Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

събота, 10 април 2010 г.

Човекът, построил Камп Ноу

Меси, Дрогба, Ибрахимович: нападатели, пред които светът се прекланя. Те имат предимството на пълното медийно отразяване. Нещата с Ладислао Кубала са различни: той сътворява чудеса, които никой фотоапарат не е запечатал на лента.

Камп Ноу в Барселона, един от най-красивите стадиони в Европа, носи едно особено име: "Домът, който Кубала построи". Този Кубала не е някой каталонски строител, комуто се е отдало да изпълни монументален съзидателен труд, нито е предприемач от Коста дел Сол. Ладислао Кубала е бил футболист, нападател, чието футболно изкуство е направило построяването на колосалния стадион наложително. През 50-те години просто всички искат да гледат Кубала.

По него време чарът на играта е бил по-малко в атлетизма и много повече в елегантността. Алфредо ди Стефано, "Русата стрела", която вече изобщо не е била руса, а по-скоро плешива, така играе с топката в полузащитата на Реал Мадрид, че всички онемяват и се вторачват в него с очакването да станат свидетели на чудесен спектакъл.

Последен поздрав от един залязващ свят

Кубала, великият опонент на ди Стефано от вечния съперник Барселона, е още по-опитен, но понякога е малко мързелив. Маниерът му на игра днес е още по-сложен за представяне от този на ди Стефано. Това е един последен поздрав от футболните артисти на миналото, които отдавна са изчезнали: бразилеца Артур Фриденрейх, световния шампион с Уругвай от 1930 г. Хосе Андраде и "хартиения" австриец Матиас Зинделар - последен поздрав от един изчезващ свят.

Показателно е, че Ладислао Кубала идва в Барселона от един пътуващ цирк. Той се е казвал "Хунгария" и е бил съставен от футболисти без гражданство и бежанци. Като млад унгарецът играе, както своя баща, в тима от Будапеща Ференцварош. Още тогава той е считан за един от онези офанзивни футболисти, които сами изработват попаденията си. На 17-годишна възраст той е повикан за първи път в унгарския национален отбор, но има малко време, за да покаже на какво е способен талантът му. Кубала бяга от военна служба в Чехословакия, където след няколко трудни месеца получава предложение да играе в отбора на Братислава, с който става шампион и е призован в представителния тим на Чехословакия.



През 1948 г. той се завръща в родната си Унгария и заиграва във Вашаш заедно с Пушкаш и Хидегкути. Обаче година по-късно той решава да избяга от комунистическата система в страната си и през Австрия се озовава в Италия, където подписва договор с Про-Патрия. Изиграва един мач и за Торино. За щастие Кубала не пътува с торинския отбор при едно гостуване, когато клубният самолет се разбива в Алпите и само един пътник оцелява. Причината унгарецът да не пътува заедно със съотборниците си е протест на политизирания унгарски футболен съюз пред ФИФА, който обвинява играча не само в неизпълнение на договора си с Вашаш, но и в национално предателство. Световната федерация реагира на протеста и наказва Кубала да не играе една година. Но той не се предава и заедно с други свои приятели по съдба основава "Хунгария".

"Не се тревожи. Ще се погрижим за това."

Цирковият отбор е включвал всякакви чудаци, но никой от тях не е бил толкова впечатляващ и талантлив като Ладислао Кубала. Той играе и с двата крака, има феноменален удар и поглед на диригент. Тази си качества той показва из Европа в последвалите месеци с "Хунгария". През лятото на 1950 г. трупата на Кубала докарва националния отбор на Испания до ръба на поражението. Денят на срещата е паметен за Кубала, както и за Барселона. Защото в публиката седи Пепе Самитиер, клубна легенда и директор на каталонския клуб. Той е впечатлен от Кубала и веднага му предлага контракт. Унгарецът му обяснява в каква ситуация се намира и че е наказан от ФИФА. Самитиер, облечен в раиран костюм и безукорно добре сресан, само се усмихва: "Не се тревожи. Ще се погрижим за това."

И наистина директорът на Барселона издейства отмяна на санкцията, като междувременно Реал Мадрид също предприема действия по привличането на Кубала, но играчът категорично отказва направеното му предложение от "Белия балет". В крайна сметка се получава така, че той става най-скъпоплатеният футболист в дотогавашната история на Барселона. На 2 април 1951 г. той изиграва първия си мач със синьо-червената фланелка и още на същия ден получава повиквателна за испанския национален отбор. За Испания той записва 19 срещи, в които бележи 11 попадения, и с това става единственият футболист освен ди Стефано, който играе в националните формации на три различни страни. Обаче никога не успява да участва на световно първенство.



Изображение

Уна лейенда

Затова пък постига много успехи с клубния си отбор. Заедно с колегите си в атаката на "блаугранас" Басора, Сесар, Морено и Манчон той печели всички възможни трофеи през първите си три сезона в каталонската столица. В общо 11-те си години за Барса той вкарва 243 гола в 329 срещи. Погледът му върху играта, идеалните му подавания и гениалните му хрумвания са пословични. Често обаче Кубала е откровено малтретиран от противниковите бранители. Те не са се страхували от наказания: Нищо не е радвало повече функционерите на Генерал Франко от загубите на "сепаратистите" от Барселона и когато "родоизменникът" Кубала е лежал по лице на тревата. Но препятствията, които унгарецът винаги успява да преодолее, имат същото значение за каталонския народ, но в позитивен аспект. Още през 1943 г. преди мач на Барселона с Реал Мадрид в съблекалнята на синьо-червените футболисти влизат полицаи с оръжие и дават ясно да се разбере, че нищо добро не очаква каталонските футболисти в случай на тяхна победа. Барселона губи с 1:11. Каталонците са били преследвани от властта, а Кубала също споделя тази участ. Затова пък футболистът е толкова обичан от народа.

След още две титли на Испания и два трофея от турнира за Купата на панаирните градове Кубала прекратява драматичната си кариера през 1962 г., без да е участвал на световни футболни финали. Като национален селекционер обаче той извежда Испания на Мондиал 1978 в Аржентина. Длъжността треньор на Испания е изпълнявана от 1969 до 1980 г. - толкова дълго никой друг наставник не се е задържал на този пост. През 1999 г. привържениците на Барселона го избират за най-великият футболист на клуба за всички времена. Когато Кубала умира 3 години по-късно, на безброй транспаранти може да се прочете: "Адиос а уна лейенда!" (каталонски: "Довиждане на една легенда!").

Те висят на Камп Ноу, домът, който Ладислао Кубала построи.

Изображение
Ласло "Ладислао" Кубала (* 10 юни 1927 в Будапеща † 17 май 2002 в Барселона)

Няма коментари:

Публикуване на коментар