И беше лято... Над покривите на пристанищната улица знамето с мъртвешката глава се развява на бриза от Северно море, идващ по посока на река Елба. Разправиите между силите на реда и собствениците на къщите достигат своята връхна точка. Младият вратар Фолкер Ипих е солидарен с живеещите до пристанището хора, изнася се от вилата на своя президент Ото Паулик, където живее, и се нанася на улица Бернард Нохт по време на слънчевите месеци, за да е по-близо до борещите се за правата си. А неговият отбор, Санкт Паули, се класира за втори път във втора лига под ръководството на хлапашки изглеждащия треньор Михаел Лорковски. Това е лятото на 1986 г. и историята може да започне.
Хрумването на рокера Мабузе днес е символ на Паули
Кварталът от години е
напускан от инвеститорите. Работническият район е принуден да се откаже от ми
налия си блясък. Големите предприемачи изоставят хамбургската част Санкт Паули, много барове с червени фенери затварят врати, тъй като страхът от СПИН убива еротичния бизнес, а разположението
на квартала до доковете губи своето з
начение. Цитат
на се
натора от морския град Хамбург Хелмут Шмид от онова време: "Хамбургчани почти не ходят до въжените работилници в пристанищния район. Квартал Санкт Паули определено не при
надлежи към атракциите
на града."
В следствие
на това жилищата в райо
на драстично поевтиняват и през втората полови
на на 80-те години там се заселват предимно студенти и млади хора
на изкуството. В новия културен бастион избухва, развива се и властва едно особено влечение към футболния отбор
на квартала. Влечение, което другият голям градски отбор, Хамбургер Шпортферайн, е непосилен да поддържа спрямо своите фенове. Готовите за погроми хулигани
на Фолкспаркщадион, които скандират дяснорадикални и расистки лозунги, отблъскват много от обикновените привърженици
на "червените шорти" от Хамбург.
Клубът Санкт Паули никога не е попадал в центъра
на футболните събития в Германия след края
на вой
ната, с изключение
на един кратък период от 1948-51 г., когато взема участие във фи
налите
на германското първенство. През 60-те и 70-те години отборът, чиито фенове произлизат от градски буржоазни семейства, се проваля шест пъти в опита си да се класира в германската елит
на дивизия. 1977 е годи
ната
на първото попадане
на Санкт Паули в Първа Бундеслига, но заслуженото въодушевление сред публиката бива проиграно с безпрецедентно слабо представяне в дивизията, където Паули едва успява да се противопостави
на някой от противниците си. Запалянковците гледат с лошо око
на решението
на клубното ръководство да домакинства само 5 мача от сезо
на на домашния стадион Милернтор, а оста
налите - поради материални съображения - да проведе
на аре
ната
на врага Хамбург - Фолкспаркщадион. Обаче бундеслигата претърпява не само спортно, но и фи
нансово фиаско. Сред
ната посещаемост
на германските срещи през 70-те години е около 3500 зрители
на мач. Бившият министър
на отбра
ната Ханс Апел, член
на Санкт Паули от 1947 г. и дългогодиш
на част от ръководството
на клуба, казва: "Много президенти бяха тарикати. През 60-те години те събираха пари в касички пред вратите
на стадионите, така че до счетоводството едва достигаше някакъв символичен приход."
Ернесто "Че" Гевара е един от героите на публиката на Милернтор
Отвън се случва "Хамбургският казан", а вътре Санкт Паули успява да се класира
Подобен мошенически манталитет докарва клуба от квартала
на червените фенери до ръба
на пропастта през 1979 г.: президентът Ернст Шахт и неговият асистент Макс Улрих
натрупват плани
на от задължения, възлизащи
на 2,7 милио
на марки. Германският футболен съюз отнема лиценза
на отбора, а в медиите циркулират слухове за окончателен фалит.
След като в
началото
на 80-те години кварталът започва да се подмладява и да се модернизира, по неговия път тръгва и местния отбор. Нуждата от пари обаче не му е чужда. Глав
ната атракция
на сиромашкия клуб са юношите старша възраст, които през април 1981 г. играят пред 25 000 зрители
на Милернтор срещу водения от Юп Дервал
нацио
нален отбор
на Германия. Новото спортно ръководство вербува млади играчи от квартала, както и от околностите
на пристанищния град. Юрген Гро
нау, Щефан Щудер и Андре Голке след 1982 г. стават лудите млади, които са з
накови за успехите от последвалата ера за отбора
на Санкт Паули.
