"Зодинген е единственият германски отбор, който практикува английски стил", е казал Зеп Хербергер за закалената от тежък труд команда. През сезон 1954/55 вестфалският тим сътворява сензация. През лятото на 1954 г. германският национален отбор се завръща от Швейцария със "Златната Нике" в багажа си. Реализаторът на легендарното победно попадение от финала срещу Унгария, Хелмут Ран, ще стане шампион на страната си със своя Рот-Вайс Есен в последвалия сезон. Сензацията на годината обаче принадлежи на един друг рурски отбор. Зодинген, отборът от едноименния квартал на град Херне, разположен на границата с Кастроп-Рауксел, съставен от истински миньори намира място на първите страници на германските спортни издания през първата година след "Чудото в Берн". Най-успешната ера от историята на зелено-белите започва с класирането в Оберлига Запад през 1952 г. ...
В сянката на минната конструкция "Цехе Мон Сени" клубът от предградията си пробива път от окръжните лиги до най-високия германски футболен ешелон. Още докато играе във Втора лига Запад "Кометата на Запада" електризира хернските зрители до такава степен, че домашния Глюк-Ауф-Щадион ("Глюк Ауф" е миньорски поздрав в Рурската област, изразяващ пожеление смяната в мината да приключи безаварийно и без злополуки - бел. DeyanFCK) редовно се къса по шевовете. Стадионът на Зодинген не е в състояние да задоволи силния интерес на запалянковците, така че се налага известно неговор разширяване, но то е завършено навреме за класирането в оберлигата и Глюк-Ауф-Щадион става конкурентоспособен на другите първодивизионни терени.
Глюк-Ауф-Щадион и Цехе Мон Сени на заден план през април'54 - Зодинген губи от Кьолн с 1:2 пред 28 000 души. През 1975 г. стадионът е разрушен и след това е изграден наново.
След единайстото си място в първия сезон на оберлигата, отборът на треньора Фриц Зилкен се разминава на косъм с изпадането през втората си година в дивизията, завършвайки на 14-та позиция. Характерът на зодингенските играчи е описан от защитника Лео Конопчински, който по това време е и машинист на влакчето, извозващо въглища от мините: "Когато противникът вече се умори, в последните 20 минути, тогава ние се хвърляхме с всички сили и минавахме по същество. И тогава Хайнц Едлер казваше : "Очистете ги!" Това не означава, че сме играли нечестно или нещо такова . Тогава обаче не пропускахме да влезем в нито едно единоборство и използвахме по най-добрия начин нашата физическа сила и кондиция."
Зеп Хербергер е казал за закалената от тежък труд команда, че това е "единственият германски отбор, който играе по английски". Този стил става все по-успешен, а футболистите от Херне сензационно завършват редовния сезон в третата си година в елита на второ място след доминиращия Рот-Вайс Есен.
Там е Зодинген - пред Шалке, Борусия Дортмунд и пред Кьолн! Миньорите получават правото да участват в квалификациите за финалния рунд за определяне на шампиона на страната. Буквалният "Никой" на германската футболна карта хвърля първата бомба на 4 май 1955 г. Конопчински, Адамик и компания помитат Ройтлинген с 3:0 в Лудвихсхафен и така пътят към германските футболни финали за първенство е открит!
Регламентът за определяне на германския шампион е следният: В две групи с по 4 отбора се играе по принципа "всеки срещу всеки" при разменено гостуване, а победителите във всяка група играят на финала за "Сребърната салатиера". За първия си двубой зодингенците пътуват за хамбургския Фолкспаркщадион, където срещат "100-головото нападение", съставено от Уве Зеелер и Клаус Щюрмер. Пред 60 000 зрители гостите злощастно губят от Хамбургер ШФ с 0:1. С човек по-малко Зодинген изравнява малко преди края, но съдията от Касел не признава попадението на Франц Вехтер поради игра с ръка.
