата както са и не предприемат мерки срещу никого. Така или иначе разривът между Ади и Рудолф е налице - двамата решават да разделят своята компания на две части. Затова изобщо не е чудно и случайно, че централите на две от най-големите производители на спортна екипировка днес се намират само на няколко стотин метра една от друга в провинциалното градче Херцоганаурах в Бавария. Адолф кръщава своята фирма "Адидас" (основана на 18 август 1949 г.), използвайки галеното си име "Ади" и първите три букви на фамилията си. Рудолф първоначално възнамерява да направи нещо подобно като измисля наименованието "Руда", но после е разубеден от близките си и се спира на "Пума" поради по-доброто благозвучие и асоциацията с динамичността на северноамериканските хищни котки.


Ади Даслер в своя обувен цех

От 1954 г. Адидас започва да снабдява футболния отбор на Западна Германия със спортна екипировка за световното първенство през същата година в Швейцария. Освен всичко друго Ади Даслер е член и на треньорския щаб на Хербергер като подпомага треньора при някои от домакинските задължения. Легендарни стават футболните обувки с бутони за дъжд, които дават сериозно предимство на германските футболисти срещу по-техничните унгарци на финала в Берн. Техническото превъзходство на маджарите е неутрализирано от пороя и по-стабилният на тревата "бундестим" печели с 3:2. Триумфът на съотборниците на капитана Фриц Валтер се счита за истинският пробив на Адидас на световния пазар. Преди това чест обект на спорове между братята Даслер е различното виждане на двамата за подметката на спортните обувки, но именно Адолф е този, който превръща теорията в реалност, изработвайки споменатите бутонки от "Чудото в Берн".


Обувките, използвани по време на "Чудото от Берн" през 1954 г.

През 1970 г. братската война отстъпва място на синовна война. Тогава започва яростният конфликт между Хорст Даслер (син на Ади Даслер) и Армин Даслер (син на Рудолф Даслер). Преди това бащите им са се срещали, за да уточняват и договарят контракти, засягащи различни спортисти и отбори. Братята са постигнали своеобразно примирие относно договорните отношения с бразилския играч Пеле, но Армин Даслер едностранно нарушава споразумението и примамва бразилеца да подпише само с "Пума". Така избухва войната на синовете.

Адолф и Рудолф Даслер до смъртта си в продължение на години не си разменят повече нито дума. Търговският диалог между компаниите се води от посредници. След кончината на Рудолф през 1974 г. семейството на Ади Даслер е помолено за коментар, но отказва такъв поради "съображения за благочестивост".

От 1956 г. датира сътрудничеството между "Адидас" и ФИФА за осигуряване на топки за световните първенства. Тази традиция продължава и до днес. Синът на Ади, Хорст Даслер, започва през 1959 г. да развива дъщерната компания "Адидас Франция", която поставя основите на международна мрежа от филиали на "Адидас" и скоро са построени заводи в други страни. През 1973 г. Хорст основава спортната марка "Арена", произвеждаща плувна екипировка. Освен футболни обувки, "Адидас" изработва и футболни топки, както и спортни дрехи при взаимодействието си с френската компания "Льо Кок Спортиф". След смъртта на Ади през 1978 г. съпругата му Кете и синът му Хорст поемат предприятието. През 80-те години "Адидас" постепенно запада, което принуждава управляващото семейство да се отвори за външни инвеститори. Все пак до 1990 г., когато 80% от фирмата е продадена на противоречивия френски предприемач Бернар Тапи за 470 милиона германски марки, "Адидас" е собственост на фамилия Даслер.

От друга страна "Пума" създава първите в света футболни обувки с бутони серийно производство, като за развитието на продукцията си привлича футболни експерти като националния селекционер на Западна Германия Зеп Хербергер. Моделът на "Пума", наречен "Супер Атом" влиза в употреба през сезон 1952/53, когато този тип обувки е ползван от футболисти на германски клубове като Борусия Дортмунд, Айнтрахт Франкфурт, Щутгарт и Кайзерслаутерн, включително и световните шампиони от 1954 г. Хорст Екел и Вернер Лийбрих, играли за "Червените дяволи" от Пфалц. Друг успешен модел на фирмата на Руди Даслер е "Бразил", използван от футболистите на Хановер 96, които стават германски шампиони през 1954 г. Истинската световна слава обаче спохожда "Пума" едва при управлението на Армин Даслер. При неговият баща компанията е просто една малка провинциална работилница. Рудолф Даслер умира на 27 октомври 1974 г. на 76-годишна възраст от рак на белите дробове.