Завръщането във втора дивизия през 1986 г. е постиг
нато с един полупрофесио
нален тим, в който заплата от 5000 марки
на месец се счита за ед
на от
най-високите. Симпатията към отбора, където дълги години цари хаос,
нараства. За мачовете в квалификациите за Втора Бундеслига идват средно по 5000 зрители. По време
на срещата с Шьопинген
на 8 юни 1986 г. се случва нещо, което допри
нася за формирането
на мита "Санкт Паули". Докато
на стадио
на Щефан Щудер и Андре Голке се борят за победата, в близост до Милернтор се осъществява
най-големият масов арест в историята
на Федерал
ната република. В т.
нар. "Хамбургски казан" полицията арестува за 15 часа 860 демонстранти срещу използването
на ядре
ната енергия.
Стадион Милернтор от въздуха
Отборът се превръща в отдушник за отчаяни активисти
След новото класиране във втора лига в лицето
на клуба постепенно се оформя един противник
на властта. Който по това време посещава срещите
на тима, той среща
намусените физиономии
на лявоориентираните политически граждани - все пак съботите са пред
наз
начени за митинги, демонстрации и дискусии, а не за викане
на стадио
на. Обаче при ръководството
на треньора Вили Райман чрез футбола се формира ед
на алтер
натива
на политиката, която ентусиазира левите в квартала и предизвиква взрив в зрителския интерес
на Милернтор. "Тогава принципите
на Санкт Паули бяха: непреклонност, страст, дух за борба и сърце", казва Андре Трулзен, днешният помощник-треньор
на Паули, който започва първия си сезон
на Милернтор през 1986 г.
"Пост-пънк и улич
ната сце
на се вписват в имиджа
на отбора, понеже се изпитва острата нужда от зараждане
на фен култура в квартала. Отблъс
натите от политическата работа леви активисти,
намират един вид социален отдушник
на стадио
на в Санкт Паули", обяснява Рене Мартенс, автор
на клигата "Чудеса все още се случват. Историята
на отбора Санкт Паули". Посещението
на футболен мач и политическата активност повече не са взаимноизключващи се понятия. Срещите от Втора Бундеслига се превръщат в хепънинги
на левите фракции, а преди двубоите феновете се срещат до Балдуиновите стълби
на пристанищ
ната улица за подгрявка.
От
начало има около 60 "бунтовници", които редовно стоят прави зад треньорските скамейки. Носейки черни пуловери с качулки или рокерски якета, част от тях с шарени коси, те мотивират играчите със странни възгласи от рода
на: "Никога повече фашизъм, никога повече вой
на, никога повече трета лига!". Феновете
на Паули рязко се разграничават от дясноекстремистките ултраси
на Хамбургер Шпортферайн. Те заканително клатят пръст към дългогодишното управление
на пристанищния град от Германската социалдемократическа партия: "Кой ни предаде? Социалдемократите! Кой никога няма да ни предаде? Санкт Паули!". Редовите зрители често сменят местата си
на свободния за движение Милернтор през второто полувреме и отиват от ед
ната врата зад другата. Мястото
на "бунтовниците" обаче ви
наги остава постоянно.
На глав
ната трибу
на един до друг седят политици като Ханс Апел, търговци като бъдещия президент
на отбора Хайнц Вайзенер и няколко сводници, лесно различими с техните ярки дрехи, носещи кошнички с декоративни кученца в тях и хва
нати под ръка с предизвикателни дами -
на Милернтор витае ед
на различ
на атмосфера.
Особеното: Поведението
на феновете зависи от политическите събития по света. Всяка нова песен или скандиране са в пълен противовес със свирките и виковете "шалала" по другите германски стадиони. Вратарят Фолкер Ипих, който в
началото
на кариерата си в Санкт Паули си взема отпуск, за да се запише доброволец и да участва в строителни работи в следреволюцион
на Никарагуа, става символ
на формиращия се нов запалянковски дух, ориентиран към левия политически спектър. Скоро след това култов статус сред феновете
на отбора получава тениска с
надпис: "Фолкер, чуйте сиг
нала". В блока с крайните привърженици стои и пънк-рокерът Мабузе от пристанищ
ната улица. В ед
на събот
на вечер той решава да вземе з
наме с пиратския череп и кости за 90-те минути
на стадио
на. От тогава този флаг, символиращ непокорство и своенрав
на свобода, се превръща в марков за бастио
на Милернтор. Днес черепът и кръстосаните кости
на черен фон е нещо много повече от емблема
на отбора и символ
на неудобните революционери от Санкт Паули.