Във втората си среща момчетата на наставника Зилкен показват, че класирането им в никакъв случай не е случайно. На Глюкауф-Кампфбан в Шалке, където зелено-белите домакинстват по изключение, е разбита Виктория Берлин, а берлнчани са пратени обратно у дома с 5:1.
На 22 май най-после се състои "мачът на мачовете" срещу великия Кайзерслаутерн, който започва гостуването си на Глюкауф-Кампфбан с четирима световни шампиони от предходната година. Почти 80 000 запалянковци искат да гледат срещата на живо, а 55 000 от тях намират място по трибуните, до страничните линии на терена и около мрежите на вратите, за да гледат най-значимото събитие в историята на отбора Зодинген. Мачът завършва 2:2, Зодинген играе като равен с равен срещу пфалцкия гранд и футболна Германия потърква невярващо очи. "Днес видяхме една от най-красивите срещи от дълго време насам, като тя е достойна дори за финал. Без футболния гений на Фриц Валтер Лаутерн беше уязвим за бурните атаки и удари на вестфалската единадесеторка", пише списание "Кикер" след паметния двубой. Вернер Лийбрих също отдава заслужено уважение на футболистите на домакина: "Приятно съм изненадан от Зодинген. Не мога да си обясня защо този тим е обвиняван за неспортсменство", споделя халфът.
80 000 души искат да гледат домакинството на Зодинген срещу Кайзерслаутерн през 1955 г. Така футболистите от предградието на Херне играят на претъпкания стадион на Шалке Глюкауф-Кампфбан. Полицията отчаяно се опитва да въдвори ред в човешкото море.
В ответната среща играчите от Херне все пак влизат в ролята на "Грубиянската трупа" и зрителите на Бетценберг ги посреща с освирквания. Крайният резултат отново е 2:2 - още един впечатляващ успех за зодингенците, които изненадващо попадат в ситуацията, че ако победят в двата си оставащи мача срещу Хамбург и Виктория Берлин, то те ще бъдат единият претендент за титлата на финала. След победа с 3:2 на Олимпийския стадион в Берлин срещу Виктория, Зодинген приема Хамбургер Шпортферайн на кьолнския Мюнгерсдорфер Щадион. Крайното 1:1 не класира нито северногерманците, нито задочните домакини напред, тъй като Кайзерслаутерн побеждава в последния си мач и събира най-много точки в групата, класирайки се за финала.
Зодинген завършва груповата фаза на трето място, плътно зад Хамбург. "Кометата на Запада" е достигнала своя зенит. Отборът, който е канен за множество приятелски мачове както в своята страна, така и в чужбина, през следващите години изпада в все по-сериозни финансови затруднения. С угасването на минното дело в региона идва и упадъкът на свързаните с него спортни клубове.
"Хенес" Адамик се радва след гол
Глюк-Ауф-Щадион и Цехе Мон Сени на заден план през април'54 - Зодинген губи от Кьолн с 1:2 пред 28 000 души. През 1975 г. стадионът е разрушен и след това е изграден наново.
След единайстото си място в първия сезон на оберлигата, отборът на треньора Фриц Зилкен се разминава на косъм с изпадането през втората си година в дивизията, завършвайки на 14-та позиция. Характерът на зодингенските играчи е описан от защитника Лео Конопчински, който по това време е и машинист на влакчето, извозващо въглища от мините: "Когато противникът вече се умори, в последните 20 минути, тогава ние се хвърляхме с всички сили и минавахме по същество. И тогава Хайнц Едлер казваше : "Очистете ги!" Това не означава, че сме играли нечестно или нещо такова . Тогава обаче не пропускахме да влезем в нито едно единоборство и използвахме по най-добрия начин нашата физическа сила и кондиция."
Зеп Хербергер е казал за закалената от тежък труд команда, че това е "единственият германски отбор, който играе по английски". Този стил става все по-успешен, а футболистите от Херне сензационно завършват редовния сезон в третата си година в елита на второ място след доминиращия Рот-Вайс Есен.