Днес компанията "Адидас" осигурява работа на близо 40 000 души по света ("Пума": 10 000), има годишен оборот от 10 381 милиарда евро ("Пума": 2 500 милиарда евро), печели чисти 358 милиона евро на година и е собственик на спортната марка "Рийбок". Запазените символи на "Адидас" са трите ивици, както и емблемата с трите листенца, символизиращи олимпийския дух и трите континентални масива (Америка, Евразия и Африка).

Знаете ли, че...:


* Турнирът Купа-Ади-Даслер, който е провеждан през 1985 и 1986 г. под егидата на Германския футболен съюз, носи името на Адолф Даслер;
* Холандската футболна федерация сключва договор за екипировка с "Адидас" през 1974 г., но поради ексклузивните рекламни ангажименти на звездата на "Лалетата" Йохан Кройф със съперниците от "Пума", той отказва да облича спортни дрехи на компанията на Адолф Даслер. "Адидас" се принуждава да възложи на "Ерима" направата на оранжевите фланелки, които имат само две ивици по ръкавите си, вместо обичайните три. Така се раждат легендарните екипи на холандците от финалите за световно първенство от 1974 и 1978 г.;
* Рекламни лица на "Адидас" са Мадона, Дейвид Бекъм, Елена Изинбаева, Рън Ди Ем Си;
* През последните години "Адидас" безуспешно води дела срещу различни европейски спортни компании, които използват две ивици по спортните си обувки. Засега всеки производител е свободен да ползва ивиците, стига те да не са три;
* Футболни отбори, които традиционно играят с "Адидас": Байерн Мюнхен, Шалке 04, Байер Леверкузен, Нюрнберг, Олимпик Марсилия, Динамо Киев, Бешикташ, Аякс, Бенфика, Галатасарай, Фенербахче, Рапид Виена, Панатинайкос, Нюкасъл Юнайтед, Сен Етиен, Локомотив Москва; националните отбори на Германия, Испания, Аржентина, Франция, Гърция, Мексико, Нигерия, Парагвай, Дания, Южна Африка, Япония, Румъния, Финландия, Китай и много други;


* От 2007 г. "Пума" стартира проекта си "Обединени за Африка", чрез който финансира футболни школи и други социални мероприятия на африканския континент и най-вече в Уганда;
* През 2008 г. моделът футболни обувки на "Пума" "Кинг" празнува своя 40-годишен рожден ден. С този модел легендарният португалски нападател Еузебио вкарва 42 гола през 1968 г. и така печели отличието "Златната обувка" за най-добър голмайстор в Европа. Прилепналият дизайн на "Кинг", способстващ за по-добър контакт с топката, помага на футболисти като Пеле, Марадона, Фьолер и Матеус да постигнат изключително много през футболните си кариери;
* Футболни отбори, които играят с "Пума": Щутгарт, Хофенхайм, Фортуна Дюселдорф, Тотнъм, Йънг Бойс, Зенит Санкт Петербург, Шефилд Уензди, Фейенорд, Видзев Лодз; националните отбори на Австрия, България, Италия, Египет, Кот Д'Ивоар, Гана, Иран, Камерун, Швейцария, Того, Чехия, Тунис, Уругвай и много други;
* През 2004 г. Камерун взема участие в турнира за Купата на африканските нации с прилепнали екипи, съставени само от една част, като шортите и фланелките са пришити едни за други. ФИФА съзира нарушение на правилата си, които гласят, че спортната екипировка на един отбор трябва да бъде съставена от отделни фланелки и шорти. Камерунците са глобени с 20 000 швейцарски франка и от актива им в квалификациите за СП 2006 са отнети 6 точки. Камерунската федерация обжалва наказанието и молбата им е уважена от гражданския съд.


Руди Даслер (вляво) и Ади Даслер (вдясно) заедно с германския спортен министър Вайцер през 1930 г.