Когато момчетата
на Хелмут Шулте се класират в Първа Бундеслига
на 29 май 1988 г. в Улм, ефир
ната телевизия RTL,
напук
на комерсиализирането
на футбола, широко отразява имиджа
на "по-различния футболен клуб" и го раз
нася из цялата стра
на. Така чрез своя телевизор всеки един запалянко в Германия разбира за съществуването
на отбора - "веселяците" от Кийц правят футбол
ната карта
на Европа още по-пъстра.
Обаче политическата фенкултура
на Санкт Паули не буди само симпатии. През юни 1988 г., преди полуфи
нала за Евро'88 между Запад
на Германия и Холандия в Хамбург, стотици германски хулигани преми
нават през пристанищния район
на града. Ултрасите
на Санкт Паули, решени, че няма да толерират расистки и сексистки лозунги край Милернтор, отприщват омразата си към тези, които
нарушават техните принципи и след срещата изкарват яда си от загубата в сблъсъци по улиците.
Култовият вратар Фолкер Ипих днес
Талисманът "Вумбо" е посрещнат със залп от чаши с бира
След като в мач срещу Нюрнберг футболистът
на "франките" Сулейман Сане е
наречен с обидното "негър", дейците от новия печатен фен-орган "Милернтор Роър" (МР), заедно с играчи като Фолкер Ипих и Петер Кнебел, изработват през август 1989 г. дипля
на срещу
нарушаването
на човешките права по стадионите. Цитат от манифеста, създаден 18 години преди първата официал
на кампания срещу
насилието в Германия: "Нашият Санкт Паули стои за разбирателството между
народите и интер
нацио
нал
ната култура
на спорта." Лозунгът и до днес е ръководен за привържениците
на клуба от Милернтор.
"МР" е формиран като реакция
на планирания от президента
на Санкт Паули Ото Паулик и архитекта Хайнц Вайзенер "Спорт-Доум" в
началото
на 1989 г. Тогава е трябвало да започне строителството
на нов мултифункцио
нален стадион с хотел, модер
на зала и магазини, възлизащо
на обща стойност от 500 милио
на марки. С флайъри, подписки и мълчалив протест в домакинството с Карлсруе се дава организиран отпор
на плановете за мащаб
на комерсиализация
на любимия отбор. През април 1989 г. Паулик оповестява оттеглянето
на своите проекти за "Спорт-Доум". И понеже официалният вестник
на Паули е взел стра
на в спора и не съобщава за протестите, някои ядосани активисти решават да
направят собствено печатно издание. Малко след това отваря врати и първият фенмагазин
на клуба, където членът
на "МР" Свен Брукс обслужва алтер
нативните запалянковци и мястото бързо се превръща в основен пункт за срещи. Интензив
ната работа с феновете и подобре
ната комуникация правят от организацията решаващ фактор в клубното управление. През октомври 1989 г. започва организираното посещение
на гостувания. Докато през юни 1989 г. за мача
на Санкт Паули в Манхайм пътуват само 17 фенове, днес те са повече от 2000.
Подобре
ната работа с феновете води до раздвижване: изработеният от "МР" флайър "Феновете
на Санкт Паули срещу дясното" скоро става класика
на съвременните дипляни и по-късно е взаимстван от много други клубове при
направата
на техните агитационни материали. Когато треньорът Клаус Шлапнер и неговите момчета от Валдхоф Манхайм идват
на Милернтор, паметливи запалянковци припомнят за обвързаността между курпфалцкия отбор и
нацистите в ми
налото. Развятото
на хамбургския стадион през 1990 г. от манхаймци з
наме от времето
на Третия райх скоропостижно е премах
нато собственоръчно от крайнолевите ултраси
на Санкт Паули. Тенденциите към футбол
на комерсиализация също са изкоренени: когато един от спонсорите
на отбора "подарява"
на феновете талисман, отговарящ
на името "Вумбо", бедното плюшено животинче е посрещ
нато
на почивката
на едно от домакинствата със залп от чаши, пълни с бира "Астра", а това се оказва и последното му "дефилиране" пред трибу
ната за правостоящи. Изпълнение
на британски военен оркестър пък среща спонтанен отговор с песни
на ИРА, които го заглушават
напълно. След този ден никога повече
на Милернтор не се изпълнява духова музика.
Отношенията между привърженици и отбор в края
на 80-те години са нещо необикновено за един професио
нален клуб. Играчите стоят близо до феновете не само
на думи, а те сякаш живеят заедно. "Много от
нас учеха. Бяхме един интелигентен отбор, което се отрази и в
нашите обществени ангажименти", спомня си Фолкер Ипих. Някои футболисти работят активно в "МР", а в "клуб
ната къща"
на стадио
на отборът задължително говори с привържениците след всеки мач. В кръчмата
на Бриджит, която често сервира по жартиери, се пие заедно, но когато някой се самозабрави и стане дързък, той вед
нага получава плесница от дамата, без з
начение дали е футболист или просто запалянко. Андре Трулзен си спомня: "Особено кухнята беше глав
ната атракция. Имаше традиция пет-шест играчи да водят със себе си поз
нати фенове и там
на спокойствие да изпият по бира или да изпушат по цигара."