Там е Зодинген - пред Шалке, Борусия Дортмунд и пред Кьолн! Миньорите получават правото да участват в квалификациите за финалния рунд за определяне на шампиона на страната. Буквалният "Никой" на германската футболна карта хвърля първата бомба на 4 май 1955 г. Конопчински, Адамик и компания помитат Ройтлинген с 3:0 в Лудвихсхафен и така пътят към германските футболни финали за първенство е открит!
Регламентът за определяне на германския шампион е следният: В две групи с по 4 отбора се играе по принципа "всеки срещу всеки" при разменено гостуване, а победителите във всяка група играят на финала за "Сребърната салатиера". За първия си двубой зодингенците пътуват за хамбургския Фолкспаркщадион, където срещат "100-головото нападение", съставено от Уве Зеелер и Клаус Щюрмер. Пред 60 000 зрители гостите злощастно губят от Хамбургер ШФ с 0:1. С човек по-малко Зодинген изравнява малко преди края, но съдията от Касел не признава попадението на Франц Вехтер поради игра с ръка.
Във втората си среща момчетата на наставника Зилкен показват, че класирането им в никакъв случай не е случайно. На Глюкауф-Кампфбан в Шалке, където зелено-белите домакинстват по изключение, е разбита Виктория Берлин, а берлнчани са пратени обратно у дома с 5:1.
На 22 май най-после се състои "мачът на мачовете" срещу великия Кайзерслаутерн, който започва гостуването си на Глюкауф-Кампфбан с четирима световни шампиони от предходната година. Почти 80 000 запалянковци искат да гледат срещата на живо, а 55 000 от тях намират място по трибуните, до страничните линии на терена и около мрежите на вратите, за да гледат най-значимото събитие в историята на отбора Зодинген. Мачът завършва 2:2, Зодинген играе като равен с равен срещу пфалцкия гранд и футболна Германия потърква невярващо очи. "Днес видяхме една от най-красивите срещи от дълго време насам, като тя е достойна дори за финал. Без футболния гений на Фриц Валтер Лаутерн беше уязвим за бурните атаки и удари на вестфалската единадесеторка", пише списание "Кикер" след паметния двубой. Вернер Лийбрих също отдава заслужено уважение на футболистите на домакина: "Приятно съм изненадан от Зодинген. Не мога да си обясня защо този тим е обвиняван за неспортсменство", споделя халфът.
80 000 души искат да гледат домакинството на Зодинген срещу Кайзерслаутерн през 1955 г. Така футболистите от предградието на Херне играят на претъпкания стадион на Шалке Глюкауф-Кампфбан. Полицията отчаяно се опитва да въдвори ред в човешкото море.
В ответната среща играчите от Херне все пак влизат в ролята на "Грубиянската трупа" и зрителите на Бетценберг ги посреща с освирквания. Крайният резултат отново е 2:2 - още един впечатляващ успех за зодингенците, които изненадващо попадат в ситуацията, че ако победят в двата си оставащи мача срещу Хамбург и Виктория Берлин, то те ще бъдат единият претендент за титлата на финала. След победа с 3:2 на Олимпийския стадион в Берлин срещу Виктория, Зодинген приема Хамбургер Шпортферайн на кьолнския Мюнгерсдорфер Щадион. Крайното 1:1 не класира нито северногерманците, нито задочните домакини напред, тъй като Кайзерслаутерн побеждава в последния си мач и събира най-много точки в групата, класирайки се за финала.
Зодинген завършва груповата фаза на трето място, плътно зад Хамбург. "Кометата на Запада" е достигнала своя зенит. Отборът, който е канен за множество приятелски мачове както в своята страна, така и в чужбина, през следващите години изпада в все по-сериозни финансови затруднения. С угасването на минното дело в региона идва и упадъкът на свързаните с него спортни клубове.
"Хенес" Адамик се радва след гол
Няма коментари:
Публикуване на коментар