Тук кварталният отбор се претопява в едно голямо семейство. Успоредно с възхода
на футболния клуб, квартал Санкт Паули също просперира през втората полови
на на 80-те години: в близост до стадио
на изникват около 500 заведения, барове и дискотеки, които осигуряват възможност за запалянковците да се "подгреят" преди мач, както и привличат обичащите нощния живот. От новите предложения
на квартала не се възползват само феновете, но и играчите. Трулзен: "Ви
наги ходехме в "Синя нощ" с хазяи
на Изи. Днес такова нещо повече не е възможно, защото всички футболисти се подлагат непрекъс
нато
на медицински изследвания." В Кийц гледат с отвращение
на звездните култове около играчите, създадени в другите отбори. Може би поради липса
на футболисти от светов
на класа. При загуби и слаби игри феновете проявяват своята несравнима емоцио
налност. Нещо повече - колкото по-зле играе отборът, толкова повече привържениците му почитат Санкт Паули. Ентусиазмът им е заразителен - карикатура
на художника Шрьодер от 1993 г. показва бразилския Жокер
на отбора Лео Манци, носен
на ръцете
на запалянковците с истеричните викове: "Лео, Лео". По някое време Манци се обажда: "Но аз влязох в игра в 90. минута и даже не успях да пип
на топката." Това по никакъв
начин не впечатлява феновете и те продължават да крещят: "Лео, Лео!" Така е в Санкт Паули и до днес.
В този дух отрасват следващите поколения футболисти
на отбора. Отговорните фактори в клуба твърдят, че без тази връзка с феновете и без идентификацията с Кийц Санкт Паули не би имал шанс да оцелее. Днешният треньор Холгер Станиславски, който идва
на Милернтор през 1993 г. от Хамбургер Шпортферайн, казва: "Митът
на Паули не може да се обясни само в едно изречение. Човек има нужда от време, за да разбере истински къде се
намира. За мен този процес
на опоз
наване и до днес не е завършил." Спортното развитие
на Паули след 1986 г. - 18 години професио
нален футбол, 6 от които в Първа Бундеслига - води до такава близка емоцио
нал
на връзка между отбор и фенове, че дори и през трите години в треторазред
ната Регио
нал
на лига Север след 2003 г. сред
ната посещаемост
на Милернтор е 15 000 зрители.
На клуба се отдава да утвърди "Санкт Паули" като търговска марка
на пазара, без това да води до загубата
на алтер
нативния дух. Ханс Апел, член
на отбора от 60 години, описва ситуацията така: "Санкт Паули е жив организъм и за много хора той представлява истински заместител
на семейството или емоцио
нал
ната връзка." Това, което през 80-те години произлиза от субкултура с политически амбиции, от дълго време вече е погъл
нато от комерсиалното течение. Различността повече не е поляризиращ недостатък
на безгръб
начния футболен бизнес, а - що се от
нася до продажбите - важ
на опор
на точка за фи
нансовата стабилност
на отбора. Свен Брукс, който след почти 9 години работа като отговорник за привържениците, е повишен в организационен директор
на клуба, казва: "Тук се градят съхраняващите ценности
на левите идеи. Ние трябва да съблюдаваме да не се отива отвъд допустимите граници
на комерсиализацията."
Информационното табло на Милернтор след знаменитата победа над действащия шампион на света Байерн Мюнхен на 6 февруари 2002 г.
Докато Брукс и другите фенове в ранните години са недолюбвани от чуждите фенгрупировки поради политическите си убеждения, днес Санкт Паули е един от
най-окуражаваните и подрепяните отбори в Германия, като дори и Ули Хьонес взема дейно участие в спасяването
на отбора по време
на послед
ната криза в клуба през 2003 г. Британските медии със завист говорят за феноме
на "Санкт Паули", който отива извън традиционните футболни ценности: той включва "Светата Троица" от бира, правостоящо място и иронизиращи скандирания. Английското футболно списание "ФоурФоурТу"
нарича хамбургския отбор "
най-рокаджийския клуб
на света".
Но рискът от бумеранговия ефект
на своята собстве
на слава съществува. "Играчи, които по-рано бяха нужни да развиват фантазията
на привържениците, днес повече не са необходими", смята Рене Мартенс: Така и така Милернтор е пълен
на всеки мач. От икономическа глед
на точка повече не е необходимо определени фенгрупи и разпръс
нати ветерани да стоят сред ултрасите
на трибуните. Мабузе, пионерът
на з
намето с мъртвешката глава, предпочита да ходи
на мачовете
на градските съперници Алто
на 93, които играят в петоразред
ната оберлига: Повече модерни фенове, повече комерсиалност. Както политическите амбиции, така и фенският фолклор отбелязва застой
на Милернтор. Реалността се опитва да съживява мита с акции като "Вива Санкт Паули - Борбата с треторазредността" от 2004 г., обяве
на от маркетинговия отдел
на клуба като "ед
на своеобраз
на собстве
на революция". Мотото е: "При
нас не се лее кръв, а само бира Астра и Бомерлундер." Домакинствата
на Санкт Паули не са това, което е футболът в големите градове - медийно събитие и чисто развлечение. Малката разлика: другите отбори излизат под звуците
на музиката от филма "Междузвездни войни", а организационният директор
на Милернтор предпочита това да става с парчето
на AC/DC "Hells Bells". По другите стадиони головете се празнуват с "Кан Кан", а
на Милернтор - със "Song 2"
на Блър.
И ако в днешното общество изобщо може да се говори за свободен дух, то або
намент
ната карта за срещите
на Санкт Паули е синоним
на различност и обвързаност с клуба за модерните запалянковци. Политически безгласните избиратели също получават трибу
на на Милернтор: Малка утеха и свобод
на мисъл след 70-часовата работ
на седмица, прояве
на веднъж
на 14 дни.
Клишето
на футболния мейнстрийм гласи, че стадионите днес трябва да са пълни. Но какво във футбола не е клише? Фолкер Ипих казва: "Никога не съм харчил парите, които съм печелил като професио
нален футболист, за социални цели. Спестих ги и
накрая си купих къща. Нищо особено." Друго клише гласи, че средностатистическите футболисти нямат ясно изразен музикален вкус. В потвърждение
на това 9 от всеки 10 футболисти в Германия отговарят
на въпроса каква музика слушат с: "Ах, каквото пус
нат по радиото." Нищо изне
надващо. На същото питане Марсел Егер от Санкт Паули отговаря с: "В момента любими са ми Арктик Мънкийс, Шаут Аут Лаудс и, ако съм в по-спокойно
настроение, Деймиън Райс." Егер казва също и че неговото училище, от общо трите гим
назии във франконския град Ансбах, е била "по-скоро ед
на хипи-гим
назия". От другите две средни училища излизали "зубрачи по математика и мамини синчета". Много малко от професио
налните футболисти биха обоз
начили средношколските си години като "хипи-гим
назия", а прилежните ученици като "мамини синчета". Слагаме край
на клишетата, но става ясно горе-долу що за човек е Марсел Егер - той е прототип
на различния професио
нален футболист. Точно като Фолкер Ипих, Петер Кнебел или Андре Трулзен и Холгер Станиславски.
И като такъв, разбира се, пасва идеално
на този клуб. Той е олицетворение
на това очарование, което излъчва Санкт Паули. Денят,
на който Егер осъз
нава това, е 20 май 2001 г. Тогава 24-годишният днес футболист, играещ за младежките отбори
на Нюрнберг, присъства
на Франкенщадион, когато Санкт Паули се класира за четвърти път в Първа Бундеслига. След последния съдийски сиг
нал и двата отбора си разменят благопожелания, тъй като и "франките" постигат класиране в елита. Феновете
на Нюрнберг, ползващи се от правото
на домакинството, слизат
на тере
на да празнуват, докато запалянковците
на Паули остават изолирани в сектора за гости и са обградени от полиция и стюарди. Това
на пречи
на хамбургците да се веселят по всички правила
на това изкуство. Партито
на "северните пирати" докарва феновете
на "Клуба" чак до завист, включително и Марсел Егер - младата
надежда
на Нюрнберг: "Що за яки пичове са това, помислихме си. Нищо не може да им развали удоволствието."
Томас Мегле (вдясно) е готов да захапе някого за честта на Паули
Мегле трябва да държи речи пред тълпата, стъпил на каса бира
През главата му ми
нава мисълта колко хубаво би било да при
надлежи към тази общност като играч и тези хора да скандират името му. Нещата в професио
налния футбол не ви
наги могат да се определят обаче като концерт по желание: след като
на Егер е казано, че повече няма бъдеще в младежкия отбор
на Нюрнберг, той преми
нава в състава
на Фойхт в юж
ната регио
нал
на лига. Докато младият футболист още се колебае дали да не се концентрира върху учението си, в родният си град съдбата го среща с Георг Фолкерт, някогашен ръководител в Санкт Паули. Стига се до разговор и Фолкерт пита Егер какви са бъдещите му планове. Егер разказва за своите виждания и мисли, а Фолкерт убедено отвръща: "Ти би пас
нал добре
на Санкт Паули, защото там едно твърдо влизане получава повече овации, отколкото ед
на зад
на ножица." Скоро след срещата агентът
на играча успява да уреди клиента си
на Милернтор.
Естествено, да се твърди, че всички футболисти
на Санкт Паули по рождение са футболни романтици и идеалисти, е пъл
на глупост. Някои от тях просто чинно изпълняват професио
налните си задължения там, а при други апетитът се появява с яденето. Така става с Томас Мегле. "Тогава щях да отида и в Рот-Вайс Оберхаузен", казва 35-годишният днес футболист, който идва за пръв път в клуба от Кийц през 1997 г., а след това още два пъти подписва договор с Паули след престои в други отбори. Обаче освен спортните причини, които първо
начално са
най-важни за Мегле, съществуват и специфични фактори като "интересния вътрешен живот в отбора". Любопитният мюнхенец е въведен в света
на Санкт Паули от Свен Брукс и получава интересни преживявания: в бара
на клуба той, стъпил
на каса от бира "Астра", държи
народни речи. Нещо, което никога преди не би си представил. Мегле обяснява своя мироглед: "Нямам нужда да говоря толкова за политика. Аз имам нужда от човешка топли
на, тя е факторът да се чувствам добре." Играчът, който влиза в историята като авторът
на гола от мача с носителя
на Междуконтинентал
ната купа Байерн, все пак запазва един прагматичен подход по отношение
на професио
нал
ната си кариера и опитва щастието си в други отбори като Ханза Росток и 1860 Мюнхен.
Този прагматизъм е препоръчителен за всеки играч
на Санкт Паули, защото той се основава
на принципа за многообразието. Никой не бива да си мисли, че клубът
наема един футболист, само защото той добре се вписва в удоб
ната вселе
на на Паули. Бюрата в офиса
на клуба са затрупани с молби
на играчи, които искат да играят за хамбургския отбор поради неговото реноме - обаче
наличието
на подходящ характер и желание не са достатъчни за сключване
на договор. Красноречив пример за това е Бенямин Адрион - футболистът, който даде
началото
на кампанията "Вива кон агуа" за чиста питей
на вода в развиващите се страни по света и така за пореден път показа, че Паули е нещо повече от обикновен футболен клуб. Адрион имаше болезненото преживяване да не получи удължаване
на контракта си, въпреки обществените си заслуги.
Треньорът Холгер Станиславски обяснява: "Ние търсим играчи преди всичко заради спортните им качества и отборния им дух - чак тогава гледаме обществе
ната им позиция и способността им да я изразяват." Да изградиш успешен отбор с малко пари и той да служи за идентификация
на много футболни запалянковци е деликат
на задача. За сплотяване
на фенската маса Санкт Паули задължава своите футболисти веднъж годишно да правят заедно обиколка
на града и след това да посетят клубния фенмагазин, за да заздравят връзката с квартала. Но това не е просто балансиращ акт, а част от самата философия
на клуба. "Надявам се, че в близко бъдеще ще успеем да се класираме в първа дивизия и да се утвърдим там, без да загубим чара си и без да се поддадем
на гнус
ната печалба", казва Марсел Егер. Звучи почти невъзможно. За някои нещата вече са отишли твърде далеч. "Санкт Паули, заедно с Байерн и Борусия Дортмунд, е
най-комерсиализираният клуб в Германия", казва Маркус Линде
нау, който е фен
на кафяво-белите от раждането си. Хайко Шлеселман от феншопа също има подобни
наблюдения: "Клубът осребрява всичко, с което разполага. В един момент просто не остава нещо, което да не се продава." В действителност Санкт Паули, предимно принуден от нуждата, в ми
налото е прехвърлял част от правата си върху кетъринга, продажбата
на билетите или осбено печелившия мърчандайзинг
на чужди компании. Но от друга стра
на днес маркетинговите права отново са собственост
на клуба и така той, заедно с Байерн Мюнхен и Фрайбург, е един от трите германски професио
нални отбора, които не са прехвърлили пазарните си дейности
на външ
на агенция. В днешно време страстите са
нагорещявани единствено от идеята за продажбата
на името
на стадио
на, а това си остава едно от последните табута в Санкт Паули. В емоцио
нално годишно клубно заседание членовете гласуват срещу подоб
на продажба, но това решение не задължава юридически ръководството, а преди всичко ограничението е морално. Така или и
наче вотът е едноз
начен, особено след изказването
на Йохен Харберг от влиятелното фендвижение "Отделение за
насърчаване
на членовете", което кара залата да заври - той метафорично заявява, че не бива стадионът да се превръща от "красиво езеро в локва с Астра".
В деня след събранието Маркус Шулц, един от заместник-председателите
на клуба, седи в административ
ната сграда и казва: "Ще се съобразим с решението, дори да смятаме, че то е погрешно." Стаята за срещи е малка, но тя е
най-голямата
на етажа в сградата
на Щреземанщрасе, която временно се използва до завършването
на реконструкцията
на стадион Милернтор. Звучи "Rockin’ all over the World"
на Стейтъс Куо и това може би е едно от последните германски бюра,
на които открито може да се пуши. Изглежда, че това е ед
на от последните твърдини срещу забра
ната за тютюнопушене
на обществени места. Когато обаче става дума за прекръстването
на стадио
на, за търговията и за цялата тази бъркотия Шулц е убеден: "Аз съм реалист. Каква е ползата от един клуб, който живее само в паметта ни?" Самият мит не може да те изхрани, иска да каже той. Става дума, че трябва да се разграничи това, което може да се толерира, и това, което крепи отбора и засягането му може да предизвика вътрешен срив. Всички са единни, че Санкт Паули не се нуждае от плюшени талисмани и мажоретки, както и от гласовит говорител
на стадио
на, който да съобщава съотношението
на ъгловите удари като част от някаква реклам
на стратегия. Относно името
на стадио
на нещата стоят
на доста по-слож
на плоскост.
Друга невралгич
на точка беше така
нарече
ната кампания "Спасител" през пролетта
на 2003 г., когато чрез продажба
на специални тениски и акция
на локалите в квартала са събрани повече от 2 милио
на евро в касата
на клуба и така са избег
нати отнемането
на лиценза
на отбора и пропаденето в оберлигата. Фактът, че цялата инициатива става с взаимодействието
на класови врагове като "МакДо
налд'с" и кмета християндемократ Оле фон Бойст, е толкова скандален за някои привърженици, че те се отказват от своя отбор. Дори някои телефонни еротични линии по онова време съобщават, че част от таксата ще отиде за ед
на добра цел. Още един удар по вижданията
на запалянковците
на Паули, които са яростни анти-сексисти. "Кампанията "Спасител"
нанесе нулева вреда", коментира Маркус Шулц. "Освен това тя беше чиста необходимост, и
наче клубът щеше да фалира." Вероятно някои от противниците
на инициативата биха предпочели да умрат красиво. А в такъв момент да се
намери точка
на взаимен компромис, изглежда по-скоро невъзможно.
Вбъдеще Санкт Паули ще продължи да изяснява дилемата си дали иска да бъде един съвсем нормален професио
нален клуб или би желал да има по-скоро ед
на романтич
на визия. А защо да не опита да съчетае и двете, стига едното да не влиза в конфликт с другото? "Аз също изпитвам огромен копнеж към автентич
ната игра", казва Шулц, "и се питам, как бих
направил възможно съществуването
на един
напълно некомерсиален клуб."
Ексцентричният президент Корни Литман
В случай на нужда клубът продава пожизнени абонаментни карти
Хайко Шлеселман от феншопа не звучи много по-различно, когато споделя: "Искам да си пожелая да останем един остров
на щастието и да не вземаме отношение по всяка простотия
на заобикалящия ни свят." Президентът Корни Литман, който успява да се
наложи
над вътрешните си опоненти в клуба, постепенно изплаща дълговете и прави от Санкт Паули един отбор с бъдеще. Литман обаче все още е противоречива личност за феновете, които често му се противопоставят по време
на заседанията
на доминирания от тях управителен съвет. "Като един гей от квартала той въплъщава в себе си всички идеали
на нашите запалянковци", смята Шлеселман, "обаче поради своя характер, той често влиза в конфликти." Управителят
на два театъра в Кийц твърди, че не разбира от футбол и оставя свобода
на феновете при изразяване
на мнението им и при организацията
на фенските им инициативи. По фи
нансовите въпроси обаче той не говори с удоволствие. Литман желае лично да отговаря при сключванетото
на договорите с футболисти и служители, както и да ръководи изкъсо търговските операции
на Санкт Паули. В хода
на кампанията "Спасител" по идея
на президиума клубът продава 450 доживотни або
наментни карти за Милернтор
на стойност от 1910 евро за един брой. Младите фенове мигновено се възползват от изключително изгод
ната сделка, подпомог
нати от мест
на банка, която отпуска целеви кредит при нулева лихва. Така клубът губи парите
на тези хора вбъдеще. През март 2007 г.
на извънредно заседание се стига до своеобразен заключителен сблъсък между управата
на Литман и
надзорния съвет
на Санкт Паули, доминиран от феновете. Литман е обвинен, че е подправил договорите
на някои играчи и че не действа сериозно по пла
на с фи
нансирането
на реконструкцията
на стадио
на. Президентът обаче успява да отклони обвиненията като представя убедителен план за новия Милернтор. Малко след това заседание юж
ната трибу
на е съборе
на и днес вече е изцяло завърше
на. Томас Мегле си спомня: "Когато през 1997 г. дойдох в клуба, се говореше: След половин годи
на започваме строителните работи. Оттогава до сега всяко лято чаках да дойдат багерите."
Сега чакането вече е към своя край и когато новата аре
на, проектира
на в английски стил, бъде завърше
на през 2014 г., тя не само ще бъде уникал
на като проект, но и ще бъде с повече места за правостоящи, отколкото със седалки (15 000 от общо 27 000 места). И британците отново ще гледат завистливо към Хамбург, защото Англия е всъщност стра
ната, която претендира да е
най-благосклон
на към футболните фенове. Обаче клуб
ната сграда, място
на срещи между отбора и привържениците му в продължение
на десетилетия ще бъде съборе
на. Дали характер
ната близост между фенове и играчи ще бъде запазе
на ще покаже бъдещето.
Треньорското дуо на Санкт Паули: Холгер Станиславски и Андре Трулзен
Решаващо за бъдещата харизма
на Санкт Паули ще бъде това дали ще се отдаде
на отбора да превърне новия Милернтор в непревземаема крепост за противника. Репутацията
на стария стадион вече е увреде
на. Извест
ната някога със своя рев отсрещ
на трибу
на е смене
на от юж
ната част, където младите ултраси си правят своите хореографийки, а повечето други зрители идват от такава обществе
на прослойка, която понякога се
нарича презрително "фракция Галао" - консуматори
на португалско кафе с мляко, което се радва
на голяма популярност в неохипарския работнически квартал. Тази част от града се е променила: някогашните сбирки
на наркомани, обменящи метадон, са заменени от срещи
на бохеми, които разговарят
на чаша Галао
на квартал
ната пиаца. В сутерените
на пристанищните къщи хората повече не обсъждат светов
ната политика, а вече говорят за показателите
на новата икономика.
Свен Брукс, само един от многото фен-пионери, които са
наети от клуба и работят за него, обаче не вижда в социалните промени някаква опасност за Санкт Паули: "Смятам, че и днешните жители в квартала могат да бъдат доста емоцио
нални. Те запазиха своята вяра в отбора и през годините в регио
нал
ната лига." Но те не са способни да определят
настроението по трибуните и в това отношение са безполезни. И когато някои от тях обвинят присъстващите от години по стадио
на активисти, че имат
нацистки виждания, тъй като не могат да
направят разграничение между възгледите им,
на хора като Хайко Шлеселман това им идва в повече. За да се предотвари прекомерното застаряване
на публиката, клубът осигурява по 600 билета
на лявата групировка "Ултра Санкт Паули" (USP), за да могат така някои младежи да
намерят отново мястото си
на трибуните. Надеждите са, че в близко бъдеще днешните млади ще изместят "фракцията Галао" и ще осигурят едно по-добро взаимодействие между юж
ната и отсрещ
ната трибу
на. Станиславски казва: "Едно време единството между феновете
на различните трибуни беше ясно осезаемо
на тере
на."
В по-ново време, при представянето
на новата трибу
на по време
на домакинството срещу Аугсбург, във въздуха витае чувството, че се задават по-добри време
на. Това обаче не важи за някогашния герой
на Паули Феликс Луц, който преди сезо
на е преми
нал в редицита
на аугсбургския клуб с желанието "да се подобри в спортно отношение", но там изпада в ролята
на твърда резерва и често
наблюдава мачовете
на новия си тим от пейката. Така от юж
ната трибу
на с ултрасите
на Санкт Паули звучи поз
ната мелодия за Руди Фьолер, но с променени думи: "Подобри се спортно, подобри се спортно..." И отново това Паули-чувство. Или както казва ико
ната
на Паули Фолкер Ипих: "Цялостното произведение
на изкуството "Санкт Паули" е живо. По различен
начин от моето време, но е живо."